На 13 юни 1940 г. е роден югославският актьор Гойко Митич

 

Индианецът от Югославия

Гойко Митич е роден в сръбското градче Лесковац, който е на 230 километра от Белград.

От дете бъдещият индианец обожава спорта; отдават му се бягането, футболът, плуването; мечтата на младия Гойко е да стане спортен треньор, затова постъпва в Белградската академия по физическа култура; след време става член на отбора на Югославия по гребане.
Веднъж съвсем случайно, след института, Гойко Митич попада на снимачната площадка и остава там като каскадьор.

Първият филм на младия спортист е английският „Ланселот и кралицата“; след това го канят италианци за участие във филма „Венецианските катакомби“.
По това време в европейското кино са на мода филмите за индианци. Този факт слага началото на звездната кариера на Гойко Митич, който притежава необикновена външност, и скоро му предлагат ролята на индианец. При това младият мъж обожава историите за индианци. Любим му е романът на Карл Май „Винету“.

Гойко Митич започва с малки роли, но през 1965 г. спортистът-каскадьор и вече артист се снима в главната роля във филма „Синовете на Великата мечка“, в която играе ролята на индиански вожд.

Следващата му роля – Чингачгук – Голямата Змия, сниман по романа на Фенимор Купър, го превръща в герой не само в Югославия.

Мъдростта на индианците

Кариерата на Гойко Митич продължава във филмите „Белите вълци“, „Оцеола“, „Следата на сокола“, „Текумзе“, „Апачи“. Канят го да живее в Германия.
Когато през 90-те години в Югославия се водят военни действия, Гойко Митич много преживява. Майка му се разболява от сериозна депресия и скоро умира; актьорът не успява да присъства на погребението й; посещава гроба й след една година.

Гойко Митич престава да се снима във филми за индианци, но започва да изучава историята на индианските народи; чете книги и постепенно е обхванат от дълбоко уважение и съчувствие към индианците в Америка; критикува французи, англичани и испанци, които унищожават индианците. От тях Митич научава много мъдрости: да се живее в хармония с природата; човекът не бива да бъде алчен и постоянно само да взема…

Митич ходи на гости в индиански племена; като подарък им носи копия от свои филми. След като прожектират един от тях, един от аборигените се доближава до него и казва: „Благодаря! Това беше моята история!“
Друг индианец му казва: „Сега отново изпитвам гордост, че съм индианец!“

Гойко Митич участва в пет филма за деца и в бродуейския мюзикъл „Алексис Зорба“; за тази роля се научава да танцува сиртаки; изпълнява и песни.

Независимо от многото други роли, за зрителите Митич ще остане на първо място вожд на червенокожите.
Днес Гойко Митич е в постоянно движение; всеки ден спортува, язди, плува.

Интересен факт е, че поклонникът на индианския живот, нито веднъж не е палил пура, нито лула, нито цигара. Защото баба му някога му казала: „Ако започнеш да пушиш, твоите дробове ще почернеят и ще заприличат на сажди…“

По време на снимките няколко пъти се налага да запали Лулата на Мира. След това разказвал, че това били най-неприятните моменти в работата му.

Издателство PACПEP

Предишна Статия

Насилственото ваксиниране срещу коронавируса е престъпление

Следваща Статия

Защо Елизабет II празнува рождения си ден два пъти

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

Този сайт използва „бисквитки“ от Google за предоставяне на услугите в него и за анализ на трафика

IP адресът и потребителският ви агент се споделят с Google заедно с показатели за ефективността и сигурността, за да се гарантира качеството на услугата, да се генерират статистически данни за употребата и да се откриват злоупотреби и да се работи по тях.

Don`t copy text!