9 октомври 1967 гoдина: Убийството на Команданте Че Гевара по поръчки на ЦРУ (ТАЗИ ПЕСЕН Е В НЕГОВА ПАМЕНТ – ВИДЕО)

ЕРНЕСТО ЧЕ ГЕВАРА – ВЕЧНИЯТ СИМВОЛ НА БУНТАРСТВОТО И РЕВОЛЮЦИЯТА

През 2000 г. списанието „Тайм“ включва Че Гевара в списъка с „20-те герои и икони“ и в „Стоте най-важни личности на ХХ век“. Прочутият портрет на команданте е нарисуван от кубинския художник Алберто Корда. На баретата му се вижда звездичката на Хосе Марти, която Гевара получава от Кастро заедно със званието „команданте“ – майор.

На 14 юни 1928 г. в аржентинския град Росарио, в семейството на архитект с ирландски корени и испанка се ражда символът на Революцията Ернесто Гевара. Малко герои в света могат да му съперничат на популярността му като символ и на борбата с лъжата и несправедливостта.

Ернесто има четирима братя и сестри и родителите му правят всичко, за да ги отгледат като достойни хора; всички получават висше образование.

От дете бъдещият команданте се отличава с железен характер и въпреки че страда от астма, се занимава с футбол, ръгби, конен и други видове спорт.

Като юноша Гевара чете много; освен с прочути образци на световната класика, се запознава с трудове на Маркс и Енгелс, Ленин и Бакунин и др.

Когато завършва медицина, като млад лекар заминава за Мексико, където се запознава с Фидел Кастро, който му прави поразително впечатление; от този момент Гевара изоставя медицината и се отдава на революционна борба.

От юни 1957 г. той става командир на едно от съединенията на революционната армия, в която се вливат все повече кубинци.

Прозвището „Че“ той получава от тях. Думата се употребява в разговорната реч; според една от версиите Гевара употребявал „че“ като аналог на руския израз „чу ли“. Според друга версия „че“ в аржентински език означава „приятел“. Така се обръщал Ернесто към часовите, когато обикалял постовете. Така той влиза в историята като команданте Че Гевара.

След победата на кубинската революция Че става президент на Националната банка в Куба, след това – министър на промишлеността. В тези години Кастро вижда основната задача в Куба – строителството на новата родина, а аржентинецът Че се стреми да продължи революционната борба в други страни.

През 1965 г. Гевара, по това време популярен в света кубински политик, напуска всички постове, пише прощално писмо и заминава за Африка и се включва в революционната борба в Конго; заради неразбирателство с местни революционери и неблагоприятната обстановка, Че заминава за Боливия, където през 1966 г. начело на отряд започва партизанска борба против местния проамерикански режим.

В Боливия са сформирани специални отряди едва ли не от всички диктаторски режими в Латинска Америка. Специални агенти на ЦРУ водят активно издирване на революционера с неговата Армия за национално освобождение на Боливия.

През август-септември 1967 г. партизаните понасят сериозни загуби. В началото на октомври е издадено мястото на отряда на правителствените войски. На 8 октомври 1967 г. специални части обкръжават и атакуват лагера му. В кръвопролитния бой Че е ранен и заловен. Вероятно по заповед, дошла от САЩ, Ернесто Че Гевара е разстрелян на 9 октомври.

Името и делото на команданте Че побеждават смъртта и той се превръща във вечния символ на Революцията и пример за младите хора по света.

Но неговата личност има и тъмна страна, както всеки човек и герой.

Жестокостта на Че Гевара рязко контрастира с неговия героичен образ. Пред него не стоят никакви етични задръжки, когато става дума за постигането на революционната цел, нямат значение нито полът, нито възрастта, нито други признаци. По времето на Кубинската революция често разстрелва врагове и дори невинни без съд и присъда.

В писма до близките си Че Гевара признава, че е „търсач на приключения“, че „жадува за кръв“ и че му „харесва да убива.

9 ОКТОМВРИ 1967 ГОДИНА: УБИЙСТВОТО НА КОМАНДАНТЕ ЧЕ ГЕВАРА ПО ПОРЪЧКА НА ЦРУ

„Нямаше друг човек, от когото ЦРУ да се страхува повече, отколкото от Че Гевара, защото той имаше потенциал и чар да направлява опозиционната борба срещу политическата репресия на традиционните йерархии на власт в страните от Латинска Америка.“

Филип Ейджи. агент на ЦРУ, по-късно имигрирал в Куба

РЕАЛНИ ФАКТИ ЗА ВЕЛИКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР

Жестокостта на Че Гевара рязко контрастира с неговия героично-романтичен образ. Пред него не стоят никакви етични задръжки, когато става дума за постигането на революционната цел, няма значение нито полът, нито възрастта, нито други признаци.

В писма до близките си Че Гевара признава, че е „търсач на приключения“, че „жадува за кръв“ и че му „харесва да убива“.

1. Ако беше доживял до наши дни, Че Гевара щеше да бъде на 94 години. Роден е на 14 юни 1928 г., в Росарио, Аржентина.
2. Той доживя само до 39.
3. Цял живот Че страда от бронхиална астма, от която заболява като дете.
4. Като ученик той шокира връстниците си със странни постъпки – яде тебешир, пие мастило, обича да се бие, мъчи животни, съблазнява камериерки.
5. Роден в Аржентина, Че Гевара никога не е организирал революционна дейност в тази страна.
6. В студентските си години той подработва като библиотекар.
7. Ернесто Че Гевара от дете обича да чете и прочетените от него книги са хиляди.
8. Той проявява интерес към Куба благодарение на шахматиста Капабланка.
9. Първата жена на Че е перуанка, втората – кубинка.
10. В двата брака се раждат пет деца, които стават лекари и юристи.
11. Че Гевара посещава голяма част от страните в света.
12. След победата на революцията в Куба, той оглавява Националната банка, заема поста министър на промишлеността, но изоставя политическата кариера и тръгва да организира революции в други страни.
13. Освен в Южна Америка, Че участва във военни действия в Конго.
14. Жестокостта на Че Гевара рязко контрастира с неговия героичен образ. Пред него не стоят никакви етични задръжки, когато става дума за постигането на революционната цел, няма значение нито полът, нито възрастта, нито други признаци.
15. Неуспеха в Конго Че Гевара обяснява с ниската дисциплина и лошата подготовка на местните кадри.
16. Той планира да разпали огъня на революцията в Азия и Африка, но Фидел Кастро го разубеждава и го увещава да се върне в родната Южна Америка; така Че се оказва в Боливия, където е убит (Ла Игера).
17. В него са изстреляни 9 куршума; първите само го раняват, но той стиска зъби и не издава стон от болката.
18. В писмата до близките си Че Гевара признава, че е „търсач на приключения“, че „жадува за кръв“ и че му „харесва да убива“.

19. Образът му все повече се романтизира. Че отдавна се е превърнал в символ на младежкото бунтарство и на абстрактната „революция“; той олицетворява „борбата за доброто срещу злото“.

Как е извършено убийството на Че

През март и юни 1966 година Че пътува до Уругвай, Бразилия, Парагвай, Аржентина и Боливия. В 1966 година Боливия се управлява от военна диктатура начело с генерал Рене Бариентос Ортуньо, който сваля избрания за президент с преврата от 4 ноември 1964 година и слага край на революцията от 1952 г.

По искане на Кастро, Комунистическата партия на Боливия купува земя в джунглата, в отдалечените планински райони, която да служи като тренировъчен лагер. Че пристига там на 7 ноември 1966 година, деня, в който започва да води Боливийския дневник. Преди това преоблечен като свещеник, отива да се срещне с Хуан Перон, заточен в Мадрид, но опитите да получи подкрепата на перонистите е безуспешен.

Преди да замине за Боливия, Гевара променя външния си вид, като бръсне брадата си и част от косата си, а останалата боядисва в сиво, за да изглежда по-възрастен и неразпознаваем.

На 3 ноември 1966 година той тайно пристига в Ла Пас с полет от Монтевидео, Уругвай под името Адолфо Мена Гонсалес, уругвайски бизнесмен.

В групата му са 47 партизани, които приемат името Армия за национално освобождение (Ejército de Liberación Nacional, накратко ELN), мнозинството, по-точно 26 са боливийци, но има и 16 кубинци от най-близкия кръг на Гевара, както и трима перуанци и двама аржентинци. Той има и групи за подкрепа в градските райони, но почти нищо не е направено, за да се създаде армия от истински партизани с подкрепата на местното селско население.

Фалшивите документи за влизане в Боливия

Първият базов лагер се установява в отдалечения район Нанкауазу. Подготовката не протича по план, крие опасности и малко е направено по съставянето на партизанска армия. Към края на 1966 към тях се присъединява Таня партизанката, която дотогава осъществява връзка с градските групи в Боливия и радиовръзка с Куба и за която се предполага, че е служила и като агент на ЩАЗИ и КГБ. Въпреки премеждията, 47-те партизани на Че са добре екипирани и бележат няколко победи през пролетта и лятото на 1967 година. На 9 март 1967 г. двама дезертьори дават сведения за лагера на боливийското правителство. Това дава повод на правителствените сили да искат съдействието на САЩ и съседните страни. По показанията на дезертьорите ЦРУ открива лагера и по направените снимки идентифицира Че. Партизаните са принудени да напуснат лагера, за да избегнат обсадата на боливийската армия.

На 23 март те постигат и първата си победа, защото редовната армия няма опит в тези планински терени. Партизаните обаче нямат вече редовна радиовръзка с Хавана, поддържана преди това от Таня. Доставените предаватели са дефектни, липсва организация и някои историци подозират саботаж. Гевара дава първа медицинска помощ на ранените боливийски войници, след което ги освобождава.

Че разделя силите си на 17 април на две групи, за да могат да изпращат съобщения до Куба и аржентинските комунисти. Хуан Акуня (Хоакин) е поставен от Гевара за командир на втората колона. Три дни по-късно двете групи не могат да се намерят на уреченото място, защото Акуня поема по различен маршрут поради близостта на боливийската армия. При липса на друга уговорка за среща и на алтернативни средства за свръзка между тях те повече не се срещат.

По това време Ернесто Гевара пише послание към народите на света, прочетено по време на срещата на трите континента (Азия, Африка и Латинска Америка) в Куба, в което той изразява най-радикалните си твърдения: предлага глобална отворена война срещу САЩ, като приканва за създаването на „два, три… много Виетнами“.

На 20 април са заловени двама от партизаните – Сиро Бустос и Режи Дебре (французин). И двамата са измъчвани от правителствените сили и предоставят информация, с която се потвърждава присъствието на Че в Боливия. Те се споразумяват с ЦРУ след изтезанията и по всяка вероятност (макар да няма писмени доказателства) предоставят чертежи и информация, с които правят възможно залавянето на Че Гевара по-късно. И двамата по-късно живеят в изгнание.

В провинциална Боливия е направена снимка на Че малко преди неговата смърт

Гевара смята, че насреща му е само боливийската армия, която е зле обучена и зле екипирана. Но правителството на САЩ след като научава местоположението му, изпраща на помощ агенти на ЦРУ и специални части. През май армията арестува селяни, заподозрени в подпомагане на партизаните и иззема от всички околни болници лекарствата срещу астма.

Много битки се водят през лятото. На 1 август са изпратени двама агенти на ЦРУ, американци от кубински произход, за да засилят издирването. Това са Густаво Вийолдо и Феликс Родригес, които участват в инвазията в Залива на свинете. На 31 август колоната на Акуня, в която е и Таня, е нападната, докато пресича реката и унищожена. Жив остава само Реституто Кабрера, но по-късно, на 4 септември е заловен и екзекутиран.

През септември е предприета масова атака срещу партизаните от страна на боливийската армия, която успява да унищожи още една група. Последният контакт с градската част на ELN е осъществен на 15 септември. Последният член на тайните служби на Куба ненадейно и необяснимо напуска. За разлика от Конго, в Боливия не е направен нито един опит от страна на Куба за спасяване или помощ на Че Гевара.

Изолирани, физически изтощени, без вода за пиене и храна, партизаните понякога трябва да носят своя водач, който страда от ужасни пристъпи на астма. Пътят им е пресечен от реката Рио Гранде, затова групата е принудена да се изкачи в планините в малкото селце Ла Игера, където в засада загиват трима души на 26 септември. Останалите живи 17 души се оттеглят и на 7 октомври тръгват отново към Рио Гранде.

На 8 октомври е битката в местността Кебрада де Юро, близо до град Вайегранде, Боливия, където раненият Че попада в плен.

Залавяне и смърт

„Нямаше друг човек, от когото ЦРУ да се страхува повече, отколкото от Че Гевара, защото той имаше потенциал и чар да направлява опозиционната борба срещу политическата репресия на традиционните йерархии на власт в страните от Латинска Америка.“

Филип Ейджи. агент на ЦРУ, по-късно имигрирал в Куба

При залавянето раненият на две места Гевара, чийто пистолет е станал напълно негоден за употреба, се провиква: „Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв.“

Той е вързан и закаран в кирпиченото училище на близкото село Ла Игера в нощта на 8 октомври. През първата половина на следващия ден отказва да бъде разпитван от боливийските офицери и разговаря само с боливийските войници. Един от тези боливийски войници, пилотът на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман, описва външността на Че като „ужасна“. Според него Че има огнестрелна рана в десния прасец, косата му е сплъстена от мръсотия, дрехите му са скъсани, а ходилата му са покрити с необработени рани. Въпреки посърналия външен вид, според него Че се държи с високо вдигната глава, гледа всеки в очите и единственото нещо, за което моли, е тютюн за пушене. Гусман му дава тютюн и лула.

По-късно през нощта на 8 октомври Гевара, въпреки че е с вързани ръце, успява да отблъсне боливийския офицер Еспиноса и го запраща в стената, след като последният се опитва да грабне лулата от устата му и да я запази за сувенир.

В друг акт на неподчинение и незачитане Гевара се изплюва в лицето на боливийския генерал Угартече малко преди екзекуцията.

На следващата сутрин – 9 октомври, Ернесто Че Гевара пожелава да види учителката в селото, 22-годишната Хулия Кортес. Тя по-късно го описва като „приятен мъж с мек и ироничен поглед“ и заявява, че е много трудно човек да го гледа в очите, защото неговият поглед е „непоносим, пронизващ и напълно спокоен.“ По време на краткия им разговор става въпрос за окаяното състояние на училището и контраста с „мерцедесите“, които правителствените служители карат.

По-късно същата сутрин на 9 октомври боливийският президент Рене Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит. Заповедта е дадена най-вече по настояване на Феликс Родригес, въпреки желанието на правителството на САЩ Че да бъде разпитан в Панама. Палачът е Марио Теран, сержант от боливийската армия, който сам доброволно изявява желание да застреля Че като отмъщение за тримата му приятели, убити в престрелка с партизанската група на Ернесто Че Гевара. Не се знае точната причина за незабавното убийство на аржентинския революционер, но се предполага, че ЦРУ се бои от възможността за бягство от затвора и иска да избегне драмата на едно съдебно дело.

Мигове преди екзекуцията, боливийски войник го пита дали мисли за собственото си безсмъртие. „Не“, отговоря той: „Мисля за безсмъртието на революцията.“

Когато сержант Теран влиза в колибата, Че Гевара му казва: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо! Ще убиеш само човек!“

Теран се колебае за миг, след което открива огън с полуавтоматична пушка и го ранява в ръцете и краката. Гевара се гърчи и превива на земята, очевидно захапвайки една от китките си, за да не извика от болка. След това палачът стреля още няколко пъти и го ранява смъртоносно в гърдите в 13:10 часа. Гевара е прострелян общо девет пъти – пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите и накрая в гърлото.

Месеци по-рано, по време на последната си публична декларация на Конференцията на трите континента, Че пише собствената си епитафия: „Където и да ни изненада смъртта, нека е добре дошла, но при условие че този наш боен вик ще достигне нечие възприемчиво ухо и една друга ръка ще се протегне да овладее нашите оръжия.“

Още факти за Команданте Че

Днес Че Гевара щеше да бъде на 92 години. Но доживя само до 39.

Като ученик той шокира връстниците си със странни постъпки – яде тебешир, пие мастило, обича да се бие, мъчи животни, съблазнява камериерки.

Роденият в Аржентина, Че Гевара никога не е водил революционна дейност в тази страна. В студентските си години подработва като библиотекар. Ернесто Че Гевара от дете обича да чете и количеството прочетени от него книги са хиляди. Той проявява интерес към Куба благодарение на шахматиста Капабланка. Първата жена на Че е перуанка, втората – кубинка. В двата брака се раждат пет деца, които стават лекари и юристи. Че Гевара посещава голяма част от страните в света. Той планира да разпали огъня на революцията в Азия и Африка, но Фидел Кастро го разубеждава и го увещава да се върне в родната Южна Америка; така той се оказва в Боливия. По времето на разстрела в него са изстреляни 9 куршума; първите само го раняват, но той се държи стоически пред лицето на смъртта.

Образът на Че Гевара все повече се романтизира и отдавна се е превърнал в символ на младежкото бунтарство, на някаква абстрактна „революция“ и олицетворение на „борбата за всичко хубаво срещу всичко лошо“.

Ернесто Че Гевара за Сталин

Ернесто Че Гевара несъмнено е историческа фигура през ХХ век, която покорява сърцата на широк спектър от хора с различни политически възгледи. Няколко години след убийството му в Боливия Че се превърна в революционен символ на различни леви, марксистки и прогресивни партии и организации. Голяма част от онези, които се възхищават на Че Гевара като аржентински революционер, се определят като антисталинисти, но всъщност той е бил привърженик на Сталин.

През 1953 г. Че се намира в Гватемала и пише в писмото си до леля си Беатрис:

„Междувпрочем имах възможността да премина през владенията на United Fruit – най-голямата американска компания, която изнася тропически плодове от страни от третия свят за САЩ и Европа, и за пореден път се убедих колко зловещи са тези гигантски капиталистически октоподи. Поклоних се пред снимката на стария и оплакван Сталин, и няма да се успокоя, докато тези октоподи не бъдат унищожени…“

През следващите няколко години след писмото от Гватемала, в разгара на революционния процес в Куба, Гевара отново потвърждава позицията си за Сталин:

„В т.нар. грешки на Сталин се крие разликата между революционната и ревизионистката позиция. Трябва да се гледа на Сталин в историческия контекст, в който той действа, да не се гледа на него като на някаква груба същност, а в конкретния исторически контекст. Аз влязох в комунизма благодарение на чичко Сталин и никой не може да ми заповяда да не го чета. Аз го четях тогава, когато да се чете той се смяташе за мръсна работа. И тъй като съм личност неярка и твърдоглава, продължавам да го чета, особено сега, в новия период, когато да се чете Сталин се смята за още по-мръсна рабоа. И тогава, и сега, аз го чета и намирам куп неща, които смятам за много добри…“

Че одобрявал политиката на Сталин, но посочвал контрареволюционната роля на Троцки, когото порицавал за „скритите му мотиви“ и „фундаменталните му грешки“. В една от бележките си Гевара подчертава:

„Аз мисля, че фундаменталните неща, на които се опирал Троцки, са били грешни, а следващите му постъпки – неправилни, а през последните години – дори тъмни. Троцкистите не внесоха никакъв дял в революционното движение: най-много постигнаха в Перу, но и там в крайна сметка се провалиха, тъй като методите им са лоши…“

Че Гевара е ерудиран читател, който добре познава основите на марксистката философия и смятал статиите на Сталин за класика в марксизма-ленинизма. Ето какво пише в писмо до Армандо Харт Давалос, троцкист и виден деец на кубинската революция:

„… Необходимо е да се публикуват пълните събрани съчинения на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин – в оригинала името е подчертано от Че, и други велики марксисти. Тук биха включили и прочути ревизионисти – ако искаш, добави Хрушчов, добре анализирани, по-дълбоко от останалите, включително и твоя приятел Троцки…“

Ревизионисткият път, избран от съветското правителство след 20-ия конгрес на КПСС, е източник на сериозно безпокойство за Че. Политиката на т.нар. десталинизация и грешните опортюнистични възгледи към процеса на изграждането на социализма, анонсирани след 1956 г. от Хрушчов, имат критично влияние върху виждането на Че за революцията и социализма. Мексиканският политик Жорж Кастенеда – един от биографите на Че Гевара, пише:

„Гевара стана сталинист в момента, когато хиляди се разочароваха от официалния „комунизъм“. Той отхвърли речта на Хрушчов през 1956 г., който осъди престъпленията на Сталин, като „империалистическа пропаганда“, и защити същата година нахлуването на руснаците в Унгария и потушаването на работническото въстание…“

Четири години след началото на Хрушчовата „десталинизация“, през ноември 1960 г., Ернесто Че Гевара посещава Москва като официален представител на кубинското правителство. Въпреки че е посъветван да не прави това, Че посещава гроба на Сталин.

Издателство PACПEP

Преди 55 години убиха Че Гевара. Тази песен е в негова памет!

ВИДЕО

 

Все още не съм намерил нито един надежден източник, който посочва случай, в който Че да е убил невинен. Тези, екзекутирани от Гевара, лично или по негова заповед, са осъдени за престъпления, които обикновено се наказват със смърт по време на война или непосредствено след нея: дезертьорство, предателство, изнасилване, мъчения или убийство. Трябва да отбележа, че моите изследвания продължиха пет години и включваха кубинци в изгнание, живеещи в Маями и други места по света, които са настроени против властта на Кастро, – Джон Лий Андерсън, автор на ”Che Guevara: A Revolutionary Life”

”Hasta la victoria siempre” (До вечната победа), – Че Гевара в писмо до Фидел Кастро

ЛЮБОПИТЕН МНОГО МАЛКО ИЗВЕСТЕН ФОТО-ФАКТ👇

Фидел Кастро и Иван Славков – 1976 г.

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

Чипс с вкус на путка

 Произвежда се от компанията Chazz от Литва От там казват, че продават продукта заради липсата на