На 16 април 1925 г. в дирекция на полицията е удушен един от най-добрите български публицисти Йосиф Хербст

Наричат го „баща на съвременната българска публицистика“

„От всяка банкнота, от всяка златна монета в касите на новите ни богаташи лъхва мирисът на потта на измъчените в окопите наши войници, на кръвта на толкова паднали непрежалими герои …“
Йосиф Хербст

Йосиф Хербст е ерудиран и смел журналист и публицист, който открито и обективно заявява позициите си. Статиите му са впечатляващи документи за епохата. Затова го ценят съвременниците му. Хербст прави много за развитието на българската журналистика – с войнстващото отстояване на принципа на обективността, със своите контакти, ерудиция и владеене на чужди езици. Личност с необичаен размах, Хербст става жертва на гражданското си поведение и политическите си възгледи.

Статиите му след 1923 открито изразяват състрадание към жертвите в Септемврийските събития. Хербст е демократ и хуманист, но след въстанието става изразител на общия за левите интелектуалци от 20-те години протест срещу терора, силовото управление, произвола, цензурата и демагогията.

Той, подобно на Гео Милев, се обявява срещу Закона за защита на държавата (ЗЗД). Неговият вестник „А.Б.В.“ осведомява обществеността за процеси срещу комунисти, за присъди над септемврийци, за „безследно изчезнали“.

В „Ек“ Хербст съобщава истината за убийството на ючбунарския партиен секретар Вълчо Иванов. През последните две години от живота си, които съвпадат и с рязката политическа поляризация на българското общество, той все по-открито заявява симпатии към Комунистическата партия и Съветския съюз.

Йосиф Хербст е роден през 1875 г. в Одрин в заможно еврейско семейство, напуснало Австро-Унгария заради революциите през 1848 г.

Хербст владее френски, английски, български и немски език; той е майстор на публицистичното перо; сътрудничи на влиятелни европейски издания; редактор е на важни списания и вестници, които излизат в България в началото на миналия век; в Европа му имат голямо доверие и кореспонденциите му се възприемат в чужбина като официални съобщения. От 1903 г. Хербст има достъп до Двореца, канят го чужди посолства, желан гост е в аристократичните салони на столичния хайлаф, поддържа връзки с Елин Пелин, Александър Божинов, Александър Балабанов и други от кръга „Българановци“.

Йосиф Хербс се смята за един от най-осведомените хора по онова време в Българи. По препоръка на Екатерина Каравелова е приет за член на Демократическата партия. През 1921 г. той се жени за Виола – дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови.

През 1912 Хербст е мобилизиран, командва 16-а рота и участва в боевете при Селиолу и Чаталджа; скоро разбира, че няма да има победа и жертвите на бойното поле са напразни. По времето на Междусъюзническата война (1913) неговата рота е обградена от вражеска войска край село Дъсчен кладенец, Хербст е ранен и два дена лежи сред войнишките трупове, но се спасява. Дни по-късно от бедрото му е изваден куршум, който той превръща в сувенир.

За участието си в Балканската и Междусъюзническата война Хербст е награден с ордена „За храброст“.

През 1913 г. е назначен за директор на Дирекцията по печата – днес БТА. Като честен публицист, той съобщава на българската общественост за Октомврийската революция в Русия, с което си навлича гнева на Фердинанд и министър-председателя В. Радославов.

След като е уволнен от Дирекция на печата, през 1918 г. Хербст заминава за Ксанти като помощник-началник на разузнавателно-информационната секция в четвърта извънредна армия, ръководена от генерал-лейтенант С. Савов. Там той установява, че армията е обхваната от разложение. Хербст предлага на Савов да напише писмо до главнокомандващия генерал Жеков; Хербст написва писмото с публицистичен хъс; Жеков го прочита пред Главното командване и в присъствието на Фердинанд.

След Деветоюнския преврат през 1923 г., Септемврийското въстание и атентата в църквата „Света Неделя“ в изданията си Хербст отразява всяко убийство, заклеймява убийците, в пресата излизат негови статии за мистериозната смърт на д-р Никола Генадиев, Никола Милев, Вълчо Иванов, за изчезванията и разстрелите на видни обществени личности; Хербст заклеймява зловещата политика на българските държавници, описва кървавата действителност в България. Досието му е представено в кабинета на Борис III.

На 12 декември 1923 Хербст е избран за член на Комитета за пострадалите от Септемврийските събития. Публицистичната му дейност бележи нов разцвет след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание през 1923.

Издава седмичното сп. „Вик за свободни хора“ (14.11.1923 – 16.04.1924), което списва почти сам. Създава и оглавява илюстрования всекидневник „А.Б.В.“ (8.02. – 23.10.1924); издава вестниците „Ек утринен“ (18.11. – 6.12.1924) и „Ек вечерен“ (18.11.1924 – 3.03.1925), спрян от правителството на Александър Цанков. Сътрудничи на Гео-Милевото списание „Пламък“.

На 6.03.1925 Хербст поставя началото на всекидневника „Днес“, чието извънредно издание излиза 1–2 часа след атентата в църквата „Св. Неделя“ (със старо име „Св. Крал“).

Същата нощ е арестуван с обвинение, че е съдействал на комунистите да получават пари от международна организация за подпомагане на революционерите.

На 17 април Хербст попада в списъка на „безследно изчезналите“ в този метежен период български интелектуалци (заедно с Гео Милев, Христо Ясенов и още 148 души).

След изчезването му неговата съпруга Виола пише до тогавашния председател на парламента, изпраща до всички вестници открито писмо до министър-председателя Цанков, което само две редакции се осмеляват да публикуват. Цанковисткият вестник „Български демократически сговор“, за да успокои общественото мнение, отговаря, че в страната има ред и съдебна власт, които ще посочат къде е изчезнал журналистът. Отговорът на правителството към Виола Хербст обаче е: „Не го знаем. Ние не сме пазачи на вашия съпруг!“

Във връзка с тези последни трагични събития в живота на Йосиф Хербст следва да се отбележи и една изследователска линия, според която въпросният брой на в. „Днес“, отразил атентата без снимков материал и с неточности, всъщност излиза преди самия атентат – което буди подозрения, че Хербст е бил посветен в терористичния план преди изпълнението му.

Дали чрез тази преждевременна публикация вестникът му се опитва да предотврати жертвите, или просто става дума за предварителна информираност, не е ясно. Статията със заглавие „Сатанинското злодеяние. Адската машина в Свети Крал. Много ранени“ действително преповтаря сценария на атентата, като някои съществени несъответствия дават основания да се предполага, че Хербст е бил в течение на предварителния план, който обаче е бил променен в движение. Последно свидетелство за съдбата на журналиста дава писателят Трифон Кунев, който в свой спомен, публикуван в книга, разказва, че на 17 април 1925 г. Хербст е отведен в Обществената безопасност, след което следите му се губят в ареста на VI пехотна дружина, София. На Трифон Кунев, който е бил задържан по същото време в полицията, Хербст подарява и репортерското си тефтерче, очаквайки да бъде убит от агентите на Разузнавателния отдел в щаба на войската.

Публицистична дейност

Издава публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923).
Списва:
• в. „Вестник“ (1900 – 1901)
• в. „А. Б. В.“ (1924 – 1925)
• в. „Ек“ (1924 – 1925)
• в. „Днес“ (1925)
• сп. „Вик за свободни хора“ (1923 – 1924).

Приживе Хербст издава книгата „Вчера, днес и утре. Из спомените и бележките на един публицист“ (1923), в която е отразена неговата многостранна личност, широки възгледи и разнородни интереси. От книгата лъха духът на свобода, размах на мисълта, съчетани с изящни език и стил.

Хербст е сред левите български интелектуалци от първите десетилетия на ХХ в., които вярват, че „тържеството на комунизма предпоставя една коренна вътрешна промяна у човеците“ – теза, която той развива в книгата си. Публицистичните му „бележки“ разкриват изискванията към списването на вестник и ангажиментите на журналиста. Освен етиката, образоваността и бързината на журналистическата реакция, Хербст поставя като изискване пред журналиста и писателското умение, точността и богатството на публицистичния език. Той е известен и с активните си позиции относно българския правопис.

През 1975 излиза посмъртно още една негова книга – „Вик за правда. Избрана публицистика“.

  • Издателство PACПEP

 

Последно от БЪЛГАРИЯ

Премиерски тайни: Кюлчета, плеймейтки, сексуални издевателства и за капак – дай си бизнеса! (Григор Лилов с шокиращи разкрития за бизнесмена Светослав Илчовски)

Премиерски тайни: КЮЛЧЕТА, ПЛЕЙМЕЙТКИ, СЕКСУАЛНИ ИЗДЕВАТЕЛСТВА И ЗА КАПАК – ДАЙ СИ БИЗНЕСА! –––––––––––––– ! „На

Страница във Фейсбук

Страница във ВКонтакте

ПОДКРЕПА ЗА САЙТА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

The Bulgarian Times