На 17 януари 1706 г. е роден Бенджамин Франклин: Един от основателите на САЩ

Какви са тайните на американския политически деец, чийто образ целият свят вижда върху стодоларовата банкнота

В Щатите Бенджамин Франклин отдавна се е превърнал в кумир и това дори е меко казано. Той е същото за американските деца каквото беше за децата в социалистическите страни Владимир И. Ленин.

Франклин е един от „бащите“ на Съединените американски щати. Датата на раждането му – 17 януари, се превръща в световен празник – Ден на детските изобретения, тъй като малкият Бен изобретил плавници, макар че историци твърдят, че те са изобретени от Леонардо Да Винчи.

От литературното наследство на Франклин най-често американците цитират неговите афоризми, макар че писателят Марк Твен ехидно ги коментира:

„Тези афоризми са претенциозни; този човек, в желанието си да бъде оригинален, преиначава истините…“

Дали действително Бенджамин Франклин е бил близо до идеала или прехвалените му качества са само поза?

„Аз се стараех не само да бъда делови в реалността, разумен и енергичен, но и правех всичко възможно тези качества да бъдат забелязвани. Когато купувах хартия за печатане, минавах през целия град, задължително на скърцаща каруца, за да могат всички да ме видят. Когато работех вечер, сядах до прозореца и виждайки моите трудолюбие и неуморимост, търговците често предпочитаха да купуват стоки от мене, а не от моите конкуренти…“

Това се нарича самопиар. Умението да се харесваш, е достатъчно мощен ресурс.

След като пристига през 1776 г. в Париж, търсейки могъщ съюзник в борбата на младата американска държава за свобода срещу британската метрополия, Франклин прави успешен ход. Той познавал европейската мода, но решил да се облече в скромен кафяв костюм, на главата си сложил – кожена шапка, от която нямало необходимост. Но имало нужда от имиджова необходимост. Олицетворявайки образа на „благороден дивак“, хитрият американец попаднал направо в целта. Ето какво писал на дъщеря си от Франция:

„Лицето на твоя баща се превърна в толкова разпознаваемо във Франция, че може да се открие в медальони, кръстени, часовници и табакери, на рисунки и гравюри, които се изкупуват като горещи банички…“

Дълги години Франклин бил едва ли не най-модната фигура в Париж.

Вторият президент на САЩ – Джон Адамс, който го съпровождал, писал:

„Славата на Франклин беше всеобща, повече отколкото на Лайбниц или Нютон, Фридрих Велики или Волтер, и никой от тях не предизвикваше такава любов и уважение към собствената личност… Той беше популярен и в правителството, и сред народа до такава степен, че едва ли имаше гражданин или селянин, камердинер, файтонджия, лакей или прислужница, която да не знаеше за него и да не го смяташе за приятел на човечеството…“

Франклин влиза под кожата дори на славещите се с недоверието си към хората руснаци. Денис Фонвизин, който имал остър език, се запознал с него и го наричал „Славният Франклин“ и „идеалния американец, дори го превърнал в прототип на герой в една своя комедия.

От Франклин бил възхитен и Николай Карамзин.

Но не го долюбвала Екатерина Велика. И имала причини за това. През 1762 г. „Пенсилвански вестник“, чийто издател бил Франклин, писал за Екатерина, която току-що се качила на престола в резултат от дворцов преврат:

„Като чужденка тя няма и във вените й не тече и една капка руска кръв на руските царе; нейното коронясване е случайно. Днешната царица не прилича на истинска жена от Московията…“

Екатерина, която цял живот се стараела да бъде образец на руски човек, помнела това писание дълго време.

Когато цяла Франция, включително и кралицата Мария-Антоанета, се възхищавала на простотата в маниерите на заклетия републиканец, намирайки ги „мили и забавни“, руската императрица промълвила:

„Най-добре се смее онзи, който се смее последен…“

И думите й били пророчески. Скоро „премилите републикански маниери“ възтържествували в самата Франция, само че в тях няма да има нищо забавно.

• К. Кудряшов
Превод: Издателство PACПEP

“В страна, където се заселят евреи, независимо от тяхното количество, те понижават морала и търговската честност, изолират себе си и не се поддават на асимилация. Те се присмиват на християнската религия, стараейки се да я подкопаят. Строят държава в държавата и в случай на опозиция се стремят смъртоносно да задушат страната финансово.” Бенджамин Франклин

Нагледно: разликата между истинските пари и ментетата

 

Последно от СВЯТ

The Bulgarian Times