На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание – връх в нашето националноосвободително движение

145 години от Априлското въстание

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенски дейци нападат и прогонват с оръжие полицията. Убит е мюдюринът и в Копривщица е обявено, че е установена революционна власт. След обявяването на въстанието в града Каблешков пише „Кървавото писмо“, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало и го подписва с кръв на убития мюдюрин.


Съдържанието на „Кървавото писмо“ според „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов е следното:

„Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов“

Въпреки че Априлското въстание завършва с неуспех, то постига политическата си цел и намира отзвук в Западна Европа и Русия.

Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, който е създаден през есента на 1875 г. в Гюргево. Членовете на комитета са Никола Обретенов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Измирлиев и др. За председател е избран Стамболов, за секретар – Стоян Заимов.

Планът на Гюргевския комитет

Според плана на комитета българските земи са разделени на пет революционни окръга. В петия организацията е много слаба.

Търновски – с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов.

Сливенски – главен апостол Иларион Драгостинов.

Врачански – главен апостол Стоян Заимов.

Пловдивски – главен апостол Панайот Волов, с помощник Георги Бенковски; по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов.

Софийски – само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Н. Славков.

Въстанието е подготвено само за 1-2 месеца и това обяснява неуспехите му. По-сериозна е подготовката в Четвърти революционен окръг. Там под ръководството на Бенковски е създадена постоянно действаща въстаническа милиция, която контролира подготовката на въстанието. Местната турска власт научава за подготвяното въстание след събранието в Оборище от Ненко Терзийски, от село Балдьово. От Пазарджик и Копривщица в Панагюрище са изпратени жандармерийски части, които арестуват някои „подстрекатели“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенски дейци нападат и прогонват с оръжие полицията. Убит е мюдюринът и в Копривщица е обявено, че е установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпраща в Панагюрище прочутото „Кърваво писмо“, което е пренесено от 19-годишния Георги Салчев. Той изминал пътя между Копривщица и Панагюрище само за два часа.

Следобед на същия ден – 20 април, Георги Бенковски обявява началото на въстанието. Това избързване повлиява негативно на революционната акция, но то е наложено от обстоятелствата.

Първи революционен окръг

На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души, начело с войводата Таньо Куртев, която е разбита. В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го обявява.

На 29 април в селата западно от Търново четата на поп Харитон от 200 четници тръгва към Габрово и стига до Дряновския манастир. В сражение с редовна войска и башибозуци голяма част от четниците загива.

От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. Четата се движи на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май тя е разгромена.

Втори революционен окръг

На 3 май е сформирана чета от комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода. Тя се насочва към въстаналите села Нейково и Жеравна. В бой с потеря и редовна войска четата е разбита.

Трети революционен окръг

Въстанието не избухва във Врачански окръг заради големия брой турски войски в района в очакване на война със Сърбия и заради малодушието на местните комитетски дейци.

Четвърти революционен окръг

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище е поверена на Военен съвет, известен като Привременно правителство, оглавено от Павел Бобеков. Окръгът е разделен на два района; Волов и Икономов заминават за източния – Копривщица, Клисура, Карлово. С Хвърковатата си чета Бенковски ръководи западния район, вдигайки на оръжие будните села Мечка, Поибрене, Баня и др.

На 22 април в Панагюрище тържествено е обявена свободата и осветено знамето на Райна Княгиня.

Чета, командвана от Орчо войвода, действа против башибозуците в Стрелча и околностите й.

Към въстаналите райони се насочват редовни части – низами, командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани запасняци от Одрин, Цариград, Ниш.

Срещу 8-10 хиляди зле въоръжени въстаници са хвърлени над 80 хиляди души башибозук и 10 хилядна редовна армия.

На 26 април пада Клисура, а Карлово въобще не успява да въстане.

Лагерът на Еледжик е разгромен на 1 май от редовна турска войска.

На 30 април Хафъз паша превзема и опожарява Панагюрище, а Копривщица се спасява от разорение срещу голям откуп.

На 2 май е превзета Перущица от частите на Рашид бей.

На 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 5000 души завзема Батак и избива жестоко местни жители, потърсили убежище в църквата.

Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска, командвана от Хасан паша след близо триседмична обсада.

Според българската историография в Априлското въстание загиват около 30 хиляди души, но според външни изследователи бройката не е повече от 15 хиляди души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по времето на въстанието са разрушени около 200 села с население над 75 хиляди души.

Историческото значение на Априлското въстание

Кървавото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод да се свика Цариградската конференция. Нейните решения са първото международно признание за правото на българите да имат своя държава в нейните етнически граници.

Отказът на Цариград да осъществи решенията на Цариградската конференция се превръщат в причина за обявяването на 11-ата Руско-турска война, която води до Освобождението на България.

Според историци Априлското въстание играе ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, с която се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава тръгва по пътя на капиталистическото развитие.

ПРЕДАТЕЛИТЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

КАКВА Е СЪДБАТА НА ПРЕДАТЕЛИТЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ – НЕНКО БАЛДЮВЕЦА И ДЯДО ВЪЛЬО

„Априлското въстание започва с предателство и завършва с предателство на селянин…“ – професор Николай Генчев, „Българско възраждане“

В книгата си професор Генчев пише, че големите лични предателства са извършени от затъпели от робските условия селяни и овчари.

Ненко Балдювеца – име, синоним на предателство

Кой е Ненко Балдювеца?

Ненко Стоянов Терзийски е от село Балдюво; бил заможен човек и управител на чифлиците на богатите турски земевладелци в района. Службата му го сближила с турците; често ги гощавал с ракия, дори бил сводник.

Семейството на Ненко било многолюдно. В къщата му живеели трима синове – Ангел, Иван и Събо, и три дъщери – Петкана, Лазарина и Цона.

За предстоящото въстание Ненко научил от Тодор Терзията от село Ферезлий. Той се уплашил, че ако българите победят, едва ли ще му простят волностите с турците, и решил, че и той ще участва във въстанието. По-силният му мотив бил, че видял келепир в освободеното отечество.

Затова решил да се включи в подготовката на въстанието, въпреки че съселяните му не искали да участват.

Когато било обявено събранието в Оборище, нямало кой да упълномощи Ненко за представител. Той си изработил фалшиво пълномощно и номерът му минал. Апостолите още не били посещавали Балдюво, за да видят как върви подготовката за въстанието там.

На събранието Н. Балдювеца кротувал, слушал и се чудел какво прави там. Той чул, че ще се опожаряват села и че може и да се мре, се изплашил.

Според членове на семейството му на събранието в Оборище Ненко казал: „Това няма да бъде; турците са много, ще се изхабят само селата, зян ще станат и нищо повече…“ Един от съзаклятниците чул тези думи и го сплашил с ножа си. Ненко отговорил: „Извадиха ли те на мене нож – ще обадя аз на турците…“ Ненко загубил спокойствието си.

Двама депутати от Оборище – Иван Арабаджиев и Крайчо Самоходов, разказвали, че той ставал една нощ три пъти да пита налягалите около него съзаклятници: „Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво ще стане. Голяма награда ще даде правителството на този човек…“

В душата Ненкова се завъртяла черна мисъл. Дали била родена от страха от турците или, както се твърдеше при соца – „частнособственическата психика“ е сработила?!

По обратния път за село Ненко мислел тревожно.

По това време недалеч от Балдюво турците се събрали и готвели курбан за плодородие. Там той им изпял всичко от игла до конец; турците го изпратили при мютесарифина в Пловдив. Новината се разнесла като мълния. Турците изпратили заптиета в Копривщица. Когато се опитали да арестуват въстаниците, гръмнала първата пушка и въстанието избухнало.

Каква е съдбата на Ненко?

За да му се отблагодарят и да не го убият въстаниците, турците го приютили в Пазарджик. Въстанието било разгромено, но Ненко не смеел да се върне вкъщи. Заживял сред турците, които след Освобождението му дали правото да събира десятъка в селата в Пазарджишко.

По времето на Руско-турската война семейството му заедно с турците заминало за Цариград.

След Сан-Стефанския мирен договор и амнистията семейството решило да се връща в България, но в последния момент Ненко се отказал. Слухът разказва, че дал билета си за влака за някакъв беден заточеник, за да се върне у дома си, а самият той останал в чуждия град. По-късно роднините му научили, че се навъртал около границата, където бил убит от македонски революционери.

Върху балдювчани легнало презрението на целия български народ заради предателството на Ненко.

От друга страна, заради близостта си с турците Ненко Балдювеца спасил от разорение селата Ферезлий, Черногорово, Сарай и Гелеменово.

Дядо Въльо – предателят

Ето какво пише Захари Стоянов в Седма глава на „Записки по българските въстания“

„„Вълю, или Велю Стоилов Мечката (така се казваше новият ни благодетел), е родом от Горньонската река. Освен че той показа към нас от най-напред голяма готовност да ни приеме с такива думи и ласкави обнасяния, за които ни най-малко съмнение не можехме да имаме на него, но, от друга страна, той ни излезе и нещо като познайник по следующия начин:

– Хей, и аз имам момче, тъкмо на вашата пора, което от няколко години живее в пуста Влашка, в Турно Северин – каза той и въздъхна от всичката дълбочина на сърцето си. – Според разказванието на някои наши селяни, които го виждали там наскоро и приказвали с него, твърде ме е страх да се не намира и той сега по Балкана във вашия кайфет…

Не щеш ли, че това момче, за което дядо Вълю въздишаше от сърце и душа, от дума на дума да излезе познайник и приятел даже на Бенковски! Когато тоя последният разказа на милозливия баща чертите, името, възрастта и занятието на сина му, то той подскочи от радост, прегърна войводата, който описваше чедото му, и каза, че ние сме негови момчета и ще да се грижи за нас, както би се погрижил и за своя син. Иди после всичко това, после тая щастлива случайност, та се съмнявай в патриотическата искреност на дяда Въля!“

„Свършил-несвършил той последната си дума, бачо Вълю, нашият благодетел, преданият дядо Вълю, когото наричахме баща, гледам, че пълзи по земята, като четвероножно животно, и отиде да се затули зад едно паднало на земята дърво. Аз за себе си не можах да се сетя от един път в що се състои работата, надали можаха да се сетят и другарите ми. Докато се готвех аз попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заключиха, язикът ми засъхна на гърлото. Около двадесят и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоря ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели!…“

Според предварително уговорения с турците план Въльо превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Войводата Г. Бенковски е застрелян на място; отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасил по чудо, като скочил в реката и течението го отнесло.главата му е отрязана и измита от кръвта в кладенче, наречено „Кървавото кладенче“. Главата на Бенковски е разнасян из Орхание до София и е изложена на поругание. Един свещеник я погребал в околностите на бъдещата столица на България.

Тялото на войводата тайно е положено от една възрастна жена – баба Удреница, в тетевенската църква „Всех Светих“.

Дядо Въльо дочаква Освобождението и работи като пазач на мостовете в планината, на служба в управата в Тетевен.

След десет години Захарий Стоянов се среща с предателя дядо Въльо. На мястото на предателството – над село Рибарица, той се разтреперва „като листец“ и моли за прошка. Години наред няма покой; избитите въстаници изгаряли съня му. Моли за прошка З. Стоянов, роднините на Бенковски и близките на другите въстаници.

Виктор Юго за кланетата в Батак и след Априлското въстание

Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват. Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един — целият свят. Правителствата виждат ли го? Не.

Съществува нещо, което стои над народите, това са правителствата. В известни моменти блесва противоречието: цивилизацията е у народите, а варварщината у управниците. Желана ли е тази варварщина? Не! Тя е, чисто и просто, професионална. Това, което човешкият род го знае, правителствата го игнорират. То произтича от обстоятелството, че правителствата гледат само през призмата на късометражните държавни интереси, а човечеството гледа с други очи — с очите на своята съвест.

Ще учудим европейските правителства, като им известим следната новина: че престъпленията си остават престъпления, че още по-малко е позволено на едно правителство да убива, отколкото е позволено на един човек, че Европа е солидарна, че всичко, което се върши от Европа, се прави от Европа, че ако съществува някое правителство-звяр, с него трябва да се постъпва както със зверовете, че в настоящата минута, съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, наречен Батак, например, от девет хиляди само за няколко часа са спаднали на хиляда и триста, че гробищата са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да бъдат погребани там, така че мъртвите си отмъщават на живите, като им изпращат — и това е напълно заслужено! — чумата.

Ние известяваме на европейските правителства следното: разпарят утробите на бременните жени, за да убият в тях плода; че на площадите има струпани камари от скелети на жени с разпрани кореми, че кучетата глождят по улиците черепите на изнасилени моми, че всичко това е ужасно и  че е достатъчен един жест от страна на европейските правителства, за да бъде прекратено и че диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и че цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат, са грозни.

Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.

Правителствата мънкат някакъв отговор. Те и друг път са мънкали. Те казват: Вие преувеличавате!

Да, преувеличаваме. Батак не е бил опустошен само за няколко часа, а за няколко дни. Казваме, че има вече изгорени двеста села, а те са само деветдесет и девет. Онова, което някои наричат чума, е всъщност тифус. Всички жени не са били изнасилени, всичките момичета не са били продадени, някои са се отървали. Някои затворници са били скопени, но нали са им отрязали и главите, това намалява престъплението. Децата, за които се говори, че са били подхвърляни от пика на пика, са били всъщност нанизвани на щикове. Там, където е имало само един заклан, ние сме слагали двама. Ние сме удвоявали числото и пр., и пр.

И после, защо този народ се е разбунтувал? Защо това стадо от хора не се остави да се разпореждат с него, както със стадо от добитък? Защо?… и пр.

Тоя начин на оправдание увеличава ужаса. Няма нищо по-мизерно от това да се пазарим с общественото недоволство. Ако смекчаваме престъпленията, ние ги отегчаваме. Това значи хитростта да се постави в услуга на варварщината. Това значи Византия да прости на Цариград.

Да назовем нещата с истинските им имена. Да се убие някой човек в някой лес, наречен Бондийски или Черни лес, се счита за престъпление. Но да се убие един народ в някой друг лес, който се нарича дипломация, е също престъпление.

Само че по-голямо. Това е всичко.

Нима престъплението става по-малко, ако е огромно? Уви! Това е в действителност стар исторически закон. Убийте шест души, вие сте Тропман. Убийте шестстотин хиляди, вие сте Цезар. Приема се само онова, което е чудовищно. Доказателства: Вартоломеевата нощ биде благословена от Рим, Драгонадите бяха възпети от Босюе; 2 декември бе поздравен от Европа.

Но време е новият закон да замести стария. Колкото и да е тъмна нощта, трябва най-сетне да се зазори.

Да, нощта е тъмна. Призраците възкръсват. После Силабуса, ето ви корана. Библиите се побратимяват, жонгамос декстра. Зад Светия престол се извишава Високата порта. Имаме право да избираме нашите тъмнини. И виждайки, че Рим ни налагаше Средновековието, султанът сметна, че и той трябва да ни наложи своето Средновековие.

Оттам и работите, които стават в България.

Къде ще се спрат?

Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация?

Време е цивилизацията да удари тържеството на масата и да каже: Стига!

Ние, народите, заповядваме на правителствата да сложат край на престъпленията.

Но нам се казва: Вие забравяте, че има «въпроси». Да се убие един човек е престъпление, да се убие един народ е само «въпрос»: Русия има Константинопол, Англия има Индия, Франция има Прусия, Прусия има Франция.

Ние отговаряме:

Човечеството също има своя въпрос и той е по-голям от въпроса за Индия, Англия и Русия. Това е въпросът за малкото дете в утробата на майката.

Нека заместим политическите въпроси с въпроса за човека.

Цялото бъдеще е заложено в това.

Да се знае: каквото и да правим, бъдещето ще дойде. Всичко му служи, дори и престъпленията. Страшни служители!

Онова, което става в България, доказва необходимостта от Европейски съединени щати. Разединените правителства трябва да бъдат заместени от обединените народи.

Трябва да се сложи край на империите, които убиват.

Да обуздаем фанатизма и деспотизма.

Да строшим меча роб на предразсъдъците и на овластените догми.

Край на войните, на убийствата, на кланетата.

Свободна мисъл, свободна търговия, братство.

Нима е толкова трудно да се постигне мир?

Република Европа, континентална федерация — нямаме вече друг политически избор. Разумът е убеден в това, събитията го потвърждават. По свой начин и защото е ужасна, диващината става свидетел на цивилизацията. Напредъкът носи подписа на Ахмед Паша.

Жестокостите, извършени в България, не оставят вече никакво съмнение, че Европа има нужда от една европейска народност, от едно-единствено правителство, от едно широко братско посредничество, демокрацията да живее в мир, всичките братски народи да имат за център Париж, т.е. свободата да стане столица на светлината.

С една дума, Съединени европейски щати. Това е целта, това е желаният пристан. Вчера това беше само истина, днес благодарение на зверствата в България, то е повече от очебийно.

Убийците идват на помощ на философите. Това е доказано от разума, ето че го доказват и изродите.

Тигрите влекат бога, наречен бъдеще.

Париж, 29 август 1876 г.»

Клетвата на участниците в Априлското въстание

Факсимиле от единствения запазен оригинал от клетва на участници в Априлското въстание

Клетвата на участниците в Априлското въстание

 

„Елате, братя, сега е вече време! Да сложим печат на съвестта, да сторим клетва над Светото евангелие под пряпореца на нашата свобода! Дайте внимание, чуйте общата звонична

К Л Е Т В А
во имя пресветии троици Отца и Сина и Светаго Духа

АЗ, ДОЛУПОДПИСАНИЙ СЪЩ СИН НА БЪЛГАРИЯ, ЗАКЛЕВАМ СЯ В ВСЕВЕДУЩАГО БОГА КАКВО САМОВОЛНО ЗИМАМ УЧАСТИЕ В НАРОДНОТО УСТАНИЕ, ЗА ДА СЯ БИЯ ДО ПОСЛЕДНИ СИЛИ ЗА СВОБОДАТА НА МОЯТА БЪЛГАРИЯ ПРОТИВ ТИРАНИНА И НЕПРИЯТЕЛИТЕ, КОИТО И ДА СА И ОТДЕТО И ДА ИДАТ.
ЗА НЕПРИЯТЕЛ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ СЧИТАМ ТУРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ВСЕКИГО, КОЙТО ВДИГНЕ ОРЪЖИЕ ПРОТИВ НАС И ВСИЧКИТЕ ПРЕДАТЕЛИ БЕЗ РАЗЛИКА.
ЩЕ СЕ БОРЯ С ОРЪЖИЕ В РЪКА ПРОТИВ НЕПРИЯТЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО СИ, ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СМЪРТНО РАНЕН, НО ЖИВ НЯМА ДА СЯ ПРЕДАМ.
НЯМА ДА СЯ ОТДАЛЕЧА, НИТО ДА ПОБЕГНА ИЗ РЕДОВЕТЕ НА ДРУЖИНАТА СИ В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ И ПРЕД НИКАКВА ОПАСНОСТ, НО ЩЕ СЯ БИЯ ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ РАНЕН, ИНАК СЕКИ МОЖЕ ДА МА ЗАСТРЕЛЯ ИЛИ ОБЩО ДА МА ОСЪДЯТ НА СМЪРТ КАТО ПРЕДАТЕЛ.
АКО РАНЕН ПАДНА НЕ ДАЙ БОЖЕ РОБ ПОД КАКВИТО МЪКИ И ДА БЪДА ША ПРИТЪРПЯ СИЧКО, НО НЯМА ДА ИЗДАМ ИЛИ ДА ОТКРИЯ НИ НАЙ-МАЛКО ОТ ПЛАНА НА НАРОДНАТА НИ РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ДРУГО, ЩО СЯ ОТНАСЯ ДО НЕЯ.
ЗА НАЙ-ГОРНЮ НЕЩО И ЗА НАЙ-СВЕТО И СКЪПО НА ТОЗИ СВЯТ В ЖИВОТА МИ ЩЕ БЪДЕ СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ, НА КОЯТО В ИМЕТО СЯ ЗАКЛЕВАМ, ЧЕ ЩЕ СЯ БИЯ С ОГНЕНО И СТУДЕНО ОРЪЖИЕ ПОД НЕЙНОТО ЗНАМЕ.
ДОГДЕ ПАДНА МЪРТАВ ИЛИ СЯ ОСВОБОДЯ ОТ ИГОТО НА ТИРАНИНА, КЪЛНА СЕ ПРЕД БОГА И ПРЕД ЧЕЛОВЕЦИТЕ, ЧЕ АКО НЕ ИЗПЪЛНЯ СИЧКО НАПЪЛНО ДА БЪДА ПОРАЗЕН КАТО КАИНА И ПРОКЪЛНАТ КАТО ЮДА И ТЪЙ ГОСПОД И СВЕТА БОГОРОДИЦА ДА МИ СА НА ПОМОЩ.
АМИН!

Тази клетва е произнесена от бъдещи участници в битката при Дряновския манастир от село Михалци в избата на поп Стефан Трифонов. Написаното издава прякото участие на Тодор Лефтеров. Оригиналният текст е запазен от Минчо Славчев, син на комитетския деец Славчо Колев. Ръкописът е намерен под гредите в неговата изба в Михалци и предаден през 1911 г. на Христо Марков – автор на книгата „История на 9-тях дни в Дряновския манастир“, издадена в 1912 г. от михалското читалище „Съединение“.

Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет

Отбелязваме 143 години от Априлското въстание. Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въстанието избухва предсрочно на 20 април заради предателство. По план е трябвало да започне на 1 май 1876 г. Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти.

От 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързият му и кървав край.

Последно от БЪЛГАРИЯ

Премиерски тайни: Кюлчета, плеймейтки, сексуални издевателства и за капак – дай си бизнеса! (Григор Лилов с шокиращи разкрития за бизнесмена Светослав Илчовски)

Премиерски тайни: КЮЛЧЕТА, ПЛЕЙМЕЙТКИ, СЕКСУАЛНИ ИЗДЕВАТЕЛСТВА И ЗА КАПАК – ДАЙ СИ БИЗНЕСА! –––––––––––––– ! „На

Страница във Фейсбук

Страница във ВКонтакте

ПОДКРЕПА ЗА САЙТА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

The Bulgarian Times