На 21 април 1975 г. започва бягството на американците от столицата на Виетнам Сайгон

 

Танкове на Северен Виетнам в столицата на Южен Виетнам

Войната на САЩ срещу Демократична република Виетнам в Съветския съюз наричат „империалистическа агресия“

Плъховете бягат на кораба

Поражението на САЩ във Виетнам остава най-големият неуспех във военната история на Америка. В името на справедливостта трябва да посочим, че фиаското на САЩ трябва да си разделят съюзниците им Австралия, Нова Зеландия, Тайланд и още няколко страни и прозападният Южен Виетнам.

Войната във Виетнам продължава почти две десетилетия – от 1957 до 1975 г.

Американците влизат в нея през 1965 г. и официално излизат от войната през 1973 г. след подписването на Парижките договорености. Следващите години задачите се възлагат на армията на Южен Виетнам, въоръжена и обучена по американски стандарти.

За малко повече от една година Югът фактически капитулира пред Севера.

На 18 април 1975 г. администрацията на президента Форд издава заповед за евакуирането на американците от Сайгон. За целта са подготвени 35 кораба, включително и четири самолетоносача, стотици самолети и вертолети.

Операцията по евакуирането започва на 21 април.

В този ден президентът на Южен Виетнам Нгуен Ван Тиеху се отказва от властта.

Преди да емигрира, той изрича историческите думи: „Американци, вие бягате и ни карате да вършим работа, с която не се справихте…“

След неговото бягство новият президент на страната Зьонг Ван Мин управлява само една седмица.

Когато предлага на дошлите да го арестуват северновиетнамци да предаде властта, те му отговарят: „Ти не можеш да предадеш онова, което нямаш…“

Като цяло светът знае какво се случва в Сайгон. Там остават няколко десетки чужди журналисти. Един от тях – холандецът Хуберт Ван Ес, който работел за американската агенция „Юнайтед прес интернешънъл“. На 29 април той се оказва близо до сградата, където по-рано работели американски агенти. Той направил пълна с драматизъм снимка – редица от хора с униформи се качват на покрива, за да напуснат завинаги родината.

Тази снимка се превръща в символ на поражението на Запада във Виетнам.

По това време почти няма американци в града. Напускат го и виетнамци, които се страхуват от разправа от страна на новата власт. Карат ги до американските кораби и се връщат за нови бежанци.

Тази операция остава в историята с кодовото име „Силен вятър“.

На корабите на 7-и американски флот са евакуирани 1737 американци и над 5 хиляди виетнамци.

След последния рейс на покрива на американското посолство остават 11 морски пехотинци. Последен се евакуира сержант Джон Валдез.

Колко виетнамци остават на произвола на победителите, остава неизяснено. В списъка за евакуиране в посолството фигурират 17 хиляди души.

Само през април са евакуирани около 50 хиляди виетнамци.

Хора в лодки

Сутринта на 30 април 1935 г. в Сайгон влиза армията на Демократична република Виетнам. След едноседмични безредици и ограбване на магазини, в града цари тишина.

По-рано града напускат почти един милион души; повечето – по вода.

Терминът „хора в лодки“ се появява в Индокитай още по времето на войната с французите. След падането на Сайгон през 1975 г. там си спомнят отново за него. На лодки и катери тръгват на далечен път бегълците с надеждата да се доберат до някоя страна в Югоизточна Азия. Или че ще ги качи на борда си чуждестранен кораб. Много хора загиват в открито море.

Първи в Сайгон влизат северноамериканските танкове Т-54 и ПТ-76 – съветско производство. Не срещат съпротива. След това виетнамците се шегували, че северяните завзели Сайгон без да разбият дори една лампа.

Скоро в града се провежда военен парад, след който по-голямата част от армията на Северен Виетнам напуска града. Останалите се държат вежливо с местните виетнамци.

Защо САЩ загубила войната?

Виетнамската война струва на САЩ 111 милиарда долара; според днешни изчисления това е под един трилион.

В годините на войната американците хвърлят над Виетнам 6,7 милиона тона бомби – почти 2,5 пъти повече, отколкото над Германия в периода 1939-1945 г.

Лидерът на ДРВ – Хо Ши Мин, който доживява до победата, казва следното: „За всеки загинал свой войник вие можете да убиете десетки мои хора. Но дори при тази статистика ще загубите, а аз ще победя…“

Долу-горе същият е отговорът на Туан, герой от холивудския филм „Добро утро, Виетнам“: „В началото ни защитаваха французите, след това – американците. За мене цялата разлика е в това, че едните убиха баща ми, другите – брат ми…“

Превод: PACПEP

 

Последно от СВЯТ