Кои военни престъпници издадоха заповеди за бомбардиране на Югославия?
Поименно това са: президентът на САЩ Бил Клинтън, американският министър на отбраната Уилям Коен, премиерът на Великобритания Тони Блеър, министърът на отбраната на Великобритания Джордж Робъртсън, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана, командващият силите на НАТО в Косово американският генерал Уесли Кларк.
Всичките престъпления на НАТО в Югославия се съдържат в трите тома на Бялата книга „Престъпленията на НАТО в Югославия“, издадена от правителството на Сърбия. Уесли Кларк задочно е осъден от Белградския окръжен съд на 20 години затвор.
Операцията „Съюзна сила“ – Operation Allied Force, военновъздушната операция на Северноатлантическия алианс против Югославия продължава от 24 март до 10 юни 1999 г.
Тази операция на НАТО срещу Югославия има кодовото име „Благородна наковалня“ – Noble Anvil.
В някои източници тя фигурира с името „Милосърден ангел“.
Причината за международната намеса на НАТО в Югославия е междуетническият конфликт между албанци и сърби в Косово.
На 23 септември 1998 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява резолюцията №1199, която настоява властите в Югославия и ръководството на косовските албанци да прекратят огъня в Косово и да започнат преговори.
Ситуацията се изостря след инцидента в село Рачак на 15 януари 1999 г., когато се сблъскват части на югославските силови структури и части на Армията за освобождение на Косово.
През февруари-март 1999 г. в Рамбуйе и Париж се водят преговори, които са прекратени на 19 март. Страните така и не постигат договореност. Президентът на СРЮ Слободан Милошевич отказва да подпише военните приложения към договора за урегулиране на кризата, тъй като ги смята за национално предателство към своя народ.
На 24 март 1999 г. без одобрението на Съвета за сигурност на ООН НАТО започва военни действия срещу Югославия. Решението за началото на операцията приема тогавашният генерален секретар на НАТО – Хавиер Солана, военен престъпник, за когото в момента има съмнение, че е заразен с коронавирус. Парадоксално е, че това лице през 80-те години участва в демонстрации против агресията на Щатите във Виетнам и е против влизането на Испания в НАТО.
Официалният повод за началото на военните действия е присъствието на сръбски войски в Косово и Метохия. Сръбските власти са обвинени в етнически чистки.
13 страни от алианса предоставят авиациите си за военната операция, сред които Франция, Германия, Италия, Норвегия, Португалия, Испания, Турция, Великобритания и САЩ. Американският контингент е 75% от всички сили на алианса.
Ударните сили на НАТО в началото на операцията са 277 единици летателна техника; от тях 192 бомбардировача, 63 самолета за логистична поддръжка, 19 самолета разузнавачи и три вертолета.
Командването се осъществява от шефа на Висшия щаб на съюзните държави в Европа – американският генерал Уесли Кларк, който също е един от главните военни престъпници срещу югославския народ. Целият свят видя снимки с разстрела от въздуха на колона албански бежанци в Косово. По времето на бомбардировките, които Кларк командва, са убити хиляди невинни, унищожени са около 50 фабрики и заводи, 18 електроцентрали, 34 моста, 50 болници и поликлиники, 480 училища, техникуми и вузове.
Първите ракетни удари са нанесени на 24 март, около 20,00 часа, местно време, срещу РЛС на югославската армия на черногорския бряг на Адриатическо море. Едновременно с това на ракетни атаки се подлагат военното летище край Белград и големи промишлени обекти в град Панчево, които се намират на 20 км от столицата. Поразени са 53 цели. В повечето големи сръбски и черногорски градове за пръв път след Втората световна война е обявено военно положение.
В първия месец от операцията „Съюзна сила“ авиацията на НАТО всеки ден извършва 350 авиационни удара. На 23 април 1999 г. на срещата на високо ниво на НАТО във Вашингтон лидерите му решават да се засили въздушната кампания.
По времето на операцията по различни данни силите на НАТО са провели 37,5 – 38,4 хиляди нападения, при които са атакувани 900 цели в Сърбия и Черна гора, употребени са над 21 хиляди тона взривни вещества.
По времето на авиационните удари са използвани забранени боеприпаси с радиоактивни примеси, основно с обеднен уран – U 238.
Скоро след началото на военната агресия парламентът на Югославия гласува за присъединяване към съюза на Русия и Беларус. Руският президент Б. Елцин блокира този процес, тъй като това би предизвикало редица проблеми от международен характер.
Бомбардировките приключват на 9 юни 1999 г., след като в Куманово представители на югославската армия и НАТО подписват военно-технически договор за извеждането от Косово на югославските войски и полицейсктеи части и за разполагането на международен контингент там.
Броят на загиналите военни и цивилни лица по времето на операцията и досега не е установен. Според властите в Сърбия загиналите са 2,5 хиляди души, между които и 89 деца. Ранените са 12,5 хиляди души.
Правозащитната организация Human Rights Watch потвърждава 90 инцидента, при които е загинало цивилно население.
По данни на организацията в операцията „Съюзна сила“ са убити от 489 до 528 мирни жители.
По-известните престъпления на натовската авиация: авиоударът по колона албански бежанци от Джяковица на 14 април, при което са убити 70-75 души, над 100 са ранени; нападението срещу град Сурдулица на 27 април и Ниш на 7 май; нападението на автобус на мост близо до Прищина на 1 май; ударът срещу албанското село Кориша – на 14 май, при който са загинали от 48 до 87 мирни жители.
Около 863 души, основно живеещи в Косово сърби, доброволно напускат региона; още 590 хиляди се превръщат принудително в бежанци.
По различни оценки, загубите на Югославия по времето на операцията са от 30 до 100 милиарда долара. Унищожени или сериозно са повредени около 200 предприятия, нефтохранилища, съоръжения на енергетиката, обекти на инфраструктурата, включително 82 железопътни и автомобилни моста. Пострадали са около 100 исторически и архитектурни паметници, които са защитени от държавата и ЮНЕСКО.
На 10 юни Съветът за сигурност на ООН приема резолюцията №1244, според която в Косово и Метохия се създава международно гражданско присъствие; документът предписва вкарването на военни, полиция и военизирани сили в Косово, разширяване степента на самоуправление за района.
На 12 юни 1999 г. за пръв път международните сили под ръководството на НАТО – КФОР – Kosovo Force, KFOR, влизат в Косово. Изначално числеността на КФОР е около 50 хиляди души. В началото на 2002 г. контингентът миротворци е съкратен до 39 хиляди, към края на 2003 г. – до 17,5 хиляди военнослужещи. През декември 2013 г. числеността на подразделението е около 4,9 хиляди войници от над 30 страни.
Независимата комисия по разследването на военните престъпления на шефовете на НАТО против Югославия, създадена на 6 август 1999 г., по инициатива на премиера на Швеция Ханс Йоран Персън, стига до извода, че военната намеса на НАТО е незаконна, тъй като алиансът не е получил предварителното одобрение от Съвета за сигурност на ООН. Комисията критикува използването на касетъчни бомби от авиацията на НАТО, бомбардировката на химически промишлени комплекси и нефтени комбинати в Югославия, които нанасят големи екологични вреди.
През март 2002 г. ООН потвърди радиоактивното заразяване в Косово в резултат от бомбардировките на НАТО.
ВИДЕО
СВЪРЗАНА ПУБЛИКАЦИЯ
Изповедта на агент от ЦРУ: Платиха ни милиони, за да разделим Югославия
СПЕЦИАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА САЩ=НАТО!
Култов момент от делото срещу Слободан Милошевич, ВИДЕО
ВИДЕОТО е откъс от филма „Югославия – режисираната трагедия“ 👇
Югославия: Режисираната трагедия (ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ – БГ СУБ)
Расте смъртността от бомбардировките на НАТО над Югославия с обеднен уран
Екип от 26 юристи — международници от Сърбия, Турция, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Италия към Сръбската академия на науките подготвят съдебен иск към НАТО, за да привлекат към отговорност натовските военни за използването на боеприпаси с обеднен уран по време на бомбардировките над Сърбия през 1999 г.
За опасностите, които крие в себе си обедненият удар за първи път заговориха две години след бомбардировките. В Италия проведоха разследване за смъртта на италиански войници — участници във войната на НАТО срещу Сърбия, изяснявайки, че минимум седем от тях са умрели от болести, възникнали под влияние на облъчване с обеднен уран.
След като министерството на отбраната на Германия призна, че през 2000 г. е получило от САЩ предупреждение за опасността от токсично заразяване при използването на боеприпаси с уран, нещата получиха широка гласност.
През февруари 2017 г. пресата в Италия съобщи вече за 340 италианци, загинали от облъчване с уран, — минимум по 20 човека на месец.
Това са най-новите данни.
Италианската обществена организация «Военна обсерватория» (Ossevatorio militare), оглавявана от бившия италиански пилот Доменико Леджеро, съобщава за 7678 италиански войници, които имат сериозни проблеми със здравето, заради облъчване с обеднен уран. Това са ракови заболявания.
«Нашите войници продължават да умират, причината за тяхната смърт се отрича, списъкът на жертвите се увеличава ден след ден и никога няма да свърши», заявиха от «Военната обсерватория».
Неотдавна в Италия бе презентирана книгата на журналистите Мери Талязуки и Доменико Леджеро «Войниците с уран» за последствията от използването на боеприпаси с уран, когото наричат «мълчаливия убиец».
Ако сърбите успеят да привлекат НАТО към отговорност, това ще бъде колективна отговорност на всички членове на военния блок, взели участи в агресията срещу Югославия.
Броят на сръбските граждани, пострадали от натовските боеприпаси с обеднен уран до днес е неизвестен, както не е ясна и площта на заразените територии.
Европейските СМИ не пишат за продължаващите смъртни случаи в резултат на бомбардировките на НАТО над Югославия.
Двайсет години след бомбардировките срещу остатъчна Югославия: ще бъдат ли обезщетени жертвите на използвания от НАТО обеднен уран?
В навечерието на двайстата годишнина от началото на бомбардировките на НАТО срещу остатъчна Югославия (извършени в периода 24 март – 11 юни 1999, във връзка с косовската криза), редица италиански и сръбски медии отново публикуваха материали за последиците от използването на обеднен уран при въздушните атаки, осъществени от самолети на САЩ и Великобритания. В тях се напомня, че сред починалите от рак след бомбардировките, са не само над десет хиляди сръбски граждани, но и 400 италиански войници от мисията на КFOR в Косово.
Президентът на Сърбия Александър Вучич пък квалифицира бомбардировките като „безпрецедентно престъпление“ и обеща, че официален Белград ще продължи да е сериозно ангажиран с този въпрос: „Днес в Онкологичния институт научих, че все повече деца у нас са диагностицирани с рак. Ще бъда искрен и ще кажа, че отначало не вярвах напълно на теориите за обеднения уран (…), но днес говорих с лекарите и разбрах, че обедненият уран е сред многото фактори, които причиняват рак в ранна възраст“. Вучич отбеляза също, че ракът най-често диагностициран сред децата, чиито родители са родени около 1990.
На свой ред, през лятото на миналата 2018, шефът на комисията за разследване на последиците от бомбардировките на НАТО Дарко Лакетич обяви на съвместна пресконференция с председателя на италианската комисия за разследване на последиците от използването на обеднен уран във военни операции Джан-Пиеро Скану, че италианските експерти, разследвали смъртните случаи сред италиански военнослужещи от KFOR, в резултат от облъчването им с обеднен уран, ще консултират сръбските си колеги.
Както е известно, комисията, ръководена от Скану обяви, преди време, че броят на въпросните случаи сред италианските войници от мисията на KFOR в Косово и на ISAF в Афганистан е около 400. Оттогава насам италианските съдилища повдигнаха обвинения на редица военни командири, някои от които вече се сдобиха и с присъди.
Според Лакетич: „ние се споразумяхме, че ще получим пълната документация, събрана от Италия, включително доказателства за заболяванията сред населението и замърсяването на околната среда. Депутати от италианския парламент както и изтъкнати експерти ще консултират сръбската страна“. Джан Пиеро Скану пък напомни, че официално е доказана смъртта от обеднен уран на 400 италиански военни, а от азбест – на 1200. Ако се съберат данните за влиянието на тежките метали и т.н. броят на починалите варира между две и седем хиляди“.
Сръбският академик Любиша Ракич твърди, че общото количество обеднен уран, попаднало на територията на балканските държави по време на въздушните атаки на НАТО, е достатъчно за създаването на 170 атомни бомби, като тази използвана от САЩ срещу Хирошима през 1945. Сред най-честите последици от въздействието на обеднения уран върху човешкия организъм са заболяванията на щитовидната жлеза, появата на злокачествени образувания, както и различни мутации на плода по време на бременността.
Според автора на специално изследване за вредата от обеднения уран (Depleted Uranium Induced Petkau Effect: Challenges for the Future) д-р Светлана Жунич, използването на боеприпаси с обеднен уран на Балканите и в Перскийския залив е довело да глобално замърсяване, тъй като в резултат от въздушното пренасяне на радиоактивните частици, вредните последици са били регистрирани не само в районите на бомбардировките, но и на хиляди километри от тях.
Както е известно, споровете за взаимната обвързаност между бомбардировките и рязкото нарастване на броя на злокачествените и доброкачествени образувания се водят отдавна. В съседна Сърбия също има както привърженици, така и противници на тази теза. В книгата си, Жунич аргументирано доказва несъстоятелността на основния довод на привържениците на теорията за безвредността на обеднения уран, които изтъкват, че ръст на раковите образувания се забелязва не само на Балканите, но и в Европа и други региони на света, т.е. не е свързан с бомбардировките. Според д-р Жунич обаче: „всъщност, връзката е съвсем очевидна, тъй като в резултат от използването на обеднен уран в Персийския залив и на Балканите, радиоактивните частици се разпространиха по цялото земно кълбо и именно това провокира бума на раковите заболявания“.
Още преди година инициативна група, включваща известни сръбски учени, юристи и общественици, започна да подготвя завеждане на съдебни дела срещу онези държави от НАТО, които са използвали обеднен уран по време на бомбардировките срещу остатъчна Югославия, т.е. срещу САЩ и Великобритания. Според ръководителя на групата Сърджан Алексич, тези дела ще бъдат заведени в съдилищата на въпросните държави. В тази връзка, той напомни за действията на Следствената комисия, създадена от италианската парламент, която след продължителни проучвания стигна до извода, че е налице пряка връзка между използването на обеднен уран и заболяванията на италианските военни, прекарали три месеца в Косово, непосредствено след бомбардировките. В самата Италия по този повод вече са произнесени 43 присъди, 13 от които са окончателни и които предвиждат изплащане на обезщетения на италианските войници, участвали в мисии в Босна, Косово, Ирак и Афганистан, където НАТО (т.е. САЩ и Великобритания) е използвала обеднен уран. Първият успех в това отношение беше постигнат през ноември 2012 когато съдът в Рим постанови, че причина за смъртта на италианският военен Андреа Антоначи, участвал в мисия в Босна, е именно облъчването му с обеднен уран. Малко по-късно, британски военен спечели друг подобен процес в родината си, а в момента такива процеси се водят в Германия и Холандия.
Навремето, когато САЩ използваха във Виетнам прословутото си химическо оръжие Agent Orange (вид хербицид-дефолиант), с цел да се стимулира окапване на листата на дърветата в джунглата и така да бъдат разкрити позициите на партизаните, това провокира световен скандал, тъй като скоро след това започнаха да се появяват многобройни съобщения за масови поражения на мирното население, а също и сред американските и австралийски войници. Постепенно стана ясен негативният ефект на този хербицид и неговите микропримеси върху детеродните функции на жените, неговото мутагенно, тератогенно и ембриотоксично действие. Оказа се, че Agent Orange предизвиква рак и ужасяващи генетични изменения, водещи до раждане на деца с увреждания поколения наред.
На нещо подобно станахме свидетели и след американско-британските бомбардировки над остатъчна Югославия през 1999. С мълчаливото съгласие на съюзниците си от НАТО, включително на Германия, ВВС на САЩ и Великобритания използваха на европейска територия същото оръжие за масово поразяване, което изпробваха по време на Първата война в Персийския залив през 1991, а след това и в Босна и Херцеговина, през 1994-1995. Става дума за високотоксично и радиоактивно ураново оръжие.
По данни на НАТО, в рамките на въздушната операция „Съюзна сила“ (Allied Force), продължила 78 дни, самолетите на алианса са осъществили 38 хиляди бойни полета и над 10 хиляди бомбардировки. При това те са изстреляли 3 хиляди крилати ракети и са хвърлили 80 хил. тона бомби, включително касетни и с обеднен уран. Пактът е нанесъл общо 30 хиляди удара с ракетни снаряди, съдържащи обеднен уред, макар Белград да твърди, че става дума за поне 50 хиляди бойни глави. Което означава, че на територията на бивша Югославия, включително в непосредствена близост да българската граница, са „хвърлени“ между 10 и 15 тона уран.
Преки жертви на бомбардировките са между 3500 и 4000 сръбски граждани, а броят на ранените е около 10 хиляди, две трети от които са били цивилни лица. Материалният ущърб от бомбардировките се оценява на 100 млрд. долара. Освен това въздушните атаки срещу нефтопреработвателни и нефтохимически заводи са довели да отравяне на водоснабдителната система на страната с токсични вещества.
Използваните в екс-Югославия снаряди с обеднен уран са разработени по германска технология (Siegwart-Horst Günther). Те притежават голяма проникваща способност заради високата плътност на металния уран (1,7 пъти по-висока от тази на оловото) и са много подходящи за пробиване на бронирани повърхности, тъй като генерират пламък с температура от 3000 градуса по Целзий и отделят високотоксично и радиоактивно вещество (уранов оксид). Урановият аерозол, под формата на наночастици, попада в човешкото тяло по въздуха и чрез водата, а в дългосрочен план – чрез хранителната верига. Прахът от обеднения уран се свързва с белите и червени кръвни телци като по този начин достига до всички органи на тялото, включително мозъка, бъбреците и половите органи. Радиоактивното вещество е причина за ракови заболявания на много органи, в резултат от което необратимо бива увреден и генетичният материал на индивида. Силната канцерогенност на обеднения уран се обуславя от синергийните ефекти на хемотоксичност и радиотоксичност. Посредством плацентата, обедненият уран може да достигне и до зародиша в тялото на майката, причинявайки му непоправими вреди.
Потенциалният дългосрочен ущърб включва генетични дефекти при новородените, левкемия, рак и бъбречна недостатъчност. Тъй като частиците на урановия оксид, вследствие на високата температура, придобиват характеристики на керамика, те са неразтворими във вода, здраво се закрепват в човешкото тяло и могат да продължат да осъществяват радиоактивното му заразяване в течение на дълги години.
Според известния германски биохимик Албрехт Шот и режисьора Фридер Вагнер (автор на нашумял документален филм на тази тема), обедненият уран представлява „идеалното оръжие“ за извършването на масови убийства, т.е. за осъществяване на геноцид.
На свой ред, австралийският лекар и експерт по ядрените оръжия Хелън Калдикот, подчертава в книгата си „Новата ядрена опасност“ (2002), че Пентагонът е бил наясно с рисковете от съдържащите обеднен уран боеприпаси за здравето на хората, дълго преди да ги използва за първи път в операция „Пустинна буря“ (т.е. в Първата война в Залива през 1991). В многобройни доклади на американските военни се признава, че уран-238 може да причини увреждане на бъбреците, рак на белите дробове и костите, белодробни заболявания, кожни болести, неврокогнитивни разстройства, увреждане на човешките хромозоми и вродени дефекти.
По всички тези причини, употребата на високотоксично и радиоактивно ураново оръжие, като използваното срещу остатъчна Югославия през 1999, може да се смята за военно престъпление.
Тук е мястото да напомня, че в резултат от продължилите 78 дни бомбардировки бяха убити над хиляда сръбски военни, а броят на ранените военни и полицаи надхвърли 5000. В същото време бяха убити 2500 цивилни граждани, включително 80 деца, а броят на ранените надхвърли 6000 души. При това, освен снарядите с обеднен уран, по-късно бяха открити и следи от високотоксичен плутоний. Освен това, американските и британските ВВС са използвали и други комбинации от взривни вещества, ракетно гориво и определени химически съединения, които са изключително токсични и предизвикват ракови заболявания.
В резултат от това, след 1999 скоростта на нарастване на раковите заболявания в съседна Сърбия се повишаваше с всяка изминала година. Паралелно с това нарастваше и броят на новородените с деформации както и този на случаите на агресивна левкемия при деца. Според публикуваните през 2017 данни на Сръбската асоциация за борба с раковите заболявания, използването на обеднен уран е станало причина за 15 хиляди случаи на рак и 10 000 умрели от това заболяване само в периода 2001-2010. По думите на ръководителя на асоциацията и професор-онколог Слободан Сикарич, през този период в Сърбия са регистрирани общо 330 000 случаи на ракови заболявания, като от 1999 насам нивото на смъртността нараства ежегодно с 2,5%. През 2013, в интервю за вестник „Блиц“ проф. Сикарич прогнозира, че страната е изправена през взрив на всякакви видове ракови заболявания. Много деца се раждат с нарушена имунна система и са силно податливи на инфекциозни заболявания, или пък страдат от тежка дисфункция на бъбреците и черния дроб, агресивна левкемия и други заболявания, нарушения в костния мозък, генетични дефекти и деформации. Налице е значителен ръст на случаите на мъртвородени или преждевременно родени деци, също както става и след катастрофата в Чернобил.
Според известния германски учен д-р Рудолф Хьонсел, двайсет години след бомбардировките на остатъчна Югославия стават ясни истинските последици от тях: „в момента броят на раковите заболявания сред населението на Сърбия е достигнал размерите на епидемия“. По данни на сръбското Министерство на здравеопазването, цялата територията на страната е замърсена, а мнозина нейни граждани са с увредена ДНК, в резултат от което има сериозен брой новородени деца с отклонения.
Между другото, абсолютно същата е и ситуацията в Ирак, където американците и британците също използваха обеднен уран. Единствената разлика е, че там САЩ и Великобритания се опитват да не допуснат пробив в наложената информационна блокада относно истинските размери на провокираната от него катастрофа.
Както знаем, българската граница и Западна България са твърде близо до зоната на бомбардировките. Неслучайно, след тях, от другата страна на границата, мнозина българи съобщаваха за „внезапно” изсъхнали посеви и зеленчуци в градините си, но пиеха водата и се хранеха и продължават да се хранят все още с храната, която дават тези краища, защото никой и досега не ги е предупредил, доколко опасно може да бъде това за тях.
За съжаление, през тези двайсет години в България не е направено нито едно сериозно изследване на влиянието на използвания тогава обеднен уран върху населението в западните райони на страната ни, в близост до границата със Сърбия и, до каква степен то е допринесло за обезлюдяването им. Впрочем, не се знае и, колко са засегнатите българи в Западните покрайнини. Тук е мястото да напомня, че голяма част от бомбите с обеднен уран бяха хвърлени през 1999 в районите на Буяновац и Враня, които са разположени в близост до Пирот, Димитровград (Сърбия), Кюстендил, Перник и София.
На този фон, поражда недоумение позицията на днешните българските екологични и „зелени“ формации, които организират масови протести по всевъзможни поводи, но нито веднъж досега не се повдигнали въпроса за последиците от използвания преди двайсет години в съседна Сърбия обеднен уран за живота и здравето на населението в граничните с нея райони на България, както впрочем и на цялата ни страна. Тук е мястото да припомня, че през 1999 тогавашните български „еколози“ поне имаха смелостта да предупредят открито за очертаващата се опасност.
В същото време, след като в западната ни съседка, както и в Италия, отново се повдига въпросът за последиците от използването на обеднен уран при бомбардировките отпреди двайсет години, моментът изглежда много подходящ за иницииране на иск срещу онези държави от НАТО, които използваха обеднен уран при нанасянето на въздушните удари срещу остатъчна Югославия. Той със сигурност би бил подкрепен и от много държави членки на ЕС, още повече че виновници за катастрофата с обеднения уран на Балканите са САЩ, които не са част от Съюза, и Великобритания – която е на път да излезе от него.
Източници: News Front,център за мониторинг и превенция на конфликтите,-списание Геополитика
