На 7 юни 1940 г. е роден лидерът на Либиската революция – Муамар Кадафи

 

Човекът на пустинята

През 1950-1960 г. в държавите, които току-що бяха съборили колониалните режими, избухва цяла серия държавни преврати, ръководени от млади офицери. Сред тази кохорта революционери, които впоследствие стават диктатори, най-много се задържа на власт Муамар Кадафи – за когото едни твърдят, че е велик герой, други – че е чудовище.

Бъдещият либийски лидер – Муамар Мохамед Абдел Салам Хамид Абу Меняр ал Кадафи, е роден в бедуинско семейство в племето ал-кадафа в традиционна бедуинска шатра, разположена южно от град Сирт.
Муамар тръгва на училище на девет години и сменя три училища в различни градове, следвайки по стъпките баща си чергар.

Той става революционер още в училище, влизайки в младежкото движение против италианския колониализъм.
На 21 години Кадафи създава собствена нелегална организация, която си поставя за цел свалянето на монархията , която действа в интерес на чужденците.
Той е арестуван по времето на акция в град Себха, но успява да се измъкне, да се прехвърли в град Мисурату и започва всичко от начало.

Превратът на младите офицери

Кадафи постъпва във военно училище, което завършва през 1965 г. като лейтенант.
Сред курсантите във военните училища и младите офицери се създават силни революционни настроения, подгрявани от примера на съседните Египет и Алжир.
През 1964 г. под ръководството на Кадафи, на брега на морето, близо до Толмейта се състои първият конгрес на организацията „Свободни офицери юнионисти-социалисти“ – ОСОЮС, които възприемат лозунгите на египетската революция през 1952 г. „Свобода, социализъм, единство“. В организацията започва подготовката на преврат, която продължава пет години. Либийските специални служби не откриват и пресичат подготовката му.

На 1 септември 1969 г. въстанието започва. Въстаниците вземат под контрола си важни държавни обекти, блокирани са разположените в страната американски военни бази.

Кралят на Либия Идрис I бил на лечение в Турция и никой не оказва съпротива на въстаниците.

В 7 часа сутринта либийците чуват по радиото „Комюнике №1“, което започва с думите на Кадафи: „Граждани на Либия! В отговор на съкровените желания и мечти, изпълнили вашите сърца, в отговор на вашите непрестанни искания за промени и духовно възраждане, на вашата продължителна борба в името на тези идеали, вслушвайки се във вашия призив за въстание, преданите ви армейски сили поеха тази задача и свалиха реакционния и корумпиран режим, чието зловоние предизвикваше гадене и шокираше всички нас…“

Вън, чужденци!

Страната получава ново име – Либийска Арабска Република. На 8 септември новият властови орган – Съветът на революционното командване, взема решението 29-годишният Кадафи да получи чин „полковник“ и го назначава за върховен главнокомандващ въоръжените сили в страната. Кадафи застава начело и на съвета.

Основните задачи на своя курс Кадафи излага на митинг:

1. Пълна евакуация на чуждестранните бази от либийска територия;
2. Позитивен неутралитет;
3. Национално единство;
4. Арабско единство;
5. Забрана на политическите партии.

В кратки срокове новият държавен глава успява да закрие военните бази на САЩ и Великобритания в страната. 20 хиляди италианци, останали в страната по това време, са изгонени.

В първите три години Кадафи национализира чуждестранните банки и принадлежащата на италианците поземлена собственост; държавата национализира чуждестранните нефтени компании.

За разлика от други лидери, Кадафи не се присламчва нито към Изтока, нито към Запада, създавайки собствена идеология, изложена в написаната от него „Зелена книга“.
Либия е провъзгласена за джамахирия – „власт на народните маси“. Същността й се заключава в интересно смесване на постулати в исляма, национализма и левия анархизъм.

През 1977 г. Либийската република започва да се нарича „Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия“.

Съветът на революционното командване и правителството се разпускат. Създава се Всеобщият народен конгрес като висш орган на законодателната власт и Висш народен комитет – орган на изпълнителната власт. Кадафи престава да заема официален пост, като се нарича само „лидер на либийската революция“.
Във външната си политика Кадафи е обхванат от идеята за панарабизма и помощ за национално-освободителните движения на други страни. Много пъти той издига идеята за обединение на арабските страни във федерация или конфедерация.

Близо до тази идея е създаването на „Федерацията на Арабските Републики“ с участието на Египет и Сирия, която формално съществува от 1972 до 1977 г.
Кадафи ядосва САЩ и Съветския съюз, поддържайки две групировки, които двата враждуващи лагери смятат за терористични. САЩ обвиняват Либия в намесата във вътрешните работи на десетки страни.
В едно интервю Кадафи посочва, че в освободителното движение поддържа Мандела и Сам Нуйом, който става президент на Намибия, и Организацията за освобождение на Палестина.

Международен терорист

Кадафи е обвиняван, че либийските спецслужби извършват терористични акции срещу граждани от западни страни.

На 5 април 1986 г. в дискотека в Западен Берлин, популярна сред американските военни, избухва взрив; загиват четирима души и са ранени 200. За терористичния акт са обвинени либийците и американският президент Рейгън заповядва да бомбардират Либия; в бомбардировките загиват десетки хора, включително и дъщерята на Кадафи.

На 21 декември 1988 г. над шотландското село Локърби е взривен американски пътнически боинг на американската компания Пан Ам; загиват 270 души; отново са обвинени либийските специални служби, след което на страната са наложени икономически санкции.

За много години върху личността на Кадафи тежи клеймото „терорист“.

Всичко за либийския народ

Полковникът повече се вълнува от съдбата на либийския народ, който е беден и неграмотен.
През първите осем години от управлението му броят на грамотните либийци се увеличава до 51%. Откриват се библиотеки, училища, културни центрове, спортни клубове.

За десет години Кадафи построява 180 хиляди жилища и успява на 80% да реши жилищния проблем в страната.
Благодарение на мащабния проект „Голямата ръкотворна река“ пустинната Либия е обезпечена с прясна вода.
Основният поток от нефтени долари, които страната получава, отиват за социални нужди и проекти.
В края на 90-те години Кадафи поема курс към сближаване на Либия със Запада. За тази цел издава лицата, заподозрени за терористичния акт над Локърби и скоро престават да гледат на Либия като на терористична държава.

За да се съживи икономиката, е обявен курсът „народен капитализъм“, в рамките на който започва приватизация на предприятия, включително и на нефтената промишленост. Благодарение на това в Либия навлизат чуждестранни инвестиции, страната сключва редица изгодни договори, включително и за строителството на газопровод в Италия.

През 2003 г. Либия обявява, че се отказва от всички видове оръжие за масово унищожение.

През 2008 г. брутният вътрешен продукт в страната е 14 192 долара на глава от населението и по този показател тя заема 55-о място. За много африкански страни този показател е непостижим.

Както и много други привилегии на либийците: 730 долара за безработица на месец, помощ от 7300 долара при раждане на дете, неплащане на жилищни наеми и плащане на електричеството от държавата, бензинът – по 14 цента за литър, помощ за развитие на бизнеса в размер на 20 хиляди долара и др.

Стилът на управление на Кадафи не може да не роди опозиция, с която той се разправя жестоко.
Но често постъпва по нетипичен начин. На 3 март 1988 г. лично отнася с булдозер вратите на затвора и освобождава 400 политически затворници. След няколко дни скъсва списъците с имената на дисиденти.

„Те искат да превърнат Либия в новия Афганистан“

През 2011 г. т.нар. арабска пролет стига и до Либия. Безредиците и исканията за оставка Кадафи посреща спокойно. Но срещу него се опълчват всички, включително и Саудитска Арабия; засилва се натискът от Вашингтон Кадафи да предаде властта. САЩ и НАТО бомбардират страната.

Когато започва гражданската война, Кадафи заявява: „Аз никога няма да оставя либийската земя, ще се бия до последната капка кръв и ще умра тук със своите праотци, като мъченик!“

Тези думи се оказват пророчески. На 20 октомври 2011 г. след няколко дни ожесточени боеве опозицията завзема Сирт – една от последните твърдини на Кадафи и неговите привърженици. В този ден натовската авиация нанася удари по колона автомобили, в която либийският лидер и неговото обкръжение напускат града.
Тежко раненият Кадафи попада в плен.

Измъчват го няколко часа с немислими методи, след това мъртвото му тяло е натоварено в автомобил и е изложено на всеобщо порицание в Мисурата.

Държавният секретар на САЩ – Х. Клинтън, подскача от радост при тази „хубава“ новина.

Либия след полковника

За това какво представлява днес Либия, западните наблюдатели не обичат да говорят. Стабилната страна с високо жизнено равнище сега е раздробена на няколко части, където всички воюват против всички, където отлично се чувстват радикалните ислямисти.

При Кадафи Либия е своего рода филтър, който сдържа потока бежанци, бягащи от най-бедните страни в Африка към Европа. Новите либийски власти не могат да контролират този поток, от който европейците изпадат в ужас.

Издателство PACПEP

 

26 смъртни гряха на Кадафи

 

26 смъртни гряха на Кадафи

 

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ