“Невидимата дъга: История на електричеството и живота” (КНИГА)

1 Въведение

1.1 Относно автора

 

Артур Фърстенберг е учен и журналист, който застава начело на глобално движение за разрушаването на табуто около този въпрос. След като се дипломира от Фи Бета Капа на Университета „Корнел” със специалност математика, той посещава Калифорнийския университет, Медицинското училище в Ървайн от 1978 до 1982 г. Увреждането от свръхдоза рентгенови лъчи прекъсва медицинската му кариера. През последните тридесет и седем години той е изследовател, консултант и лектор относно въздействието на електромагнитното излъчване върху здравето и околната среда, както и практикуващ няколко лечебни изкуства.

 

1.2 Относно книгата

 

Тази забележително добре документирана и реферирана книга е крайъгълен камък в смисъл, че проследява разгръщането на електричеството в нашата цивилизация от гледна точка на взаимодействието с живите организми, от първоначалното му откриване през 1740-те години чак до днес и дори проектирано за в бъдещето. Трябва да се отбележи, че заглавието се отнася до целият електромагнитен спектър, включващ цветовете на дъгата, включително невидимите честоти като радиочестотите и полетата, генерирани около проводниците.

 

Част 1 От самото начало…

 

1. Уловено в бутилка

 

През 1746 г. се появяват първите открития, свързани с електричеството в Европа. Експериментът на Лайден се е състоял в откриването на електрическата течност чрез триене на ръката върху стъклен глобус завъртян бързо по оста му. Така произведеното статично електричество е направило голямо впечатление в училища, по панаири и на частни лица, които са разполагали с финансови средства за придобиване на това устройство, с някои произвеждащи електрически дъги и други кратки електрически удари. Феноменът е бил толкова популярен, че не е било социално приемливо да се предполага, че електричеството може да бъде опасно, въпреки че ударите са предизвикали главоболие, кървене от носа и умора при определени експериментатори и животните, използвани при тестовете. Обществото е било обзето от електромания и най-вече да бъдат електрошокирани в добра компания между две чаши шампанското започва да възприема вредни симптоми. Въпреки това, медицинските заведения се оборудват с Лайденската стъкленица (предшественик на кондензатора), с цел извършване на медицински експерименти за аборти или други приложения.

 

По този начин се появява напълно нова област на познание, отнасяща се до биологичните ефекти на електричеството върху хората, растенията и животните – познания, които тогава са били много по-обширни от тези на нашите съвременни лекари, които ежедневно виждат пациенти, страдащи от ефектите на електричеството, без да ги разпознават какви са и които са по принцип незнаещи за самото съществуване на това знание.

 

2. Глухият да чуе, а куцият да проходи

 

Отбелязвайки – рядко положителните и много по-често отрицателните – ефекти от приложението на електрическо напрежение върху живите организми, учените и лекарите заключили, че живите организми функционират съвместно с електричеството. Някои лечения довеждат до използването на електричеството – като например през 1851 г., когато неврологът Дюшен лекува глухота при десетки пациенти чрез локално приложени електрически импулси. Експериментите са били проведени – по-специално от Волта в Италия, както и други изследователи в западния свят – които намерили доказателства, че нервната, сърдечната, сърдечно-съдовата, вкусовата, потната и други системи могат да бъдат стимулирани с помощта на електроенергията, произведена от галванични двойки. Било е установено, че броят на лечебните ефекти е значително по-малък от вредните, които бяха изброени, които включват симптомите на електрочувствителност, известни днес, като например главоболие, виене на свят, гадене, обърканост, умора, депресия, безсъние и т.н.

 

3. Електрочувствителност

 

Френския ботаник Томас-Франсоа Далибард – които е извършвал електрически експерименти върху живи организми – пише в писмо до Бенджамин Франклин през 1762 г., че той не е в състояние да продължи работата си, тъй като собственият му организъм е развил непоносимост към електричеството. Той е бил един от първите хора, официално обявени с електромагнитна свръхчувствителност. Като прочетете този разказ, става ясно, че този ботаник трябва да е бил сериозно засегнат. Други преподаватели и изследователи са имали същото злощастно преживяване и така са били принудени да спрат работата си. Дори и известният Бенджамин Франклин е бил засегнат от неврологична болест по време на изследванията му върху електричеството от 1753 г. нататък и симптомите до голяма степен напомнят на електромагнитната свръхчувствителност. Толкова много, че в края на 18-ти век като цяло е било признато, че електричеството може да разболее хората в зависимост от пола, морфологията и физическото състояние на съответния индивид. По същия начин е било забелязано, че определени индивиди реагират силно на промените във времето, което често корелира с електрическите промени в атмосферата. Имената на някои от тези хора са известни и до днес – сред тях са Христофор Колумб, Данте, Чарлз Дарвин, Бенджамин Франклин, Гьоте, Виктор Юго, Леонардо да Винчи, Мартин Лутер, Микеланджело, Моцарт, Наполеон, Русо и Волтер.

 

4. Пътят, по който не е поето

 

През 1790-те години науката е изправена пред криза на идентичността по отношение на интерпретацията и обединението на четирите различни течности – електричество, светлина, магнетизъм и топлина. Що се отнася до електричеството, от една страна е бил Луиджи Галвани, който е считал електричеството като неразделна част от живия организъм, а от друга теорията на Волта, че електричеството е само „вторичен“ ефект на вътрешните химични реакции в живия организъм. Волта, изобретателят на изключително полезната електрическа батерия, който е имал потенциала да се превърне в голям спекулант, успява да спечели аргумента срещу по-глобалния поглед върху взаимодействието между електричеството и живия организъм.

 

5. Хронично електрическо заболяване

 

От края на 19 век нататък градските пейзажи са преобразени от инсталирането на телеграфните линии в индустриализираните страни. Тази технология е използвала напрежения от порядъка на 80 волта на един проводник, като връщащият се ток е заземен.

 

В този период се появяват първите блуждаещи тоци, на които са изложени живи съществува. Тогава са се появили и болестите на цивилизацията като неврастенията, която е засегнала Франк Лойд Райт и Теодор Рузвелт, наред с другите добре известни личности. Между другото трябва да отбележим, че неврастенията е много подобна на електромагнитната свръхчувствителност, която е по-модерният термин за същата чувствителност към електричеството. Около половината телеграфисти, които са били наети да манипулират електрическия ток, изпратен по линиите и така са били изложени на много силни електромагнитни полета, са страдали от телеграфна болест. За пореден път, симптомите са същите като тези на електромагнитната свръхчувствителност. По-късно, около 1915 г., телефонните оператори изпитват същите симптоми – тъй като са били изложени на електромагнитни полета от комуникациите в продължение на часове на бюрата си. През 1989 г. е отбелязано, че във Винипег 47% от телефонните оператори страдат от същите симптоми.

 

Обаче през 1894 г. бележитият виенски психиатър Зигмунд Фройд пише статия, чийто ефект е бил пагубен за всички нещастници, страдащи от телеграфна болест, неврастения, микровълнов синдром или електромагнитна свръхчувствителност. Вместо да се види външната причина – която е била електромагнитното замърсяване – той приписвал тези симптоми на объркани мисли или лошо контролирани емоции. В резултат на това днес милиони граждани, засегнати от електронния смог се третират с лекарства, вместо да се намали излагането им на този замърсител. Зигмунд Фройд преименува неврастенията – за която се е знаело, че се причинява от електричеството – като невротично разстройство, тревожен пристъп или паник атака. Това отвори пътя за безразсъдното разполагане на електрификацията да продължи безпрепятствено.

 

Трябва да се отбележи, че в Русия неврастенията е вписана като екологично заболяване, тъй като подбиващото предефиниране на Фройд там е било отхвърлено.

 

6. Поведението на растенията

 

Сър Джагдиш Чандра Бос и други изследователи са провели многобройни електрически експерименти върху растения и други живи организми, чиито резултати показват категорични ефекти. Той открива, че нервите на растенията или животните проявяват променливо поведение и че тяхното съпротивление може да варира значително в зависимост от приложението на тока и неговата полярност. Той също така отбеляза, че интензитетът на тока, необходим за промяната на проводимостта на нервите, е безкрайно малък по отношение на приложеното напрежение – нещо от порядъка на 0.3 микроампера (0.3 по 10 на степен -6). Този ток е значително по-малък от индуцирания ток от телефонен разговор с помощта на мобилен телефон. Бос също открива, че прагът на биоактивността на тока е 1 фемтоампер (1 по 10 на степен -15)! Тъй като този изследовател е бил запознат също и с радиочестотните предавания, той провежда експеримент, в който растение е било изложено на радио сигнал от 30 MHz на разстояние около 218 ярда (200 метра) и установява, че растежа на растенията се забавя през периода на емисиите. Той също така показва, че циркулацията на сока в растението се забави при облъчването му от същия радиосигнал.

 

7. Остра електрическа болест

 

През 1880 г. Лондон е снабден с прав ток, но определени физици открили, че разпределението на променливия ток генерира по-малко омични загуби в проводниците. Последва битка на теченията, въпреки че много учени, включително Едисън, остро критикуват по-опасните ефекти от променливия ток. По ирония на съдбата, това е съвсем вярно – понеже променливият ток е по-вреден, се използва в електрическия стол. И както всички знаят, електрическият ток на електропреносната мрежа е… променлив!

 

През 1889 г. в САЩ е извършена пълномащабна електрификация, а скоро след това и в Европа. Същата година, сякаш случайно, лекарите са били заляти от случаи на грип, който дотогава се е срещал само рядко. Симптомите на жертвите са били много повече от неврологичен характер, наподобяващ неврастения и не са включвали респираторни разстройства. Пандемията е продължила в продължение на четири години и е убила най-малко един милион души.

 

През 2001 г. канадският астроном Кен Тапинг показа, че грипните пандемии през предходните три века, са свързани с пиковете в слънчевата магнитна активност на 11-годишен цикъл. Установено е също, че някои огнища на грип са се разпространили в огромни области само за няколко дни – факт, който е трудно да се обясни чрез предаване от човек на човек. Също така многобройни експерименти, целящи да докажат пряко заразяване чрез близък контакт, капчици слуз или други процеси, са се оказали безплодни.

 

От 1933 г. до наши дни вирусолозите не са успели да представят експериментално изследване, доказващо, че грипа се разпространява чрез нормален контакт между хората. Всички опити да бъде постигнато това са били неуспешни.

 

8. Мистерията на о. Уайт

 

През 1904 г. пчелите започват да умират на остров Уайт след инсталирането на радиопредавателите на Маркони. Тези предаватели работят на честоти, близки до нивата на мегахерца.

 

От другата страна на Ламанша Жак-Арсен д’Арсонвал показа, че „острите и извити” електромагнитни сигнали са далеч по-токсични от синусоидалните сигнали.

 

Истината е, че след година и половина на експериментиране с радиопредаватели в пълно здраве, на възраст от 22 г. Маркони започва да развива треска. Тези кризи продължават до края на живота му. През 1904 г., докато работи по настройката на предавател, достатъчно мощен за трансатлантически комуникации, тези трескави състояния стават толкова интензивни, че се смята, че са малария. През 1905 г. се жени за Беатрис О’Брайън и след медения им месец те се установяват на остров близо до предавател. Веднага след като се е нанесла, Беатрис започна да се оплаква от шум в ушите. След три месеца, се разболява от тежка жълтеница. Трябвало е да се върне в Лондон, за да роди бебе, което е живяло само няколко седмици и е умряло от „неизвестни причини“. По време на същия период Маркони е прекарал няколко месеца страдайки от треска и делириум. Между 1918 и 1921 г. той е претърпял самоубийствена депресия докато е работил над късовълновия предавател. През 1927 г., докато е на медения си месец от втория си брак, той се срива с болки в гърдите и е бил диагностициран със сериозни сърдечни нарушения. Между 1934 и 1937 г., докато е разработвал микровълновата технология, е получил девет инфаркта – последният го убива на 63-годишна възраст.

 

На същия остров, в Осбърн Хаус, кралица Виктория претърпява мозъчни кръвоизливи и умира вечерта на 22 януари 1901 г., точно когато Маркони е поставял нов предавател в експлоатация на по-малко от 13 мили.

 

През 1901 г. има „само” два предавателя, докато през 1904 г. са четири, правейки този остров най-облъченото място на планетата, не оставят на пчелите място за оцеляване. През 1906 г. проучване разкрива, че 90% от пчелите са изчезнали напълно без видима причина. Нови колонии са били доведени на острова, но те също умират в рамките на седмица.

 

Тази епидемия се разпространява в Англия и след това в западния свят, а след това постепенно се стабилизира, докато армиите не се екипират с различни високомощни радиопредаватели към края на Първата световна война – предизвиквайки (както видяхме) пандемията от испански грип през 1918 г., която всъщност започна в Съединените щати, във Военноморското училище по радиотехника на Кеймбридж, Масачузетс, с 400 първоначални случая. Тази епидемия бързо се разпространява до 1127 войника в лагера „Фънстън” (Канзас), където са били инсталирани безжични връзки. Това, което заинтригува лекарите, е, че докато 15% от цивилното население страда от кръвотечение от носа, 40% от флота страда от същото. Други кръвотечения също така са се появили и една трета от починалите са умрели поради вътрешен кръвоизлив на белите дробове или мозъка. В действителност, съставът на кръвта е бил променен, тъй като измереното време на коагулация е било повече от два пъти по-дълго от обикновено. Тези симптоми са несъвместими с ефектите на грипните респираторни вируси, но напълно съобразени с пагубните ефекти на електричеството. Другата несъвместимост беше, че две трети от жертвите са били здрави млади хора. Друг нетипичен симптом на грипа беше, че пулсът се забавя до честота между 36 и 48 удара в минута, което е обичаен ефект при излагането на електромагнитни полета. Освен това е било възможно успешно да се лекуват някои от страдащите с масивни дози калций.

 

Военният лекар д-р Джордж А. Сопер свидетелства, че вирусът се разпространява по-бързо от скоростта на движение на хората. Били са проведени различни експерименти за заразяване на субекти или чрез директен близък контакт, или чрез инокулация със слуз или кръв – но експериментаторите не са успели да демонстрират никаква инфекция по този начин.

 

Вижда се, че всяка нова грипна пандемия съответства на нов напредък в електрическите технологии, като например, Азиатския грип от 1957-58 г. след инсталирането на мощна система за радарно наблюдение и избухването на Хонконгския грип от юли 1968 г. насам, след въвеждане в експлоатация на 28 военни сателита за наблюдение от космоса на височина на поясите на Ван Алън, които ни предпазват от космическата радиация.

 

9. Електрическата обвивка на Земята

 

С ядро, състоящо се предимно от желязо, въртящата се земя е защитена предимно от йоносферата, а след това от плазмената сфера – ограничена от радиационните пояси на Ван Алън при надморска височина между 1000 и 55 000 км – и от опашката й: магнитосферата, която е изложена на слънчевите ветрове, произхождащи от нашето слънце и представляват вид динамо, сложна електрическа система. Обменът на електричество между земната кора, атмосферата и дори йоносферата са постоянни и непрекъснати. Те са в деликатен баланс и електрическото „дишане“ на цялата система позволява на живота да се развива на нашата планета, която е заредена с отрицателни йони, балансирани от положително заредената йоносферата. Средно вертикално електрическо поле от порядъка на 130 волта на метър може да се наблюдава със стойности, които могат, например, да се повишат до 4000 волта на метър по време на бури. През 1953 г. един от основните параметри на това наше електрическо колебание беше открит под формата на (Уинфрид) честоти на Шуман, които „отдъхват” при 7.83 херца, с хармонични функции при 14, 20, 26, 32 Hz, наречени много ниски честоти.

 

Не е чудно, че организмите, които живеят в тази среда са пропити с тези физически стойности и че, например, нашите мозъчни ритми са в тези честотни диапазони – като алфа ритъм, който е между 8 и 13 Hz. Докато възприемаме видимите честоти – вариращи от синьо до червено – на електромагнитния спектър, някои животни са в състояние да виждат други електромагнитни честоти – като пчелите, които могат да видят ултравиолетовите честоти или като саламандрите или сомовете, които могат да видят ниските електрически честоти, докато змии са в състояние да видят инфрачервените честоти.

 

Лабораторни експерименти върху хамстери, например, показват, че намаляването на температурата и съкращаването на продължителността на дневната светлина не е достатъчно, за да ги постави в летаргия. По същия начин, хамстерите, отгледани във Фарадеев кафез, отказаха да зимуват, въпреки че светлинните и температурните параметри съответстваха на тези на зимата, докато Фарадеевата защита не бъде отстранена. Били са проведени и други експерименти, като тези, проведени в института „Макс Планк” през 1967 г. от физиолога Рютгер Вефер, използвайки две заровени стаи без прозорци или външен контакт – едната защитена от естествените електромагнитни полета, а другата не. Оказало се, че циркадните ритми (биологичните ритми) на доброволците в защитената стая станали десинхронизирани и можело да варират между 12 и 65 часа, придружени с метаболитни нарушения, докато субектите в стаята, потопена в земните полета поддържали съгласуван ритъм от около 24 часа и метаболизмът им продължавал да функционира по-нормално. Научно е доказано, че живия организъм трябва да бъде окъпан в електромагнитната система на нашата естествена среда, за да функционира добре.

 

Освен това акупунктурата, древният метод, използван в традиционната китайска медицина, работи, като използва собствените ни електрически свойства и променя енергийния поток на меридианите. Известно е от малко време (от 1950-те години насам), че тези меридиани всъщност съответстват на електрическите вериги и че китайското Чи съответства на концепцията за електричеството. Тези меридиани изпълняват двойни функции: не само транспортират информация и енергия вътрешно от един орган на тялото към друг, но също така служат като антени за улавяне на потока от електромагнитна енергия от заобикалящата ни среда.

 

В началото на 1970-те години атмосферни физици открили, че магнитното поле на Земята е значително нарушено от електрическата активност на хората. Чрез изпускане на сигнал в пространството и улавяйки ехото му, беше установено, че първоначалният сигнал всъщност е бил изменен от 60 Hz енергийна мрежа, използвана в Северна Америка.

 

Това откритие обаче не попречи на стартирането на проекта ХААРП за умишленото модифициране на електромагнитните свойства на нашата планета.

 

По подобен начин поясите на Ван Алън, които ни предпазват от космическите лъчи са вече изменени от нашата електрическа активност – и може би първоначално този двоен пояс е бил единичен, който под влиянието на човешките емисии на електрически заряди в пространството, е изтощен в центъра си.

 

Сателитни наблюдения показват, че радиацията, излъчвана от линиите с високо напрежение често има ефектът на потискане на естественото излъчване на мълния.

 

В светлината на този факт е логично да се заключи, че грипните пандемии от близките десетилетия са свързани с човешката електрическа активност.

 

10. Порфирините и основата на живота

 

Всяка трансформация на енергия в биологичната област включва порфирини [пигменти, състоящи се от четири пирол молекули]. Фактът, че нашите нерви са в състояние да функционират правилно е благодарение отчасти на порфирините, които играят роля в клетъчните ни процеси. Това са специални молекули, които функционират като интерфейс между кислорода и живота. Тези молекули са силно реактивни и взаимодействат с токсични метали или синтетични елементи, получени от нефт, и с електромагнитните полета – които в излишък причиняват порфирия, което е повече чувствителност към заобикалящата средата, отколкото болест.

 

Изследване на д-р Уилям Е. Мортън показва, че 90% от хората с множествена химическа чувствителност страдат от дефицит на една или друга форма на порфиринов ензим, както и електро-свръхчувствителните индивиди – което означава, че двете форми на чувствителност са само различни прояви, с една и съща причина. Порфирията, която беше открита през 1891 г., засяга около 10% от днешното население и за първи път се появява едновременно с общата електрификация на западния свят от 1889 г. насам.

 

Порфирините са най-важни за въздействието на електронния смог, защото те не само причиняват електромагнитна свръхчувствителност, множествена химическа чувствителност или порфирия, но и сърдечно-съдови заболявания, рак и диабет, тъй като участват в множество енергийни биологични процеси.

 

През 1960-те години биолозите Алън Фрей и Влодзимиерз Седлак показаха, че нашите организми определено имат биоелектронен компонент, както и че някои от нашите клетки понякога се държат като проводници или кондензатори или полупроводници (транзистори), както компонентите, които откриваме в електронните ни устройства. Такъв е случаят с миелина – обвивката, която покрива нашите нерви – който съдържа порфирин, свързан с цинка. След като отровите от околната среда, такива като химичните продукти или токсичните метали влияят на това равновесие, миелиновата обвивка ще бъде повредена, което променя възбудимостта на нервите, които обгражда. Цялата нервна система след това става хипер-реагираща на стимули от всякакъв вид, такива като електромагнитните полета. Системата навлиза в състояние на дивергентна нестабилност, ефектът се превръща в причина.

 

Противно на мнението, че митохондриите са елементите на нашите клетки, които произвеждат енергия, концепцията за миелиновата обвивка като една гигантска митохондрия започва да печели доверие.

 

Връзката между порфирията и цинка е открита през 1950 г. от Хенри Питърс в Медицинското учебно заведение в Уисконсин. Пациенти, страдащи от порфирия и неврологични симптоми са отделяли голямо количество цинк в урината, което го навело на мисълта, че цинковата хелация може да подобри тяхното състояние. Той наистина вижда подобрение, въпреки широко разпространеното убеждение, че дефицитът на цинк е свързан с тези специфични разстройства. По същия начин, някои експерименти показват, че цинковата хелация подобрява болестта на Алцхаймер. Един австралийски медицински екип демонстрира при аутопсии, че мозъците на пациенти с болестта на Алцхаймер, съдържат два пъти повече цинк от тези на здравите пациенти.

 

11. Кардиофобия

 

През 1980 г. сърдечният арест при младите спортисти е рядък, само девет случая годишно. Оттогава насам случаите постоянно се увеличават с 10% годишно до 1996 г., когато скоростта внезапно се увеличава до 64 случая, като на следващата година е нараснал до 66 и 76 през последната година на изследването. Американската медицинска общност не може да намери обяснение на това, докато в Европа през 2002 г. германските лекари по екологична медицина пуснаха апел с искане за мораториум върху антените и клетъчните кули, тъй като вълните, които излъчват, причиняват сърдечно-съдови нарушения. Това беше Фрайбургския апел.

 

Д-р Самюъл Милъм, епидемиолог от Здравния департамент на щата Вашингтон, показа чрез работата си, че сърдечно-съдовите заболявания, диабета и рака до голяма степен, ако не и изцяло, са причинени от електричеството.

 

Парадоксалното е, че изследванията за холестерола от началото на 20 век не показват, че нивата на холестерола са свързани с по-висок риск от сърдечни заболявания – в разрез с това, което често се счита за факт в днешно време. Проучване с животни в зоопарка във Филаделфия показва, че от 1916 до 1964 г. нивата на холестерола при бозайниците и птиците са се увеличили с коефициент между 10 и 20, въпреки че диетата им е останала напълно непроменена! Единственият параметър, който драстично е бил променен е увеличението на радиочестотите.

 

По време на Втората световна война редица войници се оплакват от симптоми подобни на тези на неврастенията. Първоначално се е смятало, в съответствие с доктрината на Фройд, че тези войници страдат от тревожни проблеми: обаче после е проведено проучване на 144 случая от д-р Мандел Коен. Това проучване разкрива, че всъщност войниците са физиологично по-малко устойчиви и страдат от кардиофобия. Те са имали трудности при усвояването на кислорода и е трябвало да дишат два пъти по-бързо от своите другари в по-добро здраве за да получат достатъчно кислород. Оказало се, че техните митохондрии не функционират ефективно. В крайна сметка, проучването показало, че тези войници са общо казано свръхчувствителни, но особено към електричество.

 

От 1950-те години нататък учените в Съветския съюз също забелязват, че радио честотите променят електрокардиограмите на хората, изложени на тях, тъй като те променят ефективността на митохондриите.

 

Графиките, показващи статистиката за смъртността от сърдечни заболявания, разбита по степента на електрификация на Американските щати през 1931 и 1940 г. също са много очевидни и не оставят никакво съмнение по отношение на токсичността на електромагнитните полета за сърцето, и следователно оневиняващи холестерола и диетите, които се считат, че са с прекалено високо съдържание на мазнини.

 

12. Трансформацията на диабета

 

Томас Едисън, който е участвал в открития, свързани с електрическите технологии и поради това е бил изложен на електромагнитни полета в далеч по-голяма степен от своите съграждани на онова време, е диагностициран с диабет – заболяване, което е било много рядко през 1889 г. Друг изследовател, Александър Греъм Бел, работил в областта на телеграфията и изобретил телефона, е известен с това, че постоянно се е оплаквал от симптомите на неврастения, известни днес като елетромагнитна свръхчувствителност. През 1915 г. той също е бил диагностициран с диабет.

 

През 1876 г. книгата „Болестите на съвременния живот” от Уорд Ричардсън описва диабета като рядко съвременно заболяване, причинено от психическо изтощение поради преумора или от удар по нервната система.

Прекомерният прием на токсини, пристрастяването към захарта в нашата съвременна диета естествено осигуряват удобно обяснение защо диабетът, включително преддиабетът, засяга повече от половината американци днес. Това обяснение обаче е твърде опростено.

 

Д-р Евън Джослин показва, че между 1900 и 1917 г., приема на захар се е увеличил със 17%, а смъртността от диабет се е удвоила. По-късно, през 1987 г., проучване сред индианците показва коренно различни проценти на смъртност от диабет, в зависимост от територията, вариращи от 7 на хиляда на северозапад до 380 на хиляда в Аризона! През тези години нито начинът на живот, нито диетата биха могли да обяснят такова различие. Един фактор на околната среда обаче наистина може да обясни такава разлика: електрификацията на индианските резервати е продължила с различно темпо, а тези на северозапад са били електрифицирани едва по-късно. За разлика от тях резервата в Аризона се намира в непосредствена близост до Феникс. Нещо повече, тази индианска общност е имала своя електроцентрала и своя собствена телекомуникационна система.

 

Друг пример е населението на Бразилия – основен производител на захар от векове, където диабетът все още е бил неизвестен през 1870 г., докато в Северна Америка вече е бил известен като болест на цивилизацията. И до днес бразилците консумират 70 кг рафинирана захар годишно на човек – повече от северноамериканците – и въпреки това те все още имат два пъти и половина по-малко случаи на диабет, отколкото в САЩ.

 

В Бутан диабетът практически не е съществувал до 2002 г., след което електрификацията на страната започва. През 2004 г. бяха обявени 634 нови случаи на диабет, през 2005 г. – 944, през 2006 г. – 1470, а през 2007 г. – 2540, с 15 смъртни случая. През 2012 г. имаше 91 смъртни случая и диабета беше осмата водеща причина за смъртност в страната, въпреки че диетата на хората не се е променила!

 

Както видяхме в предишната глава, електронният смог, действащ върху митохондриите предотвратява ефективното използване на абсорбираната захар – т.е. изгарянето й. Захарта, която не може да се превърне в механична енергия се съхранява като мазнина от тялото.

 

Статистически графики за смъртността от диабет, разбити по степента на електрификацията на американските щати през 1931 и 1940 г., също са много изрични и не оставят съмнение относно ролята, която е изиграна от електромагнитните полета при появата на диабета в широк мащаб, като по този начин оневиняват консумацията на захар до известна степен.

 

През 1997 г. е имало увеличение на броя на случаите на диабет с 31% в Съединените щати за една година, което точно корелира с масовото въвеждане на мобилните телефони в страната.

 

13. Рака и глада за живот

 

През февруари 2011 г. Върховният съд на Италия обвини кардинал Роберто Тучи, напускащ президент на радио Ватикана, че създаде обществено неудобство, замърсявайки околната среда с радиочестоти по небрежност. Всъщност в периода от 1997 до 2003 г. децата, живеещи в радиус от 12 км от радиоантените, са имали осем пъти по-висок процент на левкемия, лимфоми или миеломи от тези, които са живели по-далеч. Същото важи за възрастните, но със седем пъти по-висок процент.

 

Немският лекар и професор Ото Хенрих Варбург, носител на Нобелова награда за медицина през 1931 г. показва, че ракът е регресия на клетките, лишени от кислород, която ги кара да се размножават анархично, както в древния свят, когато кислородът не е бил в степента, в която е днес. Първоначалния недостиг на кислород се дължи на неизправността на митохондриите – което, както видяхме, може да бъде причинено от електромагнитни полета или други замърсители, като дим, пестициди, Е кодове и замърсяване на въздуха. Същият принцип на клетъчният недостиг на кислород важи и при диабета, поради което има по-висок процент на ракови заболявания сред диабетиците, отколкото при останалата част от населението.

 

В зоопарка във Филаделфия от 1901 до 1955 г. се увеличава честотата на злокачествените тумори, забелязани при бозайниците, вариращи от 2 до 22 пъти повече между тези дати.

 

Статистиката за смъртност от рак показва ясна връзка между електрификацията на държавите и рака. Например в САЩ степента е 6.6 на хиляда от 1841 до 1850 г. Впоследствие повече от два пъти се удвоява от 1851 до 1860 г., като степента е 14 на хиляда. Истинското обяснение за това може да се намери в масовото разгръщане на телеграфа през 1854 г.

 

През 1914 г. има 63 смъртни случая от рак сред 63 000 индианци, живеещи в резервати без електрификация, докато в останалата част на страната степента на смъртните случаи от рак е била 25 пъти повече.

 

Между 1920 и 1921 г., след въвеждането на първите АМ радиостанции, смъртността от ракови заболявания се увеличава с между 3 и 10% в западните страни.

 

Шведските изследователи Оле Йохансон и Ориан Халберг показват ясно корелацията между честотата на рака на гърдата, простатата и белия дроб и експозицията на населението на радиочестоти. Те посочват значително увеличение през 1920 г., 1955 г., 1969 г. и намаление (!) през 1978 г., съответващо на увеличението на радиочестотния смог поради въвеждането на AM радио, FM радио и TV1, пристигането на цветната TV2 и после прекратяването на AM радио предаванията. Същите изследователи са установили също много ясна линейна корелация между броя на FM радиопредавателите на регион и честотата на меланомите, като в изложените на предавателите места има 11 пъти повече меланоми, отколкото в „белите зони“. Те също така установили, че меланомите рядко се появяват на тези, части на тялото, които са най-изложени на слънце, като челото, носа, раменете и краката, но по-често в онези части на тялото, които обикновено са защитени от слънцето. Освен това разпространението на раковите заболявания на кожата се е случило преди навлизането на модата да се почива на море, по време на които излагането на слънце е интензивно. Това показва, че меланомите не са предимно причинени от слънцето, а от радиочестотите.

 

Статистическите графики на смъртността от рак, както и от диабет и сърдечно-съдови заболявания, разбити по степента на електрификация на Американските щати през 1931 и 1940 г. също са много очевидни, оставяйки без каквото и да е съмнение, че електромагнитните полета играят роля в увеличаването на раковите заболявания.

Истински данни за мозъчните тумори е трудно да се намерят, тъй като лобито на мобилните телефони се е инфилтрирало в това поле в продължение на десетилетия, за да поръчва предубедени проучвания. Едно от техните проучвания дори показва намаляване на честотата на туморите, корелиращо с интензивната употреба на клетъчните телефони! Университетът в Калгари обаче открива доказателства за 30% увеличение на разпространението на злокачествените мозъчни тумори в периода от 2012 до 2013 г. и Ленарт Хардел, професор по онкология в университетската болница в Оребро в Швеция, демонстрира, че 2000-часовата употреба на мобилен телефон увеличава риска от развитие на тумор с коефициент между три и осем, в зависимост от възрастта на субекта и телефонните му навици.

 

През 2000 г. Нийл Чери анализира степента на рака при децата в Сан Франциско във връзка с разстоянието между техния дом и телевизионните и FM радио предаватели в района на Сутро тауър. Децата, живеещи на хълмове или хребети били по-засегнати. Тези, които са живеели в рамките на 1 км от антената са имали 9 пъти по-висока честота на левкемия, 15 пъти по-висока честота на лимфом и 31 пъти по-висока честота на рак на мозъка – като цяло, 18 пъти по-висок процент от живеещите извън този радиус от 1 км.

 

14. Летаргия

 

„Практически трактат за нервно изтощение”(1880 г.) от Джордж Милър Биърд, електротерапевт и приятел на Томас Едисън, съдържа интригуващо наблюдение: Въпреки че тези трудности не са пряко фатални, и затова не са включени в таблиците за смъртност; макар че, напротив, те могат да удължат живота и да защитят системата от фебрилно и възпалително заболяване, но въпреки това степента на страдание, което причиняват е огромно. Тези, които са страдали, повечето са изглеждали доста млади за възрастта си. Освен това, Биърд отбелязва, че едно рядко заболяване изглежда, че е по-вероятно да засегне неврастениците, отколкото останалите от населението: това заболяване е диабет. Биърд отбелязва, че увеличението на продължителността на живота не върви ръка за ръка с качеството му. Тайнствената корелация между страданията на неврастеничните хора – чиито симптоми са били същите като тези на съвременните електро-свръхчувствителни хора – и удължаването на живота им е сочило към голяма дисфункция.

 

В допълнение, отдавна е забелязано, че аскетичния начин на живот с нискокалорична диета може да увеличи продължителността на живота и здравето. Такъв е случаят, например, с населението на Окинава, където броят на столетниците е четиридесет пъти по-голям от този на населението на по-богатите префектури по-на север.

 

Изследователите в областта на стареенето посочват, че силата, която движи и поддържа живота ни е системата на електронния транспорт в митохондриите на нашите клетки. Именно тук въздухът, който дишаме и храната, която ядем, се комбинират, със скорост, която определя нивото на стареене и следователно продължителността на живота ни. Вземайки предвид, че постигането на забавяне на процеса на горене в нашите клетки чрез модериране на количеството доставена енергия може да е от полза, друг начин на забавяне може да бъде пък пагубен. Това е отравянето на веригата на електронния транспорт. Един възможен начин за отравяне е хронично излагане на изкуствени електромагнитни полета. Това непрекъснато нарастващо замърсяване излага електроните на нашите митохондрии на външни сили, забавяйки ги, лишавайки клетките ни от кислород и причинявайки симптоми на електромагнитна свръхчувствителност.

 

15. Искаш да кажеш, че можеш да чуеш електричеството?

 

През 1962 г. жена се свързва с Университета на Санта Барбара (Калифорния, САЩ) с молба за помощ при намирането на източника на мистериозния звук, който чува навсякъде в дома си, въпреки че е живеела в тих жилищен квартал. Този звук я държал будна и е било пагубно за здравето й. Измерванията показали наистина, че особено силни електромагнитни полета се излъчват от всички електрически проводници, не само от мрежата, но също и от радиаторите и други метални елементи, но самият стетоскоп не засякал никакъв звук.

 

Инженерът провел експеримент, записвайки измерените полета на касета и ги пуснал на жената, която била засегната от тези шумове. Тя потвърдила, че това е, което е чува. Значи, тази жена е можела да чува електромагнитните полета в заобикалящата я среда. Били са инсталирани заземяващи съоръжения и електронни филтри, за да се намалят смущенията до приемливо ниво.

 

Въпреки това, много преди това, Волта и други изследователи вече бяха провели експерименти, в които те успешно са произвели различни звуци, прилагайки волтаж до ушите. Много по-късно, в края на 1960-те години, биологът Алън Фрей публикува статии за способността на някои субекти да чуват емисиите от радарна инсталация.

 

Механичният модел на функционирането на ухото, както се преподава в училищата, не предоставя никаквото обяснение за тези наблюдавани явления. Отбелязвайки това, биохимика Лионел Нафталин разработва нов модел на функциониране на човешкото ухо, като взема предвид добре познатото явление на пиезо-електричеството (сила, използвана от електрониката), което той открива в гела, покриващ ресничките на вътрешното ухо. В този гел, който не се намира никъде другаде в човешкото тяло и притежава специални електрически свойства, е имало напрежение от 100 до 120 миливолта – което се счита за високо в областта на биоелектрониката. Този пиезо-електрически гел превръща звуковите вълни в електрически сигнал, който се съобщава на ресничките на вътрешното ухо. Този нов, преработен модел на функционирането на човешкото ухо не само обяснява способността на определени субекти да чуват електромагнитения сигнал при определени условия, но също така и защо толкова хора днес страдат от шум в ушите и защо определени групи от хората, които възлизат от 2 до 11% от световното население, чуват глобално бучене по цялата планета.

 

Днес около 44% от възрастните в Америка страдат от шум в ушите на различни нива на интензивност, докато в Швеция броят на засегнатите млади хора през 1997 г. е бил 12%, а през 2006 г. 42%. Тези паразитни звуци до голяма степен са резултат от живеенето в среда, която е тежко замърсена с всякакви изкуствени електромагнитни полета.

 

16. Пчелите, птиците, дърветата и хората

 

Алфонсо Балмори Маринес, испански биолог, е свързал гъстотата на популация на врабчетата със стойностите на радиочестотната радиация в техните местообитания. Врабците не могат да оцеляват в най-облъчените места, където нивата надвишават 3 V/m, докато все още има 42 птици на хектар при нива от 0.1 V/m. Той също така е наблюдавал значителна промяна в поведението на щъркелите, при което двойките щъркели биха се били, вместо да строят гнездо или да мътят яйца, ако те са в рамките на 200 м от клетъчна кула.

 

Обединеното кралство класифицира домашното врабче като застрашен вид след като популацията му намаля със 75% между 1994 г. и 2002 г. – период, който съвпада с периода на внедряване на технологията на мобилните телефони.

 

Развъждащите домашни гълъби от няколко континента са установили, че когато бъдат освободени, до 90% от гълъбите не успяват да намерят своя път към гълъбарника, докато този процент обикновено трябва да бъде малък. През 2000 г. английски гълъбари се опитват да пренасочат курса, така че да избегнат клетъчните кули, за да се даде по-голям шанс на гълъбите да се установят успешно. През 2004 г. същите гълъбари възлагат по-обширни проучвания за въздействието на микровълните върху гълъби.

 

През 2002 г. Службата на националните парк на САЩ издава бележка до биолозите, изучаващи поведението на дивите животни, обяснявайки, че RFID чиповете, прикрепени към тези животни, за да бъдат проследени чрез радиочестоти, могат радикално да променят поведението им поради генерираните радиочестоти.

 

В средите, замърсени от електромагнитни полета, робините не могат да намерят своите ориентировки за миграция – докато когато са във Фарадеев кафез, те са в състояние да го направят.

 

Експеримент с попови лъжички, отглеждани в два отделни басейна в рамките на 140 м от мобилна кула, едният без, а другият с електромагнитна защита, показва нива на смъртност съответно от 90% и 4%.

 

Същият вид вредни ефекти са открити при насекомите, когато са изложени на електронния смог, с който се сблъскваме ежедневно, и д-р Панагопулус, който е експериментирал върху плодови мухи, съобщава, че излагането на микровълни на общи нива – дори само за няколко минути на ден в продължение на няколко дни – е най-лошият известен стресор в ежедневието ни, дори по-лош от химикалите или нискочестотните електромагнитни полета.

 

Върху пчелите също има отрицателно въздействие, както видяхме на остров Уайт в началото на това обобщение. Д-р Даниел Фавре (Швейцария) е демонстрирал, че при наличие на микровълни, пчелите излъчват звука, който обикновено се чува, когато роят, което предполага, че насекомите искат да избягат от източника на емисии. Акара вароа обикновено е обвиняван за синдрома на колонния колапс; обаче забравяме, че тази акар е съжителствал с пчелите от доста време. В допълнение, често може да се отбележи, че в днешно време дори мъртвата колония не е заразена с паразити, макар така да е било преди „случаят”. Вината също се хвърля върху пестицидите – все пак, както видяхме, 90% от пчелите на остров Уайт изчезват, без да са били използвани пестициди в тази област. Истинската причина за колапс на колониите се открива в изкуствените електромагнитни полета, особено в технологията на клетъчните телефоните.

 

През 1980-те години възниква горещ въпрос: смъртта на горите. Вината беше хвърлена върху киселинния дъжд – все пак най-отдалечените райони с най-чист въздух бяха еднакво засегнати. Беше проведено изследване в Германия и Швейцария и макар че почвата в засегнатите гори наистина се оказва кисела, наблюденията и експериментите показаха, че такава киселинност също може да е резултат от бавната електролиза на почвата посредством дървета, изложени на радарни вълни, например. Освен това дърветата по билата са били по-силно засегнати, тъй като са били повече изложени на новите радари, инсталирани през 1970-те години.

 

Друго наблюдение бе направено по време на падането на Берлинската стена. Гигантските руски радари в Скруда, които силно облъчвали целия регион в своята задача за наблюдение на Запада, са причинили вреда не само на гората, но и на животните и човешките същества. След многобройни проучвания е установено, че растежните пръстени на дърветата през годините, когато са работели радарите, са много по-малки от тези от преди или след този период.

 

В Шварценбург в Швейцария през 1939 г. е инсталирана късовълнова радио антена и впоследствие предавателната мощност е увеличена до 450 kW през 1954 г. Това е било последвано от влошаване на здравето на местните жители, които се оплаквали от симптоми на електромагнитна свръхчувствителност. Децата в селището изпитвали затруднения в училище и изглежда не са можели да продължат към висше образование, за разлика от децата от по-слабо изложените съседни селища. Накрая през 1992 г. е проведено проучване, което потвърждава, че в радиус от 900 м от антената, параметрите на физиологичния анализ на хората и животните в обекта не са нормални. Също така е установено, че пръстените на растеж на дърветата са компресирани, но само от страната, обърната към радиационния източник. На 28 март 1998 г. предавателят е изключен и е проведено проучване „преди и след”; то показало, че нивата на мелатонин при 58-те тествани лица са се увеличили отново. 50-годишен селянин най-накрая успял да спи цяла нощ без прекъсване за първи път през живота си. На 29 май 1996 г. Филип Рош, директор на Службата за околна среда, заявява, че има „доказана връзка между нарушенията на съня и комуникационните дейности”.

 

17. В страната на слепите

 

Колко време трябва да чакаме преди да можем да кажем „Мобилният Ви телефон ме убива!”, а не „Аз съм с електромагнитна свръхчувствителност”? И все пак броят на хората, страдащи от главоболие поради използването на мобилни телефони е огромен. През 2010 г. две трети от интервюираните украински студенти признаха факта, че не е обществено приемливо да се обсъжда открито този въпрос. Гру Харлем Брундтланд беше с електромагнитна свръхчувствителност, когато беше генерален директно на Световната здравна организация. Тя беше доста отворена за факта, но беше принудена да подаде оставка от поста си година по-късно. Това възпира други високопоставени публични личности да последват нейния пример.

 

Само малка част от хората, страдащи от електромагнитното замърсяване знаят от какво страдат, докато по-голямата част от тях нямат представа. Цялото население бива поразено дистанционно, а човек почти трябва да се извинява, че е електрочувствителен или, за да бъдем точни, с електромагнитна свръхчувствителност, точно както ако човек трябва да се извинява, че е „свръхчувствителен към цианид”. Защото истината е, че електричеството, както се използва в момента, е токсично. Освен това, статистическите графики ясно показват увеличение на смъртността на населението на девет американски града малко след пускането в експлоатация на първите базови станции. Тази повишена смъртност варира от 25 до над 80%.

 

Проучване, проведено от всекидневник, който помолил нюйоркчаните да съобщят дали са започнали да страдат от редица симптоми на електромагнитна свръхчувствителност след 15 ноември 1996 г., събра стотици показания от широк спектър от расови и социални класове. Въпросната дата беше денят, в който първата мрежа от мобилни телефони беше пусната в експлоатация.

 

Организацията Cellular Phone Task Force, създадена от Артур Фирстенберг през 1996 г., е залята с молби за помощ от хора, пострадали от микровълновите радиочестоти. Толкова много излъчватели от всякакъв вид се разпространяват – от WiFi, WiMAX, радарни станции и облъчване, излъчвано от небето от телекомуникационните спътници, че изглежда, че скоро няма да има къде да бягат.

 

Проф. Оле Йохансон от престижния Каролински институт, който е известен с присъдената му Нобеловата награда за медицина, се е фокусирал върху демонстрирането на въздействията на електронния смог върху живите организми от 1977 г. Успехът на изследванията му води до маргинализирането му в неговия институт, изчезването на финансирането на неговите изследвания и получаването на смъртни заплахи; при един от случаите той едва се отървава от покушение върху живота му чрез саботаж на мотоциклета му. Въпреки всичко, той продължава да информира света за истината, за да защити, наред с другите, страдащите от електромагнитна свръхчувствителност, чийто живот се е превърнали в Ад на земята. Той е отвратен от начина, по който правителствата на така наречените „демократични“ страни просто са изоставили потърпевшите от радиочестотите на произвола на съдбата.

 

Д-р Ерика Малери-Блайт, която има двойно британско и американско гражданство завършва обучението си през 1998 г. През 2007 г. след като последва съпруга си, който е пилот на F-16, в САЩ, тя бива силно засегната от електромагнитна свръхчувствителност, без да го осъзнава. Нейните интернет изследвания най-накрая й позволяват да разбере какво се случва с нея. Като лекар тя е била озадачена как такова трудно за разбиране и инвалидизиращо състояние би могло да съществува, без тя никога да е чула за него в своята професия. За да се успокои, тя решава да се подложи на ЯМР, за да изключи риска от рак на мозъка. Тя е смятала, че смъртта й е неизбежна, щом са заменени високочестотни пулсации, но е възстановила напълно здравето и жизнеността си в Долината на смъртта (Източна Калифорния), далеч от радиочестотите. Оттогава тя се е посветила на информирането и подпомагането на 5% (поне) от населението, което е с електромагнитна свръхчувствителност и е тотално изоставено от властите.

 

Юрий Григориев, който по принцип се счита за дядото на електромагнитните изследвания в Русия, е изключително загрижен преди всичко за младите хора и заяви, че за първи път в историята на човечеството мозъците на хората са открито изложени на микровълни – което е изключително сериозно в очите на радиобиолога. По-специално той цитира корейско проучване, което показва, че синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност при децата е свързан с използването на клетъчни телефони.

 

В края на 1990-те години шведският неврохирург Лейф Салфорд и неговият екип доказаха, че мобилните телефони правят кръвно-мозъчната бариера пропусклива, причинявайки болестта на Алцхаймер. През 2003 г. те показаха, че еднократна експозиция от само два часа причинява трайна вреда върху мозъка.

 

През 2015 г. турски учени облъчват плъхове по един час на ден в продължение на един месец, изполвайки типичните вълни на мобилен телефон. Облъчените плъхове имали 10% по-малко мозъчни клетки от тези, които не са били подложени на това третиране. Същият екип експериментира върху бременни плъхове в продължение на 9 дни със същото ниво на радиация. Потомството на плъховете показало дегенерация на мозъка, гръбначния мозък, сърцето, бъбреците, черния дроб, далака, тимуса и тестисите. Същият експеримент повторен върху млади плъхове предизвикал атрофия на гръбначния мозък заедно с намален миелин, като този, наблюдаван при множествената склероза.

 

През септември 1998 г. първите 66 спътника за космическа телефония влязоха в експлоатация, причинявайки увеличаване на националната смъртност на САЩ от близо 5% през двете последващи седмици. През същия период е наблюдавано, че птиците повече не летят и че хората с електромагнитна свръхчувствителност са станали особено болни. Днес около 1100 изкуствени спътника прелитат над нас, но няколко компании – Google, Facebook, SpaceX, OneWeb и Samsung – планират да пуснат до 4600 нови комуникационни спътника всяка до 2020 г., за да покрият цялата планета с високоскоростен интернет достъп.

 

През 1968 г. дори първият малък флот от 28 военни спътника се утаи в световната грипна пандемия. За разлика от наземната антена, чията радиация е силно разредена, когато достига магнитосферата, спътниците действат директно върху нея чрез неподвижни механизми, които все още не се разбират добре, като по този начин се компрометира живота на Земята. Забравяме предупрежденията на Рос Адей, дядото на биоелектромагнетиката и на атмосферния физик Нийл Чери, че ние сме електрически регулирани от заобикалящия ни свят и че безопасното ниво на излагане на радиочестоти е следователно нула. Трябва да се противопоставим на тази потенциално катастрофална инициатива и организацията, водеща по пътя, е Глобалният съюз срещу разполагане на радиация в космоса (Global Union Against Radiation Deployment from Space – GUARDS; www. stopglobalwifi. org/).

 

През 2014 г. лекарят Тецухару Шинджо публикува проучване „преди и след“. Той е оценил здравето на 122 жители на сграда, върху която са били поставени антени за базова станция. Двадесет и един страдали от хронична умора, 14 – от замаяност или болест на Мениер, 14 от главоболие, 17 от болки в очите или инфекции, 14 от безсъние и 10 от хронично кръвотечение от носа. Пет месеца след отстраняването на антените – само 2 случая на безсъние, 1 случай на световъртеж и 1 случай на главоболие!

 

Тази спешна ситуация с правата на човека, която засяга стотици милиони хора в планетарен мащаб и опасността за околната среда, която заплашва изчезването на безброй видове растения и животни трябва да бъде посрещната с далновидна и непоколебима резолюция.

 

Превод на български – Страничката “Монтагю Кийн”

ОЩЕ ОТ АВТОРА

Последно от ЛЮБОПИТНО

Министерството на здравеопазването на Израел признава, че зеленият сертификат няма епидемиологична стойност и се използва за принуждаване на хората да се ваксинират! (ВИДЕО-БГ СУБ)

Досега не съм отправяла молба да споделяте нещата, които публикувам в профила си. Този път ще