Ново проучване сочи, че БЦЖ ваксините намаляват 10 пъти честотата на COVID-19 – Как беше създадена БЦЖ-ваксината срещу туберкулоза

Ново проучване сочи, че БЦЖ ваксините намаляват 10 пъти честотата на COVID-19

 

В страните, които нямат политика за БЦЖ ваксиниране, се наблюдава десет пъти по-голяма честота и смъртност от Covid-19, в сравнение със страните, които прилагат тази ваксина. Това е установило проучване на медицински изследователи в САЩ и Великобритания, което анализира данни от 178 държави, пише economictimes.indiatimes.com.

Д-р Ашиш Камат, съавтор на статията и професор по урологична онкология (хирургия) и изследване на рака в Хюстън

БЦЖ или Bacillus Calmette-Guérin е ваксина срещу туберкулоза и се прилага още при раждането в страните, които в историята си са страдали от болестта, като Индия. Много богати държави, като САЩ, Италия и Холандия, никога не са имали политика за всеобщо БЦЖ ваксиниране, посочва интернет изданието.

Проучването разглежда случаите и смъртността на Covid-19 за 15 дни, между 9 и 24 март, в 178 страни. То заключава, че „честотата на Covid-19 е 38,4 на милион в страни с ваксинация с БЦЖ в сравнение с 358,4 на милион при липса на такава програма. Коефициентът на смъртност е 4,28/милион в страни с програми за БЦЖ срещу с 40/милион в страни без такава програма“. От 178 проучени страни 21 не са имали програма за такава ваксинация, докато положението е неясно в други 26 държави.

„Докато очаквахме да видим защитен ефект на БЦЖ, мащабът на разликата (почти десет пъти) в честотата и смъртността (от Covid-19) между страни със и без програма за БЦЖ ваксинация беше приятна изненада“, казва д-р Ашиш Камат, съавтор на статията и професор по урологична онкология (хирургия) и изследване на рака в MD Anderson Cancer Center в Хюстън, Тексас.

През последните седмици БЦЖ се очертава като кандидат ваксина срещу Covid-19, а в момента в Австралия се провежда клинично изпитание на 4000 души за тестване на ефикасността ѝ срещу болестта. Какво означава това за хората, които са били ваксинирани с БЦЖ в детството си, все още не е ясно, тъй като SARS-CoV-2 продължава да се разпространява по света, заразявайки досега над 1 млн. души.

„Съществуват множество доказателства от добре проведени проучвания в престижни рецензирани списания, както и чрез произволно подбрани контролни тестове за ефективността на БЦЖ ваксината за осигуряването на защитен имунитет срещу вирусна инфекция“, каза д-р Камат, по телефона от САЩ.

„Страните с национална програма за БЦЖ ваксинация на цялото население изглежда имат по-ниска честота и смъртност от Covid-19. Това може да се дължи на известните имунологични ползи от ваксинацията с БЦЖ. При липсата на специфична ваксина срещу Covid-19, БЦЖ ваксинацията на населението може да играе роля за намаляване на въздействието на това заболяване“, се казва в статията, която в момента е на разположение на ResearchGate, портал, където учените споделят своите проучвания. Нейни съавтори са Пол Хегарти и Хелън Зафиракис от Университетската болница „Mater Misericordiae“, Дъблин, Ирландия, и Андрю Ди Нардо от Медицинския колеж „Бейлор“, Хюстън, Тексас.

Д-р Камат казва, че неговата институция също започва собствено клинично изпитание чрез ваксиниране на здравни работници. „Започваме проучване първоначално с около 1000 медицински работници, но с планове бързо да се разшири на много места, тъй като търсенето се увеличава. Първо ще ваксинираме здравните работници с най-висок риск, като тези, които работят в спешни центрове, и ще следим как се доказва защитата“.

БЦЖ ваксината се използва при имунотерапия в ранен стадий при рак на пикочния мехур и д-р Камат е голям авторитет в тази област. Той е и президент на Международната група за изследване на рака на пикочния мехур.

По-рано тази седмица проучване на Нюйоркския технологичен институт също отбеляза, че страните с универсална ваксинационна политика, като Япония и Бразилия, изглежда са били по-слабо засегнати от Covid-19 в сравнение с тези, които не го правят, като Италия, САЩ и Холандия, посочва още economictimes.indiatimes.com.

Превод ГЛАСОВЕ

Как беше създадена БЦЖ-ваксината срещу туберкулоза

БЦЖ – съкратено то бацил на Калмет-Герен, ваксината срещу туберкулоза, е произведена от щам на отслабен жив туберкулозен бацил – Mycobacterium bovis, който на практика е загубил вирулентността си, т.е. способността си да заразява организма, тъй като е отгледан в изкуствена среда.

БЦЖ е относително безопасна и евтина. Въпреки че има недостатъци, в повечето ендемични страни тя се възприема като жизнено важен елемент в стандартните мерки за борба с туберкулоза.

Установено е също, че тази ваксина е ефективна в борбата с проказа и по непълни данни защитава от язва на Бурули – малко изучено инфекционно заболяване, което се характеризира с кожни язви, и от други нетуберкулозни микобактериози. Освен това ваксината БЦЖ се използва в лечението на рак на пикочния мехур.

Ваксината БЦЖ представлява бичи тип микобактерия, отслабена в процеса на селекция.

През 2018 г. в света са създадени над 10 щама БЦЖ, всички на базата на отслабения щаб Mycobacterium bovis, изведен от френския бактериолог и имунолог Албер Калмет – 1863-1933 г., и от френския ветеринарен лекар Камил Герен – 1872-1961 г., през 1913 г.
. Двамата лекари са създателите на противотуберкулозната ваксина БЦЖ.

Нито един от щамовете на БЦЖ не притежава явни предимства пред другите щамове и не съществува глобален консенсус кой щам на БЦЖ е оптимален за общо използване. Във Франция, Русия, Дания, Япония и другаде се използват различни щамове.

В Съветския съюз БЦЖ и БЦЖ-М съдържат щам, създаден от Зинаида А. Лебедева.

Ваксината БЦЖ има доказано защитно действие срещу туберкулозен менингит и дисеминирана туберкулоза при деца.

Ваксината е ефективна не само за предпазване от туберкулоза, но и за атипични форми на микобактериоза, предизвикана от микобактериите Mycobacterium avium complex.

Албер Камет и Камил Герен работели през 1908 г. в Института „Пастьор“ в Лил върху получаването на култури туберкулозен бацил и изследване на различни хранителни среди. Те стигнали до извода, че в хранителна среда на основата на глицерин, жлъчка и картофи израстват туберкулозни бацили с най-ниска вирулентност. От този момент те променили изследването и се насочили към създаването на отслабен щам за производството на ваксина.

Изследванията продължили до 1919 г., когато ваксината с невирулентни бактерии не предизвиквала туберкулоза при опитни животни.

През 1919 г. Калмет и Герен започнали работа в Института „Пастьор“ в Париж, където през 1921 г. създали ваксината БЦЖ за хора.

През 1925 г. Камет предал на Съветския съюз щам на БЦЖ, който там бил регистриран като БЦЖ-1.

През 1928 г. ваксината била одобрена от Лигата на Нациите. Но тъй като имала много противници, тя не била широко разпространена до края на Втората световна война.

От 1945 до 1948 г. в Източна Европа били ваксинирани с БЦЖ осем милиона деца.

От средата на 50-те години ваксинирането на новородени в градове и села станало задължително. Ваксината БЦЖ осигурявала определена защита на децата пред туберкулоза, особено при милиарна туберкулоза и туберкулозен менингит.

До 1962 г. БЦЖ се приемала перорално, по-рядко използвали инжектиране.

От 1962 г. за ваксиниране и реваксиниране започнали да използват инжектиране.

От 1985 г. за ваксиниране на новородени била предложена ваксината БЦЖ-М, която позволява да се намали антигенното натоварване на ваксинираните.

От 2006 г. няколко страни прекратяват използването на БЦЖ за масово ваксиниране поради снижаването на първичната заболеваемост от туберкулоза. САЩ и Холандия никога не са използвали БЦЖ масово.

През 2018 г. в ЮАР се провежда втората фаза на клиничните изпитания на новата противотуберкулозна ваксина H4:IC31, но тя се оказва с по-ниска ефективност в сравнение с БЦЖ.

През март 2020 г. епидемиолози, които изучават коронавируса, забелязаха, че в страните, където населението е ваксинирано с противотуберкулозната ваксина БЦЖ, се наблюдава сравнително ниско ниво на заболеваемост и смъртност от коронавирусната инфекция. Не всички специалисти са съгласни с този извод.

Страни, които масово ваксинират деца с БЦЖ до една година, за 2005 г.: България, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Естония;

Страни, които масово ваксинират деца над една година, за 2005 г.: Великобритания, Малта, Франция, Норвегия, Гърция.

Страни, които не ваксинират масово деца, а само деца от рискови групи: Австрия, Андора, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Холандия, Словения, Чехия, Швейцария, Швеция.

Туберкулинова проба

Туберкулиновата проба, или реакцията Манту, или пробата на Пирке е вътрешнокожна или накожна проба, която цели да открие наличието на специфичен имунен отговор на въвеждането на туберкулин. Наличието на изразена кожна реакция показва, че има имунитет, т.е. че организмът активно взаимодейства с възбудителя. Реакцията Манту е своего рода имунологичен тест, който показва дали в организма има туберкулозна инфекция.

Пробата Пирке е накожен тест, в който разтворът от туберкулин се нанася на повредена кожа;

Пробата Манту е вътрешнокожен тест, при който разтворът от туберкулин се вкарва вътрешнокожно.

Какво представлява туберкулинът

Туберкулинът е общото име на екстракти на микобактериите M. tuberculosis, M. bovis или M. avium, които се използват за провеждането на вътрешнокожни диагностични проби за туберкулоза при човека и животните.

Издателство PACПEP

ПО ТЕМАТА:

 

Наука и критично мислене: Съжалявам, че ще си изкажа песимистичното мнение, но цялата тази история не ми вдъхва доверие и ще ви кажа защо…

 

Всички медии гръмнаха с новината, че БЦЖ ваксината против туберкулозата е новото спасително средство на човечеството. По принцип в такива времена е хубаво хората и най-вече ние да получим лъч надежда, че ще бъдем спасени. От години се прилага ваксина против туберкулоза у нас, което ни радва, но към момента най-вероятно тя не ни предпазва от COVID-19.

Нямаме сериозни основания да вярваме, че ваксината ще ни спаси. Всички цитират една вероятно научна статия в medRxiv (Източник 1), но тя има няколко проблема. Тя е публикувана просто в един интернет сайт, хранилище за подобни публикации, които не са публикувани в сериозни научни журнали и не са преминали през рецензия. Тоест специалисти в областта не са проверили дали написаното е вярно. Нека си припомним, че преди седмица бе публикувана отново по същия начин и отново в medRxiv уж научна статия, която уж доказва, че ваксина против грип е причината за многото смъртни случаи по време на тази пандемия. Оказа се отново, че статията не е преминала рецензия, писана е от програмисти (не от микробиолог или вирусолог) и разчита на една гола и недостоверна корелация. Медиите отново гръмнаха със сензация.

Тук отново всички твърдения са на база корелация от данни, свалени от интернет от Световната банка. Данните не са епидемиологични, не са от най-точните съответно и заключенията са съмнителни. Самите автори откриват, че BCG ваксината е най-ефективна, ако се прилага върху популацията на една държава в продължителен период от време (има максимално покритие). Такъв е случаят в Япония, която прилага тази ваксина от 1940 година до днес. Няма гаранции, че ако масово започнем да се ваксинираме, ще бъде по-предпазени от коронавируса. Най-малкото ще е нужно много време за образуване на антитела.

Друго откритие е, че най-бедните държави са и с най-малко смъртни случаи… Тоест държавите, които нямат средства да се справят с пандемията са реално и с най-малко смъртни случаи? Или пък причината е, че все още там пандемията не е добре изявена? Дори самите автори споменават, че е възможно и да не се докладват реални данни за смъртността.

Нека никога не забравяме, че корелацията не означава причина. Това, че два феномена се припокриват до известна степен, не означава, че единият е причина за другия. Особено, когато данните не са с добро качество.

И все пак… Има множество изследвания, които показват, че ваксината против туберкулоза има неспецифичен защитен ефект против други инфекции. Ваксината дори активира имунната система и спомага при борбата срещу онкологични заболявания. Затова тя се прилага в някои случаи като съпътстваща терапия против рак.

Всичко това трябва да ви говори само едно – НУЖНИ СА ОЩЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ТЕМАТА. И не трябва да приемаме сляпо всички гръмки публикации.

Източник: https://www.medrxiv.org/content/10.1101/2020.03.24.20042937v1

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

БЦЖ ваксината: негодна да предпази човешкия организъм от белодробна туберкулоза

Поддръжниците на старата и добре позната ваксина БЦЖ обичат да я прехвалват най-вече с два основни  довода: първо, с примери от литературата на 19 век, чиито герои най-често умирали от туберкулоза и второ, с невероятно големия брой смъртни случаи от болестта през 20 век, които рязко спаднали след появата на „чудотворното“ лекарство. В същото време сред конспиративните им твърдения, че БЦЖ е повече от необходима и следва да бъде задължително прилагана, никъде не се споменава, че за последния един век има значително подобрение на фактори като начин на живот, жизнен и финансов стандарт, качествено медицинско обслужване и прогрес в сферата на здравеопазването, а също така и усъвършенстваната здравна култура на индивида и появата на съвременните антибиотици и други животоспасяващи медикаменти.

БЦЖ всъщност е неефикасна

Истината е, че има десетки изследвания и научни статии, в които се доказва неефикасността на БЦЖ, поради което и тази ваксина не попада в така наречения календар за задължителни имунизации, ползван в повечето страни на ЕС и много други извън континента. Нещо повече – опитите за създаването на нови, по-ефективни ваксини срещу туберкулоза, продължават, което нагледно показва, че наличната БЦЖ всъщност не действа. Наред с това е налице и потвърждение за безполезността на реваксинацията. И все пак: БЦЖ трайно продължава да присъства в имунизационния календар на България, а наред с това и четирите допълнителни дози, насрочвани след добре познатата проба Манту.

В свое проучване Lancet (използвано, между другото и в официален документ на СЗО – Световната здравна организация) недвусмислено се заявява, че БЦЖ достига едва 9% ефикасност за лица на възраст между 7 и 14 години, а освен това, тя по никакъв начин не създава бъдеща превенция от заразяване с белодробна туберкулоза. Всичко това води до друг извод на Lancet: БЦЖ не би следвало да продължава да бъде препоръчвана от здравните органи.

Съществува и друго проучване, проведено в Индия и траело внушителните 15 години, според което БЦЖ съвсем няма свойството изцяло да предпази пациентите от туберкулоза на белите дробове, а освен това ваксината по никакъв начин не спира разпространението на болестта. Това индийско проучване, също, е цитирано в официалния документ на СЗО и представлява най-мащабното изследване, провеждано някога във връзка с БЦЖ.

Самата Световна здравна организация пояснява: тестовете на ваксината показват твърде висока степен на променливост в действието ѝ, което води до дълбоки съмнения в нейната ефикасност. Тази ефикасност стига едва 50% в световен мащаб, като за туберкулозен менингит в ранна детска възраст възлиза на 75%. Обратно: в България има проучвания, които дават за пример туберкулозен менингит при деца, които са били ваксинирани с БЦЖ. Тук е важно да отворим скоба и да поясним, че у нас болестта е изключително рядка. *

Споменатите вече 50% ефективност на БЦЖ се споменава и от Американската агенция по храните и лекарствата. Този процент е извлечен от мета-анализ на ваксината. В тази връзка, Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ категорично заявява, че не може по никакъв начин да препоръча БЦЖ за имунизационния календар, конкретно за 95-та година. Разбира се, изключение правят определени рискови групи деца и то само след щателен преглед от специалист.

В България – БЦЖ криволичи някъде между доказани научни факти и неадекватната реалност, в която живеем!

Широко разпространеното твърдение сред родните специалисти в сферата на медицината и здравеопазването, че родният имунизационен календар е модерен и изцяло в духа на стандартите, наложени от ЕС, е по-скоро анекдот, отколкото факт, на който можем да се доверим. Да смятаме, че имунизационният ни календар е луксозен и осъвременен поражда повече съмнение, отколкото доверие. Защо ли? Защото няма нито една друга страна, освен България, която да включва в календара 4 реваксинации БЦЖ. Самите здравни организации от ЕС, а и от цял свят, вече са доказали, че от тях няма никакъв смисъл. Остава само фактът, че всички негативни странични ефекти от ваксината, продължават да застрашават здравето ни и това на нашите деца.

Съществуват много привърженици на световната конспирация, защитаваща ваксините. Голяма част от тях нямат нито медицинско образование, нито елементарни познание в сферата, но за сметка на това те упорито философстват из всякакви форуми, социални мрежи и навсякъде в Интернет, където сметнат за добре да се изтъкнат. Същите защитават БЦЖ, влизайки в ролята на медицински експерти, без да имат и най-малко основание да се смятат за такива, като докато вкарват всякакви термини и понятия в доводите си, сами не разбират колко глупаво звучат. А колко лесно би било първо да проверяват наистина достоверни източници по темата, за която се смятат подготвени…

Фактът обаче е неоспорим: страните от ЕС, а и други по света, регистрират изключително ниска степен на заболеваемост от белодробна туберкулоза, без изобщо да включват БЦЖ в имунизационните си календари. Някои от тези държави са я изключили още през 20 век.

В България БЦЖ се прилага от 1951 година. И въпреки че тук са регистрирани много случаи с реваксинации, а неваксинирани с БЦЖ почти няма, процентът на заболели с туберкулоза е невероятно висок. Всъщност ние сме една от първите страни с най-висока заболеваемост в Европа.

* Трудности при диагнозата на туберкулозния менингит в детска възраст, Г. Михайлов, Б. Бойкинов, М. Клинканова, Т. Шмилев, М. Панова, И. Иванов, Е. Генев – Педиатрия, бр.1/2001 г.
Съвременни аспекти в протичането на туберкулозната невроинфекция в детска възраст, М. Димитрова, Л. Пекова, Г. Йосифова, Зл. Караславова

Източник: Vaksinite. com

Проф. Стефано Монтанари – нанопатолог, за коронавируса СОVID-19: „От коронавирус в Италия са умрели само 3-ма души. Ще приключи с това, всички да сме длъжни да се ваксинираме.“ (ВИДЕО)

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

The Bulgarian Times

The Bulgarian Times