Оставката на Борисов и Гешев вече е въпрос на формалност

Днес разполагаме с шанса да поправим грешката си. Парадоксално, той ни бе предоставен от двете лица на статуквото – Борисов и Гешев. Тяхната самозабрава прерасна в банална глупост, до степен да разтърси дори нашето летаргично общество. Да държиш шкафчето си пълно с валута и злато, да дрънкаш пиянската по телефона, при положение, че за доста разузнавания не представлява никакъв проблем да подслушват комуникациите ти от централите си в София, да си осигурил свободен достъп на аверите и компаньонките си в апартамента си, е признак на пълна властова самозабрава.

Едно време цар Борис III пророчески се е шегувал, че недостатъкът на всяка диктатура е, че свършва внезапно. И наистина, колкото повече властта си въобразява, че е създала идеалните условия за своето съществуване, появата на някакво случайно и дребно събитие е достатъчно тя да бъде пометена от пиедестала, на който сама се е поставила.

Българите обаче притежаваме своеобразен път на историческо развитие. До голяма степен и за нас важат думите, които Чърчил едно време е отправил към Америка: че тя намира верния път веднага, щом преди това е опитала всички останали варианти. И при нас не е случайно, че по време на Междусъюзническата война ни се налага да воюваме едновременно с всичките си съседи, че по време на Втората световна война, в периода 8 септември-28 октомври 1944 г. сме се намирали едновременно в състояние на война и с Германия, и със САЩ, СССР и Великобритания, че след промените от 1989 г. единствено ние от Източна Европа оставихме комунистическата партия на власт, а в началото на XXI в избрахме бившия си монарх за премиер. Точно към тази поредица трябва да причислим и факта, че на два поредни пъти преизбираме Бойко Борисов за премиер.

Днес обаче е важно, че разполагаме с шанса да поправим грешката си. Парадоксално, той ни бе предоставен от двете лица на статуквото – Борисов и Гешев. Тяхната самозабрава прерасна в банална глупост, до степен да разтърси дори нашето летаргично общество. Да държиш шкафчето си пълно с валута и злато, да дрънкаш пиянската по телефона, при положение, че за доста разузнавания не представлява никакъв проблем да подслушват комуникациите ти от централите си в София, да си осигурил свободен достъп на аверите и компаньонките си в апартамента си, е признак на пълна властова самозабрава. И на този фон главният прокурор продължава да се прави, че нищо притеснително не се е случило. Но побърза да изпрати тежковъоръжена полиция в президентството. И за капак, неадекватното поведение на силовите структури край „Росенец“ направиха съществуващата власт нетърпима за всичките си противници. И им предостави обща база за взаимодействие – оставката на премиера и главния прокурор.

Взривът се оказа достатъчно силен, за да лиши и Борисов и Гешев от всяка легитимност. Бъдещата им оставка вече е въпрос на формалност. Първата реакция на двамата бе да заемат кръгова отбрана. И да разчитат, че чрез стари номера и лафове ще успокоят обстановката. Премиерът започна смирено да ни обяснява как нещо сме се объркали. И колко несправедливо е подобно отношение на фона на добрините, които е направило управлението му. Особено бе поразен от държанието на десницата. Та нали той изпълнявал нейната програма. А в допълнение изпрати отчаяни сигнали за подкрепа и към външните играчи. Не може да си обясни поведението на Вашингтон и Москва, след като на първата столица харизахме 3 млрд. лева за стари изтребители, а заради втората заровихме 2 млрд. лева в изграждането на „Турски поток“.

Гешев пък се отдаде отново на лов на селски апаши, неглижирайки протестите срещу собствената си персона. С което само доказа за пореден път пълната си неспособност да изпълнява ролята на публична личност. Скоро обаче ще му се наложи да се изживява не само като прокурор N1, но и като обществен враг със същия номер.

След първоначалното стъписване, продължило 2-3 дни, герберската пропагандна машина се окопити и премина в контранастъпление. Започна да облъчва медийното пространство с всякакви небивалици, с надеждата все нещо да хване дикиш. То не бе, че Радев искал диктатура, след това Демократична България и ДПС бяха „сгодени“, накрая набутаха всичките си противници в ново ОФ, на принципа, че като се лъже, хубаво е да е на едро, пък и няма да стават за смях, излагайки едновременно различни версии, които взаимно се изключват.

Втората им защитна теза вкара в оборот прословутата стабилност. Борисов видите ли, бил готов веднага да си тръгне от „Дондуков“ 1, ама щяло да се счупи държавата. А истината е точно обратната. Каквото и управление да дойде след ГЕРБ (стига да не е пак начело с Борисов), дори то да се посвети само на създаването на корупционни и манипулационни схеми, пак ще са му нужни години, за да достигне висините на днешната власт.

Всяко друго правителство означава спасителна глътка свеж въздух за обществото ни. Която ще позволи да си припомним какво означава нормално управление, начело на което стои човек, който не е патологичен лъжец и крадец.

Това е и най-големият кошмар за Борисов и ГЕРБ. Дори минималното нормализиране на ситуацията в България ще означава смъртна присъда за политическото им бъдеще. Всяко оттласкване от днешната действителност ще намалява въздействието на политическия опиум, с които те предозираха обществения ни организъм, за да бъде възприемана властта им като нещо нормално.

Отделно, личи си и страхът, който ги е обзел. Особено лидерът. Той най-добре знае какви ги е вършил, какви врагове си е създал и за какво може да бъде преследван. По съдебен и извънсъдебен път. Без реалната власт в ръцете си той ще се чувства физически застрашен от своите врагове и морално малтретиран от обществото. Кошмарно бъдеще, което никаква валута и злато в чекмеджетата не може да подслади.

Днешният протест може да не доведе до падането на кабинета, но той се превърна в разделителна линия, спрямо която трябва да се определи всеки един политически субект. И този разлом ще покаже докъде са стигнали пипалата на ГЕРБ в политиката и извън нея.

Управляващите вече получиха подкрепата на волейболната федерация. Но ако това е куриоз, сравним с докарването на един тир прасета пред Народното събрание при протестите от зимата на 2013 г., много по-обезпокоителна е позицията на синдикатите и работодателите. Те също побързаха да се наредят сред кохортата на защитниците на статуквото. Все едно не става въпрос за едно управление, което се е специализирало в рекета и кражбата на чужди бизнеси и е възможно най-антисоциалното в рамките на целия Европейски съюз.

Още по-абсурдна е ситуацията с малкия коалиционен партньор – Патриотчетата. На тях наистина им хареса да играят ролята на жабата, варена на бавен огън. Срещу още 6-7 месеца власт, те пожертваха политическото си бъдеще. И човек си задава въпроса само за глупост и алчност ли става въпрос или са намесени други силни зависимости. Да пропуснеш шанс като днешния и наместо да свалиш Борисов, да заемаш позицията на по-голям защитник на управлението, отколкото са самите гербери, е признак на пълна личностна и организационна деградация.

Не Патриотчетата обаче ще спасят кабинета. Те са мюретата, които трябва да забавят хода на кризата, с надеждата да се появи „черния лебед“. Я разгарянето на епидемията да всее нов страх у хората, я протестите да се изчерпят, а току-виж избухнал нов скандал, способен да затъмни случващото се на площада. Засега властта е принудена да играе „на дребно“, но сигурно вече се отработва стратегия за мащабно отвличане на вниманието на хората. Без това тя няма как да довърши мандата си.

Но ние все още се намираме във фазата, когато инициативата е в ръцете на гражданския протест. И никакви увещания за радикални промени на Министерския съвет не могат сами по себе си да успокоят обстановката. Те само задълбочават раздразнението в обществото. Показателен е случаят с обявените оставки на Горанов, Караниколов и Маринов. Нескопосаната политическа маневра даде обратни резултати на първоначално преследваните и засили масовото убеждение, че Борисов е контролиран от същите сили, на които служат и гореспоменатите трима министри.

Да се стои на власт с цената на всичко не е някаква новост за географските ни ширини, дори може да се каже, че е традиция. Костов, Станишев и царя изкараха докрай мандата си, но на цената на пълното изчерпване на кредита си на политическо доверие. Сега и Борисов е изправен пред същата дилема.

Да продължи да управлява, в условията на висока обществено-политическо конфронтация ще означава да се изправи едновременно пред риска от загуба на електорална подкрепа и радикално дискредитиране на собствения си образ. Вече хвалбите на обкръжението му, пък и собствената му автореклама, звучи все по-нелепо, до степен на абсурдност.

Продължи ли процесът, махалото на нагласите неминуемо ще отиде в другия край. Където Борисов ще бъде еднозначно определян като инструмент на задкулисието и символ на корупцията и некадърността. Което ще предопредели не просто неговото бъдеще, но и прочита на нашето минало от последните десет години.

И това е голямото предизвикателство пред обществото ни. Да направи реален прочит на случилото му се по време на герберския режим и на тази база да си изведе някакви поуки. Нещо, което ще е равнозначно на политическа революция. От каквато отчаяно се нуждаем.

 Свързани статии:

Последно от БЪЛГАРИЯ

Костадинов: Ако управляващите обявяват война на българския народ съпротивата е задължителна! Не ние започнахме тази война, но ние от „Възраждане” ще я завършим и спечелим (ВИДЕО)

ВИДЕО   ПО ТЕМАТА Управляващата измет поръчва Ремдесивир за 16,6 млн. лева! Ремдесивирът: Фабрика за смърт

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times