Отворено писмо до Илон Мъск и SpaceX (ЛИНК ЗА ПОДПИС)

Уважаеми Илон Мъск, Кимбал Мъск и всички членове на борда на SpaceX, служители и водещи инвеститори,

През 1962 г., когато Рейчъл Карсън публикува „Тиха пролет“, насекомите бяха толкова на гъсто по тази Земя, че не можехте да карате кола много дълго, където и да е по света, без предното й стъкло да се изпъстри с телцата им.

Г-жа Карсън не би разпознала света днес: Предните стъкла са чисти. Птиците гладуват. Културите нямат опрашители. За фермерите е предложено решение: роботизирани пчели, които се разработват в Харвардския университет. Но това не е решение за света, защото както насекомите си отиват, така и ние.

И светът знае това. Защо милиони хора са се присъединили към екологични организации? Защо Джеф Безос току-що създаде екологичен фонд на стойност 10 милиарда долара? Защо богатите хора се записват, за да отидат да живеят на Марс и да оставят Земята зад себе си? Защото домът ни се разрушава и на някакво ниво всички знаят това. Но те не знаят защо. Да, има климатични промени, унищожаване на местообитанията и инсектициди, но това не може да обясни намаляването на 76 до 82 % от летящите насекоми в 63 природни резервата в Германия. Те не могат да обяснят спада от 97 до 98 % на пълзящите насекоми в девствена гора в Пуерто Рико.

Ако изложите медоносните пчели на обикновен мобилен телефон само за 10 минути, техният метаболизъм изключва. Въглехидратите, мазнините и протеините се натрупват в кръвта им. Те вече не могат да метаболизират храната си или да използват кислорода, който дишат. И тъй като една и съща радиация ни къпе всички, в по-голяма или по-малка степен, навсякъде по Земята, на всяко живо същество се случва едно и също. Това се случва по-бързо при пчелите, отколкото при нас, защото пчелите имат много по-висок метаболизъм. Радиацията идва от всички форми на безжична технология, както на Земята, така и в космоса, и се третира като че ли я няма.

Понастоящем ви пишем, защото SpaceX е в процес на обграждане на Земята с мрежа от хиляди сателити, чиято съществена цел е да облъчи всеки квадратен инч от Земята. SpaceX, както всички останали, се отнася с радиацията, сякаш я няма. Сякаш митохондриите в нашите клетки не зависят от електроните, които се движат необезпокоявано от храната, която смиламе, към кислорода, който дишаме. Сякаш нашата нервна система и сърцата ни не са обект на радиочестотни смущения като всяко електронно оборудване. Сякаш ракът, диабетът и сърдечните заболявания, които сега засягат по-голямата част от населението на Земята, не са метаболитни заболявания, които са резултат от намеса в нашия клетъчен механизъм. Сякаш насекомите навсякъде и птиците и животните, които ги ядат, не гладуват в резултат на това.

Днес ви пишем с искането да спрете проекта “Старлинк”, защото е особено разрушителен. Въпреки че сателитите са на височина от няколкостотин мили, дори малките нива на радиация, които ще достигнат повърхността на Земята, са по-високи от нивата на слънчевите бури, които са свързани с плажуванията на китовете – китовете, които живеят в океаните, досега едва са били в досег с изкуствената радиация. А сателитите са разположени в земната йоносфера, която контролира глобалната електрическа верига, с която всички ние сме се развивали и която пътува през телата на всички живи същества по пътя си от небето към Земята, през Земята и океаните и обратно до небето по време на гръмотевичните бури. Ние замърсяваме тази верига с милиарди електронни честоти на наш риск.

Ние искаме от вас да спрете този проект и да седнете и да се срещнете с нас, с нашите научни колеги и с нашите колеги от астрономическата общност, които току-що са създали Фондацията за защита на астрономическото небе (SASF). Небето принадлежи на всички. Последиците от пълненето му с хиляди – потенциално десетки хиляди – сателити за еднократна употреба са много:

  • радиация;

  • видимо замърсяване на нощното небе;

  • намеса в астрономията и метеорологията;

  • ракетните газове, допринасящи за изчерпването на озона и изменението на климата;

  • замърсяването на земята и водите от интензивното използване на все повече космически летища;

  • акумулирането на космически отломки;

  • непрекъснатото обезвреждане и изгаряне на застаряващите сателити, замърсяването на атмосферата с токсичен прах и дим;

  • все по-голяма вероятност от сблъсъци;

  • нарастващия риск от синдром на Кеслер.

Наистина ли искаме да изградим градини за обучение в нашите училища, които да се опрашват с роботизирани пчели? Нуждаят ли се всъщност океаните и Антарктида и всички тропически гори и резервати за дивата природа от интернет? Нуждаят ли се всъщност неизменните звезди в неизменното небе от конкуренция от десет хиляди или повече движещи се светлини? Ние искаме нещо по-добро. За нас. За нашите деца. За насекомите и за целия живот.

Очакваме вашия отговор.

С уважение,

Артур Фърстенбърг, учен и автор на книгата “Невидимата дъга: история на електричеството и живота” (2020)
(подписи)

ЛИНК ЗА ПОДПИС: Желаещите да се подпишат под писмото, трябва да попълнят на латиница полетата за физически лица (individuals) както следва – име, фамилия, имейл, град, държава. После се иска да потвърдите, че не сте робот. Накрая натискате бутона Submit, за да го изпратите. Ще получите имейл, че сте се подписали, НО не се изисква да правите нищо.

Превод на български – Страничката “Монтагю Кийн”
“Невидимата дъга: История на електричеството и живота” (КНИГА-НА БЪЛГАРСКИ)

ПО ТЕМАТА

БЕЛ.РЕД; КЛИКНЕТЕ ТУК! ЧУДИТЕ ЛИ СЕ “КАК ВЪОБЩЕ СЛЪНЦЕТО СТИГА ДО НАС“?!..
ХАЙДЕ СЕГА ДОБАВЕТЕ И ПОСЛЕДНИЯ ХИТ НА ПСИХОПАТ НОМЕР ЕДНО НА ПЛАНЕТАТА…

Може да се интересувате от

Последно от ЛЮБОПИТНО