Отиваща и идваща американска администрация – игра на котка и мишка в политиката спрямо Иран и проксита

Вчера отиващият се държавен секретар Майк Помпео представи поредна порция декласифицирана информация, осветляваща връзките между Иран и Ал Кайда. Пред Националния журналистически клуб той направи изключително експозе, чиято цел не е толкова да разкрие факти и данни, които отдавна се знаеха, колкото да убеди американското обществено мнение, колко опасно би било САЩ да се върнат в сделката „5+1“.

Помпео изнесе нови данни, които доказваха отдавна известните връзки между Техеран и Ал Кайда. Той обобщи, че взаимоотношенията датират от повече от 30 години. Още от 90-те години на ХХ век Иран се е превърнал в алтернативен на Пакистан канал за прехвърляне на кадри на Ал Кайда от Африка към Афганистан. На фона на множество други емпирични данни, интересен факт е, че поне осем от участниците в атентатите от 11 септември 2001 г. срещу кулите-близнаци са пребивавали в Иран в периода от февруари до датата на атентата. Помпео е на мнение, че няма доказателство, че Иран е подпомагал атентаторите, но със сигурност е бил в течение на готвения терористичен акт срещу САЩ.

Според Помпео понастоящем значителна част от настоящото ръководство на Ал Кайда се намира в Иран, за главите на някои са обявени няколко милионни парични награди. Според предварителна информация Помпео е трябвало да изнесе и декласифицираната информация, която осветлява факта на ликвидирането в Техеран на някогашния номер две в йерархията на Ал Кайда – Абу Мохамед ал Мъсри. Последният е обвинен за участие в атентатите срещу американските посолства в Танзания и Кения през 1998 г. Навремето иранските власти отрекоха факта, претендирайки, че въпросното ликвидирано лице е членът на Хизбула Хабиб Дауд.

Два други интересни момента имаше във встъплението на Помпео. Всъщност става въпрос постинг в туитър, който е директно обръщение към администрацията на Джо Байдън. Първо, Помпео направи своеобразен отчет от наложените от Вашингтон санкции срещу Иран като основен спонсор на тероризма в световен мащаб. Според него САЩ са лишили Иран от 70 милиарда долара, които са щели да бъдат похарчени за тероризъм. Обект на санкциите са били 1 700 физически и юридически лица. Военният бюджет на Ислямската република през периода е бил намален с 24%.

На второ място, на постинга са поставени снимките на четирима ирански представителя, което е основният компонент на посланието. Става въпрос за аятолах Али Хаменей, президента Хасан Рохани, външния министър Мохамед Зариф и командващия бригадите Ал Кудс Исмаил Каани. Словата на Помпео са: „Хората от тази снимка почти всеки ден заплашваха САЩ и Израел“.

Вероятно равнопоставеността на представители на двете крила в ръководството на Иран, това на духовния ръководител и това на президента, е предупреждение към следващата администрация да не се заиграва с течението на президента Хасан Рохани. Назначаването на Уилям Бърнс за директор на ЦРУ, в някаква степен, подсказва именно подобно намерение. Кадровият дипломат Бърнс е „драйвера“ – реалният създател на договорените текстове на сделката „5+1“. Именно той, заедно с Джейк Съливан, е ръководител на американския екип, постигнал временното споразумение с Иран, превърнало в окончателно и прието през 2015 г.

Интересното в случая е, че от другата страна, са хора, подбрани и директно направлявани от бившия ръководител на иранския преговорен екип през периода 2003-2005, а именно настоящият президент Хасан Рохани. Тогава последният получава поръчение от духовния ръководител аятолах Али Хаменей да постигне договореност на всяка цена. Очевидно е, че настоящата мисия на Бърнс, излязъл в пенсия от 2014 г. и завърнал се на ключов пост през 2021 г., е да се проведе втори рунд на контактите. Това не означава връщането на САЩ в сделката от 2015 г., а вероятно намирането на нови, взаимноизгодни отношения. Във Вашингтон рулетката на властта се завъртя и изглежда ще се опита да направи същото в Техеран. Вероятно за новата администрация Али Хаменей и Исмаил Каани няма да са равностойни на Хасан Рохани и Мохамед Зариф /получили част от академичното си образование си в Шотландия и САЩ/.

През юни 2021 г. ще има президентски избори в Иран, на които Хасан Рохани не може да се яви, тъй като през 2017 г. спечели втория си мандат. В същото време, тогава по време на неговата предизборна кампания, едно близко до него НПО, разкрива истинските аспирации на Рохани, а именно да възстанови Сафавидската империя. Основен принцип е прилагане на изцяло пазарна икономика и упражняване на регионален империализъм, но не толкова на религиозна, колкото на етническа основа. Рохани е роден в семейство на шиитски клирик, като той самият е такъв. За известно време е член на съвета на експертите, който избира духовния ръководител на теоцентристката държава. Паралелно с това персиецът Хасан Рохани се отличава от азера Али Хаменей за същността и бъдещето на иранската държава. Реториката, която използва Рохани е същата, като тази на шиитския клир, могъщ в обществото и държавните институции след 1979 г. В същото време погледът му е към времето на шаха, когато Иран имаше чудесни отношения със САЩ, Израел и европейските държави. Аспирациите на Рохани нееднократно са били неговата страна да стане регионален лидер, но с благословията на Вашингтон. С други думи, да замести Саддам Хюсеин от края на миналия век, а сега – Саудитска Арабия, която е любимката на САЩ в региона.

„Големият Иран“ в погледа на Рохани включва Иран, Ирак, Сирия, Ливан и Азербайджан. Неговият проект, преведен на арабски и популяризиран от противоречивата личност на ливанеца Анис ал Никаш, стана причина за силен трус сред проиранските проксита в региона. Хизбула са поляризира между отхвърлянето му от Хасан Насралла и приемането му от страна на неговия заместник Наим Касем. В Сирия Башар Асад директно го игнорира /причина там да няма иранска редовна армия, както и дълго време ирански посланик/, а в Азербайджан президентът Илхам Алиев директно се ориентира към Турция и Раджеп Ердоган. В Ирак иракските шиити клерикали-националисти, като Моктада ас Садър, активизираха връзките си със Саудитска Арабия като контрабаланс. В самия Иран бившият командващ бригадата Ал Кудс Касем Сюлеймани се превърна в смъртен враг на Рохани. На практика, оттеглянето на Тръмп от сделката „5+1“ не цели единствено да спре иранската ядрена програма. Много по-важно е да се спре разделянето на Близкия Изток между Иран и Турция, тъй като това ще доведе до необходимостта от изпращането на нови американски войски. Именно на това трудно вече ще се съгласи новата американска администрация, принудена от отиващата се, да не изпраща нови военни части във взривоопасния регион.

Светлина в тази посока дава изведения като проектозакон в Конгреса текст, който упълномощава американския президент „да създава икономически зони в райони извън контрола на сирийското правителство, с цел да съживи икономиката и да позволи тези зони да установят взаимоотношения с трети страни.“ Според съобщения в медиите новият проект е изготвен въз основа на препоръките на Съвета за партийни изследвания към Републиканската партия в Конгреса, депозирани още през 2019 г. В него се посочва още, че „политиката на САЩ в Сирия трябва да цели свалянето на президента Башар Асад и да подкрепя тези, които се стремят да го направят“. Според анализатори, подкрепящи опозицията, тази стъпка идва „за запълване на празнините в закона „кайсар“ /налагане на санкции срещу символите на сирийския режим и на трети страни, които взаимодействат с него/, както и да блокира на пътя за администрацията на Джо Байдън, ако реши да промени политиката на Вашингтон спрямо сирийския режим“.

Времето ще покаже как и с какви инструменти ще действа новата администрация на Джо Байдън. Мерките на стария екип на Тръмп-Помпео са толкова категорични, че много трудно те ще бъдат игнорирани.

  • The Foreign Insider

Последни от СВЯТ