КОНФЛИКТИТЕ В ПАРТНЬОРСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Живеем в свят пълен с болка, мъка и страдания, породени от Незнанието. Това е така, защото вътре в себе си хората се чувстват Обезценени, Самотни, Неразбрани, Необичани, Отхвърлени, Изоставени и т.н., без да Осъзнават Кои са и какъв потенциал притежават. На базата на петте емоционални травми, строят целия си живот.
За да променим всички тези несгоди, трябва да се стремим към постигането на Хармония, Мир и Единение в умовете и сърцата ни Едновременно.
Да спрем да вярваме, че всичко, което ни се случва не зависи от нас, а е такова, защото друг ни е виновен. Време е да Осъзнаем, че сме божествени частици, които творят собствената си реалност и сме Единствените отговорни за Щастието, Любовта и Просперитета ни.
В този ред на мисли можем да кажем, че партньора до нас, в живота ни, не е нашият проблем, а е нашето Огледало, в което да се огледаме и да видим собствените ни недостатъци, които ни причиняват болка и страдание.
Нашият партньор идва в живота ни, с цел да бъде нашето Решение, Подарък, Спасение и най-вече нашето перфектно Огледало. Винаги се проектираме и отразяваме в него, той не е нито добър, нито лош, той е перфектният учител за нас, с който можем да отработим, всичко това, което виждаме в него и съответно не приемаме и не харесваме. За да се свържем със себе си, най-подходящия начин за това е чрез човека, който е до нас, този, до който вечер си лягаме и има достатъчен приоритет в живота ни, за да си обърнем внимание чрез него.
Той никога не е „случайност“ или „лош късмет“, защото винаги всичко във Вселената е перфектно и това да сме с някого има своя висш смисъл на Трансформация. Всичките ни проблеми започват от нас самите (дуалното его), които сами си проектираме в нашия партньор.
В дуалния свят, в който живеем винаги търсим „виновен“ вън от нас, но в квантовия единен свят няма „друг“, защото ние сме другия и той е нас Едновременно. Винаги се събираме с партньор по сходна Информация и Вибрация, имаме едни и същи Програми и Конфликти за отработване, дори да не го Осъзнаваме в повечето случаи.
Отношението, което имаме към нас самите е отношението, което имаме към партньора ни, както и към хората, с които комуникираме.
Здравословните (биологично правилни) партньорски взаимоотношения не се градят върху желания за притежание на другия, съответно жената не принадлежи на мъжа, нито мъжа на жената. Още по-малко можем да вярваме, че ако нещо не ни харесва в партньора ни, можем да го променим. Партньорската двойка би трябвало да живее в Единение и Любов, да върви в една и съща посока, емоционално, съзнателно, материално и духовно.
Формирането на една партньорска двойка е равносилно на влизането в една сложна психо-емоционална терапия. Това е така, защото когато двама души се срещнат и изберат да бъдат заедно, всеки от тях идва със своите емоционални конфликти, блокажи, неврози и съответното си генетично-информационно родословно дърво. Много често през първата година на връзката, тези двама човека си дават всевъзможни обещания на любов, щастие и благополучие, които да изпълнят заедно, тогава, когато секса и „хормоналната лудост“ са ги обхванали в своя емоционален капан. По-късно, тези двама човека ще трябва да се изправят пред Активирането и Отработването на собствените си програми и конфликти, което е Биологичния Смисъл на Партньорските Взаимоотношения.
Представата, която имаме за света, е наследена от средата, в която сме родени и отрасли в нашето семейство, което е една проекция на цялото ни родословно дърво. Вярваме, че светът е такъв какъвто го познаваме, но всъщност всеки от нас формира различен образ на една и съща реалност, който съответства на генетично-информационно, семейно, социално и културното ни наследство. Животите ни се изкривяват от нашата „объркана личност“. От малки ни учат, че е добре да бъдем и правим всичко като семейството ни, в противен случай може да бъдем считани за предатели и нелоялни членове на семейния клан.
Нашето семейство е един екип, в който всеки има своята специфична роля. Например, когато представим новия ни партньор пред семейство ни, то той може да бъде приет или отхвърлен от него.
Отхвърлянето се дължи на това, че според възприятията и вярванията на клана, този нов човек няма да е в състояние да изиграе своята поддържаща роля на Програмите вътре в клана, виждат го твърде различен и следователно го отхвърлят. Тогава казват в прав текст, че този човек няма място в това семейство и започват да дават напътствия кой и как да „изберете“ за „вашия“ живот.
В такива случаи клана почти никога не взима под внимание чувствата на новоформираната двойка, както и тяхното желание да са заедно, защото тези „глупости“ за клана са без значение.
При такива случаи е добре да бъдат разгледани „болните“ и токсични взаимоотношения в генеалогичното дърво на този клан.
Много двойки влошават отношенията си поради две основни причини – ревност и изневяра.
Когато позволим на материалното да нахлуе и вземе връх над емоционалното, отношенията стават конкурентни, притежаващи, студени и ревниви. Да изпитваш любов към партньора си, без да го притежаваш и да уважаваш изцяло свободата му, е универсалната осъзната противоотрова срещу ревността. Това е напълно възможно, когато сте осъзнати и сте с биологично правилния партньор. Ако не сте, винаги единия живее в ролята на жертвата, а другия в ролята на агресора. Живот в семейни репресии, разочарования и прелюбодейства, е признак на Неосъзнатост, Обезценка и Малодушие.
Какво представляват мъжката и женската полярност, които играят важна роля при взаимоотношенията между партньорите?
Женската полярност (пасивната женска енергия) се характеризира с емоционалния си приоритет, от необходимостта да живее в хармония и любов, оставяйки на заден план материалната реализация, която може да възникне едва, когато този приоритет бъде изпълнен и вече е налице.
Мъжката полярност (активната мъжка енергия) се характеризира с приоритета си към материалното, идеалите, целите и действието, което на всяка цена трябва да се изпълни с приоритет пред емоционално-романтичната реализация.
Добре би било, всеки от нас да си отговори на въпроса: Какъв е моят случай?
Когато и двамата партньори са активни (с мъжка енергия) е налице непрекъсната емоционална криза. Ако мъжът е пасивен (с преобладаваща женска енергия), а жената активна (с мъжка енергия) се получава едно Биологично объркване на ролите, което води до среда, в която израстват деца без ясна представа за мъжката и женската биологична роля в семейството и живота.
В днешно време се наблюдава масова дисхармония на ролите в семействата, все повече жени губят своята Биологична женска роля, а мъжете са все по-малко мъже. Този процес е наличен благодарение на ниското ниво на СъЗнание на болшинството от хора.
В този тип семейства се наблюдава следното явление: раждат се момичета с прекалено развита мъжка енергия и момчета с прекалено развита женска енергия. Когато в една двойка, всеки заеме своето Биологично Място, тогава децата се раждат и растат в среда, на Балансирана мъжка и женска енергия, Осъзнати за своето място в семейството, обществото и живота.
Каква е целта на партньорската двойка?
Това е „мястото“, където трябва да се споделят и отработят различните конфликти на възприятия, вярвания и виждания.
Не можем да се преструваме пред нас и пред другите, че партньора ни е целият свят за нас, когато добре знаем, че не споделя нашите виждания и разбирания за всичко в живота.
При конфликти на базата на материалното его, говорим за борба на съществуване.
Ако сме оформили възприятия, че родителите ни не са ни обръщали достатъчно внимание или не са ни оценявали, в последствие ние не знаем кои сме, празни сме, вярваме, че не заслужаваме нищо и не можем да дадем нищо на света. Съответно започваме да търсим всичко, което ни липсва извън нас.
Не си позволяваме удоволствия и живеем с чувство на вина.
В това състояние желаем да намерим в партньорските ни взаимоотношения всичко, което вярваме, че не сме.
В този случай най-често намираме партньор, който също се чувства празен и обезценен.
Когато единият е активен, а другия пасивен, единия ще обожава другия, а другия ще позволи да бъде обожаван, според избраните роли.
В либидното его се живее процес на сексуалната идентичност.
Тази борба се появява, когато жената формира двойка, за да може да симулира своята липсваща вътре в нея женственост, тъй като е имала майка с преобладаваща мъжка енергия. Такива жени са женствено обезценени и полагат огромни грижи да подчертаят женствеността си, която вътре в себе си знаят, че липсва, това става чрез: атрактивни дрехи, пищен грим, забележимо голям маникюр, вманиачени грижи за кожата и косата, пластични операции, разкрасяващи корекции, подправени маниери на поведение и т.н.
Разбира се, съществува и другия случай, в който даден мъж създава двойка, в която да може да симулира мъжественост, която той също не познава вътре в себе си, което идва от там, че е имал слаб или отсъстващ баща, вследствие, на което е с преобладаваща женска енергия. Такива представители често правят невъзможното да изглеждат възможно най-големи мъжкари чрез: ходене стриктно на фитнес с цел изграждане на по-големи мускули, оставят си бради, епилация на тялото, множество татуировки, диети, впити дрехи, обожават да се съревновават и да бъдат първи и т.н. Този тип мъже са силно обезценени и най-често са отглеждани предимно от майката, лелята или бабата, които винаги са жени с преобладаваща женска енергия и надарени със силна емоционална душевност.
Отначало жената с мъжка енергия се „примирява“ с пасивната роля и оставя на мъжа активната. С течение на времето обаче тя изпуска юздите, започва да закъснява и прави каквото си иска.
В същото време, когато тя надделява, мъжа й се заключва в своята пасивност и се депресира. Единият е неверен, а другия ревнува. Това разбира се не може да продължи вечно. Жената става все по-хладна и започват да имат все по-големи трудности да общуват един с друг. Така, ден след ден, двамата изгубват напълно желанието да са заедно и накрая се разделят.
Хората не разбират, че докато не Осъзнаят и Отработят Своите Емоционални Конфликти и не заемат своето Биологично място, то те никога няма да се чувстват щастливи с човека до себе си, защото всичко ще остава постарому и само ще се сменят имената на партньорите в живота им.
Както казва Карл Густав Юнг: „Винаги проектираме себе си в другите, за да видим нашата собствена сянка“. Онази, която ни ядосва, мразим и не приемаме.
Съществува вярване, че партньорските съюзи са успешни само, ако продължат цял живот. Това далеч не е така, защото когато се отработят конфликтите, заради които сме с определен човек, то мисията ни с него приключва.
От нашето ниво на съзнание, зависи колко дълго ще продължи този процес и дали след това ще пожелаем да останем със същия партньор, това най-добре се усеща със сърцето, то винаги Знае.
Партньорски конфликт съществува, когато изпитваме страдание свързано с човека до нас или пък от липсата на партньор в живота ни.
Ако няма болка и страдание от този факт, няма наличен конфликт, всичко е както трябва. В същото време, ако нямаме Интимен партньор, това винаги говори за наличен конфликт, защото Биологически погледнато сме създадени да имаме такъв, както го имат и животните.
Също така, важно е да се знае, че в партньорските отношения е нормално да има временни дребни спорове, добри и не толкова добри моменти, за да я има тръпката във връзката и съответно да опознаем себе си. Напълно „правата линия“ означава смърт, не само в кардиологията, а и в живота. Важното в такива моменти е да не заемаме ролите на жертвата и агресора, а да гледаме Осъзнато на преживяването и да извличаме полза от всичко казано, както от нас, така и за нас.
Възможно най-добрите партньорски отношения са онези, в които партньорите са Осъзнати хора, чувстват двустранно привличане, Любов и Свободата да бъдат истински себе си, в отношенията и живота им.
Момчетата, които имат добри отношения с майка си винаги търсят същия тип жена като нея, защото за тях тя е първата им любов и перфектната жена, но ако обаче ненавиждат майка си, не харесват нейния модел за жена, търсят партньорка, която да е точно противоположния тип на майката. По този начин, заради различията между двата типа жени се формира така популярния конфликт между свекърва и снаха.
Това, което един мъж не е получавал от собствената си майка ще го търси в партньорката, изисквайки да го получи от нея, много често не го намира, за да осъзнае собствения си конфликт. Ако е натрупал много гняв и негодувание към майка си, то той ще го прехвърли към жената до себе си и по този начин ще се формират партньорски конфликти, без да си дава сметка, че негодуванието му е това, което има към собствената си майка.
При момичетата ситуацията е същата, но те имат за модел баща си.
ОТНОШЕНИЯТА С РОДИТЕЛИТЕ, ВИНАГИ СЕ ПРЕНАСЯТ ПОДСЪЗНАТЕЛНО В ПАРТНЬОРСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ!
Всяка една връзка зависи от нашата интерпретация на възприятията, дали ще видим проблем или решение за нас в нея. Така е и с всичко останало в живота.
Всички съдържаме и Плюса и Минуса Едновременно и само нашия Избор на Фокус върху единия от двата полюса зависи кой ще проявим, спрямо човек или ситуация. По напълно същия начин стои въпроса и с партньорските взаимоотношения, в които пак нашия Фокус определя дали ще се привличаме или отблъскваме с нашия партньор, затова хем се привличаме, хем се отблъскваме с един и същ човек. Много често в началото на връзката, нещата вървят добре именно, защото партньорите са избрали да Фокусират в Плюса на другия, а по-късно този Фокус се измества в Минуса (недостатъците) на същия този човек, които черти, егото Не Приема и започва да Отблъсква и Отхвърля. Дуалното его винаги харесва само Плюсовете, Несъзнавайки, че всеки човек и ситуация в живота съдържат и Минуса и Плюса Едновременно.
Много често някой решава да заживее с партньор, за който вече знае, че има „трески за дялане“, с вярата, че в последствие ще може да го промени, за да стане такъв, какъвто го желае. Това е нещо, което всеки пробвал да го направи се убеждава, че е напълно невъзможно, защото всеки вижда това, което е в самия него. Ако той сам не премахне собствените си „трески“ винаги ще ги вижда, в който и да е партньор. Например, ако смятаме, че нашият партньор не ни разбира, това ни показва, че самите ние не разбираме себе си. Ако той ни лъже и изневерява, това ни показва, че лъжем и изневеряваме на себе си, както и че сме силно обезценени.
Това, което са живели като конфликти нашите родители и техните предшественици се повтаря като модел и в нашия живот и взаимоотношения.
Нещото, което е наистина важно след приключването на една връзка е да се осъзнае, че тя не е била загубено време и енергия, защото малко или много ни е трансформирала в по-осъзнати хора и е имала своя Биологичен смисъл да ни научи на нещо ново.
Когато двама човека Резонират на една и съща честота, нямат нужда дори да избират как точно да изглежда външно другия, защото те вече Знаят, че това е техният човек. Всичко, което ни Харесва или Не ни харесва в партньора ни, е в самите нас. Ако не Осъзнаем и не Отработим Биологично правилно тези конфликти, ще живеем в Неразбирателство с нас самите, както и с който и да е партньор.
Лечението на всяко болестно състояние (симптоми), зависимости от различен тип и всякакви блокажи в живота е процес, при който всеки човек трябва да Осъзнае и Отработи своите Емоционални Конфликти, които са причината за Всички проблеми в живота на Всеки човек.
Това ще рече, че е нужно да се постигне точното Локализиране и Осъзнаване на проблема, след което да се приложат адекватните за процеса на Отработване практически Действия.
Затова, ние от БиоНевроЕмоция – България, предоставяме публично нужната информация за Осъзнаването и Отработването на конфликтите, но ако срещнете затруднения със справянето на тази не лека и специфична задача, можете да се обърнете към нас за записване на час, за индивидуална онлайн консултация.
За всеки, който желае да изрази БлагоДарността си към нашата дейност, предоставяме линк към PayPal и сметка в ДСК Банк.
Ppa Ppal
Банкова сметка – ДСК Банк:
BG67STSA93000027267621
- Източник: БиоНевроЕмоция – България
