Погребването на Българската Народна Република в Поволжието и създаването на Татарстан

                 27 май 1920 година е денят на траур за българите в Поволжието. На този ден преди 100 години е погребана Българската Народна Република и с Декрет № 222 на Всерусийския Централен Изпълнителен Комитет на Съветите е създадена  Татарска Социалистическа Съветска Република в състава на РСФСР.

Декрет ВЦИК за АТССР от 27 май 1920 година, първа страница. Снимка: Държавен архив РТ. 

                   Днес този ден се празнува в Република Татарстан, като 100 годишен юбилей.  Президентът на републликата Р. Маниханов публикува свой доклад и сам отбелязва, че процесът на установяване на Републиката се е оказал доста по-сложен, отколкото са предполагали.

                   Българската Народна Република в Поволжието е учредена на 7 януари 1918 година в Казан по инициатива Сардар Ваисов, председател на партията на българите „Фиркаи Наджия“ – т.е. «Партия на Избавлението“ (от социален и национален гнет). Тази партия е учредена през 1860 г. като първоначална организация на Българските Божии воини в Българската губерния и е изповядвала социалистически идеи. Още цар Петър І (1684-1725 г.)  е разделил страната на губернии и най-голямата от тях е била в Поволжието, наричана с две имена, Казанска или Българска губерния. Руските власти държали повече на названието Казанска губерния. Тогава българите тук били преброени на около 15 милиона и те наричали своята губерния Българска.

               Главният виновник и движещ фактор в погребваенто на Българската губерния, провеждайки исторически, ментален и физически геноцид над българите в Поволжието е Лейб Давидович Бронщейн (с руски прякор Троцки). Този човек с потекло от руски евреи имигранти в САЩ, е гражданин на САЩ, от богато семейство и със солидни връзки в ционисткия интернационал, организационен и оперативен орган на банкерския конгломерат на Ротшилд и сие. Неговото участие във ВОСР е планирано като специална задача на водещ резидент на еврейското задкулисие по свалянето на руския цар и завземането на властта в Русия. Фактически превратът на 7 ноември 1917 година се ръководи от Бронщейн, докато фигурата на Ленин все още стои зад завесите и дълго време той е известен предимно, като подписващ декретите, които са изработвани от ционистко-болшевишкия щаб, роководен от Троцки и неговите подчинени съдружници, всички с еврейски произход, ционисти по убеждение. Денят на Октомврийския преврат (7 ноември) е избран специално като празнуване на  рождения ден на Лейб Бронщейн. Сатанински впечатляващо!

                Той е възпитан в идеите на Талмуда за богоизбраността на евреите и техния стремеж към световно господство, и в измислената история на юдеите – талмудисти за съществуването на юдейска Хазарска държава в Средновековието, тогава в границите на Руската империя. В изпълнението на основния план, друга важна задача е ликвидирането на основния етнос, същестувал в Средновековието в тази така наречена от евреите Хазарска държава – българите. Историческата истина е съвсем различна от фалшивите истории, които се разпространяват от талмудистката върхушка повече от 800 години, а тя е, че е същуствувала Хазар-Българска империя, наследница на Велика България на Кубрат, населена основно с около 12-15 милиона българи и техни родствени племена, пришълци бугури – (българи) тюркути и около 500 хиляди юдеи библисти (караими). Основните религии там са били исляма, джима (тенгрианството), отчасти християнството в крайбрежието на Крим и Предкавказието и тези истински юдеи библисти, които нямат нищо общо със сатанинската секта на талмудистите. Последните тогава са проникнали и са се заселили в чертите на Киевска област и Деснобрежието на Днепър, днешна Галиция, откъм Полша и Прибалтика, отчасти на северо-изток. Основната им маса са германски евреи и привлечени в смесени бракове германци, поляци, чехи, прибалтийци, българи от Кара Българ (днешна Украйна и Беларус) и от Хазар-Българската империя, от които се е формирала известната днес като еврейска диаспора на ашкеназите.

                   Както е било запланувано, Троцки и неговите сподвижници овладяват всички властови лостове в Русия, а той лично става главнокомандващ на Червената армия. По статистически данни ръководителите на органите на Съветска Русия са над 85 % с еврейски произход и повечето от тях са били троцкисти, т.е. агенти на ционизма, познати в историята като ВЦК на партията на болшевиките.

               Болшевишката партия се ръководи от троцкистите и задкулисно по волята на Лейб Бройнщейн, с парите на американските ционисти на Дом Надан (Ротшилд и сие). Ленин е бил принуден по устав на партията да разписва нейните решения, взети с подавляващото мнозинство на троцкистите. Те винаги са били решения повлияни от Троцки и по всичко изглежда са утвърждавани от Ню Йорк. Трябва да се допълни, че работата на руските  ционисти-болшевики е подготвена още от 1908 година, когато с надановски долари са били подкупени високи чинове в царската тайна полиция „Охранка“, голяма част от „татаристите“ и черносотниците в Поволжието, които започнали да се наричат „татаристи-ционисти“. От българите те са назовани презрително „татарчеки“ (татарски колаборационисти, антибългари).  Ваисовската партия веднага след Октомврийската революция застава зад Ленин. А мюсуманите в Българската губерния под влиянието на башкортсктите татарчеки и с подкрепата на Троцки, обявили Уфимско национално събрание, или Уфимски меджлис, като ръководен орган на мюсюлманите в Идел-Урал със седалище в Уфа. Това било в противоречие с плановете на българистите ваисовци в Казан и те веднага като отговор учредяват на 7-ми януари 1918 г. Българска Народна Република със столица Казан.

                 Сега Троцки влиза в ролята си на сатрап и антибългарски Сатана, като изпраща свои тайни групи от килъри и полкове от Червената армия, които да се сарморазправят и  задушат българската власт.

Части на Червената армия в Казан в 1918 году. Снимка: Държавнен архив РТ

                   На 28 февруари 1918 г.  целият ръководен актив на Българската Народна Република е избит, Сардар Ваисов е смазан брутално от тълпата татарчеки на улицата.

В Казанския край се започва терор срещу всички българи. Троцки започва типични операции по масова зачистка на противниците на „татаризма“. Започва се както днес често се използва този термин, хибридна война, истински геноцид, или холокост, срещу българите, които следва да бъдат преименувани в татари, за да се заличи съществуването на народа българи в Поволжието, Урал и Сибир. 

                 В същото време гладът след ПСВ се засилва, недоимъкът, несигурността, убийствата се стоварват ежедневно и от всички посоки и това продължава с години. Обикновените българи, грижейки се за своето спасение биват принуждавани от стататуквото да направят компромис със своя патриотизъм и етническа същност срещу няколко чувала жито. И това подпомага стратегията на Троцки, от нищото да създаде татари, само и само да погребе съществуването на етноса българи. 

                   А коренен народ татари никога не е съществувал в Поволжието, Урал, Западен Сибир, Средна Азия, Северен Кавказ, Крим, Прибалтика и т.н. в границите на почти целия бивш СССР.  Тук от 17000 години живеят българи  и техни сродни племена. Татари са същуствували в Забайкалието до 13 век, когато ордите на Юмран, така наречения по-късно Чингизхан, унищожават напълно тези племена, в отмъщение на това, че те са убили неговия баща, вожд на племето им чирлати (монголи). Ако са останали живи някои, това са били малки деца и техните майки, които са взети за жени и на които всички им заличават потеклото до забрава, че са били наричани татари, или татани по някои китайски източници. Впоследствие Чингизидите наричат татари всички привлечени войски от завладените държави и територии, които са включени към монголския корпус, като влагат в това име негативен отенък. Китайците, след като изпитват на гърба си монголското нашествие, също възприемат това наименование, като така наричат и самите монголи на Чингизхан. Самият Чингизхан е мразил името татари, и който се е осмелявал да каже на монголите татари, на него му отрязвали езика, или го убивали. 

                   Волжските българи наричат подигравателно и с омраза монголските нашественици и техните сателитни войски от други народности „татари“, влагайки смисъла „безбожници“, „боклуци“, „хора от ада“ и др. обидни значения. По-късно папските легати-разузнавачи и пътешественици от Западна Европа, посещавайки Московия и младата Руска държава, въвеждат този термин в употреба и в Европа. А руснаците започват да наричат татари самите българи, още отрано заквасени със задкулисните акции на Дом Надан за ликвидация на българската народност, което съвпада и с техните великоруски интереси. Същевременно имената на всички други племена и народи в Поволжието и Урал са запазени. Така виждаме съзнателна избирателност в действията на руското самодържавие. В Русия този подигравателен прякор го въвежда руският свещеник Иван Глазатий, по-късно тази терминология се въвежда в рускоезичните книги, а в царския двор се въвежда от Иван ІІІ нататък. Но Иван ІV Грозни, превземайки Казан през 1552 година, си взема титула Цар Български, а не Татарски, доказателсто че в Казанското царство не е имало никакви татари, а българи, 330 години след нашествието на Чингизхан. В допълнение на това руските царе въвеждат в употреба най-разнообразни имена на съставните племена и народности на Волжска България, разкъсвайки нейната територия на отделни губернии и области, на които дават имената Мари, Чувашия, Удмуртия, Башкористан, Самарска, Оренбургска, Челябинска и т.н. В допълнение на терора на руската имперска власт се включва и  руската православна църква, която върви като неин духовен авангард и по насилствен начин прекръства мюсюлманите българи в християни. Каква ирония – българите във Волжска България са имали своя Балканджи Йово, но с обратна религиозна бруталност. И от страх да се наричат българи, днес в Татарстан, българите се наричат мюсюлмани и кряшени (християни), което е смешна етно-еквилибристика, защото това са духовно-религиозни категории, а не етнически.

                   В началото на 20-те години обезбългаряването на Поволжието и Урал троцкистите най-напред започват с башкортите, които вече са приобщени в антибългарските действия на татарчеките. От Червената армия се демобилизирани стотици хиляди войници, жители на тези области и 330 хиляди башкорти веднага се обявили за „татари“, срещу което получават административни  постове, по няколко чувала жито и други облаги. След това троцкистите дали на 500 хиляди демобилизирани червеноармейски войници българи по няколко чувала зърно, в замяна на което те са се нарекли „татари“. След тях се нарекли „татари“ 200 хиляди ногайци и някои части от алтайските племена. Всички които си сменили народността на „татари“ са получавали облаги, ставали началници, давали им работа, получавали храни, спасявали са животите си от глада и болестите, от бедността и нещастията. Така в Поволжието и бившата Българска губерния, в годините на ционистко-болшевистко мракобесие, от нищото се създал народ от 1 милион татари. 

                   А след 1923-4 г. при създаването на СССР в Поволжието и цялата страна е забранено името „българи“. И за по-убедително са отнели всичкото зърно на българите, които са водили все още борба за своето име. Жертвите от този глад са били над 1 милион. Междуселските пътища са били отрупани с човешки останки на мигриращи хора, търсили прехраната си. Такива неща днес ще се празнуват…

                   Така излиза, че декретите на болшевиките-ционисти са имали магическа сила, създавали са ново ДНК на татари. Все едно избитите от Чингизхан татари в Забайкалието след 800 години са възкръснали и са се преродили в Поволжието. Какви вълшебства се случват в земите на Съветска Русия?! И днес в РТ се чества 100 годишнината от тези вълшебства. Приказка!

                   На мен ми се струва, че живеем в някакъв паралелен свят, но на хората в Поволжието сякаш им е забранено да мислят за това все още. Така  след като минават вече 5-6 поколения, по методиката на ционистката асимилация и велико-руския шовинизъм, народите в Русия и по света свикват с понятието Татарстан и народа „татари“, наложени като прякор от ционистите-болшевики на мястото на славното име българи. Етимологически в идейния му смисъл народът „българи“ означава „Божий народ“, „Свят народ“, докато прякора „татари“ според волжските българи има смисъла на „безбожници“. С това прозвище, а не етноним, днес нашите сънародници в Поволжието ще честват своето „ново рождение“. Същата историческа гавра се отнася и за всички видове „татари“, които световният Сатана е изродил в десетки видове „татари“, в цяла Русия, както и извън нея.  

                     Но това „генно инженерство“ и етнически мазохизъм ни е съвсем познато и сме го наблюдавали и в Дунавска България, на югозападната ни граница. Ние сме видяли съвсем същата методология и практика в обезбългаряването на Македония и създаването на македонската нация и на т.н. „македонски“ език след 1944 г. По почерка им може да добием представа, кои сили стоят най-отзад зад завесите на този исторически и етнически геноцид.

                   Тъжно е, и неизмерима гавра на световното задкулисие е, да направи това – с името на най-големите ти врагове да бъде назован собствения ни народ! А неговите марионетки, съзнато или неосъзнато, принудително или заради облаги, празнуват в своя свят 100 годишнината на магическото си зараждане. За миг да си представим, че нашата Дунавска България днес се нарича Туркистан, как ще се чувстваме ние?!

                   Българският народ трябва да се просвещава, а неговите ръководители трябва да са първи състезатели в опознаването на историческата истина. Тази истина за волжските българи се съмнявам, че те я знаят.  

                   Който знае истинското си историческо минало, той ще може да опознава бързо и леко процесите на настоящето, като вижда приятелите и неприятелите си. Той ще може да планира бъдещето и да взема правилните решения за благото на народа и Родината ни.

Автор: Валентин Вътов

Валентин Вътов е автор е на Непознатата история на българите

© Copyright, thebulgariantimes.com All rights Reserved

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на thebulgariantimes.com

22 Юни – Денят на Българската Държавност! Българският Празник на най-старата държава в Сета

Последно от БЪЛГАРИЯ

Свободно, нещастник!

ПО ТЕМАТА Румен Сорос активира С0VID геноцидът в България! По план (ОБНОВЕНА) Какъв е планът, който