Димитър Списаревски

Помним! На днешната дата в неравностоен въздушен бой с врага, геройски умира Капитан Димитър Списаревски, като сваля с въздушен таран американски четиримоторен бомбардировач! Поклон пред героя! По време на АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ БОМБАРДИРОВКИ над София загиват 4208 цивилни! (Подвигът на Списаревски – ВИДЕО)

//

Помним! На днешната дата 20 декември 1943 година в неравностоен въздушен бой с врага, геройски умира Капитан Димитър Списаревски, като сваля с въздушен таран американски четиримоторен бомбардировач! Поклон пред героя! По време на АНГЛО-АМЕРИКАНСКИТЕ БОМБАРДИРОВКИ над София загиват 4208 цивилни!

Свидетел на тарана: “Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач.”

Рекламираха по телевизията филм за американските летци от Втората световна война – красиви, доблестни, спретнати! Вдъхновяваща гледка бе армадата от стотици летящи крепости, но не гледани отдолу, както сме свикнали, а отгоре, снимани от друг самолет – много по-зрелищно! Вдъхновяващо, ако не знаехме, че под тях е била Родината ни, нашата Майка. Филмът не е направен за някакво геройско събитие или подвиг, защото такъв не са имали – реално храброст не е имало, място за подвиг – също. Те са отивали на работа – за няколко часа да изсипят бомбите над туземците и се връщали у дома да си почиват.

Храбри са били българите! Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители и 30 немски изтребителни пилоти, базирани в София, Карлово, Скопие и Ниш.

А ПОДВИГЪТ, какъвто никога не е имало в армиите на САЩ, Англия и Европа за цялото им съществуване е на поручик ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ.

След изчерпване на боеприпасите, той прави таран на водещия формацията тежък американски бомбардировач, който се разцепва и разпада във въздуха. Със саможертвата си българският летец спасява десетки сгради и хиляди мирни хора. В онзи ден той е едва на 27 години.

Същият ПОДВИГ извършва поручик НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ – врязва се във вражески самолет, пада, но оцелява. Поради заболяване лекарска забрана го отстранява от полети. Самоволно се връща в строя и през октомври 1944 неговата машина излита, за да брани небето на България от новия враг – Германия.

Такава съзнателна крачка към гибелта за спасяване на Родината нямаме в историята си, нямат и натовските “партньори”. Ботев и Левски не са се озовавали в такава ситуация, може би също биха крачнали към мигновена смърт, като Списаревски.

Списаревски е бил не само изключително физически красив, силен и изискан мъж, но и щедър и великодушен човек, веселяк, душа на компаниите, корав мъж, той ненадминатият виртуоз в летенето, е много начетен, владее отлично немски и руски, пее, рецитира и е голям кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, безкрайния му патриотизъм и чисто мъжките реакции, и рицарското му поведение често му създават много неприятности. Известни са случаите когато в Германия немски офицери отнесли се с недостатъчно уважение към България изпитват юмруците му, началникът на пилотското училище във Вернойхен полковник Остеркампф по този случай строява школата и заявява на своите възпитаници немци, че щял „да се чувства определено щастлив“, ако чуел, че някой от тях „би защитил името на Германия както този млад Българин“. Списаревски е идеален персонаж за вълнуващ и вдъхновяващ филм!

И… ФИЛМ ЗА НАШИТЕ ЛЕТЦИ НЯМА!

  • При комунистите филмът щеше да бъде възхвала на “Въздушните на НВ Войски”;
  • Сега би бил антиамерикански и вместо това ни показват зрелищен филм за нашите убийци.

ПЪТЯТ ДО ПОДВИГА:

  • Списаревски завършва елитната Втора мъжка гимназия „ Цар Борис III.
    Футболист на ПФК Левски.
  • Завършва с отличен успех най-престижната изтребителна школа във Вернойхен до Берлин.
  • Като командир на 2-ра рота на летището във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, той сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище. Пак там, в Скопие в един ресторант грабва стол и попилява германски войници, позволили си волности към сервиращите им местни български момичета.
  • Край Ламанша участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.
  • В интервю с Кольо Костов, на когото Списаревски е бил ротен командир, твърди, че Списаревски е научил войниците от новоприсъединените земи Добруджа, Македония и Беломорска Тракия да четат и пишат на Български.

20 декември 1943 г. американски и британски тежки бомбардировачи се готвят за поредната тежка бомбардировка над София. Над 200 вражески самолета тръгват към столицата, а от българска страна се противопоставят едва 36. Един от тези български самолети се управлява от поручик Димитър Списаревски.

Сам, с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.

Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира. Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха.

Със саможертвата си българският авиатор спасява десетки сгради и хиляди мирни хора. В онзи ден той е едва на 27 години.

В този бой загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българите свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.

Единствен близък очевидец е лейтенант Джон Маклендън, който малко след това също е свален и пленен:
„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния… Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!” „Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е бил поручик и се е казвал Списаревски.“

Лейтенант Едуард Тинкър:
„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията.”

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач:
„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
Списаревски категорично не е камикадзе, и подвигът му няма общо със специално обучаваните за самоубийствени мисии японски и други „камикадзе“.

 

„Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини…
Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България. Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!“

„Ще браня столицата, как ще се бия аз сам си зная. Ще го яхна отгоре и пак ще го сваля.“ При инструктаж на подчинените си ги пита: „Неприятелят напира. Иска да бомбардира. Кого? Майка ти, баща ти – и като показва околовръст с пръста си – Българския народ. Това е народът, който те храни и облича, обучава те, за да го пазиш. Защото ти си изтребач. Поглеждаш бензиномера, бако (тъй се обръщаше към приятелите си), нямаш „Тунджа“ (авиобензин). Нямаш вече и джепане (муниции). В този момент чувстваш, че от теб тече кръв, ударен си. Пръстите ти тръпнат, вкочаняват се вече. Какво ще правиш?“

Едно момче от Русе, Сашо Обретенов се обади: „Господин поручик, ако съм аз, ще се спусна отвесно надолу, за да кацна някъде.“

„Сашо, ти мишена ли ще ставаш, бе?“ „АБЕ ЩЕ СЕ БЛЪСНЕШ И ЩЕ СВАЛИШ ПОНЕ ЕДИН БОМБАРДИРОВАЧ, НО НЯМА ДА МУ ДАДЕШ ДА МИНЕ НАД ТАЯ СВЕЩЕНА ЗЕМЯ И ДА Я ПОРЪСИ С БОМБИ!“

Летецът изтребител Михаил Григоров, служил под командването на поручик Списаревски споделя за него:
„Винаги, когато той говореше за България и споменаваше нейното име или разказваше за нейната история, за природните ѝ красоти или пък ставаше дума за достойни Българи, гласът му започваше да вибрира, а лицето му се изчервяваше от вътрешно напрежение. Гърдите му се издуваха и той ставаше по-грамаден и внушителен. С гордата си осанка доминираше над всички нас.“

За паметника на Българския летец до Народното събрание с преклонение твърдят, че на фигурата е Списаревски.

Веднага след комунистическия преврат на 9.ІХ.1944 г. овладелите властта партизански активисти чужди и непроумяващи истинската героична същност на подвига на Списаревски, побързват да сложат неговото семейство като такова на „царски офицер“, в списъка с неблагонадеждните софиянци, които трябва да бъдат изселени от столицата. Подвигът на Димитър Списаревски обаче е признат от съветския военен комендант на София, който когато на въпроса в какво е обвинен му отговарят: „Неговият син капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съюзник и го свали.“ с думите: „Почему так? Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!“ (Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!) – задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с набелязаните за неблагонадеждни и го спасява от тази репресия.

2014 г. в Дома на киното беше представен документалният филм „В търсене на Списаревски“. Залата беше препълнена, а пред киното имаше още желаещи, които искаха да влязат. След края на филма препълнената зала избухна в овации.
Според представители на Българския Хелзинкски Комитет, този филм бил расистки, дискриминационен и прожектирането му трябвало да бъде спряно и обявили намерението си да възпрепятстват прожекциите.

ФАКТИ И ЧИСЛА:

Решението на правителството на Богдан Филов и Народното събрание да се обяви „символична война“ на съюзниците е използвано като удобен повод за разрушаване на българските градове.

Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Общо по време на операция ”Point Blank”(Прицел от упор) в рамките на англо-американската въздушна кампания „Приливна вълна“ (Tidal wave), целяща създаването на „бомбен килим“ в региона обхващащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ, София е бомбардирана 11 пъти.

Ударени са най-вече граждански обекти, като Народният театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Бомбардирани са и още 18 големи български селища в тогавашните ни граници. Хвърлени са общо 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито.

Англоамериканската авиация пуска бомби и във вид на играчки с цел да могат да поразяват и деца. Бомбардирани са общо 168 населени места. Загиват 4208 души и са тежко ранени 4744, 88% от които са мирни граждани – жени, деца и стари хора. Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943 – 1944, е над 23 000. Хвърлените при бомбардировките 4350 тона взривове с експлозивни и запалителни бомби разрушават само в София 12 657 сгради, тежко увредени или опожарени са огромен брой други.

Нанесените материални щети възлизат на стойност над 24 милиарда тогавашни щатски долара. В защитата на Родината загиват 22-ма български летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Губим 27 български самолета срещу 185 американски и английски самолета свалени над България, а още по-голям брой чужди машини са тежко повредени.

Противникът губи 689 летци – загинали 256 пилота и 333 пленени, плюс значителен брой извадени от строя противникови чинове завърнали се в базите ранени и негодни за участие в бой.

И паметник им направихме. В церемонията пред Американското посолство при откриване паметника на американските летци, загинали в небето над Родината участваха Националната гвардейска част на България, Гвардейският духов оркестър на Българската армия, министърът на образованието ни, заместник кмета и вечната Меглена Кунева.

Англия и Германия са съюзници от доста по-отдавна. Но на никой в Англия няма да му мине през акъла да постави монумент на немските летци, сринали до основи Ковънтри. Нито в Германия са „признателни до паметник“ на Кралските ВВС (и щатските такива), оставили след себе си пепелищата на Дрезден. Едва ли в Япония – предан съюзник на САЩ – има болен мозък, който ще се наумува да постави в Хирошима бюст на полк. Пол Тибетс, нито дори на майка му, чието име носи атомният бомбардировач B-29 Enola Gay. Защото им е останало нещо, наречено национална гордост, национално самоосъзнание, национална памет…

Единствено в родината на убитите поети, на изоставения Ботев, на предадения Левски и на погазените национални идеали е възможно да се постави паметник на убийци на беззащитни жени, деца и старци. На безогледни рушители на паметници на културата в град с древна история. Град – столица на страната, която в тази същата война не изпрати нито един свой войник на нито един фронт. Чиито синове излитаха, за да бранят своето небе единствено за чест и Родина. Дори когато противникът се променя внезапно, за тях България остава над всичко.

В БЪЛГАРИЯ НЯМА МЯСТО ЕДНОВРЕМЕННО ЗА ДВА ПАМЕТНИКА – НА НЕЙНИТЕ МЪРТВИ ГЕРОИ И НА ТЕХНИТЕ ПРОТИВНИЦИ.

Олег Костадинов, Яндекс

ПО ТЕМАТА

Кой одобри изграждането на паметник, на убийците бомбардирали София 1944 г. ?

Предишна Статия

Това е война срещу Разума

Следваща Статия

Н А Ц И О Н А Л И З А Ц И Я

Последно от БЪЛГАРИЯ

Don`t copy text!