Правилата в живота на сър Шон Конъри

Между мене и Бонд има една важна разлика – той умее да решава проблемите

Къде ще ме погребат? Аз въобще не съм сигурен, че ще умра.

На 13 години знаех всичко за живота и какво ми е необходимо.

Животът ми е смес от случайности и късмет. Когато започна войната, бях на девет години. Живеехме в пълна бедност в Единбург. Започнах да работя на 12 години, а след една година напуснах училището. Не мога да кажа, че съм получил някакво образование. До всичко стигах с ума си, затова се чувствам малко момче в обществото на интелектуалци.

Когато се роди брат ми Нил, той зае мястото ми върху сандъците, а мене ме сложиха на кушетка. Баща ми беше работяга, но носеше вкъщи само два долара седмично.

На мене и сега, както преди, ми прави огромно впечатление ваната. Всеки път, когато отсядам в хотел Grosvenor House в Лондон, вземам вана – истинска. Разбирате ли за какво говоря? Ваната е нещо специално. Когато растях в Единбург, имахме само една вана за цялата улица, в пивоварната.

Първият пробив при мене се случи, когато бях на пет години. Но ми бяха нужни седемдесет години, за да го осъзная. Тогава се научих да чета.

Коя е най-ужасната работа, която съм вършил? Лъсках ковчези. Не ми се получаваше добре.

Когато бях малко над 20 години, ми се случи нещо необикновено. Запознах се с един американец – Робърт Хендерсън; с него играехме в театъра. Той ми даде списък с книги: Бърнард Шоу – „Работата на актьора над себе си“, „Моят живот в изкуството“ на Станиславски, целия Томас Улф, целия Оскар Уайлд, целия Ибсен, „В търсене на изгубеното време“ на Пруст, „Улис“ и „Помен по Финеган“ на Джойс. Тези първи книги четях невероятно трудно, но все едно се справих. Освен това имах под ръка и тълковен речник.

Не съм чел Толкин и нищо не разбрах, когато ми изпратиха сценария – Конъри бил кандидат за ролята на Гендалф. Хобити някакви или бобити…

Винаги съм искал да бъда старец с хубаво лице, като Хичкок или Пикасо.

Струва ми се, че се превърнах в такъв старец, който през цялото време учи и наставлява; това не е много приятно, но не мисля, че съм такъв. Иска ми се да мисля, че нещичко съм научил през тези години. Но от грешките, които продължавам да правя, следва, че на малко неща съм се научил.

Никога не критикувам. Безкрайно много уважавам всички, които вършат работата си професионално, независимо дали е дърводелец, работник по светлините или помощник-режисьор. Всеки, който е работил с мене, ще потвърди това. Имам проблеми само с онези дебили, които повече създават проблеми, отколкото ги решават.

Между мене и Бонд има една важна разлика – той умее да решава проблемите.

Броснън е добър избор. Но Далтон така и не се справи с ролята; много сериозно сбърка. Човекът, който играе Бонд, трябва да бъде опасен. Без това чувство на постоянна заплаха образът е невъзможен.

Веднъж се качвах нагоре по стълбите и изведнъж чух от съседна стая собствения си глас. Оказа се, че внуците ми гледат „Голдфингер“. Седнах и започнах да гледам с тях; беше много интересно. Във филма има определено изящество и размереност, макар че много неща бих поправил.

Ако на хората не харесваше онова, което правя, щях да съм разносвач на мляко. Никога няма да забравя това.
Един безмълвен жест може в един миг да съобщи повече, отколкото една минута диалог. За разлика от повечето актьори, които не обичат режисьорът да изхвърля репликите им, аз съкращавам моите с всички сили. Когато Стивън Спилбърг прие девет от десетте мои идеи, как да се замени диалогът с визуално взаимодействие в „Последния кръстоносен поход“, това беше най-хубавият в света комплимент.

Винаги ми казваха, че съм много висок или много нисък, много шотландски или много ирландски, много млад или много стар.

Аз не съм англичанин и нямам намерение да ставам. Аз съм шотландец.

С жена си се запознах по времето на голф. Тя е французойка и тогава не говореше английски, а аз не говорех френски, така че нямахме кой знае какви разговори. Ето защо и бързо се оженихме.

Майка ми никога специално не ме е прегръщала и целувала. Никога не съм мислил, че това може да има някакви сериозни последици в живота. А това обяснява много.

Обичам жените; не ги разбирам, но ги обичам.

Можете ли да ми обясните откъде у жените това влечение към купуването на обувки? Преди много години ми дадоха няколко чифта за снимките на един филм; и до днес ги нося.

Струва ми се, че единствената кинокомпания, която не съм съдил, е Paramount. Всичките останали са крадливи.

Ненавиждам несправедливостта.

Пропастта между хората, които могат да снимат кино, и хората, които съвършено не са способни на това, расте вече много години. Много хора просто се страхуват да кажат – не зная. Те бързо изплуват, но съвършено не могат да си представят какво правят.

„Лигата на забележителните джентълмени“ е просто кошмар. На режисьора не биваше да се дават 185 милиона долара.

Казват, че ако забраним носенето на оръжие, дори малокалибрено, ще лишим хиляди хора от напълно невинно развлечение. Само едно не мога да разбера: това развлечение по-добро или по-лошо е от това, да наблюдаваш как расте твоето дете.

Два пъти съм пушил трева и това беше всичко. Нищо не съм си инжектирал. Обичам да пия. Понякога мога да издържа седмица-две и дори повече, но след това с удвоена сила се хващам за старото.

Рано се лиших от косата и това силно опрости живота ми. Нямах всичките тези проблеми на преходната възраст. Винаги съм играл по-възрастни от мен – например бащата на Харисън Форд и бащата на Джъстин Хофман.

Честно казано, съвършено не съм се замислял за възрастта си, докато не се прегледах при лекар. Той каза, че сърцето ми е на млад човек: „А вие вече сте на 40!“

  • Издaтeлcтвo PACПEP

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

Фейсбук страница