Прането на пари: Идентифицирани са един милиард на българи – ще се идентифицират ли тези на Тодор Живков?

Засега са идентифицирани
ЕДИН МИЛИАРД НА БЪЛГАРИ.
ЩЕ СЕ ИДЕНТИФИЦИРАТ ЛИ ПАРИТЕ НА ТОДОР ЖИВКОВ?

Люксембург, освен название на херцогство вече е и нарицателно като парола за скътани и пазени в тайна пари. Защото там са ситуирани 240 000 регистрирани дружества – в държава, която по площ е горе-долу колкото Софийското поле, а по население – по-малко от Пловдив. И огромната част или служат за пестене на данъци или за перални за всякакви пари, вкл. и мафиотски.

Когато завърши разследването, водено от колегите от френския в Льо Монд, то трябва да установи чии са 6 трилиона евро (шест хиляди милиарда – 6 000 000 000 000). Парите на нашенците са пренебрежимо малка част от онези, които са се базирали като чужди инвестиции в онази държавица в данните за 55 000 фирми, които са докопали журналистите и които ги ровят. Първите имена вече изплуват – на приятел на Кремъл, на ужасяващата световна мафия Ндрагетата, на сина на африкански диктатор, на…

Дори и установените засега 1 милиард на българи (в 100 субекта) е огромна сума за родните мащаби. Засега толкова дружества са идентифицирани, предстои да се идентифицират окончателно и техните собственици.

Първото име, което изплува от мъчителното ровичкане в данни, документи и файлове, анализи и съпоставяне на информацията е Promobelle S.А. С 1.2 милиона то е собственост на Любомир – сина на Константин Пенчев.

Бащата е конституционен съдия, бивш председател на Върховния административен съд и бивш омбудсман.

Григор Лилов: Влизаме в чакалнята на еврото с няколко условия! Валутният борд и курс остава едностранно задължение на България без подкрепа от Европейската централна банка! Механизмът и Банковият съюз започват да действат от 1 октомври след направена положителна оценка за съответствие! Съвет! Обърнете парите си във валута, както избягвате двете банки със спорна репутация, освен ако въобще не ви е еня за парите

Ще изплуват и други имена. Още повече, че някои българи живеят и са граждани на херцогството, а това е „подвиг”, който изисква ужасно много пари. Такъв например е Валентин, такъв е Камен Хр. Матов, синове на Ангелина Горанова – бившата секретарка на Тодор Живков.

Пояснение: тя е с 2 брака, като втория е с ген. Иван Горинов, един от шефовете на разузнаването, който е ръководел и 7-ми отдел на ДС – „мокри поръчки”, т. е, убийства. Била е доверена секретарка и на Вълко Червенков, който преди Тодор Живков беше първият в партията и държавата. А най-вече е била доверен човек на Москва. Тя е един от двамата българи, посветени в заверата около Априлския пленум на ЦК на БКП, с който Живков взима властта. Защото тя след съгласуването със съветското посолство написва на машина доклада, който изнася на него бъдещият ръководител на партията и държавата.

Разследването на фирмите в Люксембург за първи път ще се докосне до родната и международна политико-олигархична паяжина на кръга R(ing) – създаден още при социализма от Тодор Живков и най-довереният му човек Григор Шопов – несменяем шеф на Държавна сигурност.

КАКВО Е РАЗСЛЕДВАНЕТО

Разследването на OpenLux е дело на OCCRP – платформа за разследване на световна мрежа от независими медийни центрове и журналисти.

Новото разследване се основава на нов подробен анализ на корпоративния регистър в Люксембург. Журналистите обърнаха специално внимание на крайните бенефициери (бенефициенти) на люксембургските компании.

Кои са действителните собственици? Защо е важно да знаете самоличността на бенефициентите?

Крайният бенефициер или бенефициент е физическо лице, което има право на печалба и други облаги от работата на определена корпоративна структура. Бенефициентът на законно действаща компания може просто да бъде нейният собственик, както е посочено в правните документи.
Въпреки това, в сложни корпоративни структури, бенефициентът (или бенефициентите) понякога не е сред акционерите – други лица или компании играят тази роля. Това позволява на престъпниците и клептократите да съхраняват или преместват пари по целия свят, без да показват имената си на документи.
Благодарение на известни течове като Panama Papers (офшорните досиета), ние знаем за цяла индустрия от адвокати, счетоводители и регистрационни агенти, готови да помогнат на престъпниците и корумпираните служители.

Наличието и точността на информацията за бенефициен собственик е от съществено значение за правоприлагащите и разследващи журналисти да намерят и преследват отговорните лица. По правило корупционните престъпления не са пълни без „анонимни компании“, действащи като параван за нарушители.
В 81 държави законите задължават действителните собственици на местни компании да се регистрират в държавната счетоводна служба. В същото време има различни изисквания по отношение на това кои корпоративни структури трябва да разкриват данни и почти навсякъде има проблеми с коректността на събраната информация, плюс на много места са въведени ограничения за достъп до нея.

Защитниците на прозрачността смятат, че регистрите на бенефициерите трябва да бъдат безплатни и публично достъпни. Хората имат право да знаят кой строи фабрика в техния град, продава им застраховки, обучава децата си и ги снабдява с лекарства. Журналистите и други представители на гражданското общество искат достъп до регистрите на бенефициерите, така че корумпираните служители да могат да бъдат идентифицирани, независимо от правоприлагащите органи. Според активисти, спазващите закона компании също ще се възползват от откритостта на тези данни: те ще знаят с кого правят бизнес и ще се предпазят от недобросъвестни бизнесмени.

Защо говорим за Люксембург?

Една от най-малките държави в света по размер и население, Люксембург има мощна финансова индустрия, която привлича трилиони чуждестранен капитал.
Инвеститорите от цял свят обичат ниските корпоративни данъци и поверителността, гарантирана тук. Според данъчната мрежа за правосъдие Люксембург е шестата корпоративно-тайна финансова юрисдикция в света. Страната също се нарежда на шесто място в индекса на корпоративните данъци на същата организация.
Нормативните недостатъци в Люксембург са подчертани в проучване, публикувано от Европейския парламент . Авторите му признаха: „Люксембург има съмнителна преднина сред високорисковите страни от ЕС“ по отношение на уязвимостта срещу пране на пари.

Официално корпоративният данък в страната е около 25 процента, но разследването на Luxemburg Leaks от 2014 г. установи, че неговите власти са сключили поредица от задкулисни споразумения с „Голямата четворка“ на световните одиторски фирми за намаляване на корпоративния данък за повече от 340 мултинационални компании. Тези сделки, известни като „данъчни ходове“, позволяват на компаниите да плащат по-малко от един процент данъци върху печалбата.

Заради информацията, която се появи, тогава новоизбраният ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер беше подложен на обстрел . Преди „Люксембургските течове“ да станат публични, Юнкер беше министър-председател на Люксембург почти две десетилетия. На Юнкер беше гласувано доверие – той получи подкрепа и пое твърд ангажимент борбата с данъчната оптимизация да стане един от неговите приоритети . През годините той призна, че забавянията по този въпрос са сред най-сериозните му грешки по време на петгодишното му ръководство в Европейската комисия.

Защо в Люксембург е създаден регистър на бенефициент на собственост?

Люксембург отдавна е един от основните центрове за привличане на чуждестранен капитал, но регистърът на бенефициерите е създаден там сред последните страни в Европа, а дори и след това след сериозен външен натиск.
От членовете на ЕС се изисква да приемат закони за борба с изпирането на пари в съответствие с набор от общи принципи. През последното десетилетие тези стандарти бяха разширени и затегнати няколко пъти – не на последно място благодарение на поредица от журналистически разследвания, която показа как богатите хора заобикалят правилата.

По време на преговорите за последното преразглеждане на регламентите на ЕС, Европейският парламент предложи да се добави изискване към страните от ЕС да създават регистри на бенефициерите и да ги правят публично достъпни. Инициативата получи допълнителни аргументи с освобождаването на Luxembourg Leaks , голямо разследване от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Той описва как големите фирми използват корпоративни структури в Люксембург, за да минимизират данъците.

В резултат на това пакетът от мерки, приет от ЕС през 2015 г., включва ново изискване за страните от общото дружество – да се създадат регистри на действителните собственици. Но за ужас на участниците в кампанията за прозрачност на данните, от членовете на ЕС не се изискваше да го правят публично достояние.
През следващите няколко години обаче поредица от терористични атаки, както и публикуването на разследване във връзка с „досието на Панама“, принудиха политиците отново да затегнат мерките за „пране на пари“. Към правилника за 2015 г. беше добавено ново правило – да се отворят регистрите на бенефициерите.
Люксембург и редица други страни забавиха тази работа, така че в края на 2018 г. Европейската комисия трябваше да подаде молба за херцогството пред Съда на Европейските общности, тъй като не отговаря дори на първия списък с изисквания. През януари 2019 г. Люксембург най-накрая прие закон за организиране на регистър на бенефициерите и през март същата година базата данни стартира.

Как работи Люксембургският регистър на бенефициентите?

Регистърът на бенефициерите в Люксембург се поддържа от полудържавната агенция Люксембургски бизнес регистри, както и от местната търговска камара и Камарата на професионалните гилдии и занаяти.
Регистърът е достъпен на уебсайта на агенцията, където е представен и стандартният регистър на търговските дружества. Потребителите трябва да въведат защитен въпрос и след това могат да започнат да търсят по име на фирма или идентификационен номер.
Не се изисква предварителна регистрация или плащане. Съществуват обаче нюанси, които сериозно ограничават полезността на регистъра за журналисти, активисти на гражданското общество и обикновени граждани.

Какви са трудностите с регистъра на бенефициерите в Люксембург?

Това ограничение на системния регистър се забелязва веднага, когато погледнете резултатите от търсенето. Много открити компании имат „уведомление за липсата на регистрация на бенефициери“ – тоест, противно на закона, те не са подавали данни за бенефициентите в регистъра.
Според властите в Люксембург почти 90 процента от местните компании добросъвестно са декларирали своите бенефициенти в регистъра.
Но всъщност, съдейки по данните, събрани от регистъра на журналистите от вестник Le Monde, това са направили около 50 процента от компаниите. Въпреки това, дори ако са въведени всички необходими данни, необходимата информация от регистъра може да не бъде получена. Това се случва, ако например никой от акционерите няма дял от над 25 процента. Тяхната самоличност не се изисква съгласно правилата на регистъра. В такива случаи търсенето води до съобщение, в което се посочва, че тъй като „действителните собственици не са идентифицирани“, вместо това „старши мениджър (и) са регистрирани“ от компанията.
Когато действителният собственик желае да скрие принадлежността си към компанията, за такива позиции обикновено се избират номинирани или адвокати от трети страни. Ясно е, че и в този случай търсенето в база данни няма да донесе очакваната информация. Най-големият недостатък на системния регистър обаче е свързан с елементарен проблем: невъзможно е да се търси регистърът по име. В резултат на това журналист, който иска да знае дали престъпник или корумпиран служител има компания в Люксембург, трябва да разчита само на късмета при търсене.

„Фактът, че регистърът в Люксембург не може да се използва за търсене на бенефициенти по име, може да се разглежда като опит за защита на „частната сфера “, каза Майра Мартини, експерт по програмна политика в Transparency International. Стремежът към „баланс между публични и частни интереси“ при формулирането на правила по отношение на бенефициентите беше ясно очевиден в дискусиите между законодателите на ЕС, както г-жа Мартини припомни.
Друг проблем с регистъра в Люксембург, каза тя, е липсата на механизъм за проверка на данните. „Дания и някои други страни от ЕС започнаха да прилагат в своите регистри инструменти за проверка, така че определено има възможност за подобряване на ресурса“, каза тя. „Това е един от основните пропуски и трябва да бъде отстранен.“

Как OCCRP и партньорите са успели да използват регистъра на бенефициентите като цяло?

За да заобиколят всички недостатъци на регистъра на бенефициерите в Люксембург, журналистите от Le Monde успяха да извлекат 3,3 милиона документи от онлайн услугата му. Това са корпоративни документи и финансови отчети за 260 хиляди компании, регистрирани в Люксембург от 1955 г. насам. Също така в данните, събрани от регистъра, са имената на 117 424 бенефициери (или администратори на фирми, ако не са идентифицирани бенефициенти).
Работейки в тясно сътрудничество с OCCRP и неговия екип от анализатори на данни, които обработиха констатациите, дузина медийни репортери от цял свят претърсиха базата данни по име. Те събраха улики, които по-късно станаха основа за статии и разследвания от обществен интерес.
Какви данни бяха намерени в системния регистър?
Журналистите се натъкнаха на впечатляващ кръг от хора. Заедно с милиардери, известни певци, актьори и спортисти, в списъка участваха търговци на оръжие, лидери на престъпни синдикати и приятели и семейство на видни политици от цял свят. В базата данни имаше 104 представители на списъка на Форбс. (списък на най-богатите в света) Засега изплуваха имената на корумпиран френски търговец на оръжие, на лидер на мощна престъпна руска организация, близък до Кремъл, на роднини на африкански диктатори, на босове от най-мощната световна мафия Ндрагетата.

По какво се различава регистърът на бенефициерите в Люксембург от подобни регистри в други страни?

Според регламентите на ЕС страните от съюза трябваше да създадат публично достъпни регистри на бенефициерите до 10 януари 2020 г. Но повечето не го направиха.
В други страни от ЕС техните регистри също са се появили, но в седем те събират такса за използването им, а в 17 държави регистрите не могат да бъдат наречени публично достъпни. Законът за корпоративна прозрачност на САЩ, приет миналия месец, също изисква от правителството на САЩ да създаде регистър на действителните собственици. Той обаче ще бъде достъпен само за правоприлагащите органи.
Том Таунсенд, изпълнителен директор на OpenOwnership, неправителствена организация, която се застъпва за прозрачността на данните за бенефициерите, казва, че регистърът в Люксембург е „малко по-добър от средното“. Полезността му е ограничена, тъй като търсенето е възможно само по името на компанията, а не по името на потенциалния собственик.

В случая с германския регистър ситуацията е обратна: можете да търсите по име, но не и по компания. Освен това Германия позволява на своите граждани достъп само до данните в регистъра и начислява такса за всяка заявка за търсене.
Друг често срещан проблем е точността на докладваната информация. Информационните недостатъци има не само „полезният регистър“ на Люксембург. Факт е, че дори в този 400 хиляди компании в този регистър все още не са посочили или не са могли да декларират кой е техният действителен собственик.
На този фон датският регистър на бенефициерите е оценен като един от най-точните. Тук всеки бенефициент е длъжен да публикува копие от паспорта си или друг идентификационен номер на ЕС. След това те ръчно проверяват дали това лице наистина е бенефициент на посочената компания. Ако компанията не е представила или не може да представи точна информация за бенефициентите, властите имат право да я ликвидират.
На всичкото отгоре Дания е сред малкото страни, които публикуват информация за бенефициенти в структуриран формат с отворени данни. Това улеснява работата с, освен това можете да го сравните с данни от други държави.

Какви са шансовете за подобряване на регистрите?

Шансовете за увеличаване на наличността и полезността на люксембургския регистър на бенефициерите зависят от предписанията на ЕС. Макар редовните разследвания на корпоративни злоупотреби дадоха сериозни аргументи за защитниците на по-голяма прозрачност, остава да се види дали ще има достатъчно политическа воля, която да принуди членовете на ЕС да се променят.
Петата директива на ЕС срещу изпирането на пари задължава страните от Общността да адаптират регистрите на бенефициерите, за да използват машинно четими и структурирани данни за бенефициера. Целта на това е да се направи възможен съвместен общоевропейски регистър до 10 март 2021 г. Директивата обаче не изисква тази информация да се представя във вече споменатия „формат на отворените данни“. Също така ще има само незначителни корекции в начина, по който отделните регистри събират и обменят информация за действителен собственик.
„Има разгорещен дебат за това каква информация трябва да се поставя в корпоративните регистри под формата на отворени данни и каква не“, казва Майра Мартини, експерт в Transparency International. Без да изисква откритост, казва тя, ЕС по същество оставя самите държави да решат кои правила да въведат. И тези, например, ще задължат потребителите да се регистрират или да платят за търсене.

Какво може да им попречи да правят това?

Основна бариера пред пълната прозрачност са съображенията за „защита на поверителността“.
Страните, които не позволяват търсене в регистъра по имена на бенефициенти, могат да твърдят, че е важно да се защити частната сфера – всъщност те го направиха в Люксембург. „Вече има правни дела с искове срещу регистри“, които твърдят, че неразрешено разкриване на лична информация, посочва Мартини.
Според информационните активисти е необходимо не само да се попълнят базите данни, но и да се отделят средства за проверка на точността на информацията за бенефициентите. В края на краищата, ако в регистъра е била въведена невярна информация, няма значение дали е налична или не.
„Когато мислим за всичко това, виждаме зависимост от политическите решения. Но, разбира се, има и прозаичен въпрос: кой ще плати за това? “ – от своя страна обяснява Том Таунсенд.
Датските власти казват, че ръчно проверяват регистъра за всяка компания, която е предоставила информация за бенефициентите. Според Таунсенд това се счита за най-добрият подход, който обаче изисква опитни финансови анализатори да проучат цялото досие. Такава работа може да бъде платена от данъци или чрез увеличаване на таксите за стартиращи компании. Основният въпрос е, казва Таунсенд, че няма пари за това, но са необходими.
OCCRP

  • Григор Лилов

ПО ТЕМАТА

Григор Лилов: Влизаме в чакалнята на еврото с няколко условия! Валутният борд и курс остава едностранно задължение на България без подкрепа от Европейската централна банка! Механизмът и Банковият съюз започват да действат от 1 октомври след направена положителна оценка за съответствие! Съвет! Обърнете парите си във валута, както избягвате двете банки със спорна репутация, освен ако въобще не ви е еня за парите

 

Племенник на Тодор Живков е най-богатия олигарх у нас с около 1.5 млрд. евро

Григор Лилов: Влизаме в чакалнята на еврото с няколко условия! Валутният борд и курс остава едностранно задължение на България без подкрепа от Европейската централна банка! Механизмът и Банковият съюз започват да действат от 1 октомври след направена положителна оценка за съответствие! Съвет! Обърнете парите си във валута, както избягвате двете банки със спорна репутация, освен ако въобще не ви е еня за парите

 

Григор Лилов бесен: Борисов е разпределил над 400 милиарда лева! За 10 години корупцията е бръкнала в джоба ни със 100 милиарда!

 

Григор Лилов: 50 млн. долара подкуп за премиера ни Бойко Борисов (ДОКУМЕНТ)

 

Една къща в Барселона, един щаб на перачи на пари, един валутен борд

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Григор Лилов: Влизаме в чакалнята на еврото с няколко условия! Валутният борд и курс остава едностранно задължение на България без подкрепа от Европейската централна банка! Механизмът и Банковият съюз започват да действат от 1 октомври след направена положителна оценка за съответствие! Съвет! Обърнете парите си във валута, както избягвате двете банки със спорна репутация, освен ако въобще не ви е еня за парите

 

Марин Караиванов: ДС източиха от бюджета 105 милиарда долара

 

Последно от ЛЮБОПИТНО

Защо беше убит Пьотър Гаряев? Вълнова (квантова) генетика. Генетично оръжие. Генетични ваксини, РНК-убиец с квантово активиране. «СОVID-19» – квантов вирус. Квантова защита (ВИДЕА)

Вълнова (квантова) генетика Известният френски имунолог доктор Жак Бенвенист (1935-2004г.) изследвал електромагнитното излъчване на живата клетка.