Програмируеми пари: Китайските цифрови юани моделират историческа технокрация чрез вграждане на срок на годност

Отдавна идва, а сега е почти тук.

Миналият август съобщихме, че китайското министерство на търговията публикува нови подробности за пилотна програма за дигиталната валута на централната банка на страната (CBDC), която ще бъде разширена до няколко метрополиси, включително Гуангдонг-Хонконг-Макао, Големия залив, Пекин-Тиендзин-Хъбей и делтата на река Яндзъ. Това беше неизбежната кулминация на процес, който започна през 2014 г., когато, както докладвахме по онова време, „Китай се подготвя за цифрова валута, МВФ казва „Изключително полезно“.

Бързо напред няколко месеца, когато подготовката на Китай за пускане на цифровия юан набра скорост и през октомври съобщихме, че Китай е готов да даде правна подкрепа за пускането на собствената си суверенна цифрова валута, „циментирайки статуса си на виртуална валута далеч преди други страни, след като вече наскоро експериментираха с мащабни изпитания на реални плащания от потребители, което постигна смесени резултати”. По-конкретно, South China Morning Post съобщава, че „Китайската народна банка публикува в петък проект на закон, който ще даде правен статут на системата за електронно плащане с цифрова валута (DCEP) и за първи път цифровият юан е включен и дефиниран като част от суверенната фиатна валута на страната”.

Дизайнерската рамка за цифровия юан беше пусната преди една година непосредствено след амбицията на Фейсбук, но разпространението на токена Libra беше катастрофално след раздялата на корпоративните партньори основатели, поради липса на доверие в проекта и поради опасения, че американските федерални регулатори ще се опитат да го блокират, точно както направиха с криптовалутата Gram на компанията Telegram.

„Проектозаконът също така ще забрани, на която и да е страна да произвежда или издава цифрови токени, обезпечени с юан, за да замени ренминбите на пазара“, каза SCMP.

Това от своя страна ни доведе до т. нар. „казус от Шенжен“, когато през октомври 2020 г. Китай стана първата държава, която проведе пробно пускане на своята дигитална валута, когато правителството в Шенжен проведе лотария, за да раздаде общо 10 млн. юана (около 1.5 млн. долара) в цифрова валута (кандидатстваха близо 2 млн. души и 50 000 души всъщност „спечелиха“).

Победителите трябваше да изтеглят цифрово приложение Renminbi, за да получат „червен пакет“ на стойност 200 дигитални юана (30 долара), който след това могат да похарчат при над 3000 определени търговци на дребно в квартал Луоху в Шенжен, според China Daily. След това те ще могат да купуват стоки от местни аптеки, супермаркети и дори Уолмарт.

Идеята беше не само да се тества използваната технология, но и да се увеличат потребителските разходи след пандемията на COVID-19. Накратко, Китай не само субсидира централно планираната икономика, като манипулира предлагането, но вече може да подкрепи търсенето, като раздава цифрова валута на всеки (или всички).

Разбира се, за разлика от традиционните валути, базирани на централна банка, като резерви, или децентрализирани криптовалути като биткойн, цифровата валута на Китай ще бъде контролирана от централната банка на страната и ще бъде незабавно предоставена на разположение на всеки, който може да я получи.

И тъй като „приемането от Китай на цифрови токени на централната банка се очаква да бъде безпроблемно, тъй като повечето цифрови плащания в страната вече преминават през компании като TenCent и AliPay и вече са много популярни в страната“, стигнахме до заключението, че „успешният тест от Шенжен означава, че широкото разпространение е само въпрос на време.”

И все пак липсваше едно нещо: печат за одобрение от пазача не само на глобалната платежна система, но и на защитника на доларовата резервна система – SWIFT. Но преди два месеца Китай получи и това, както съобщихме през февруари, „SWIFT, глобалната система за финансов обмен на съобщения и трансгранични плащания, учреди съвместно предприятие с изследователския институт и клирингов център на Китайската централна банка, в знак, че Китай проучва глобалното използване на планирания от него дигитален юан”.

Всъщност, не просто „проучване“, но благодарение на годината на тестване и частични пускания, Пекин беше на път да стане първата държава в света, която ще пусне дигиталния юан и с благословията на МВФ и SWIFT казахме, че е „ само въпрос на месеци, ако не и седмици.”

Бяхме прави, защото само преди няколко дни китайският „кибер юан“ стана официален, когато WSJ най-накрая навакса, като написа „Китай създава собствена цифрова валута, първата за голяма икономика“.

Докато редовните читатели на Zero Hedge са доста запознати с подробностите и хронологията на прехода на Китай към цифрова валута, което между другото е точно обратното на криптовалутата и няма абсолютно нищо общо с биткойните, факт, на който Питър Тийл може да иска да се спре малко повече следващия път, преди да прави обширни и грешни изявления за биткойн, WSJ се фокусира повече върху геополитическите причини за еволюцията на китайската валута – като напомняне, преди хиляди години, когато парите бяха монети, Китай изобрети хартиената валута и сега китайското правителство сече пари в цифров вид, в изказването си WSJ казва, че е „ново въображение на парите, които могат да разклатят стълба на американската мощ“ – и по-конкретно как да се подходи към отделянето от глобалната резервна валута, щатския долар, така че не само Пекин може да избегне „ядрената опция“, превърнатият в оръжие американски долар, но разрешават жизнеспособна алтернатива на страни, които САЩ се стреми да накаже като Иран (не забравяйте, че враговете на враговете на Китай – а никой не е по-голям от САЩ – са приятели на Китай). Ето WSJ:

„САЩ, като емитенти на долари, от които над 21 000 банки в света се нуждаят, за да правят бизнес, отдавна искат прозрение за основните трансгранични валутни движения. Това дава възможност на Вашингтон да замрази отделни лица и институции от глобалната финансова система, като забрани на банките да извършват транзакции с тях, практика, критикувана като „доларово оръжие“.

Цифровият юан може да даде на тези, които САЩ се стремят да накажат, начин за обмяна на пари без знанието на САЩ. Обмените не би трябвало да използват SWIFT, мрежата за съобщения, която се използва при парични преводи между търговски банки и която може да бъде наблюдавана от правителството на САЩ.”

Разбира се, надеждната алтернатива на долара, намалява необходимостта да се съхранява валута за търговските партньори на САЩ, което от своя страна би имало дълбоки последици върху глобалните модели на спестяване, оттам нататък върху глобалните капиталови потоци. Последиците за вечния дефицит по текущата сметка в САЩ ще бъдат безпрецедентни.

В допълнение към преосмислянето на глобалния баланс на паричната сила на практика за една нощ, китайската цифрова валута убива друг заек със същия бинарен куршум – позволява безпрецедентно наблюдение и надзор върху всяка отделна транзакция.

„[Цифровият юан] също може да се проследи, добавяйки още един инструмент към тежкото държавно наблюдение на Китай. Правителството разполага със стотици милиони камери за лицево разпознаване, за да следи населението му, като понякога ги използва, за да налага глоби за дейности като неправилно пресичане. Дигиталната валута би позволила както да се отсъждат, така и да се събират глоби веднага щом бъде открито нарушение.

Избликът на натрупване на кеш в Китай миналата година показва загрижеността на жителите относно вниманието на централната банка към всяка транзакция. Сонг Ке, професор по финанси в университета „Ренмин” в Пекин, заяви на неотдавнашна конференция, че китайската мярка за юан в обращение или пари в брой е нараснала с 10% през 2020 г.”

После са безбройните увеличения на железния контрол на капитала в Китай:

„Въпреки че Китай не е публикувал окончателно законодателство за програмата, централната банка казва, че първоначално може да наложи ограничения върху това колко цифрови юана индивидите могат да държат в наличността си, като начин да контролира как той циркулира и да предостави на потребителите доза сигурност и поверителност.”

Разбира се, нищо от това всъщност не е ново, тъй като вече обсъждахме всички тези нюанси на дигиталния юан. Ето го размито в статията на WSJ:

„Самите пари са програмируеми. Пекин е тествал дати на изтичане, за да насърчи потребителите да ги похарчат бързо, за моменти, когато икономиката се нуждае от скок.”

И ето, кейнсианската влажна мечта за увеличаване на скоростта на средната стойност най-накрая се сбъдва. През последното десетилетие се шегувахме, че е само въпрос на време централните банки да ударят срок на валидност на всяка парична единица в обращение …

… за да компенсира пълзящото вкаменяване на паричната система, където отрицателните лихви предизвикаха още по-голямо спестяване и неизразходване, както централните банки бяха възнамерявали …

… и където само заплахата от конфискация на парите – което всъщност прави срока на годност на парите – може да предизвика агресивни разходи и в крайна сметка прекомерна инфлация.

Е, това е точно това, което Китай вече е готов да направи… и е въпрос на време други централни банки да последват примера. За напомняне, според предварителните оценки за внедряването на ISO 20022, който е необходимият универсален стандарт за транзакции, който ще направи възможно плащането в цифрови валути, разглеждаме дата на стартиране 2022 г., въпреки че Китай изглежда готов да започне да работи възможно най-скоро тази година.

Има една последна, геополитическа причина зад решението на Китай да даде срок на валидност на своята цифрова валута, както пише Бърн Хобарт, „програмируемите пари, обвързани с реални идентичности и универсално проследявани от централна банка, започват да изглеждат подозрително като заместител за потребителите от последна инстанция. Всяка година, когато Китай става по-богат, вътрешното потребление играе по-голяма роля (износът беше 26% от БВП на Китай през 2010 г. и 18% през миналата година). Ако вътрешното потребление може да бъде строго контролирано, това е начин не просто да увеличи обема на потребление, но и да контролира вариацията в търсенето на стоките, произвеждани от Китай. Все още не е достатъчно, за да съответства на размера и променливостта на глобалното търсене на износа на Китай, но всяка година се приближава”.

Накратко, докато САЩ и Китай говорят сериозно за отделяне, цифровият юан – който вече е реалност – показва, че китайското правителство не само планира по-ефективно за това, но ще бъде първото, което напълно ще прекъсне всички връзки със САЩ…, когато настъпи моментът.

Tyler Durden, ZeroHedge 
Превод на български – Страничката “Монтагю Кийн”

 

Китай прилага “цивилизационен кодекс“ за да разшири контрола (ОБНОВЕНА) Китай официално узакони Системата за социален рейтинг

 

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times