Раймонд Паулс: Главните убийци през 1917-1918 г. бяха латвийци и евреи, а не руснаци

Латишките стрелци – един от инструментите на „червения терор“ в Съветския съюз

Раймонд Паулс е латвийски композитор, роден през 1936 г. в Рига. В творчеството си има джаз, поп песни, инструментална музика. Сред най-популярните му песни са „Милион червени рози“, „Старият стенен часовник“, които изпълнява Алла Пугачова, и на „Вернисаж“, изпълнявана от Лайма Вайкуле и Валерий Леонтиев.

Маестро Раймонд Паулс отговори на обвиненията по свой адрес, че се е „продал на руснаците“ и че е предал латвийския народ.

Композиторът поля с гореща вода местните националисти, като заяви, че главните убийци през 1917-1918 г. не са руснаци, а латвийци. Той отговори на обвиненията в латвийски вестник.

„Аз проучих какво се е случило през 1917-1918 г. – посочи композиторът с латвийски корени. – Кои бяха главните убийци? Нашите съотечественици. Какво вършеха в Украйна? Кой сформира целия този чекистки апарат? Това бяха основно наши и евреи, макар че след това те бяха ликвидирани. Кой се бореше за революцията? Кой охраняваше Кремъл? Латишките стрелци.
Затова е по-добре да помълчат. Това е историята и нищо не може да се направи Самите ние всякакви гнусотии натворихме, навсякъде си пъхахме носа…“ – заяви Паулус
„Не търси палача, а търси – латиша…“

„Съветската власт се държи на еврейски мозъци, латишки щикове и руски глупаци!“ – има такава пословица в Русия в годините на революцията. Сред народа битува и друга: „Не търси палача, а търси латиша…“ Това написа неотдавна един блогър.

Кои са т.нар. латишки стрелци

В началото ги наричат „желязната гвардия на Октомври“, пише блогърът. След това фанфарите млъкват и „изведнъж“ откриват, че латишките стрелци са убили стотици хиляди невинни жертви. Те слагат началото на болшевишката диктатура, а след това преднамерено потапят страната в кръв.

Към края на 1916 г. латишките стрелци са вече 39 хиляди души; от тях е сформирана отделната Латишка стрелкова дивизия. По-голямата част от бойците й в миналото са работници или бедни селяни, нямат и един грош и мечтаят за „светлото бъдеще“. На тази струна заиграват болшевиките и успяха на пълно.

През есента на 1917 г. началник-щабът на Северния фронт генерал Лукирски долага на генерал Духонин в командването, че латишките стрелци развращават армията, а след това и я повеждат след себе си.
Латишките стрелци подписват заедно с други делегати, като един, първите декрети на Съветската власт.

В дните на Октомврийския преврат, пише блогърът, латишките полкове не допускат изпращането на контрареволюционни войски от Северния фронт в Петроград.

„Латишките полкове първи и почти поголовно преминаха в Червената социалистическа ария, самоотвержено и храбро изпълнявайки своя революционен дълг към пролетарската армия както във вътрешния, така и на външните фронтове в РСФСР…“ – пише през 1919 г. лидерът на болшевиките в Латвия П. Стучка.

Еталонните „войници на революцията“ участват в разгонването на Учредителното събрание в началото на януари 1918 г. и слагат началото на болшевишката диктатура в страната.

250 души от стрелците сформират сборен отряд под командването на бившия подпоручик Ян Петерсон, който получава задачата да пази двореца Смолни. Латишките стрелци охраняват влака, който превозва Ленин и членовете на правителството на Съветска Русия в новата столица – Москва. Там отрядът на Петерсон, който след това е преобразуван в отделен полк, охранява Кремъл, където работят членовете на правителството.

Латишките стрелци са използвани като професионални военни и като членове на наказателни органи, пише блогърът.

Я. Петерс, заместник-председателят на ЧК, пише за разстрелите на стотици заложници след покушението срещу Ленин и убийството на Урицки през 1918 г.: „Аз заявявам, че всеки опит на руската буржоазия още веднъж да вдигне глава ще срещне такъв отпор и такава разправа, пред която ще бледнее всичко, което се разбира под „червен терор“…“

Много често Петерс присъства на екзекуциите на местни казаци.

Наказателните мерки, които изпълняват латишките стрелци, са особено жестоки. Първата им „експедиция“ е на Дон, където избухва въстанието на „казашната контра“, в края на 1917 г. След завземането на Ростов стрелците заедно с други червеноармейски части въвеждат „революционен ред“. Разстрелват всички мъже, дори юноши, заподозрени в сътрудничество с „офицери“.

След това „желязната гвардия на Октомври“ въвежда ред в Муром, Рибинск, Калуга, Саратов, Нижни Новгород.
През 1919 г. на железопътната линия между Череповец и Вологда всеки ден курсира наказателен влак с отряд латиши и матроси. Според очевидци влакът спирал на някаква спирка и по свое усмотрение или по донос започвал обиски, реквизиции, арести и разстрели.

Според статистиката само в 20 губернии в Централна Русия през 1918 г. избухват 245 контрареволюционни метежи, в потушаването на които участват латишки стрелци.

През април 1918 г. е създадена Латишката дивизия под командването на И. Вацетис, която се превръща в общоруски спецназ; нейните части участват в разгрома на практика на всички големи въстания срещу болшевишката власт.

Латишките стрелци се „разписват“ и в потушаването на многобройните селски бунтове в Тамбовска губерния.
Заповедта на тамбовската ЧК през септември 2020 г. гласи: „Към семействата на всички въстанали да се проведе безпощаден „червен терор“… Да се арестуват всички в такива семейства от 18-годишна възраст, без съобразяване с пола и ако бандитите продължат съпротивата, да бъдат разстреляни…“

В Тамбовска губерния са избити стотици хиляди невинни. В Шацки уезд червените наказателни отряди разстрелват в нищо не провинила се група вярващи.

Страшен спомен оставят стрелците и в Крим. Там дивизията под командването на Ян Лацис, се заема с прочистване на полуострова от „всякаква белогвардейска сволоч“.

Лозунгът им в тези дни е „Крим е бутилка, от която няма да изскочи нито един контрареволюционер!“.
Кримчани са разстрелвани, удавяни в морето, хвърляни от скали.

В Севастопол всичките дървета и стълбове в центъра на града били „украсени“ с трупове на обесени „врагове на съветската власт“, сред които инженери, гимназисти, лекари. Не е случайно че след такива „мероприятия“ Крим е наречен „общоруско гробище“; там са екзекутирани над 100 хиляди души.

Една от най-гръмките „усмирителни акции“ на латишките стрелци е потушаването на кронщадското въстание. В първия ден след щурма срещу града крепост са разстреляни около 300 въстанали войници и матроси. В следващите дни са убити почти 1500 души.

От „червените стрелци“ някои стават големи военачалници – Ейдеман, Берзин, Стуцка…

Печално бъдеще очаква „желязната гвардия на Октомври“ : по времето на репресиите една част се връща в родината, но в Латвия ги смятат за престъпници; те са съдени и изпращани в затвора. Когато страната се присъединява към Съветския съюз, стрелците отново стават „герои“.

Днес много видни латвийски дейци твърдят, че страната е на колене пред Брюксел и МВФ, който я задавя с милиарди кредити; дори някои от тях смятат, че плановете са страната да бъде очистена от местното население и да се засели от бежанци и мигранти, които Европа повече не може да приема.

Въпреки всичко Латвия предпочита да говори с Русия с езика на ултиматуми, обвинява я за окупация, русификация и тежкото наследство по времето на съветския режим.

Русия като правоприемница на Съветския съюз би могла да предяви насрещен иск към Латвия, като отчете ролята на латишките стрелци, с щиковете на които побеждава Октомврийският преврат и е унищожена Руската империя; в съветско време Москва влага пари в Латвия, а Брюксел с едната ръка дава, с другата – взема, и то с проценти.

Издателство PACПEP

Владимир Улянов Ленин , – ликвидаторът на Руската империя и палач на руския народ

“Червените“ са същите врагове на народа, както и “белите“

Последно от СВЯТ