Революция в космоса – Ядрен планетолет с йонни двигатели (ГАЛЕРИЯ + ВИДЕО)

/

26 август руското Конструкторско Бюро КБ „Арсенал“, част от държавната корпорация „Роскосмос“, на изложението-форум „Армия-2020“ представи проекта за ядрен планетолет с йонни двигатели „Транспортен Енергиен Модул“ (ТЕМ). По същество това е проект на двигателна установка, която може да съкрати времето за полет, например до Марс, от няколко месеца до няколко седмици.

Безусловно, това е революционна работа, това е уникален космически кораб, предназначен да открие нов етап от космическата експанзия. Това не са клонингите на Илон Макс, нито усъвършенстванията в нашите ракети, а бързи и безопасни полети в космоса.

Никакви химически и дори ядрени ракетни двигатели няма да позволят изследване на Слънчевата система в разумен срок. Даже до Марс на тях не може да долетим, без да поемем максимална доза радиация. За това са необходими електрически ракетни двигатели: плазмени, йонни, магнитоплазмодинамични и т.н. Т. е, двигатели обладаващи огромен импулс и способни да работят в продължение на години.

Тоест, нашите учени и конструктори от КБ „Арсенал“, заедно с колеги от ГНЦ ФГУП ”Център Келдиш” (и много други КБ, институти и предприятия), реално са създали забележителен прототип на напредничав космически двигател. Тук спор и съмнение няма. В него са използвани всички съвременни знания и разработки по композитни материали, от които е направено скелето на базовата конструкция, по въглеродни материали (графенови нанотръби…), а така също е създадена и компактна ядрена енергетична установка и мощни йонни двигатели.

4-те йонни двигатели с диаметър 45 сантиметра

И на 13 септември 2020 г. в Русия в КБ „Арсенал“ вече започна сглобяването на ядрения космически влекач, предназначен за междупланетни полети.

Той е в състояние да развие много големи скорости чрез използването на йонни двигатели.

Времето за полет до Марс ще бъде намалено от 7-8 месеца до 4-5 седмици.

Към влекача ще бъде възможно да се прикачат товарни кораби и да летят многократно от Земята до Марс.

На него се отработват технологии, които ще легнат в основата за усвояване на космическото пространство на нашата Слънчева система в близко бъдеще. Няма да ни трябват големи ракети. Безшумните летящи по инерция ютии потъват в забвение.

В главната част се помещава ядрен реактор, който се загрява до температура от 1600 градуса по Целзий и генерира топлина. С помощта на турбина (вж. „Центростремителна турбина, разработка на център Келдиш“), работеща по цикъла на Брайтън, се върти генератор, който преобразува механичното движение в електричество. Електричеството създава плазма в 4 йонни двигателя с висока мощност с диаметър 450 мм, които от своя страна бавно, но много дълго ускоряват цялата конструкция.

Горивото в ядрения реактор е достатъчно за 10 години непрекъсната работа. За същия период е изчислена турбината.

Руският ядрен планетолет или космически Транспортен Енергиен Модул е гениална инженерна машина. В техническо отношение тя с най-малко 15 години е изпреварила американските аналогични разработки. Проектът е съпроводен с десетки патенти.

Това, което създава Русия, е бъдещето на световната космонавтика, включително и пилотираната.

Подобен апарат може да обиколи цялата Слънчева система за 10 години, доставяйки на всяка планета научни спътници, планетоходи и други спускаеми апарати.

Разбира се, на американците им става напечено, тъй като подобен космически апарат ще направи Русия напълно независима в космоса както в търговски и научен план, така и във военен.

Ненапразно, след премиерата на „ТЕМ“, Русия отказа международно сътрудничество по програмата за изследване на Венера – „Венера-Д“ – и заяви, че първият полет на „ТЕМ“ ще се състои в 2030 година и ще лети с полезен научен товар.

Маршрутът ще бъде: ЛУНА – ВЕНЕРА – Ледените спътници на Юпитер.

Олег Костадинов, Яндекс

3 минутно видео на ядрения планетолет:

 

СНИМКИ ОТ ЦЕХА:

Агрегатно отделение, отдолу са йонните двигатели
Защитни екрани

Конструкция за закрепване на охладителни системи

Монтираната конструкция

Панели на радиаторите от охладителната система

 

Последно от ВИДЕО