/

„Русия, Кремъл, Путин“ – извънредно интервю с Путин, за първи път в личния му кабинет (ВИДЕО)

Конституция, наследник и стил на работа

За първи път в личния кабинет на Путин.

Руският Президент Владимир Путин говори за най-важното от 20 години ръководство на страната и за това, което е най-важно днес.
* Колко често Путин нощува в Кремъл?
* Може ли внуците му да се обадят тук?
* Защо Путин идва там, където е трудно да се разчита на топло посрещане?
* Ще успеем ли да се справим със Запада?
* Кога ще дойде украинският президент в Кремъл?
* Най-трудното решение за 20 години?

Тези и други откровени въпроси и отговори – в разговор с Павел Зарубин, автор на филма „Русия. Кремъл. Путин“, показан в ефира на телевизионния канал „Русия 1“.​

– Здравейте, Владимир Владимирович!

– Добър ден.

– Преди 20 години тук са записвали интервю с вас. Сега, 20 години по-късно, какво виждате от този прозорец, какво стана с Русия през тези 20 години?

— Преди 20 години — всички знаем за това добре, просто предпочитаме да не говорим за него, и правилно – страната стоеше пред много опасна черта: възможен колапс или разпад. Икономиката беше в тежко състояние, безработицата ужасно голяма. 40% от гражданите живееха под прага на бедността. Инфлацията в началото на 90-те години и в началото на 2000-те години се измерваше в десетки и дори стотици процента. Резервите ни бяха 9,5-12 милиарда, а дългът 124-145 милиарда. Беше много трудно. И на хората им беше много трудно. И сега не е лесно, разбира се. Но такава ситуация, при която дори на военните не плащаха парите им, а пенсиите забавяха с месеци, заплатите не бяха плащани с години… Сега също има неуспехи, но нищо подобно по мащаб, разбира се, няма.

Но все пак, ние не само променихме ситуацията, страната на практика стана различна. Възстановихме нашата военна, оръжейна съставляваща. Русия зае достойно място в международните дела.

Струваше ми се, че след прекратяването на Съветския съюз, изчезването на идеологическите противоречия със Запада, ще дойде време за всеобщо благоденствие. И едва когато станах директор на ФСБ и когато започнах да чета закритите материали, ми стана ясно, че с нас много често се играе нечестна игра. В основата на тази игра е да се опита да се ограничи Русия, да не ѝ се позволи да се укрепи отвътре, да се държи в полуразвалено състояние, да ѝ дърпат конците, да я управляват.

– Точката на прекъсване е събитията в Украйна?

– Не, това бяха събитията в Кавказ.

– Помните ли сложно решение, което сте вземали тук в Кремъл?

– Само трябва да видим колко трудни решения е имало през годините.

– Поне понякога можете ли да си позволите да се разсеете, да се отключите и да не виждате и чувате никого. Възможно ли е?

– На първо място, операторите на Генералния щаб винаги са с мен, наблизо, в разстояние от няколко секунди. Все пак държавните глави винаги трябва да поддържат връзка. Винаги, денонощно. Това е просто задължение. В този смисъл, не. Но все пак през годините на работа се научих да се държа по такъв начин, че когато има няколко свободни часа, мога да правя неща, които ми харесват, като спорт или четене, музика да слушам.

– Тук, в кабинета, може ли да попаднат рисунки от внуците ви, какво ви подаряват? Могат ли да ви се обадят тук?

– Могат да се обадят. Те се обаждат. Неща, което ми подаряват, имам, но не в кабинета, а в стаята за почивка.

– Често ли излизате с тях или рядко?

– Рядко. Но аз общувам с тях, разбира се.

– Всеки път, когато сме с вас в този кабинет, виждаме, че излизате от тази врата, това тайно помещение ли е?

– Не, това е трапезарията и стаята за почивка. И още един офис, където работя с документи.

– Може ли да видя какво има там?

– Да, моля. Но ви предупреждавам, че не съм готвил нищо там…

– Работна атмосфера… Палтото ви е тук.

– Портрет на баща ми, служил в Севастопол, във флота, в подводницата. А това е малък кабинет, където работя с документи. Сигурно сте първият, на когото показвам това. Тук, срещу мен е кабинетът, където провеждам работни срещи. Тук работя предимно с документи. Понякога свършвам доста късно.

– По кое време?

– 1:30, 2:00.

‑Често ли спите тук?

– Почти винаги.

– Вие сте аскет? Вие водите аскетичен начин на живот?

– Ако това се излага на показ, да, това е аскетизъм, но не мисля, че това е пример за подражание, но е точно това, на което трябва да се ориентирате — представителите на органите на властта на всяко ниво трябва да осъзнават къде живеят, те трябва да изхождат от това, че стотици хиляди хора в страната ни живеят много скромно. И за служители, които са призовани да служат на хората, е неприлично да парадират с благосъстоянието си.

– Според вас политическата система на страната, която сега, предполагам, се реформира, включително чрез предложените промени в Конституцията, колко устойчива е тя?

– Имаме още работа за вършене. Политическата система на страната трябва да има много опорни точки, тя не трябва да разчита само на държавния глава. Тя трябва да се развива заедно с обществото, заедно с държавата. Ето защо, между другото, аз предложих наскоро поправки в Конституцията.

– Може ли да кажем, че някакво закрепление вече е постигнато, така че по-нататък това, което е постигнато да не се разруши?

– Не искам да мисля с такива категории, че някой умишлено ще разтърси нашата политическа система, въпреки че със сигурност трябва да има някои вътрешни гаранции, гаранции за самосъхранение. Всички ние трябва да мислим, че тази система е устойчива, както на вътрешни, така и на външни шокове.

– Да си представим, че Макрон, Меркел, Тръмп ходят на разни места и се впускат в разни подробности, е много трудно. Вие го правите от 20 години. Идвате на такива места. Защо го правите?

– Мисля, че няма нищо по-важно от работата с хората. Ако човек отиде на държавна служба, той отива да служи на държавата. Какво е държавата? Това са хората преди всичко. Също толкова важно е да работите с всеки конкретен човек, ако успеете да го направите. Така възниква чувство на доверие в това, което прави държавата като цяло. Чувствам се много удобно сред обикновените хора. Това в известна степен е моята среда, там се чувствам като у дома.

– Често звучи упрек, че почти никога не наказвате провинилите се.

– Всеки има свой стил, аз имам свой.

– Съществен проблем за обществото – това е корупцията. На пресконференцията казахте, че понякога дори не знаете какво да правите. Премахваш някои, защото са замесени в неясни дела, поставяш други, пак се започва, но трябва да се направи нещо, какво да се направи?

– Броят на антикорупционните дела, които се увеличават, показва, не че са станали повече, а разкриваемостта е станала по-добра. Въпросът е в нивото на тази корупция. Ние правим всичко, за да я намали до минимални стойности.

– Безусловно Вие сте първият на световната сцена, който започна да твърди достатъчно за значението на националните интереси.

– Знаете ли, имаше период, когато Русия, колкото и тъжно да се каже, не смееше да заяви националния си интерес. И това, че започнахме да правим това от началото на 2000-те, убеден съм, в това няма нищо необичайно, извънредно или неотговарящо на световната практика. Започнахме да говорим за нашите национални интереси. Това е част от работата ми, между другото, да защитавам интересите на нашата страна и нашите граждани. И защитата на националните интереси, включително, включва намиране на приемлив компромис за нашите партньори, от това винаги съм изхождал и изхождам.

– В Русия всички вече са свикнали с факта, че всяка година имаме големи спортни събития. Голямото материално наследство — ще бъде ли натоварено, ако е така, как?

– Сигурен съм, че ще се използва ефективно. Важно е не само материалното наследство, важни са не само стадионите, ски пистите и така нататък, трябва да има повече културни, спортни събития, които са предназначени да обединяват страни, хора, народи, а не да ги разединяват.

– Понякога критиките, които чувате, не ви ли обиждат?

– Не, свикнал съм с това. Това е неизбежно, това са законите на развитието на всяко общество. Винаги има хора, които мислят различно от теб. Ние имаме много добър израз: меко постилаш, трудно спиш. Мисля, че това е нашият стил.

– Крим – това е едно от ключовите събития на 20-та годишнина, по някои оценки като цяло ключово. Но ето, върнахме Крим и загубихме практически Украйна. Кавга от такъв мащаб струваше ли си?

– Първо, Крим винаги е бил наш. Дори от правна гледна точка. Второ, не сме го взели. Хората, живеещи в Крим, решиха да се съберат с Русия. И това е най-висока степен на проявление на демокрацията – искам да напомня на всички заинтересовани наблюдатели. И ако е така, то с това просто трябва да се? Съгласят. И да се отнасят към това решение с уважение. И накрая, трето: ние не се скарахме с Украйна, ние имаме различни възгледи с тези, които днес са на власт в Украйна. Украйна и украинският народ, както беше наш братски народ, така и ще остане за векове.

– Рано или късно тук в Кремъл ще дойде, който и да е той, новият президент на Украйна, както е било и преди, подразбиращо се от самосебе си?

– Мисля, че е неизбежно. Разбира се, че ще се случи. Въпросът е кога? Но ще почакаме.

– Зеленски засега поне не си позволява груби изявления, но въпреки това чухме изключително жалко изказване за Втората световна война.

– Омаловажаване значението на това, което е сторил украински народ по време на Великата Отечествена война, а именно това направи действащия президент на страната, е да нанесе сериозна морална раната на всички, които тачат миналото на героичния украински народ.

– Къде отивате сега, ако не е тайна?

– Аз сега отивам, честно казано, още и в друг кабинет. Още малко да поработя.

– Накратко, с няколко думи, за вас какво е Отечеството?

– Отечеството е Русия. Това са нашите хора, нашият народ, Нашата история, нашата култура, нашите постижения, с които всички се гордеем. И децата ни, и бъдещето. Каквото и да е било сторено в предишните столетия и десетилетия, ние, опирайки се на тях, винаги трябва да гледаме напред. И тогава ще бъдем успешни.

– Владимир Владимирович, така се случи, че за последен път се срещнахме на 23 февруари, Деня на защитника на Отечеството. Трудни, разбира се, месеци преживяхме. Днес е Денят На Русия. По ваше мнение, на този етап удаде ли се да бъде защитено отечеството?

– Определено. По броя на болните от коронавирус, според мен сме на трето място, а по броя на жертвите, за съжаление, изказвам съболезнования на всички, които са загубили близките си, това е един от най-ниските проценти в света. Ето защо, без съмнение, ние като цяло успяхме да изпълним задачата, която си поставихме – да защитим гражданите на Русия от тази инфекция.

– Скоро ще имаме много важни и големи политически събития. За първи път от почти 30 години в Конституцията могат да бъдат направени много значителни промени. Отчитайки опита, който получихме през месеците на пандемия, как смятате, актуалността на поправките стана ли още по-висока.

– Да, точно така. Действащата Конституция беше приета в особен период, в условията на остра вътрешнополитическа криза, когато танковете стреляха по парламента и в Москва имаше бойни стълкновения с жертви. Днес, слава Богу, вътрешнополитическата ситуация е стабилна.

Но има и други неща, свързани с нашия суверенитет. При създаването на Съветския Съюз в договора е записано правото на излизане, а доколкото не е била разписана процедура, то възниква въпросът: ако в една или друга република, влязла в състава на Съветския Съюз, но получила в своя багаж огромно количество руски земи, традиционно руски исторически територии, а след това внезапно реши да се оттегли от състава на този Съюз, поне тогава да бе излязла с това, с което е влязла. И да не отмъква със себе си подаръците от руския народ. Нищо от това не е било разписано. Аз съм абсолютно убеден в това, че постъпваме правилно като приемаме поправките в действащата Конституция. (една от поправките е, че не могат да се отдават руски територии)

– Една от поправките, внесени от депутатите, допуска възможността да се кандидатира за още един срок.

– Знаете ли, ще кажа абсолютно откровено. Ако това не се приеме, след две години, знам го от собствен опит, вече вместо нормална ритмична работа в многото нива на властта, ще започнат да се оглеждат в търсене на възможни приемници. Трябва да се работи, а не да се търсят приемници.

– Вие за себе си взели ли сте някакво решение?

– Не съм решил нищо за себе си. Не изключвам възможността, ако това се заложи в Конституцията – възможността да се кандидатира. Ще видим.

Източник: VESTI.RU

Това е видеото, от което е горният текст:

Превод: Олег Костадинов, Яндекс

Сега този подполковник е известен на целия свят…

Предишна Статия

Президентът Румен Радев: Прокуратурата като политически играч подпомага „кризисния пиар“ на премиера. Българите се нуждаят отчайващо от справедливост (ВИДЕО)

Следваща Статия

Пореден ужас! Бизнесмен замеси Пепи Еврото, Пеевски и прокурори в корупционен скандал (ВИДЕО)

Последно от ВИДЕО

Don`t copy text!