Руснаците обичат силните лидери, затова им харесва Лукашенко (ВИДЕО)

Белоруският президент е гарант за социалните блага на народа си

Силна ръка, велика държава, мъдър ръководител и ентусиазъм на народа – това са традиционни за руския народ ориентири, по които трябва да функционира държавата. Те са заложени в подсъзнанието на руския народ, но днес тези образи се асоциират не толкова с президента на РФ В. Путин, колкото с лидера на съседната Беларус – Александър Лукашенко.

Според анкета, която проучва общественото мнение, към края на август 46% от руснаците одобряват дейността на Лукашенко; 66% от тях наблюдават какво се случва в Беларус, т.е. две трети от този процент поддържат лидера на страната. На опозицията са склонни да симпатизират само 24% от анкетираните. При това социолози отбелязват, че с всяка седмица броят на привържениците на Лукашенко в Русия расте, а броят на онези, които не го харесват, пада.

Що се отнася до известната жестокост, която използваха белоруските силови органи към митингуващите под бяло-червено-белите знамена, имаше по-скоро обратен ефект.

Руснаците харесват твърдите управници, способни да задържат властта и да не се поддават на натиска на тълпата.

От друга страна, години наред на тях им се внушава, че няма нищо по-лошо от „майдан” и във всяка публична изява на хора виждат зародишите на „цветна” революция.

Но би трябвало руснаците да вземат пример от „жълтите жилетки” във Франция, които се обявиха против пенсионната реформа, и да отстояват своите права, но масовото съзнание отхвърля това като непостижимо ужасно.

През 90-те години руснаците симпатизираха на Лукашенко и дори се надяваха да стане президент на Русия. Популярният тогава в политическите кръгове бард Александър Харчиков пееше: „Лукашенко ела в Русия! Александър Григориевич, ела!”

В онези времена беше популярен следният анекдот:

Военните докладват на Елцин: „Борис Николаевич, Лукашенко води армията си към Москва.”; „А колко дивизии има?” – пита Елцин. „Той има една, нашите в западното направление са 14.” – докладват на президента. „Тогава няма за какво да се безпокоим.” – казва Елцин. Отговарят му: „Докато дойде до Москва, неговите дивизии ще са вече 15…”

Както се казва, във всяка шега има доза истина. На фона на общата разруха и унищожаването на социалните завоевания опитът на Лукашенко да запази остатъците от съветското наследство се възприемаха като голяма заслуга.

Самият Лукашенко също го разбира. Има мнение, че той се надявал да оглави Съюзната държава.

И ето сега виждаме Лукашенко като харизматичен и стабилен държавен глава и неговият образ отново се връща в съзнанието на руснаците.

И ако се сравни с Путин, той може да го изпревари по рейтинг.

Какво очаква народът от силния лидер?

Първо, готовност да носи отговорност за своите решения. По времето на пика на „коронакризата”, Путин прехвърли вземането на много решения на гърба на губернаторите. Един вид – избрали са ви и се обяснявайте с народа.

При Лукашенко беше обратното: той заяви, че е негово решението да се откаже от твърдите ограничения. И сега, когато силовите органи действат твърдо срещу демонстрантите, той заяви, че това се случва по негова заповед. Т.е. единият бяга от отговорност, другият се хвърля на амбразурата.

Второ, при общуването с гражданите е важна честността. Такъв е Лукашенко. Той не лъже, не се извърта и е искрен с народа си.

Трето, за хората са важни социалните гаранции. В капиталистическата система средностатистическият гражданин не може да заработи за всичко.

В Беларус има и обяд за ученици, и на младите семейства дават квартири, и здравеопазването е безплатно. Да не говорим каква е ситуацията в Русия.

Четвърто, важна е околната среда. В Беларус са асфалтирани пътищата почти във всички села. Всеки, който е бил в страната, отбелязва реда и чистотата там.

Пето, в Беларус хората са свикнали да живеят според закона. Там няма зашеметяваща корупция като в Русия и други страни от бившия източен блок. Няма олигарси, а по нивото на социално разслоение страната е на предните позиции в Европа.

Единственото, което липсва на Лукашенко, а Путин има, това е усещането за някаква апокалиптична мощ. Редовият белорусин не може да каже, че неговата страна може да превърне Америка в ядрена пепел или да се занимава с обединяването на „славянския свят”.

Издaтeлcтвo PACПEP

ПО ТЕМАТА

Лукашенко, след като пристигнал в резиденцията си – президентския дворец в Минск с автомат в ръцете, излязъл след това отвъд полицейските заграждения около двореца.

Нарядът от местната гвардия, стоящи в заградителния кордон го уверили, че ще останат с него „до края“.
„- БЛАГОДАРЯ ВИ, МОМЧЕТА, ЖЕЛЕЗНИ СТЕ! Онези ще ги оправим! „, – им отговаря Александър Григориевич.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

 

Който не се поклони на новия идол КОРОН и не му служи – МАЙДАН и държавен ПРЕВРАТ!

Предишна Статия

„Новичок” има 100% леталност, а блогърът е жив; значи срещу него не е използвано нервно-паралитичното бойно вещество

Следваща Статия

Какво трябва да знаем за отравящото бойно вещество „Новичок”

Последно от Свят

Европа – Накъде?

Председателят на Европейската Комисия Урсула Гертруд фон дер Лайен произнесе речта си

Don`t copy text!