Н.В. Цар Борис III произнася реч при откриването на паметника, 26 август 1934 г.

Русофобите, които не признават ролята на Русия за нашето Освобождение и я считат за най-големия враг на България, да четат внимателно: Речта на Цар Борис III при откриването на Паметникът на свободата на връх Шипка на 26 август 1934 г.

РЕЧТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА НА 26 АВГУСТ 1934 ГОДИНА

«Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве, от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.
На „Орлово гнездо“ блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, който символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време ,но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение. Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.
Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герой народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герой и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!»

Борис III открива Паметника на Шипка на 26 август, деня на великата епопея

На днешния ден, 26 август, преди 83 години Борис III, цар на българите, открива тържествено един от най-величествените ни паметници – на връх Шипка.

Датата не е избрана случайно. От 21 до 26 август е битката при Шипка, решителна за изхода на Руско-турската освободителна война и затова наричана Шипченската епопея. Руските войни и българските опълченци не позволяват на основните османски части, предвождани от Сюлейман паша, да преминат Стара планина и да се съединят с обсадените в Плевен части на Осман паша. Малобройният отряд българи и руси, наброяващ едва 7500 души, спира 30-хилядната османска армия.

Заради героизма на българските опълченци и руските войни още по време на Учредителното събрание на 13 април 1879 г. възниква идеята да се издигне такъв монумент. Дават я народните представители Петко Каравелов, Петър Берон и Петко Р. Славейков.

Политически боричкания, финансови проблеми, три войни и претенциите на съседните държави забавят строителството. Замислен още през 1879 г. мемориалът е готов през 1934 г.

Когато най-сетне паметникът е издигнат, към него се стичат над сто хиляди души. Присъстват и 80 живи опълченци.

894 стъпала водят към Паметника на свободата. Монументът е висок 31,5 м. „На борците за свободата“ – гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м. височина 4 м. и тегло 28 тона.

Народният поет Петко Славейков излиза с предложение в строителството на паметника да участва целият български народ, защото „този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за нашето възсъединение, той ще привлича хората и ще събира в едно погледите на българите от всички краища на България“. Но минават години и нищо не се случва. Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка” се взема решение, във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността – връх „Свети Никола“. На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но за самия паметник още няма проект. Изготвянето му се забавя цели 3 години и едва на 3 юни 1924 г е обявен конкурс за проект на паметника с краен срок 31 декември 1924 г. Но резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.

Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата, и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе.
През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност.

Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Циментът, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно.

Каменната кула на паметника е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж спира. По политически причини.

Според първоначалния проект на върха на пресечената пирамида трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът вече бил отлят в Софийския военен арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Самият лъв бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало да се пренесе до върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглили лъва до върха (б.а. – в блога „Питагорид“ се разказват подробности от строителството на паметника).

И тъкмо когато работниците умували как да го качат на кулата, румънското правителство излязло с протест. Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции, смятат северните съседи.

Министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният проект позволявал това. Но тогава реагирали едновременно Гърция и Турция. Спомените от три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна били все още пресни. Съседите съзирали в строежа на паметника желание от страна на София да ревизира Ньойския договор.

Така се стигнало до соломоновско решение. Лъвът бил „свален“ от върха на паметника и „поставен“ на козирката над главния вход от северната страна, като при това бил обърнат на запад. Сега пък реагирала Сърбия. Дали българите не търсят реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик връчил официална нота на външното министерство.

Министерският съвет отново се събрал на заседание за паметника. Двама министри били натоварени с отговорността да преценяват евентуалните дипломатически проблеми, които биха могли да възникнат. Накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите.

Народът реагирал на цялата сага посвоему. С вицове. Хората казвали, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите са неми и не могат да протестират. При окончателните довършителни работи се включили части на трудовата повинност от Стара Загора.

По време на тържественото откриване на Паметника на свободата бил проведен преглед на войнските части, на випускниците на военните училища и били присвоени офицерски звания.

През 1956 г. паметникът е частично преустроен. Долните два етажа са съединени с кръгли отвори. В централната ниша в почетно мълчание пред паметта на загиналите на вечна стража са застанали скулптурни фигури на руски войник и български опълченец. На втория етаж е поставена скулптурна фигура „Победа“. Каменното стълбище, водещо към върха, е направено през 1957 г. в навечерието на честването на 80-тата годишнина на Шипченската епопея.

През 1977 г. за 100-годишнината на епопеята най-горната част на стълбището е реконструирана в тържествен подход към паметника. На първата площадка под стълбището са пресъздадени най-характерните моменти от петмесечната борба за прохода. Върху белокаменната стена са изваяни три барелефни композиции: „Защитниците на Шипка“, „Глътка вода за героите“ и „Зима на Шипка“. Автор на композициите е художникът проф. Любен Димитров. В дъното на площадката върху голяма мемориална стена са изписани стихове на поета Иван Рудников. На 3-ти март 1982 г. тук тържествено е внесено копие на Самарското знаме.

 

Самарското знаме – Национална светия и символ на освобождението! Единственото знаме в България, наградено с ордена „За Храброст“

 

Последно от БЪЛГАРИЯ

Страница във Фейсбук

Страница във ВКонтакте

ПОДКРЕПА ЗА САЙТА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

The Bulgarian Times