“Ръката на мъртвеца”: Суперсекретният руски проект “Периметър” възкръсна по-мощен и ужасяващ от всякога

“Ръката на мъртвеца“ е системата за самостоятелно управление на ракетните войски на Русия със стратегическо предназначение, и действа  ⚠ (ЗАБЕЛЕЖЕТЕ), дори когато всичко живо е ВЕЧЕ УНИЩОЖЕНО! Системата “Периметър“ днес е единствената съществуваща в света “Машина на Деня на страшния съд“ (ОРЪЖИЕ ЗА ГАРАНТИРАНО ВЪЗМЕЗДИЕ), чието съществуване е ОФИЦИАЛНО потвърдено. И САЩ са прекрасно осведомени за това.

Съвременната ядрена война, дори само между две държави, ще доведе до непредсказуеми световни катаклизми. А натрапчивата идея на американците за „локална употреба на ядрено оръжие“ си остава празно бълнуване и утопия. Защо е така?

Например, ако изведнъж САЩ решат да нанесат прословутия си превантивен първи ядрен удар срещу Русия, е наивно да се предполага, че това ще остане без последствия. Дори и ако бъдат унищожени всички командни пунктове на руската армия, в действие влиза системата „Периметър“, пише седмичникът „Звезда“.

За тази система е писано много и тя дори беше тържествено „погребана“ от медиите в САЩ преди време. Но „Периметър“, известна отвъд океана като „Ръката на мъртвеца“, а в Япония като „Ръката от гроба“, незабелязано „възкръсна“ още през 2009 г., а днес е напълно преобразена за ужас на западните разузнавания.

Първоначално тя е система за самостоятелно управление на ракетните войски със стратегическо предназначение. Тя предполага създаването на такива технически средства и програмно обезпечение, които позволяват при всякакви условия, дори и най-неблагоприятни, заповедта за пуск на ракетите да достигне до стартовите команди. Замисълът на създателите на „Периметър“ е бил системата да може да изстреля ракетите дори и в случай, че всички са загинали и няма кой да издаде заповедта.

„Периметър“ регулярно е събирал и обработвал гигантски обеми информация. От всевъзможни източници е пристигала всякаква информация – за състоянието на връзките с висшестоящите командни пунктове, за радиационната обстановка в околностите, за регистрирането на ядрени взривове.

Системата е можела да анализира промените във военната и политическата обстановка в света – самостоятелно е оценявала командите, пристигащи за определен период от време и на тази основа е можела да направи извод, че нещо по света не е както трябва. Когато системата е била сигурна, че е дошло нейното време, се е активизирала и е давала команда за подготовка за пуск на ракетите.

При това „Периметър“ не е можела да започне активни действия в мирно време. Дори ако е липсвала връзка или личният състав е напуснал стартовите позиции, оставали са и други параметри, които са блокирали работата на системата. Тоест, тя не е могла да сработи произволно без видима опасност.
Но ако до пулта за управление постъпят сигнали за заплаха, когато стане очевидно, че страната е подложена на масирана атака, тогава „Периметър“ автоматично задейства целия потенциал на възмездието.

Говорим за системата „Периметър“ в минало време, защото със сигурност знаем за предишното ѝ предназначение. Сегашното е зад завесата на пълната секретност. Днес знаем само, че в модернизирания вариант тази ударна част от Ракетните войски със стратегическо предназначение представлява необратимо възмездие. И не само заради нейната способност да нанесе ответни удари, когато светът вече се е потопил в мрак и хаос. Най-важното е, че ответният удар просто не може да бъде предотвратен.

Системата „Периметър“ днес е единствената съществуваща в света „машина на Деня на страшния съд“ (оръжие на гарантираното възмездие), чието съществуване е официално потвърдено. И САЩ са прекрасно осведомени за това.

Ако говорим за концепцията на системата, то „Периметър“ е предназначена за гарантиран пуск на балистични ракети от шахти в случай, че противникът нанесе съкрушителен удар по територията на Русия и унищожи всички командни звена на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РСВН), които са способни да дадат заповед за ответен удар.

Системата „Периметър“ е толкова засекретена, че е неизвестен самият принцип на нейната работа. А за новите ѝ качества и възможности знаят едва няколко души от най-висшия ешелон на военно-политическото ръководство. Със сигурност можем да кажем, че сред тях са президентът Владимир Путин, министърът на отбраната Сергей Шойгу и командирът на РВСН Сергей Каракаев. Впрочем, тяхното участие за привеждане в действие на системата съвсем не е задължително. При необходимост системата се включва автоматично.

По своята същност системата „Периметър“ представлява алтернативна командна система на всички родове войски, които са въоръжени с ядрени заряди (стратегически ядрени сили). Тя е дублираща система, в случай че ключови възли на командната система „Казбек“ (т.нар. „ядрено куфарче“), която пази всички кодове за пуск на ядрената система и всички линии за връзка на РВСН бъдат унищожени при първия ядрен удар.

За подсигуряването на гарантирано изпълнение на задачата си „Периметър“ е била проектирана като напълно автоматична и в случай на масирана атака е способна самостоятелно, без участието на човек, да вземе решение за ответен удар.

Разбираемо е, че на Запад самият факт на нейното съществуване в Русия (преди това в Съветския съюз) се смята за аморален. Нищо, че САЩ си запазва правото на „превантивен ядрен удар“ срещу която и да е държава. Така че „Периметър“ представлява могъщ сдържащ фактор, който реално гарантира отказа на потенциалния противник от концепцията за превантивен ядрен удар. И в Пентагона добре знаят това.

„Сдържащият фактор е убедителна сила“, смята директорът на Центъра за анализи на стратегическите технологии Руслан Пухов. „Прословутата надпревара във въоръжаването между СССР И САЩ, даде възможност на нашата страна да получи право на сигурност за сметка на мощния военен потенциал, в това число и в ядрената сфера. Днес никой няма да се осмели да говори с Русия от позиция на силата, защото знае, че ответните мерки ще бъдат съкрушителни за всеки противник. И е добре, че имаме такъв потенциал. Но и това не е целият потенциал на руската армия, която през последните години излезе на ново ниво на въоръженията. В това число и в информационните технологии, което се потвърди от участието ни в сирийския конфликт, където очевидните успехи на руските Въздушно-космически сили бяха признати дори от нашите неприятели. А системата „Периметър“ е като един броненосец, който стои в резерв, но винаги е готов за действие„.

От незасекретени източници е известно, че модернизираната система „Периметър“ е застъпила на бойно дежурство през 2011 г. Всички останали тайни са под гриф „Строго секретно“.

Източник: Виктор Сокирко, в. „Звезда“