САЩ воюват по инструкция, а руснаците от душа

Защо се страхуват американците

Военните във всяка страна се смятат за мъжествени и всеки път не пропускат възможността да демонстрират сила. Всяка армия мечтае да е по-добра от всяка друга. Дори малката държава Ватикан, с население 1000 души, показва мощта си по времето на церемониални паради с участието на стоте швейцарски гвардейци.

Армията на САЩ се позиционира като „най-силната армия в света“, а военнослужещите й се представят като ненадминати и се стараят всеки път да демонстрират това.

US Army действително притежава внушителна мощ, което е напълно оправдано при военния бюджет от 750 милиарда долара; с числеността си от 1,4 милиона души американската армия заема третото място в света сред най-милитаризираните страни. Разбира се, тя има и провали.

Няма да споменаваме събитията по времето на Корейската – 1950-1953 г., и Виетнамската – 1965-1975 г., война, когато съветската и американската армия стигаха до открит сблъсък, в повечето случаи – въздушен.

Днес, в Сирия, всяка от тези две армии се старае да покаже „железни мускули“. Бойни действия не се водят, но не минава без конфликтни ситуации, което се обяснява с различни интереси и поставени задачи.

Сблъсъците по пътищата редовно се случват в Сирия, въпреки взаимните договорености на командванията на руската групировка и американския контингент в страната. Неотдавна имаше сблъсък между американски и руски патрул в североизточна Сирия. Става дума за тарана, осъществен от БТР-80А, на бронирания MRAP, с надпис на борда ARMY, който се опитал да спре руската патрулна група. Двете страни си размениха взаимни обвинения, пострадаха четирима американски военнослужещи и страните отново се договориха да не използват сила и да поддържат връзка по установените канали, за да се избегнат подобни инциденти.

Американците обаче не се успокоиха и решиха да отмъстят на „наглите руснаци“ за този епизод. В редица американски СМИ се появиха съобщения със заглавия от типа „В Сирия САЩ подготвят масово прочистване на руски военни!“, „Ние не можем да позволим да ни плашат!“ и пр.

На 4 септември Свободная пресса цитира изданието «Chicago Tribune», което заяви, че „американските сили предприели няколко опита да атакуват руски военни на подконтролната им територия в Сирия“, което трябвало да се превърне в „рефлекторен отговор“ на тарана на американския брониран автомобил. При това „отмъщението“ се изразява преди всичко чрез атаки от страна на кюрдските отряди в Сирийските демократични сили, поддържани от САЩ, възможно миниране на територии и пр.

Какво се случи в Сирия по времето на „наказателното отмъщение“, не е известно и руското министерство на отбраната не съобщи нищо за неприятелски действия на военнослужещи от САЩ.

Но американски СМИ писаха, че на 10 септември американската армия се „опитала да атакува Русия с учебна цел, но несъгласуваността в действията довела до фиаско“. Що се отнася до израза „учебна атака“, не е известно в Сирия да се провеждат съвместни учения.

Ако се анализира публикацията в изданието Defence News вероятно „учебна атака“ е имало, но тя се е провалила още преди началото. Наблюдателят в това издание Валери Инсина набляга в статията си на това, че системата за управление на военните действия Advanced Battle Management System (ABMS) още не е намерила пълно практическо приложение. След като стана ясно, че тази система е предназначена за управление на бойните действия във ВВС на САЩ, може би става дума за противодействие на руснаците с използването на авиацията, по-скоро на безпилотни летателни апарати, които трябвало да поразят целта – американците искали за пореден път да спрат патрулната бронирана група, или чрез разузнавателни данни да целят колона сухопътни части.

Но нещо не тръгнало както трябва с американската „учебна атака“. Вероятно поради липсата на координация. Може да се предположи, че в този провал имат пръст руските средства за радиоелектронна борба и преносимите комплекси за противодействие на дронове. Резултатът от „операцията“ в крайна сметка се получи плачевен. „Даже действайки по предварително отработен сценарий, по времето на учебната атака армията просто се объркала и не разбирала какво прави…“ – констатира Defence News.

Американската армия е обучена да действа по инструкция и ако нещо в нея не съвпада с реални бойни действия, американските военнослужещи просто се сриват и не знаят какво да предприемат.

Днешната ситуация с „учебната атака“ в Сирия е характерен пример за американците, които банално провалиха операцията на началния етап поради лоша връзка или поради липсата на взаимодействие между различните подразделения.
А руснаците, които американците се канеха да „накажат“, щяха да продължат нататък, нямаше да питат как да действат по-нататък в случай че възникнат прегради на пътя.
Такава е тактиката на руската армия – да действа както бог е заложил в душата на руския боец; малко неразумно, както се случи, но главното е да влезе в бой, а там ще видим…

Тук можем да си припомним петдневната война през август 2008 г. – операцията на руските въоръжени сили по принуждаване на Грузия към мир. Грузинската армия дълго време обучаваха американски военни инструктори по свой образ и подобие.

В бойното наставление в американската армия например точно е описана ситуацията на сблъсък при настъпление от огнева точка на противника, с картечница или с въоръжен отряд. Следва да се спре и отдалечи на безопасно разстояние, да се осъществи връзка с щаба, да се предадат координатите и да се извика поддържащ огън; след получаването на подкрепление, да се продължи изпълнението на задачата. Така постъпиха грузинските военни в Южна Осетия. И резултатът беше известен – бяха отхвърлени чак до Тбилиси.

Как действаше руската армия?

Получили заповед – да влязат в завзетия от грузинците Цхинвал. Тактическата батальонна група, в състава на която има 30 БМП, усилени с танкова рота, при поддръжката на артилерийска батарея, тръгва да изтласква превъзхождащата в този момент по сила грузинска армия. При това групата знае, че от страната на Гори настъпва грузинска танкова колона с численост около 70 бронирани автомобили. Ако пехотата се натъкне на картечница или танк на противника, веднага се старае да ги унищожи със свои сили. Ако генерал Анатолий Хрульов чакаше приближаването на основните сили на 58 армия и не беше влязъл веднага в бой, би се получила друга ситуация – грузинските власти щяха да стигнат до Рокския тунел.

В Сирия руската армия също действа по този принцип: ако е получена заповед, тя трябва да се изпълнява, а не да се наблюдават обстоятелствата и да не се действа, както американците с тяхното „нещо не е наред с компютърната система“.

Автор: Виктор Сокирко
Превод: Издателство PACПEP

Предишна Статия

Нобеловата лицемерка Алексиевич! Милиони долари: Разбра се кой стои зад бунтовете в Беларус

Следваща Статия

Полша и Литва са в шок: Руската армия влиза в Беларус за дълго

Последно от Свят

Европа – Накъде?

Председателят на Европейската Комисия Урсула Гертруд фон дер Лайен произнесе речта си

Don`t copy text!