В разказите за вълци, често се внушава, че са опасни и че срещата с тях не води до нищо добро. Но вълците са полезни, уникални в поведението си в стадото и имат голямо значение за животинския свят.
Сибирският горски вълк е един от най-важните във фауната на тайгата. Избирайки слаби и болни жертви по времето на лов, той извършва селекция на видовете, като отсейва слабите особи.
В някои местности заради липсата на вълци се появяват генетично непълноценни двукопитни, което може да доведе до измиране на вида като цяло.
Вълкът е полезен и за човека; например той контролира популацията на бобрите, бори се с дивите кучета, които често пренасят бяс и нападат домашни животни.
Вълкът влиза в човешката територия крайно рядко; само когато е много гладен.
Осем факта за сибирския вълк
1. Мозъкът на вълка е по-голям с 30% от кучешкия.
2. В йерархията на стадото е по-важен характерът, а не размерът;
3. Козината на вълците е двуслойна: долна, която сгрява тялото им, и горен слой, който предпазва от проникването на влага и им придава окраска.
4. Когато се раждат вълчетата, очите им са сиви; с времето те стават златисто-жълти.
5. Скоростта на вълка е 65 км/ч. Скокът му е 6 метра.
6. В сблъсъка между вълчите стада обикновено убиват само водача.
7. Когато търсят храна, вълците изминават за една нощ около 80 километра.
8. Сибирският вълк тежи около 90 кг.
Йерархия и обичаи във вълчето стадо
Територията на стадото се простира на 20-50 километра. В границите на своята територия вълците могат да ловуват и се придвижват безпрепятствено. Ако на своята територия стадото срещне друго стадо, битката не може да се избегне и едва ли ще мине без жертви.
Във вълчето стадо животните си помагат взаимно, независимо дали е младо и силно животното или е стар вълк.
Но има стада, в които слабите и болни особи се избиват в полза на младите и силните особи.
Много интересно е построена йерархията във вълчето стадо
Алфа-самец – вожд, особа с много силен характер. Алфа определя всичките порядки в стадото: йерархията, дните за лов, територията, която стадото обитава, самката. Най-често алфа-самецът проявява грижа за всичките членове на стадото; в гладен период може да отдаде своя дял на малки вълчета.
Алфа-самка – регулира и контролира поведението на всичките особи от женски пол в стадото.
Бета-самец – главният воин; най-често той е син на Алфа-самеца и Алфа-самката. Бета-самецът организира охраната на територията, която стадото обитава, и лова; той често влиза в конфликт с по-слабите особи; така подчертава своя статут.
Вълчица-майка – грижи се за потомството. Тази роля се поверява на опитните вълчици, които са дали не едно потомство. Вълчицата-майка не участва в лов или битки със съседни стада.
Воини – това е групата, с която водачът тръгва на лов или в битка с агресивни съседи. Воините са гръбнакът на стадото, върху които пада отговорността за изхранването и сигурността му. Воини могат да бъдат особи от мъжки и от женски пол.
Пестуни – по-големите братя и сестри на новото котило в стадото, които се подчиняват на вълчицата-майка и помагат във възпитанието на малките вълчета.
Вълчета – най-младите особи. Всички ги обичат, пазят и обгрижват. Дори водачът се отнася с особена трепет към тях.
Инвалиди – те са най-старите вълци. Вълците се грижат за тях добре, защото те през целия си живот са служили вярно на стадото. На инвалидите се осигурява храна и защита.
Вълците са мъдри, внимателни и много организирани животни. В повечето случаи човекът не им е интересен.
Издателство PACПEP
При Хомо сапиенс е точно обратното… Предвижване на вълча глутница (СНИМКА)
