Сирия след 20 години – от играч /регионален/ към стадион /регионален/

 

С това заглавие популярният вестник „Шарк ал аусат“ отбелязва 20 години от кончината на бившия сирийски президент Хафез Асад. Авторът на материала Ибрахим Хамейди прави сравнение между Сирия на двамата президенти Асад – баща и син. С ирония той отбелязва, че преди 20 години президентът Владимир Путин не е присъствал на погребението, докато сега неговата армия създава бази и твърдо се установява в политиката и икономиката на страната.

Преди 20 години на погребението е бил тогавашният турски президент Неждет Сезер. Сега армията на неговата държава окупира почти целия Север на Сирия. На събитието присъства и иранският президент Мохамед Хатами, а сега Корпусът на ислямските гвардейци/сенчестата държава в Ислямската република/ заема ключови позиции в държавата чрез многобройните шиитски милиции, които той е изпратил в арабската страна.

Когато на погребението присъства тогавашният Държавен секретар Маделин Олбрайт, едва ли е знаела, че 20 години по-късно армията на САЩ ще има бази в Сирия и че нейното ведомство ще следи за прилагането на най-строгия закон за санкции „кайсар“ срещу наследника на Хафез Асад и всички, които сътрудничат с него. Пълното наименование е „закон „кайсар“ за защита на сирийските граждани“.

Същото важи и за френския президент Шак Ширак и британския външен министър Роберт Кук, присъствали на погребението на Асад-баща. Едва ли са предполагали, че техните войски ще бъдат част от международната коалиция, която ще контролира част от небето на Сирия.

При направянето на публичния отчет на външната политика на САР пред местните медии преди 20 години, сред т.нар. приятелски страни, т.е. неарабските, /за разлика от арабските, които се наричат братски/, на първо място е поставен СССР. На второ място е поставена България. Сега нашата страна поддържа един представител в дипломатическото ни представителство в Дамаск, който няма нито политически, нито консулски функции.

Всичко това става, по ирония на съдбата, дни преди влизането в сила на споменатия закон „кайсар“, които вече оказа своето въздействие в обществото, държавното управление, но най-вече икономиката. Ако през 2011 г., когато започна гражданската война, 43 сирийски лири купуваха 1 долар, то вчера съотношението е вече над 3000 лири срещу един долар. В Суеида и Хуран започнаха антиправителствени демонстрации, които напомняха събитията от 2011 г.

Прави впечатление, че от вчера т.нар. „временно правителство“, което управлява бунтовническите територии в Идлиб и което е свързано с фронта „Ал Нусра“ официално започна да използва турската лира. Една хлебна питка в Идлиб се продава за една турска лира. В много по-голяма сила турската валута беше наложена в окупираните територии на север, които директно се управляват от Турция. В град ал Баб, който се оформя като най-оживен пазар в тези сирийски територии, малките и средните по обем сделки се извършват в турски лири, а по-големите – в американски долари. Местни икономисти считат, че разширявайки собствения си пазар, по този начин, Анкара дава глътка въздух на своята „скърцаща“ икономика. Самата Турция има нужда от свежи пари /на този етап макроикономисти са на мнение, че липсващата сума в турската икономика е 56 млрд. долара/.

В свое обстойно интервю американският представител за Сирия Джейм Джефри намекна, че е била направена оферта на Башар Асад….съгласувана с Русия. Ако това е истина, то става ясно че на сегашния сирийски президент е предложено да се оттегли в Русия /където има закупени много имоти, за които The Foreign Insider вече писа/, срещу даване на ход прилагането на резолюция 2254 на СС на ООН от 2012 г. за реализиране на политически преход в страната. Логично е да се счита, че подобен тип оферта не е официална, тъй като няма държава, която да има право да смени лидера на друга държава. В същото време Джефри ясно дава да се разбере, че възстановяване на Сирия няма да има, докато настоящият президент е начело на страната. В тази светлина законът „кайсар“ /наречен на прозвището на сирийски фотограф, бивш военнослужещ, отцепил се от режима през 2013 г. и направил 53 000 снимки от тогавашната потресаваща сирийска действителност/ е насочен най-вече срещу онези, които „сътрудничат с управляващите в Дамаск“.

The Foreign Insider

 

Последно от СВЯТ