Скритият смисъл зад Сирни заговезни или относно прошката

Клишето, че прощаваме, за да ни олекне, и че когато прощаваме, ние се чувстваме свободни е умишлено заблуждение и избирателно мислене. Цялата ситуация, в която винаги сме се намирали, е абсурдна, манипулативна и единствената й цел е да продължава да генерира свят на полярности и конфликт, които захранват плана на тъмните и го поддържат да продължава да съществува! Направило ли ви е впечатление, че за ПРОШКАта има написани учения, и че има много „ учители”, които ни „учат” (втълпяват) да прощаваме, че за прошката се пише във всяка религия, разпространяват се упражнения за прошка? Защо? Попове ни казват да прощаваме! Поповете? – Да, тези педофили и изнасилвачи на деца, които не знаели, че изнасилването на дете е престъпление и е педофилия…

ПРОШКАТА си има и празник – Сирни Заговезни, който се чества 7 дни преди Великден и е винаги в Неделя, Деня на „бога” Слънце – Ра (Амон Ра, АМИН, АМЕН) в чест, на който молитвите завършват винаги с неговото име. Забравихте ли корените на наложените ни празници, в чия чест се извършват те и кого се почита? А защо на Сирни Заговезни се изпълнява ритуал към богинята Инана? Тя е половинката на Амон Ра, считана е за богиня на любовта, плодородието и войната – двойственост – хем на любовта, хем на войната – доказателство, че боговете поддържат дуалността, а спазваният ритуал е със завързаното яйце, халва или сирене, което се върти в кръг… думи, символи, знаци, които винаги се използват да държат хората в капана на 3-то измерение.

Направило ли ви е впечатление, че думата „прошка“ се върви винаги с думата „грешка“? Щом използваме думата „прошка“, значи преценяваме, че дадено решение и действие, извършено от друг човек е грешно и казваме, че ще му простим, както и, че според нас, ние сме правили ГРЕШКИ/ГРЯХОВЕ (думи с наложен смисъл/значение от църквата), и че си прощаваме, както и искаме от други да ни простят. Явяваме се като осъждащи нечии постъпки и решения, а с какво право? Защото отново църквата си е свършила добре работата и си е оплела една мрежа от нисковибрационни думи, с които да замъгли и потиска човешкото съзнание, с това очевадно поддържане на дуалността.

Къде е написано, че трябва да помолим „бог” да ни прости греховете? Или: правителството щяло да ни прости заемите? И „боговете” и правителството са едни и същи. Те не служат на човечеството, а го използват за свой ресурс за храна и за роби. Не забравяйте, че в този омагьосан кръг това, което е грешно за някои, е правилно за други. Карат ни по всевъзможни начини да замълчим, както и доверявайки се само на 5-те си основни сетива, ние се заблуждаваме.

Да погледнем извън наложените стереотипи за това какво и как да правим, защото, ако не правим така, както са ни казали, ние ще пострадаме, ще ни е тежко, ще се разболеем, ще трупаме гняв, омраза… Според мен ЧОВЕК не прави грешки, а добива различен опит, следователно нямам дори и нужда да помислям, че някой е сгрешил и че трябва да му простя. Не прошката ни освобождава от нещо, а липсата в живота ни въобще на „прошка“, защото тя е наложена, за да поддържа нещо в този свят, за да бъдат приемани нечии действия и решения, които не са в полза на ЧОВЕКА. Тя е наложена, за да настрои човек един срещу друг, да „върви по гайдата“ на друг, да загуби своята преценка, идентичност, да противоречи на собственото си усещане, за да угоди на нечие друго; както и е задължение да бъде покорен и безгласен.

Думата „прошка” отваря пътя за извършването на действията на управляващата извънземна раса, които се наричат насилие, за които ние не сме дали своето съгласие, защото те не са ни питали за това. Ето цитат от думи на ЕЛита: „Ние ще ви избиваме, а вие сте длъжни да ни прощавате, за да се освободите от насъбрания гняв и търсене на начини да се защитите от нас и да ни отмъстите”.

Сега ви предлагам да се запознаете с написаната в интернет дефиниция за прошката – добре наложено и разпространено правило, с което човек губи себе си:

– да спре чувството на гняв към (някой, който е направил нещо нередно);
– да спре да обвинява (някого);
– да простим на някого за (нещо нередно);
– да се спрат изискванията за плащане на (пари, които се дължат).

Църквата е наложила всеки опит на обикновения човек да бъде приеман като грешен, а големите престъпления срещу човечеството да бъдат приемани и прощавани – „Зад малките грешки, се крият големите престъпления.” Ето защо съществуват в нашите вярвания тези думи, защото хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото – нашето отношение са наложените ни вярвания, а не правилната ни преценка за случващото се.

Защо е необходимо да се подтиска чувството на гняв? Защо се гледа на гнева като на нещо негативно, а не като на нещо освобождаващо и подтикващо човека да направи промяна в себе си и около него? Защо е необходимо да поддържаме дуалността с тези преценки и ограничителни характеристики? Толкова ли е трудно да потърсим източника и да се справим с него по най-убедителния начин и с правилните думи, които ще ни освободят или предпазят от чуждата енергия? Колко пъти сме използвали думата „прошка“ и отново сме се въртели в кръга на повторението на една и съща ситуация въпреки прошката си, защото тези вярвания са заложени в нас и ние винаги сме ги изповядвали, но нищо не сме променяли, не сме знаели смисъла им, както и че те са част от учението на Ню Ейдж за позитивното и негативното мислене? Това сме правили и продължаваме неосъзнато да поддържаме клишето, че трябва да се прощава, и че човек прави грешки, което е свързано с толкова много думи в една ниско енергийна мрежа. Казвам неосъзнато, защото е време (а това време дойде отдавна) да осъзнаем и да започнем да казваме „Аз давам своето съгласие” или „Аз НЕ давам своето съгласие”, както и „Аз позволявам …” и „Аз НЕ позволявам…” Крайно време е да започнем да използваме точните думи! За личния ви живот вие решавате дали да приемете извинения, но отново за пореден път ще напомня, че ще дойде ден, в който от всеки жител на Планетата ще бъде поискана „ПРОШКА” – дума-капан, нож с две остриета, защото при използването на тази дума, тези, които ще я поискат знаят какво означава това – вратата за оставането на планетата и за оставането на власт на сегашните ще бъде отново отворена. Ще се опитат да се възползват от нашата „прошка“ във вакуума, за който Саймън Паркс споменава. Паркс дава много коректни, но кратки обяснения за този вакуум, който ще се получи в даден момент от нашата реалност, не влиза в обяснения, нито за „прошката“, нито в детайли за този период, а на едно място амнистията/помилването е преведено като прошка, както и има някои неточности в превода. Пускам линк на краткото видео със Саймън Паркс с български субтитри, за да не се повтарям с неговата информация, с Благодарност към К. и П. за този линк.

Когато момента, в който служителите на Кабал видят, че не могат нищо друго да направят, освен да се предадат, те ще дойдат при нас и ще кажат, че съжаляват за всичко, което са ни сторили. В личния си живот съм преживяла това и знам какво още ми предстои да се случи. Това не е „дай си ми куклите, дръж си парцалите“, а беше момент, в който членове на Кабал, които излязоха от него, поискаха да преминат към хората, които работят за освобождаването на човечеството, много съзнателно и отговорно.

Образуваха се различни групи на Планетата, които работят съвместно с тези, които първи напуснаха тъмния Кабал. Решението ми на кого какво да кажа съм го взела, и когато се поиска отново разрешение от мен, като за начало ще им кажа, че държа да използват думата ИЗВИНЕНИЕ, и след това ще им кажа : „Аз приемам твоето/вашето извинение и позволявам да останеш/-те на Планетата, НО!!! при тези условия…“ или няма да им позволя, но този вид контакт с тези сили, на които няма да им се позволи да останат, няма да ви се наложи. Те няма да стигнат до всеки човек.

Ние ще трябва да приемем извинението на тези, които ще напуснат Кабал, за да им дадем шанс да продължат напред, като им покажем своя пример за отношението на хората един към друг – за равенство, за съпричастност, за уважение, взаимопомощ, за баланс, хармония и Мир в нашия свят, както и да им дадем шанс да се променят. Ние ще им покажем, че вземаме живота си в свои ръце, и че поемаме отговорност за него, както и за Планетата, но не за да ни олекне, а за да покажем, че сме готови да преминем напред в развитието си.

Аз пиша това, но преди да приемем тяхното извинение, ние самите трябва да се променим и да сме готови да създадем тези отношения по между си, за да продължим напред към тотално новия свят, към който няма да продължи цялото човечество, а само тези, които са се променили…

Пожелавам ви да бъдете проницателни и да правете точни преценки, да използвайте точните думи, а не думите-капани!

Източник: Милена ван Лиер

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ