Спасовден е! Вали ли дъжд, годината ще е богата

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН

Дъждовната капка в този ден струва колкото златна жълтица

Според християнските вярвания след смъртта и Възкресението си, 40 дни, Христос се среща с учениците си, разказва им за Божието царство и им разяснява Светото писание . На четиридесетия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм край Йерусалим и оттам се изкачва на небето – според Евангелието от Лука и Марко. Този момент се смята за край на Христовия път на земята. Спасителят не оставя хората и им изпраща Светия Дух на Петдесетница и продължава да се застъпва за тях пред Отеца си.
Според евангелиста Марко Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога. Това нагледно означава равен на Бога.
На този ден според вярванията Господ прибира душите на всичките покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики Четвъртък. На гробищата жените раздават вино и хляб за своите мъртви.
Българският празник е Спасовден и произлиза от думата „спасение“. На този ден празнуват хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Във вярванията на българите нощта срещу Спасовден е лечебна и болни ходят за росен, лягат до цветята и оставят дар на русалките – лечителки. Този ритуал е описан от Елин Пелин в разказа „Спасова могила“.
Празникът Възнесение Господне се празнува от 4-5 век. С възнесението си Иисус завършва делото на спасението.
За българите Спасовден има дълбок смисъл – денят на Спасителя. Пеят се обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,

дай ни дъждец и росица

да се роди жито, просо,

да нахраним сиромаси,

сиромаси и сираци…

Вярва се, че ако на Спасовден вали дъжд, реколтата ще бъде богата. Дъждовната капка в този ден струва колкото златна жълтица.
В този ден русалките обират росена, кичат се с тях и стават по-милостиви към хората и ги лекуват.
Болни се отнасят до ливади с росен, преспиват там и на сутринта са излекувани.
Следобед на мегдана се играят „спасовски хора“ и се пеят песни, но без музикални инструменти; празнуват всичките именници. От хората и веселбите, с които завършва празникът, е останала поговорката „Те ти, булка, Спасовден!“, чийто смисъл е, че ще се случи някакво неочаквано събитие.

Росен – самодивско биле
Наричат го още русалийме, самодивска трева, яснец. Росенът цъфти през май-юли за две седмици, ухае на лимон, тъй като е роднина на цитрусовите растения; той е от семейството Седефчови.
Листата и цветовете на росена отделят голямо количество етерично масло, което лесно се запалва. Затова в англоезичните страни името му означава „горящ храст“.
Росенът се среща в Централна Европа, Северна Африка и голяма част от Азия. В България е разпространен навсякъде, с изключение на Рила, Пирин и Витоша.
Росенът вирее в крайпътни полета, скалисти сипеи, храсталаци и горски райони.
В лечебната практика се използват корените и листата му.
Росенът съдържа освен етерично масло, сапонини, диктамин – един силно отровен алкалоид, флавоноиди, лимоноидни тритерпеноиди.
Растението действа диуретично, антиревматично, антиконвулсивно, бактериостатично, спазмолитично, потогонно, отхрачващо и др.
Въпреки че росенът е токсичен и употребата му е ограничена, в народната медицина се използва при простуди, ревматизъм, глисти, бяло течение, епилетсия, подагра, пясък в бъбреците, възпаление на бъбречното легенче и пр.

Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасимир, Спасен.

Последно от БЪЛГАРИЯ