Тайната на последните 10 минути от полета на първия космонавт

/

За какво заповядаха на Гагарин да мълчи

Тази година се навършват 60 години от 108-минутния полет на Юрий Гагарин в Космоса. Но и досега в неговата история има много непрочетени страници. И това е една от тях.

Какво не се знаеше за подготовката на полета?

Например, че Гагарин тежи с 2 килограма повече от нужното и че по тази причина може да го замени Титов, за шифъра в специален пакет на борда, който би потрябвал, ако космонавтът полудее, че Корольов няма да пусне 13-и космонавт, макар че не е суеверен, и пр.

Подготовката на полета за 12-и април 1961 г. продължава четири месеца. От легендарните 108 минути в Космоса, които Гагарин преживява, остават скрити десет минути преди катапултирането, за които му е заповядано да мълчи – десет минути от полета, когато за него неочаквано е изтрита границата между живота и смъртта.

Авторитетни учени предричат, че човек, оказал се над Земята, може да полудее, в което вярва и Сергей Корольов. За да не се случи „лудият“ космонавт да започне хаотично да включва приборите, пултът за управление е блокиран. От специален контейнер трябвало да извади първо един пакет, след това – втори, и в него да види цифрата 25, която трябва да набере на пулта, за да се включи. За тази цифра знаят само няколко души, между които Корольов и водещият инструктор на „Восток“ О. Г. Ивановский, който изпраща Гагарин и затваря люка след него. Той разказва:

„Когато Юрий зае мястото си, му казах, че в пакета е посочена цифрата 25… Той се усмихна и отговори: „Зная…“ Оказа се, че преди мене за тайната цифра му съобщил Сергей Павлович…“

На човечеството му провървя с избора на Гагарин за първи космонавт. Той издържа онова, което много други нямаше да издържат.

Един епизод от полета на първия космонавт дълги години е скрит под грифа „строго секретно“. Той обаче е описан подробно в доклада на Гагарин:

„Сложих крака си до илюминатора, но не пуснах щоричката. Беше ми интересно какво се случва. Очаквах разделяне, а не се случваше! Знаех, че според разчета това трябваше да се случи 10-12 секунди след изключването на спирачната установка на двигателя. След изключването му всички „прозорчета“ на прибора за контрол на режима на спускането угаснаха. Според моите усещания беше минало много време, а разделяне нямаше. На прибора „Спуск-1“ не угасваше. „Приготви се за катапултиране“ не светваше. Разделяне нямаше…
След това отново започнаха да светват „прозорчетата“ на прибора за контрол на режима на спускане – първо „прозорчето“ на третата команда, след това – на втората и първата команда. Подвижният индекс стоеше на нулата. Нямаше разделяне…
Засякох времето. Бяха минали две минути, а разделяне не се случваше. Доложих по КА-канала, че спирачната установка на двигателя е сработила… Пресметнах, че все пак ще се приземя нормално, до Съветския съюз имаше шест хиляди километра, но оставаха осем хиляди километра – до катапултирането. Значи ще кацна някъде на Далечния Изток. Не вдигнах шум. По телефона доложих, че разделянето не се е случило… През „Взор“ забелязах северния бряг на Африка. Средиземно море се виждаше ясно.
Разделянето се случи в десет часа и 35 минути, а не в десет часа и 25 минути, както очаквах, т.е. приблизително десет минути след края на работата на спирачната установка…“

В своите безброй разкази за полета Гагарин не разказва какво е преживял в тези злополучни десет минути, а че спирачната установка се е включила точно по график, че техниката работела без засечка… Той е военен човек и изпълнява точно заповедите. Но все пак разказва подробности за тези десет минути в доклада си, защото знае, че след него в Космоса ще летят други.

На първите снимки след приземяването се вижда какво е преживял този човек, намирайки се между живота и смъртта.
В своята книга „Пътят в Космоса“, която Гагарин подарява на писателя Владимир Губарев, пише следното:

„Всеки труд, голям или малък, ако той е вложен за благото на човечеството, е благороден. Щастлив съм, че в него има и моя заслуга…“

С простотата, откритостта и добротата си Гагарин завоюва любовта на хората в целия свят. Навсякъде той е „свой“.

Американецът Алан Шепард извършва полета си 23 дни след старта на Гагарин. Но било предвидено той да полети на 21 април. Подготовката вървяла активно, защото американците искали да изпреварят руснаците. Корольов знаел датата на американския старт и затова бързал – съветският космонавт трябва да полети по-рано!

Суборбиталният полет на Шепард се превръща само в далечна сянка от орбиталния полет на Гагарин. Американецът се надява да се реваншира и е включен в екипа на астронавтите в полета до Луната, но по това време Гагарин вече не е между живите.

В историята на цивилизацията той завинаги ще остане „Първият“.

На страницата на книгата „Пътят в Космоса“, Шепард оставя следната бележка:

„Всички нас той ни повика в Космоса!“

Такива думи пишат в книгата за почетни гости в музея на космонавтиката в Звездното градче Франк Борман, първият човек облетял Луната на „Аполон-8“, и първият стъпил на Луната – Нил Армстронг. Тази фраза се оказва своеобразен девиз за американските астронавти.

На един концерт в развлекателното градче Рино, на който присъствали космонавтът А. Леонов и писателят В. Губарев, певецът Франк Синатра попитал космонавта вярно ли е, че ракетата била несъвършена и по времето на полета Гагарин рискувал живота си.

„Да, рискува го, и то много – признал Леонов. – Тогава не съществуваха системите, които днес осигуряват безопасността. Но трябваше да изпреварим американците, затова и рискувахме…“

Материалът е направен по разказа на писателя журналист Владимир Губарев;

Превод: Издателство PACПEP

Той каза: „Поехали“! На 12 април 1961 г. излетя в Космоса първият човек на Земята – Юрий Алексеевич Гагарин

27-годишният Гагарин излита в 9,07 минути, московско време. Връща се от околоземната орбита след 108 минути. Максималната височина на полета – 327 000 метра. Максималната скорост на космическия кораб „Восток-1“ – 28 260 километра в час.

След полета на 15 април 1961 г. в официално изявление Гагарин съобщава: „На 12 април 1961 г., съветският космически кораб-спътник беше изведен на орбита около Земята; на борда бях аз…“

„… Земята, със син ореол, беше много красива. Нейният ореол плавно преминаваше в бледосиньо до синьо, сиво, виолетово и съвършено черно. Беше великолепна картина…“

На космическия кораб „Восток-1“ е монтиран малък сферичен модул с диаметър 2,3 метра, който е монтиран на горната част на инструменталния модул, в който са разположени двигателните системи. Общото тегло на двата модула е по-малко от пет тона.

Гагарин е закрепен в кресло, което може да напусне само след приключването на полета.

„Восток-1“ е монтиран на ракетоносителя SL-3, който има височина 38,36 метра и тегло на старта – 287,03 тона.

По времето на полета Гагарин не пилотира кораба. Съветските учени не искали да рискуват, тъй като космонавтът можел да загуби контрола над себе си и така да създаде опасност за мисията.

В запечатан плик се съдържа секретен код, който позволява на космонавта да вземе под контрол кораба, в случай че възникне извънредна ситуация.

„Восток-1“ е снабден с продоволствие и вода за десет дни.
При връщането на кораба капсулата му започва ускорено да се приземява, затова се налага Гагарин да катапултира на височина 7 км и благополучно се приземява.

На 7 хиляди метра над повърхността на Земята температурата на въздуха е около минус 30 градуса Целзий. Гагарин е в скафандър и не усеща студ.

Възрастна жена, нейната внучка и стадо крави са първите свидетели на приземяването на първия космонавт.
Полетът на Гагарин се превръща в новина номер 1 в целия свят.

Съветското правителство го награждава с медал и званието „Герой на Съветския съюз“.

Юрий Алексеевич умира след седем години. На 7 март 1968 г. в авиокатастрофа по времето на полет на МиГ-15 като летец- изпитател; той е на 34 години.

На 12 април се отбелязва Денят на космонавтиката.

Малко известни факти за Гагарин

1. До космическия кораб Гагарин придружават двамата дубльори – Герман Титов и Григорий Нелюбов, който е готов да осъществи полета, в случай че възникнат екстрени обстоятелства.

2. Животът на Нелюбов се оказва трагичен. След полета на Гагарин той е изключен от отряда космонавти за нарушаване на дисциплината; след няколко години загива при нещастен случай.

3. Два дни до полета Юрий Алексеевич пише прощално писмо на съпругата си, в случай че се случи катастрофа. Това писмо предават на Валентина Ивановна след гибелта на Гагарин на 27 март 1968 г.

4. Полетът на „Восток-1“ можело да бъде отменен. При проверката на херметичността датчикът на люка не дал нужния сигнал. Водещият инструктор на кораба заедно с работници за броени минути го поправят и затварят люка в обичайното му положение. След това проверката на херметичността преминава успешно и стартът се извършва в назначеното време.

5. Предварително са записани три обръщения на „първия космонавт към народа“ – от Гагарин и дубльорите му Титов и Нелюбов. Подготвени са и три текста за съобщения до ТАСС за първия полет на човек в Космоса – в случай на успешен полет, в случай на издирване на космонавта и в случай на катастрофа.

6. Кадрите със снимките, на които Гагарин разговаря със Сергей Корольов в кабината на кораба и на командния пункт, са имитация, направена по-късно. В момента на старта не им е било до разговори. След това решават да възсъздадат хрониката и молят Гагарин и Корольов да повторят същите думи, казани от тях на 12 април 1961 г.

7. По времето на заключителния етап на полета Гагарин изрича фразата: „Горя, другари, прощавайте…“ Дълго време предпочитат да мълчат за това. Гагарин няма представа как изглежда преминаването на космическия кораб в плътните слоеве атмосфера при спускането. Затова той, като всеки летец, като вижда пламък в илюминатора, предполага, че космическият кораб гори и че след няколко секунди ще загине. Всъщност триенето на температуроустойчивата обшивка на космическия кораб в атмосферата е работен момент, който се случва при всеки полет.

8. На космическите кораби „Восток-1“ не е предвидено кацане на космонавтите в спускаем апарат – на височина 1,5 хиляди метра пилотът трябва катапултира, тъй като на космическите кораби няма двигатели за меко кацане, които осигуряват безопасно приземяване. Освен това специалистите се опасват да не се завари люкът под въздействието на високите температури в плътните слоеве на атмосферата.

9. Една от най-обсъжданите теми е надписът „СССР“ на шлема на космонавта. 20 минути преди Гагарин да тръгне към старта, си спомнят за шпионския полет на американеца Пауърс и решават да напишат на шлема буквите „СССР“, за да не го бъркат с диверсанти. Буквите били написани, без да се сваля шлемът от главата на Гагарин. Ветераните от предприятието „Звезда“, което произвежда скафандри за космонавтите, твърдят, че надписът бил нанесен още по времето на подготовката на скафандъра за полета.

10. Една от най-запомнящите се подробности за първия полет на човек в Космоса са връзките за обувки. По времето, когато Гагарин върви по килима преди доклада до Никита С. Хрушчов, в кадър попадат развързалите се връзки на обувките му. Хрушчов, който присъства на церемонията, твърди, че с връзките на обувките на Гагарин всичко било наред. Героят бил подведен от закопчалката за чорапи. По-рано чорапите били без ластици и закрепвали на прасците закопчалки, за да не се изхлузват. Гумата се откопчала на единия крак на Гагарин и желязната закопчалка го ударила по стъпалото.

  • Издателство PACПEP

 

 

 

 

ПО ТЕМАТА

Астронавти, чиито гласове са записани, ликуват и викат: ”Днес е 22 май 1962 г., ние сме на Марс и имаме въздух!” (ВИДЕО)

„Ние всички знаем, че извънземни посещават Земята. Това, което не знаем е откъде те идват и каква е тяхната цел?“

– Едгър Мичъл, астронавт от Аполо 14


„Питате ме за НЛО и аз ви заявявам публично, че те не са наше творение, а на някоя друга цивилизация. . .цивилизация много по развита от нашата.“

– Юджийн Сърнън, Командир на мисията Аполо 17 за LA TIMES, 1973 година


„Моята позиция относно извънземните е съобразена с официалната позиция и не мога да ги коментирам. Обаче лично мога да ви убедя, че ние не сме сами!“

– Чарлс Кармада, астронавт и инженер към НАСА


„По време на моята работа в Конгреса, като Вице-Президент и Президент, направих няколко допитвания за предоставяне на информация свързана с НЛО. Официалните власти при всяко мое допитване отказваха да ми предоставят каквато и да е информация.“

– Джерълд Форд, бивш американски президент, 17 март 1998 г.


“Ние срещнахме там една цивилизация, много по-мощна и развита от нашата“.

Човекът създал програмата “Аполо“- Пол Браун, малко преди да бъде убит,(разболян от Рак) – през 1972 г., след приключването на програмата, Браун е отстранен от НАСА.


„Смятам, че хората имат право да знаят истината и съм сигурен, че за в бъдеще на властите ще им се наложи да говорят открито за присъствието на извънземните сред нас.“

– Пол Хелиър (Бивш министър на отбраната на Канада)


Въпрос на Сара Макклендън (официален репортер към Белия Дом) към Бил Клинтън:

„Защо нищо не се прави за разкриването на НЛО?“

Бил Клинтън:

„Сара, има правителство вътре в самото правителство и аз не мога да го контролирам.“

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Най-строго пазената тайна на НАСА (ВИДЕО)

Последно от ВИДЕО

Защо беше убит Пьотър Гаряев? Вълнова (квантова) генетика. Генетично оръжие. Генетични ваксини, РНК-убиец с квантово активиране. «СОVID-19» – квантов вирус. Квантова защита (ВИДЕА)

Вълнова (квантова) генетика Известният френски имунолог доктор Жак Бенвенист (1935-2004г.) изследвал електромагнитното излъчване на живата клетка.