Трикове, с които държавата заставя обществото да се подчинява

 

Кризите не се раждат сами

В последно време в мрежата все по-често се обсъжда проблемът за манипулацията на хората, за налагането на чуждо мнение и възгледи, за превръщането на обществото в безгласна маса. Аврам Ноам Чомски – професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт, крупен интелектуалец в западния свят, философ, психолог, политически активист и борец срещу световното насилие, обобщи методите, с които властта манипулира и управлява хората.

С какви трикове държавата постига всичкото това?

1. ОТВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО С МАЛОВАЖНИ ПРОБЛЕМИ.
Основният елемент в управлението на обществото е отвличането на вниманието от важните проблеми и решенията, които вземат политически и икономически управляващите кръгове, чрез насищане на информационното пространство чрез незначителни съобщения. Това се прави с цел да не се позволи на гражданите да получават важни знания в областта на съвременните философски течения, в прогресивната наука, икономика, психология, невробиология, медицина и кибернетика. Вместо тях информационното пространство се напълва с новини за спорт, шоу-бизнес, чалга новини, мистика, клюки, разни брадъри, еротика, порнография, сапунени сериали и др.

2. СЪЗДАВАНЕ НА ПРОБЛЕМ, РЕАКЦИЯ НА ПРОБЛЕМА И РЕШАВАНЕТО МУ.
Създава се някаква „ситуация“, която разчита да получи определена реакция сред населението така, че то да само да поиска да се вземат мерки, които са нужни на управляващите кръгове. Помислете за днешната ситуация с „короновируса“, която е създадена в световен мащаб.

Може да се допусне разширяване на насилието в градовете или се организират кървави терористични актове, за да могат гражданите да поискат властите да вземат мерки, да се засилят мерките за сигурност, които ограничават свободите им.
Или се организира икономическа, терористична или технологична криза, за да накарат хората да поискат от властта мерки за ликвидиране на последиците от нея, макар и в ущърб на гражданските им права, като „необходимото зло“.

3. ПОСТЕПЕННОСТ.
За да постигне приемането на някоя непопулярна мярка, властта започва да я внедрява постепенно, ден след ден, месец след месец, година след година. Така беше наложен неолиберализмът през 80-те и 90-те години: свеждане до минимум функциите на държавата, приватизация, неувереност, нестабилност, масова безработица, заплати, които не осигуряват достоен живот. Ако всичкото това се случи едновременно, може да избухне революция.

4. ОТЛАГАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО.
Този метод за придвижване на едно непопулярно решение се заключава в това, да се представи за „болезнено, но необходимо“ и да се постигне в този момент съгласието на гражданите то да се осъществи в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на някакви жертви в бъдеще, отколкото в настоящето. Народът като цяло е склонен да вярва, че в бъдеще всичко ще се промени към по-добро и че жертвите, които искат от тях, може да се избегнат. Това дава на гражданите повече време да свикнат с мисълта за промените и смирено да ги приемат, когато настъпи времето.

5. ИНФАНТИЛИЗИРАНЕ НА НАРОДА.
Пропагандистките изявления, които са насочени към широката публика, съдържат доводи, персонажи, думи и интонации, които сякаш се отнасят до умствено изостанали деца. Колкото по-силен е стремежът на пропагандаторите да въведат в заблуда слушателите, толкова повече те се стремят да използват инфантилни речеви изрази. Защо? Ако някой се обръща към човека, все едно той е на 12 години, поради силата на внушаемостта в отговора или реакцията на този човек ще отсъства критичната оценка, което е характерно за децата.

6. ИГРА ВЪРХУ ЕМОЦИИТЕ.
Въздействието върху емоциите е класически метод в нервнолингвистичното програмиране, насочен да блокира способността на хората за рационален анализ и в крайна сметка способността им за критично осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалния фактор позволява да се отвори вратата в подсъзнанието, за да се внедряват в него мисли, желания, страхове, опасения, принуди и устойчиви модели на поведение. Заклинанията за това колко жесток е тероризмът, колко опасен е „коронавирусът“, как могат възрастните да се заразят и да измрат, оставят зад кадър случващото се, защото емоциите са враг на логиката.

7. ДЕБИЛИЗАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО.
Важна стратегия е да се постигне това, хората да станат неспособни да приемат методите, използвани да бъдат управлявани и подчинени на волята на властта. Качеството на образованието, предоставяно на нисшите обществени класи, трябва да бъде колкото може по-посредствено, за да може невежеството, което отделя нисшите обществени слоеве от висшите да остане на нивото, което няма да могат да преодолеят нисшите класи.

8. ВЪЗДИГАНЕ НА МОДАТА НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА.
Властите се стремят да внедрят мисълта, че е модерно да си тъп, пошъл и невъзпитан. Този метод е свързан с предишния метод, тъй като всичко посредствено в съвременния свят се проявява в огромни мащаби, във всички социални сфери – от религията и науката до изкуството и политиката. Скандали, жълти вестници, магии, съмнителен хумор и популистки акции – всичкото това постига една цел – да нямат възможност хората да разширят своето съзнание до безкрайните простори на реалния свят.

9. КУЛТИВИРАНЕ НА ЧУВСТВОТО НА ВИНА.
Още една задача е да се накара човекът да вярва, че самият той е виновен за собствените си нещастия, които са резултат от недостатъчните му умствени възможности, способности и прилагани усилия. В резултат вместо да въстане срещу икономическата система, човекът започва да се занимава със самоунищожение, обвинявайки себе си, което предизвиква потиснатост, която от своя страна води до бездействие.

10. ОТЛИЧНО ПОЗНАВАНЕ НА ЧОВЕШКАТА НАТУРА.
През последните 50 години успехите в развитието на науката доведоха до разрив между знанията на обикновените хора и сведенията, които притежават и използват господстващите класи. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология системата разполага с напредничави знания за човека в областта на физиологията и психиката. Системата позволи да се научи повече за обикновени човек, отколкото той сам знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има голяма власт и в голяма степен управлява хората, отколкото те самите могат да се управляват.

Издателство PACПEP

 

Ноам Чомски: „Медиите под контрол“

 

Предишна Статия

Пандемията е нагла лъжа! Доказателства на Алексей Добичин (ВИДЕО)

Следваща Статия

Версия за коронавируса: Той е плацебо

Последно от Свят

Европа – Накъде?

Председателят на Европейската Комисия Урсула Гертруд фон дер Лайен произнесе речта си

Don`t copy text!