Турция – Саудитска Арабия за надмощие в Южна Азия

Докато тези дни европейците са се вторачили в Брюксел и евентуалното решение на Брюксел за санкции срещу Турция, то борбата между Анкара и Рияд отдавна е в ход за влияние над мюсюлманите в Южна Азия. Там техните политически аспирации попадат във вечната вражда Индия-Пакистан.

Част от турската политика в тази част на планетата е силно вербализираната подкрепа на всички възможни международни форуми на Пакистан, за сметка на Индия, по отношение на Кашмир. Подкрепата изглежда, че не е само дипломатическа. Според кюрдската информационна агенция Firat News, цитирана от близкия до Ню Делхи вестник Eurasiatime, командващият т.нар. Сирийска национална армия, създадена от Турция и едновременно командир на милицията „Сюлейман шах“, Мохамед Абу Амша е обявил в края на ноември 2020 г. пред членове на неговия отряд, в окупирания град Шейх ал Хадид, провинция Африн, че „турската държава има намерение да изпрати военни части в Кашмир”. Въпросният командир е съобщил, че обещаната заплата на бъдещите доброволци била около 2 000 долара месечно. Според кюрдския информационен източник подобна акция за рекрутиране е имало и в други окупирани градове в Северна Сирия, а именно Азаз, Джараблус, Баб и Идлиб. След това доброволците щели да бъдат изведени тайно от страната.

Доброто взаимодействие между Анкара и Исламабад пролича по време на 44-дневната война в Нагорно Карабах. Според анализатори още през 2017 г. се е формирал своеобразен триъгълник Турция-Пакистан-Азербайджан. Арменската страна обвини Пакистан, че по време на бойните действия е изпратил офицери в помощ на Баку, което беше отхвърлено от Исламабад.

Джеймс Дорси, старши сътрудник в Школата за международни изследвания в Сингапур отбелязва пред сайта „Nikkei Asia“, че „сближаването на Исламабад и Анкара се дължи на натиска на общественото мнение. Благодарение на вокалната си антизападна реторика Турция е по-популярна в Пакистан, отколкото Обединените арабски емирства /ОАЕ/ или Саудитска Арабия.“ В тази светлина през 2019 г. Пакистан, Турция и Малайзия обявиха, че ще създадат телевизионен канал на английски език от типа BBC, за да изведат на преден план проблемите на мюсюлманите и да се борят с ислямофобията на Запад.

Рияд и Абу Даби обаче имат силни, дори по-ефективни инструменти за упражняване на натиск върху Пакистан, в борбата им срещу нарастващото турско влияние сред неговите граждани. Става въпрос за милионите пакистанци, които все още работят в тези две богати страни от Персийския залив. Несъгласието на протурската политика на Исламабад от страна на ОАЕ започна на 14 август 2020 г., националния празник на Пакистан. С благословията на Рияд, тогава емиратските власти освободиха голяма група пакистански работници от техните позиции в икономиката на богатата арабска държава. Стана ясно, че са анулирани работните визи на около 3 000 души, които своевременно са били предоставени на Индия. Според саудитския вестник „Saudi Gazette“, в същия момент, подобна стъпка предприема и кралството, което е решило да наеме свои собствени граждани като имами, водещи молитвите в големите търговски комплекси. До този момент тази работа вършеха предимно пакистанци. Действието е насочено към затварянето на вратата на около милион пакистански мюсюлмани, които намират препитания в сектора услуги на кралството.

Саудитското правителство смята търговските комплекси за много важни, тъй като те са фасадата на Саудитска Арабия за развиването на туризма, който напоследък се превърна в икономически приоритет. Указанията, дадени на агенциите, контролиращи големите търговски комплекси, е да назначават саудитски имами и мюезини. Както подчертават местни източници, една от основните причини за освобождаването на пакистанците – имами, е техният радикален антисемитски тон в проповедите, който не се вписва в новата политика на принца-престолонаследник Мохамед бен Салман, по отношение на Израел.

Влошаването на отношенията Саудитска Арабия – Пакистан беляза своята кулминация на 19 декември 2019 г. Тогава се проведе антисаудитската среща на отцепници от ОИС в Куала лумпур, Малайзия. Те бяха организирани от Турция и Иран. Пакистан политически я подкрепи, тъй като кралството отказа да сподели позицията на Исламабад по въпроса за Кашмир. Силният натиск на Рияд обаче уплаши пакистанския премиер Имран хан и той отказа лично да отиде в Малайзия. Все пак реакцията на Мохамед бен Салман не закъсня. Той поиска от Пакистан да върне за два дни един милиард долара от общо 3 милиарден заем, неколкократно разсрочван. Демонстративно в следващите дни бен Салман отпусна заем, в същия размер, на Индия. Рияд изрази своята неутрална позиция за Кашмир, пускайки банкнота от 20 риала, на която се показва областта като независима държава. По-късно кралството оттегли банкнотата, след възраженията и на двете страни в конфликта.

Друг момент в напрежението Саудитска Арабия-Пакистан е заявеното намерение на Израел, след установяването на дипломатически отношения, да осигури цялостно нова система за сигурност на арабската държава. Това означава, че всички пакистански военнослужещи, които понастоящем получават заплата в този сектор, ще бъдат освободени. Исламабад се опасява, че тяхното място ще бъде заето не само от израелци, но и от индийци, чиято държава поддържа отлични отношения с Тел Авив.

Експерти предполагат, че много скоро ще настъпи краят на масовото присъствие на пакистанците в икономиката на богатите страни от Персийския залив. Със сигурност тяхното място ще бъде заето от работници, чиито държави се съобразяват с новата политика на Саудитска Арабия и ОАЕ. Изборът е между турския вокален антивестернизъм и саудитско-емиратския прагматизъм.

  • The Foreign Insider

Последно от СВЯТ