Турция все по-широко отваря коридорите за контакт с Израел

През август 2020 г., когато Обединените арабски емирства сключиха мирен договор с Израел, президентът Ердоган и неговото МВнР определиха поведението им като „лицемерно по отношение на палестинската кауза“, заплашвайки, че ще затворят посолството на арабската страна в Анкара. Не само, че не го сториха, но и днес информационните агенции съобщават за възстановяването на прекъснатите, официално заради ковид-19, полети между Абу Даби и Истанбул.

На фона на критиките за израело-емиратското споразумение през лятото, преди дни, след анонсирането на подобно израелско-мароканско споразумение министърът на външните работи на Турция Мевлюд Чавушоглу заяви: „Всяка държава може да установява дипломатически отношения, с когото си пожелае.“

Според наблюдатели множество са факторите, които притискат Анкара да търси установяване на „ново“ и „реално“ приятелство с еврейската държава. Сред тях са дългосрочните енергийни планове в Източното Средиземноморие, ситуацията в Сирия и други. Има обаче един форсмажорен факт, който притиска Ердоган да търси възстановяването на израелското партньорство, такова каквото беше преди 2010 г. и преди 2018 г., когато Анкара отзова посланика си от Тел Авив. Става въпрос за гласувания от американския Конгрес нов бюджет за отбрана, в размер от около 740 млрд. долара. В неговата структура ясно личат пет мерки, които са откровени санкции срещу Турция. В тях за заложени наказателни действия срещу цели сектори на турската военна индустрия, както и срещу техни ръководни кадри. В момента, в който текстът мина с огромно /надвишаващо президентското вето/ мнозинство турската лира падна с нови 1,30%. Президентът Тръмп заяви, че ще спре закона, но не заради турските санкции, а заради факта, че долната камара на американския законодателен орган не отмени член 230 от „закона за интернет“. В този текст се казва, че социалните медии могат да вземат отношение към постингите, както се получава често с тези на Тръмп в туитър. Все пак отиващият се президент отбелязва нещо друго като причина, а именно „че основният печеливш от новия военен бюджет на САЩ е Китай“. Той не посочва причина за това свое твърдение.

Анкара трябва да изчака гласуването на текста и в Сената. Ако вотът се повтори и в горната камара /т.е. повечето републиканци да подкрепят колегите си демократи/, вероятно това ще бъде негласна директива и за Европейския съюз, който преди дни принципно гласува санкции за Турция. На този етап обект на европейски наказателни мерки са единствено двама представители на турската нефтена компания TRAO. През март европейците трябва да вземат решение дали ще има евро-американска ножица за Анкара или санкциите ще се превърнат само във вербални заплахи. Анализатори припомнят, че санкциите на САЩ имат много по-силно влияние върху турската икономика, отколкото тези на ЕС.

  • The Foreign Insider

Последно от СВЯТ