Фатализмът на Александър Сергеевич Пушкин

През първото десетилетие на 19 век в Петербург се появила ясновидката Александра Киргхоф, немкиня. Тя гледала на кафе, понякога и на карти. На предсказанията й вярвал дори императорът Александър I.
След войната Александра Киргхоф се прочула, особено сред младите офицери. Те я наричали “старица”, “лелка”, “вещица”.

Ясновидката била позната и на големия руски писател А. С. Пушкин. През 1818 г. той я посетил и тя му предрекла: “Вие тези дни ще се срещнете с ваш стар познат, който ще ви предложи хубава служба; след това ще получите писмо с пари, но съм длъжна да ви кажа, че няма да починете от естествена смърт…”

След няколко дни в театъра Пушкин срещнал Алексей Орлов, който му предложил да постъпи в конната гвардия. Скоро след това Пушкин получил по пощата писмо с пари, които изпратил неговият приятел от лицея Корсаков; някога той взел заем от поета; сега получил наследство от баща си и си върнал дълга. Такова бързо изпълнение на пророчеството на ясновидката поразило и без това мистично настроения Пушкин.

Предсказанието на гадателката имало продължение: “… на 37 години се пази от бял кон или от висок светлокос мъж…” Поетът до такава степен вярвал в зловещото предсказание за своята смърт, че престанал да язди бял кон и не общувал със светлокоси мъже.

Според Лев, брата на Пушкин, големият писател знаел и за едно друго предсказание-предупреждение на гадателката – неговата фатална женитба с Наталия Гончарова. Присъствали на венчавката на Пушкин и Наталия, разказвали, че поетът се чувствал нещастен и си личало, че се венчава без желание.

Съществуват много версии за трагичната съдба на Александър Сергеевич. Нумеролози я обясняват с цифрите в рождената му дата и в цифрите на датата на венчаването му с Гончарова; в тях присъствало числото 666 – числото на звяра. Предсказанията били направени през 1818 г., което съдържа два пъти числото на звяра. Поетът тогава бил на 18 години – 3 по 6…

Според християнското учение простосмъртният не трябва да търси начини да научи бъдещето си, а само да вярва, да изпълнява Божиите заповеди и да пази сърцето си чисто. Желанието на човека да знае бъдещето си, е опасно, защото дори и да го научи, той не може да го промени – Провидението не може да бъде измамено.

Пушкин вярвал в предначертаното “свише”, което буквално променяло състоянието на съзнанието му. Смъртоносното предсказание се превърнало в мощен енергоинформационен импулс, който заседнал в подсъзнанието му и се трансформирал в негативна програма за бъдещи трагични събития. Може би в това се крие тайната на ясновидството; предсказанието, подплатено със силни емоции – страх и въображение, прераства в негативна програма и събитията се материализират.

Пушкин бил маниакално суеверен, често посещавал врачки, внимателно изслушвал предсказанията им и след това търсел съвпадения в живота си. Той вярвал, че съдбата не може да се промени; според психолози и енерготерапевти с мощното си въображение поетът формирал на астрален и ментален план енергийните образи, които му предсказвала гадателката.

Въображението и страхът са два мощни фактора, на базата на които мисълта може да се материализира във физически план в събитие. Колкото повече съзнанието е заето с пророчеството, толкова по-силно е привличането на нещастието. Енергийното клише, кодирано в предсказанието за смъртта на поета, сработва в нужния час.

Числото на звяра преследва Пушкин до последния му час. 36 часа след дуела той се мъчи в агония – това са 6 шестици…
В навечерието на екзекуцията на декабристите Пушкин сънувал, че му падат пет зъба. Този сън според него предвещавал зловещи събития за декабристите.

Мистика преследвала цялото семейство на Пушкин; от уста на уста се предавали разкази за нелепо починали роднини. По-голямата сестра на поета – Олга, се увличала по гадаене, хиромантия и предсказания.
След като завършил лицея на 18 години, Пушкин помолил Олга да му гледа, но тя дълго отказвала. Александър обаче бил настойчив и тя се съгласила. С усмивка момичето поело ръката на брат си, вгледало се в линиите й и побледняло: “О, Александър!… Виждам, грози те насилствена смърт… И то не в напреднала възраст…” Това предсказание било направено много преди Пушкин да посети Киргхоф.

По времето на заточението си в Одеса поетът се запознал с грък гадател. На молбата на поета да му разкаже за съдбата му, гъркът го завел в една лунна нощ в степта. В нощната тишина, на фона на лунната светлина и под звуците на магьоснически заклинания, гъркът разпитал поета за часа, деня и годината на раждането му. Той също предсказал смъртта му от ръката на “бял човек”; фактически повторил думите на гадателката от Петербург.

Пушкин се обърнал към А. Киргхоф още веднъж. Той бил вече в Москва, след заточението си в Михайловское. Гадателката му съобщила, че “ще почине… заради жена си”.

По времето на сватбата на поета с Наталия Гончарова сякаш самото Провидение се опитвало до го предупреди; по времето на венчавката паднали от аналоя кръстът и евангелието; свещта в ръката на поета угаснала. Той побледнял и разбрал, че това са лоши поличби.
Алексей Вулф разказва следната версия за пророчеството на Киргхоф. Тя погледнала ръката на Пушкин, дълго и внимателно разглеждала линиите там и накрая обявила, че ще почине от насилствена смърт, че ще бъде убит заради жена от светъл млад мъж.

Суеверният поет не можел да остане равнодушен към предсказанията на гадателката, които повлияли на по-нататъшния му живот. Той не бил страхливец, макар и фаталист, не бягал от съдбата, а вървял срещу нея.
През 1836 г. в Петербург били разпространени слухове за изневерите на Наталия Гончарова, приписвали й връзка дори с императора. Пушкин получавал много анонимни писма; интриганти се стремели да сблъскат Пушкин с императора. Поетът не можел да призове императора на дуел и гневът му се стоварил върху младия Дантес, който също ухажвал Наталия Гончарова.

В дните от 4 до 16 ноември 1836 г. поетът му изпратил две покани за дуел. А до царя, чрез Бекендорф, изпратил писмо, в което заявил, че не желае името на жена му да се свързва с когото и да било. Под натиска на двама приятели Пушкин два пъти оттеглял поканите за дуел към Дантес.

На 10 януари 1837 г. се състояла венчавката на Дантес със сестрата на Наталия Гончарова; на бала, организиран на 22 януари, Дантес танцувал с Наталия.
На 26 януари Пушкин направил смъртоносен ход – изпратил оскърбително писмо до Хекерен, чийто доведен син бил Дантес. Според каноните на дворянството Хекерен трябвало да извика Пушкин на дуел, но той бил официално лице – посланик на Холандия в Русия, нямал правото да нарушава законите на държавата, в която служел и изпратил писмо от името на Дантес, 180-сантиметров млад мъж, който носел бяла униформа и яздел бял кон…

В навечерието на дуела Пушкин бил спокоен и деловит. Меценатът и близък приятел на поета П.В. Нащокин знаел за фаталното предсказание на А. Киргхоф и поръчал за него специален пръстен със скъпоценен камък, който да го пази от насилствена смърт. Поетът ценял този подарък и не го свалял от пръста си, но в деня на дуела не бил на ръката му…

Сбъднало се последното от предсказанията на Александра Киргхоф за Пушкин. Поетът бил убит в дуела с Дантес.

Откъс от второто преработено издание на книгата на издателство „PACПEP” – „Ясновидците и техните пророчества”

Пет тайни факта за Пушкин, за които не разказват в училище

Александър Пушкин – Специален аген?

Фатални поличби и неслучайни случайности в живота на Александър Пушкин. Малко известни факти от живота на Пушкин

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ