Федерико Гарсия Лорка – Социалистът хомосексуалист, разстрелян от фалангистите на 19 август 1936 г.

Федерико Г. Лорка е испански поет, драматург, музикант и художник-график. Той е централна фигура в групата „Поколение 27 година“, един от най-ярките дейци на испанската култура през ХХ век. Поезията на Лорка е смес от сюрреалистични мотиви и традиционния испански фолклор. Убиват го франкистите в началото на Гражданската война.

Федерико Гарсия Лорка е роден на 5 юни 1898 г. в градчето Фуенте Вакерос, в испанската провинция Гранада, в семейството на земеделец. Момчето се занимава с музика и живопис, след това започва да пише стихотворения. През 1909 г. семейството на Лорка се премества в Гранада. През 1914 г. младежът учи право, философия и литература в местния университет. През 1918 г. излиза първият му поетичен сборник „Впечатления и пейзажи“, който няма комерчески успех.

През 1919 г. Лорка пристига в Мадрид и постъпва в литературния отдел на Мадридския университет. Заедно с приятели студенти той организира театрални представления и пред публика чете свои стихотворения. Тогава се сформира групата „Поколение 27“, в която влизат известни личности като Луис Бонюел – испански и мексиканси кинорежисьор, Рафаел Алберти и Салвадор Дали – живописец, скулптор, режисьор и писател, с които Лорка се запознава, както и с Грегорий Мартинес Сиера, директор на театър „Еслава“. По молба на Сиера Лорка пише първата си пиеса „Магьосничеството на пеперудата“ и осъществява постановката й. До 1928 г. Лорка учи в мадридския университет.

През 1921 г. той издава „Книга със стихове“, в която се чувства влиянието на Хименес и Дарио; стихотворенията му са музикални и близки до народното творчество.
През 1927 г. издава сборника „Песни“, в който животът е представен в драматична светлина, присъща на популярните андалуски песни. По това време поетът се увлича по андалуското дълбоко пеене и участва във фестивали. В същата година в Барселона е организирана първата му изложба с картини.

През следващите години Лорка се превръща в бележита фигура сред художниците-авангардисти. Излизат и други негови поетични сборници, сред които „Циганско романсеро“ – 1928 г.

След една година заминава за Ню Йорк и в Колумбийския университет изучава английски език; там излизат нови негови произведения: стихотворенията „Поетът в Ню Йорк“ – 1931 г., пиесите „Публиката“ – 1931 г., и „Когато минат пет години“ – 1931 г.

Когато Лорка се връща в Испания, вече е паднал режимът на Примо де Ривера и е установена Втората испанска република.

През 1931 г. той е назначен за директор на студентския театър La Barraca. Там Лорка пише най-известните си пиеси – „Кървавата сватба“, „Йерма“ и „Домът на Бернарда Алба“.

Участниците в театъра си поставят задачата да възродят у зрителя интереса към класическата драматургия в Испания. В селата организират представления на пиеси на Сервантес, Калдерон и Лопе де Вега. Първият зашеметяващ успех идва благодарение на постановката „Мариана Пинеда“. Декорацията за сцената е направена от Салвадор Дали. Тази драма разказва в стихове за мъченическата смърт на девойка, живяла в Гранада, която организирала нелегална дейност против тиранията на Фердинанд Седми.

През 1933 г. излиза пиесата на Лорка „Любовта на дон Перлимплин“. Същата година поетът заминава за Буенос Айрес, за да постави там пиесите си.

Една от най-прочутите пиеси на Лорка е „Кървавата сватба“, поставена в Мадрид през 1933 г., и веднага заслужил зрителската любов. В основата й заляга сюжетът как в своята първа брачна нощ невестата избягала при друг. Авторът я замисля като първата част от трилогията „Испанската вселена“. В основата на трите пиеси заляга трагедията на жените, които предизвикват кървави разпри. Втората част е написана през 1934 г. – това е трагедията „Йерма“. Тя разказва за жена, която иска да стане майка, но мъжът й не е способен да стане баща. Йерма не иска да изневерява на мъжа си, но и не иска да наруши традицията, да го изостави. В крайна сметка тя се решава да го убие. Тази пиеса не е приета радушно от критиката. Лорка е обвинен, че е пренебрегнал испанските традиции.

През 1935 г. поетът пише трагедията „Домът на Бернарда Алба“. Това е краят на трилогията. Съюжетът се завърта около петте дъщери на една деспотична жена, която затваря момичетата в строги рамки и иска изпълнение на всичките си предписания. Трагедията е в това, че момичетата жадуват за любов и напускане на майчиния дом. Майката става причина за смъртта на любимия на най-малката дъщеря, която се самоубива. Лорка създава образа на Бернарда Алба специално за гениалната актриса Маргарита Ксиргу. Тази пиеса се смята за връх в творчеството му. Но той обичал пиесите си „Аудитория“ и „Когато минат пет години“. Смятал, че в тях се разрушават рамките на театралния реализъм и намират въплъщение сюрреалистичните драматургични експерименти.
Последното поетично творение на литературния гений на Лорка е „Плач по Игнасио Санчес Мехиас“, написано през 1935 г. То е посветено на смъртта на един от най-близките приятели на поета, известен тореадор.

Лорка става известен в Испания и чужбина благодарение на сборника стихотворения „Цигански романсеро“ през 1928 г. Успешна е и „Поема за тъжна песен“, публикувана през 1931 г., която лепва на Лорка определението „цигански поет“. В тези произведения талантът на поета се разкрива най-пълно, проявяват се основните черти на лирическия му герой. Неговият възглед за живота е пълен с фатализъм, чувства се огромна емоционална драма.

През лятото на 1936 г. Лорка планира пътуване до Мексико, но преди това решава да посети родния си край. В Испания вече се е разразила Гражданската война, в цялата Южна Испания и Гранада избухва военен метеж, към който се присъединява и гарнизонът в града. Представителите на новата власт започват масови арести, а след тях – и разстрели. Републиканци и леви се оказват застрашени.

Лорка не членува в политически партии, но се смята за „ляв“. Затова на 18 август е арестуван. На 19 август заедно с двама тореадори и един учител е разстрелян в местността Виснар, предпланинската част на Сиера Невада. Това се случва по заповед на центъра на франкистите.

Разстрелът е извършен на разсъмване. В поета попадат куршум след куршум, а той се опитва да се изправи, вцепил ръцете си в червеникавата пръст…

Следващите десетилетия, чак до смъртта на Франко книгите на Лорка са забранени в Испания.
Съществува версията, че той не е убит, а е изчезнал без вест.

През 2008 г. внучката на учителя, който бил разстрелян заедно с Лорка, поискала есхумация на телата в общия гроб, в който би трябвало да е погребан и Лорка. Есхумацията на този гроб и на още 18 била извършена по заповед на съдията Балтасар Гарсон. Останки от поета не били открити.
Една версия твърди, че ранения поет тайно бил изпратен в Аржентина, но не помнел името и миналото си.

През 2015 г. радио Cadena SUR публикува неизвестни документи от архивите на Главното полицейско управление в Гранада, които потвърждават разстрела на Федерико Гарсия Лорка от франкистите. Полицейски доклад от 1965 г. пише, че Лорка е „неблагонадежден“ заради социалистическите си възгледи, принадлежност към масоните и подозрения за хомосексуализъм.

Произведенията му са преведени на много езици.
Творчеството на Лорка е многостранно, преплетено с народни вярвания. Поезията му е трагична, близка до канте хондо – народното музикално изкуство, което отлично предава атмосферата на тъмнината, нощта и небитието.
В едно стихотворение от сборника „Поетът в Ню Йорк“, Лорка предусетил Гражданската война, собствената си смърт и неизвестното място, където ще бъде погребан…

В края на 80-те години благодарение на изследванията на биографа Йен Гибсън става известно, че Лорка бил хомосексуалист. Неговият любовник в последните години в живота му бил журналистът и критик Хуан Рамирес де Лукас, на когото поетът посветил „Сонети за тъмната любов“.
Лорка бил член на Мадридския съюз на антифашистката интелигенция, създаден от Рафаел Алберти. Не се занимавал с политика, но ходел на митинги, защото големият поет винаги е против фашизма.

На 18 юли 1936 г. Франко изпратил войски срещу републиканското правителство в Мадрид. На 1 октомври генералът бил провъзгласен за държавен глава. Войната продължава още три години. През есента на 1936 г. страната е потопена в братоубийствен терор.

На 20 ноември в затвора Аликанте републиканците екзекутират Хосе Антонио Примо де Ривера. Основателят на „Фалангата“ – партията за национално възраждане, бил привърженик на поезията на Федерико Гарсия Лорка, разстрелян три месеца преди това.

Отношенията между Лорка и Салвадор Дали

Лорка виждал в лицето на Дали не само близък приятел, но и потенциален сексуален партньор. Салвадор боготворял Лорка и вероятно интересът му бил чисто платоничен. Идилията между тях продължила около пет години. Дали, на когото омръзнали въздишките на поета, прекъснал отношенията си с него. Слуховете разказват, че Лорка се опитвал да съблазни Дали и след това отношенията им били прекратени. В свои интервюта Дали повтарял, че отказвал на Лорка в неговите хомосексуални прояви.

Лорка посветил на Салвадор и други красиви юноши много стихотворения. Сред тях е стихотворението „Ода за Салвадор Дали“.

Въпреки разрива, Дали винаги се изказвал топло за Лорка; спомнял си го като най-добър приятел в младостта си и бил шокиран от смъртта му; дълго не можел да повярва, че това се е случило.

ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА – 1898-1936 Г.

Поезия

ПОЛЕ

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

Небето е от пепел.
Дърветата са бели.
Чернеят като въглен
опалени стърнища.
На залеза тъмнее
запечената рана,
хартията безцветна
на чуките се сбръчва.
Пушилката от друма
по урвите се крие,
потокът става мътен,
а вировете тихи.
Звъни в дрезгавината
на стадото звънчето
и свойта броеница
долапът роден свърши.

 

Небето е от пепел.
Дърветата са бели.

РОМАНС ЗА ЛУНАТА

Дойде в ковачницата черна
луната със волани бели.
Момченцето я гледа, гледа,
не може да й се нагледа.
И сред полюшнатия въздух
ръце замахала, луната
разголва, чиста и порочна,
гръдта си от олово твърдо.
– Луна, луна, по-скоро скрий се,
че ако циганите дойдат,
от твоето сърце гердани
и пръстени ще си направят.
– Момченце, нека потанцувам.
Когато циганите дойдат,
въз наковалнята с очички
притворени ще те заварят.
– Луна, луна, по-скоро скрий се,
конете им аз вече чувам.
– Момченце, чакай, не ми мачкай
колосаната белота.

 

Летеше конникът, заудрял
по тъпана на равнината.
Притворило очи, момчето
в ковачницата бе заспало.

 

А циганите, бронз и дрямка,
през прашните маслини идат.
Главите – вдигнати нагоре,
очите – жълти и сънливи.

 

Как пее птицата среднощна,
ах, как тя пее на дървото!
Върви луната по небето,
момчето за ръка повела.

 

В ковачницата виком викат,
ридаят циганите скръбни.
Ветрецът тих я тули, тули,
ветрецът вече я затули.

 

Casida de la rosa
Federico Garca Lorca

La rosa
no buscaba la aurora:
casi eterna en su ramo,
buscaba otra cosa.
La rosa,
no buscaba ni ciencia ni sombra:
confn de carne y sueo,
buscaba otra cosa.

La rosa,
no buscaba la rosa.
Inmvil por el cielo
buscaba otra cosa

КАПРИЧИО

Зад всяко огледало
по една звезда е мъртва
и една дъга – небесна рожба
е заспала.
Зад всяко огледало
има покой вечен
и гнездо мълчания,
още нелетели.
Огледалото е мумия
на извора, която се затваря
като светлинна раковина
през нощта.
Огледалото
е майката роса,
книгата, която реже
здрача, ехото, което става плът.

ГАЗЕЛА ЗА СУТРЕШНИЯ ПАЗАР

Изпод арката Елвира
минеш ли със стъпки бързи,
името ти да науча
и ще се задавя в сълзи.
Каква луна от сива свила
бузата ти е обезкръвила?
Кой прибира твойта жътва,
снегове възпламенила?
Чий ли кактусов бодил е
тъй кристала ти сразил?
Там, под арката Елвира,
чакам стъпките ти бързи,
от очите ти да пия
и да се задавя в сълзи.
Глас когато извисяваш,
сред пазара ме раняваш!
Че си карамфил влудяващ,
цъфнал в купчини от жито!
Как далеч съм там, до тебе!
Колко близо, щом си тръгнеш!
Там, под арката Елвира,
чакам стъпките ти бързи,
по бедрата ти да страдам
и да се задавям в сълзи.

Издателство PACПEP

Последно от СВЯТ