Финалът на инсценировката

Както знаете, преди шест дни Прокуратурата съобщи, че е прекратила делото за катастрофата с колата на НСО, в която се возела Караянчева. Това станало по молба на самата председателка на парламента.

Защо го е прекратила според мен?

1. Защото съдебните дела са публични, а ако това бъде засекретено, ще стане скандал.
2. Защото по такива дела има обвиняем – в случая 31-годишна дама, шофирала другата кола.
А ако въобще няма такава дама? Понеже досега никой така и не научи как се казва тя, не научи имената на семейството й, никой не видя физиономията й, нито тази на съпруга и детето й! И дори неофициално чрез медиите се съобщи, че веднага след случилото, ей на – имигрирали неизвестно къде. (бел.: ако си обвиняем, няма как да минеш границата, освен с разрешение на съд).
Кой тогава да изправят на подсъдимата скамейка, как да съдят фантом, измислен навремето?
3. Имало трима свидетели. Те също като „обвиняемата“ и досега останаха напълно анонимни – като призраци, за които се говори, но всъщност се фантазира.
4. Дори да намерят обвиняема, като платят щедро на някое подставено лице, на едно дело може да се случи всичко. И да лъсне някой неприятен и скандален факт. Какъв?

Точно преди една година, на 23 септември пуснах мой пост за „драмата”, станала на 15 септември – няма катастрофа, има инсценировка.

Година по-късно онази моя „конспирация”, както я нарекоха част от коментиращите, вече официално, макар и негласно е потвърдена – чрез отказа от съдебен процес. Ето го и постът :

Около катастрофата с председателя на парламента: Представиха ни инсценировка! Пътен конфликт, пиянска драма или… тайна визита в чужбина? (ГАЛЕРИЯ)

  •  Григор Лилов

Последно от БЪЛГАРИЯ