Агентът Mussolinoff? Бил ли е Бенито Мусолини таен агент на Царска Русия

В пика на кариерата си т. нар. италиански диктатор Бенито Мусолини се изявява като политически авантюрист, който прави завой от социалистически към фашистки убеждения. Тази трансформация при него съвпада с факта, че по това време бъдещият Дуче е вербуван от разузнаването на императорска Русия.

 

Социалист, пък подпалвач на война

 

 

 

През 1914 г., когато избухва Първата световна война, Бенито Мусолини е редактор в миланския социалистически вестник „Аванти!“ – един от най-четените в Италия. По това време страната е „ябълка на раздора“ между Антантата и Австро-Германския съюз. Рим е свързан с довоенен договор с Берлин и Виена – чрез „Тройния съюз“, но отказва да ги поддържа във войната, обявявайки неутралитет. Едновременно с това в Италия започва гореща вътрешна дискусия по въпроса за въоръжена поддръжка на Антантата. Лидер на „неутралистите“ е видният политик и експремиер Джовани Джолити. Противоположният лагер е оглавен от Мусолини.
В началото статиите в „Аванти!“ поддържат неутралитета. Онези, които тласкат италианците към война, Мусолини нарича „предатели“. Но скоро запява друга песен.

Историци отбелязват, че тонът на публикациите в „Аванти!“ придобива силен антигермански и антиавстрийски характер. Вестникът вече не изглежда неутрален, а проантантовски, каквито са симпатиите на Мусолини. Той влиза в разногласия с лидерите на социалистическата партия и е отстранен от редакторската работа във вестника. Мусолини започва да издава своя вестник – Il Popolo d’Italia, „Италианският народ“, който по-късно се превръща в орган на фашисткото движение.

 

Агентът Mussolinoff

 

 

Смяната в политическите възгледи на Мусолини частично е платена от чужди държави. Според Филипо Налди, издателя на вестник Resto del Carlno, с Мусолини установил връзка статският съветник Матвей Геденштром, агент на руското външно разузнаване, който живеел в Милано. Мусолини се превръща във важен източник на информация за царското разузнаване. Освен това Геденштром съобщава в Петроград, че Мусолини обещава да ускори влизането на Италия във войната, ако получи един милион франка. С тези средства бъдещият Дуче планирал да въоръжи хиляда доброволци и да провокира граничен сблъсък с Австро-Унгария.

Другият канал на връзка на Мусолини с Русия е Иван Манасиевич — Мануйлов, известен в дореволюционна Русия авантюрист. В Париж с пари на тайните служби той издава вестника „Руски преглед“, но често посещава Рим и влиза в журналистическия кръг на „Аванти!“. Според много публицисти Манасиевич-Мануйлов, който в петербургското висше общество се ползва със славата на хомосексуалист, превръща Мусолини в любовник.

Но едва ли руснаците са повлияли сериозно на Мусолини. По-скоро той използва всичките възможности за прокарване на своята политическа линия – вкарване на Италия във войната. Известно е, че по това време Мусолини сътрудничи и на британското разузнаване.

В Петроград от авантюристичния план на Мусолини се заинтересувал великият княз Николай Николаевич. Но основателят на фашисткото движение не получил финансиране. Геденшторм му предал само 150 хиляди лири, благодарение на което през 1915 г. във вестник „Италианският народ“ е публикувана проруска статия за черноморските проливи. След като излиза тази публикация журналистите лепват на Мусолини прякора Mussolinoff.

Тази история има неочаквано продължение, когато документите, изобличаващи Мусолини за връзки с Русия, попадат в Чрезвичайната комисия – ЧК. През 1933 г. известният разузнавач Павел Судоплатов предлага на Сталин да използва тази информация за отслабване на връзките на Италия с фашистка Германия. На фюрера може да не му хареса, че неговият италиански „колега“ е бил в контакт с евреина Манасиевич-Мануйлов. Но Судоплатов сбъркал. След като получил копия от тези документи, Хитлер се възползвал от тях, за да шантажира Мусолини и по този начин още повече сплотил „Оста Рим-Берлин“.

Издателство PACПEP

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times