ВЪПРОС (радио „Радонеж“): Виктор Александрович, Вие имате много предавания за светото Царско семейство. Известна е почитта Ви към Царствените мъченици. Но мнозина слушатели с учудване забелязаха, че напоследък във Вашите предавания се забелязва подчертано уважително отношение към Сталин. Моля да обясните, как у Вас се съчетава почитта към светия Цар и такова уважение към Йосиф Сталин, който несъмнено е един от революционерите-богоборци, разрушили съзнателно Руската империя, виновни за разпалването на братоубийствена гражданска война, за смъртта и преследванията срещу хиляди новомъченици и изповедници?
ВИКТОР САУЛКИН: Ще се опитам да обясня.
Проблемът е там, че не може да се разсъждава за всичко случило се в Русия в миналото столетие и през ХХІ век, ако не се помнят животът и подвигът на светия Цар-мъченик Николай ІІ Александрович. Можем да открием изворите на най-великата Руска трагедия на ХХ век, в това число на всички нейни велики победи и постижения през миналия век само, ако се вгледаме в съдбата и християнския подвиг на Царствените мъченици.
За Йосиф Сталин, неговата роля в историята и съдбата на Русия, е невъзможно да се размишлява, ако не се обърнем към подвига на Царя-мъченик. Защо вместо Православния император, „Белия цар“, както наричали руските владетели, начело на Русия дълги години стоя „Червения цар“?
Ако някой преди години ми беше казал, че в своите предавания ще говоря за Сталин, нямаше да му повярвам. Но от известно време сред православните хора се разгърна дискусия за личността на Сталин, за неговата роля в историята на Русия. Защо на мястото на Руската империя се появява Съветския съюз?
ВЪПРОС: Какво Ви накара да се обърнете към Сталин в своите предавания? Нима без разговор за Сталин не може да се говори за духовния смисъл на руската история? Та тази тема не само смущава някои слушатели на нашето радио, но често предизвиква резки спорове.
ВИКТОР САУЛКИН: Хайде да помислим кое е най-великото и трагично събитие, което преживя Русия през ХХ век? Мисля, всички ще се съгласят, че това е Великата отечествена война.
След Първата световна война бе разрушена Руската империя.
След Втората световна война Русия просто трябваше да прекрати историческото си съществувание. Впрочем, мнозина историци са съгласни, че Първата и Втората световни войни представляват всъщност една и съща Световна война с кратка пауза от 20 години.
Кои сили причиниха двете Световни войни? Как устояхме и победихме в най-страшната и кръопролитна война в историята на човечеството?
А може ли да говорим за Великата отечествена война, без да споменаваме Сталин? И дали е справедливо?
През 2005 г. бях много изненадан каква злобна „антисталинска“ кампания се разгърна в навечерието на 60-годишнината от Победата в либералната преса и по всички телевизионни канали. Ето защо посветих предаване в пряк ефир на ролята на Сталин във Великата отечествена война. Изглежда, всеки нормален човек би трябвало да разбира, че армията и народът не могат да победят в една тотална война „въпреки“ Върховния главнокомандващ и държавен глава. Смятах, че наш дълг е да си спомним за истинската роля на Сталин във Великата отечествена война, като противопоставим истината на различните измишльотини.
Но според някои за Сталин трябва да се помнят и говорят само лоши неща.
Оказа се, че ако не наричаш Сталин „кървав тиранин“ и въплъщение на световното зло, то някои православни слушатели смятат, че оправдаваш ГУЛаг и не уважаваш паметта на новомъчениците, пострадали в годините на сталинското управление.
ВЪПРОС: Но Вие не може да отречете, че повечето новомъченици и Руски изповедници са пострадали именно в годините на сталинската власт?
ВИКТОР САУЛКИН: Не мисля да отричам това или да оправдавам ужасите на ГУЛаг. И, за да стане ясно и да избягна обвинения в симпатии към комунистическата идеология и в „тиранолюбие“, веднага искам да кажа, че смятам онова, което се е случило в Русия през 1917 г., за страшна катастрофа. Винаги съм смятал и продължавам да смятам, че тогава в Русия е установен богоборчески режим, който осакатявал, изкривявал и разрушавал живота на руския народ, опитвайки се да го превърне в съветски народ. Повтарям нещо, което вече съм казал:
„Богоборците са имали за задача да унищожат историческата Русия, да нанесат смъртоносен удар на Православната църква, да унищожат историческата памет на руските хора. Няма и не може да има оправдания за страшния терор, когато атеистите-богоборци избивали цели съсловия от руските хора. Случилото се през революцията и гражданската война в русия може с пълно право да се нарече геноцид на руския народ, извършват от международни терористи, поклонници на антихристиянски секти, с помощта на банди чуждестранни наемници, сепаратисти и престъпници“.
ВЪПРОС: Не само Сталин е участвал в масовите репресии, но все пак неговата вина е голяма…
ВИКТОР САУЛКИН: Никой няма намерение да отрича жестоките репресии в СССР през 30-те години.
Но когато човек се опита внимателно да се ориентира в онова, което се е случвало тогава, остава сериозно изненадан.
Оказва се, че след като Сталин се опитва да прокара закон за всеобщи избори, на които да се издигат кандидати не само от комунистическата партия, но и от обществени организации, функционерите именно на тази партия започнали да искат от него да им даде право да репресират „враговете на революцията“. Те успешно отклонили закона за всеобщите избори, след което именно всички тези секретари на областни партийни комитети и началници на отдели в НКВД, сред които имало мнозина верни съратници и протежета на Лев Бронщайн (Троцки), разгърнали жестоки репресии против „класово чуждите елементи“.
Това се потвърждава от много документи. Например, Никита Хрушчов се оплаква, че е искал от Москва разрешение да репресира 18 хиляди „врагове на революцията“, а му били „отрязали плана“ до 2 хиляди. Сталин отговаря на това му оплакване по следния начин: „По-кротко, глупако!“ („Уймись, дурак!“).
Именно такива партийни дейци като Хрушчов са истинските виновници за онова, което е прието да се нарича „епоха на големия терор“. Каквото и да говорят за всемогъществото на Сталин – това са само митове. Той не е можел да върви срещу „волята на партията“, представяна от всички тези секретари на обкоми, от „старата революционна гвардия“ – трябва да си представим реалната обстановка по онова време.
Но все пак Сталин съумява да нанесе решителен удар по „старата ленинска гвардия“, която през 1917 г. пристига в Русия с пломбирани вагони от Германия и с прословутия параход от Америка заедно с Троцки (финансиран от уолстрийтската групировка на банкера Якоб Шифт и след лична среща с президента Уудроу Уилсън, Троцки довежда в Русия с параход от САЩ 300 души, които се превръщат в гръбнака на първото комунистическо правителство – Съвета на народните комисари, Совнаркома; постепенно до 1937 г. Сталин успява да ги унищожи – б. пр.).
Затова трябва внимателно да преценим каква точно е била ролята на Сталин тогава. Дали е разгръщал още повече репресиите или се е опитвал да ги спре? Защото едно са избитите и заточени селяни, казаци, свещеници… И съвсем друго: всичките тези зиновиевци, бухарини, радеки и тухачевски. Тази компания от „пламенни революционери“ действително се е борила за власт срещу Сталин. Може спокойно да смятаме, че ако съмишлениците на Троцки са успеели да вземат властта, като премахнат Сталин, руснаците ги е чакала по-тежка и страшна съдба. Репресиите са ги разгръщали именно те, ужким „невинно пострадалите пламенни революционери“. И са ги разгръщали безмилостно и жестоко още от 1917 г. Спомнете си кой организира „разказачването“, кой създава ГУЛаг? Впрочем, интересна е и ролята на съратниците на Троцки в провеждането на колективизацията на селското стопанство. Например, един от убийците на царя – Голошчекин, е организатор на страшния глад в Казахстан.
Ще ви напомня нещо много важно. Когато Сталин пристига с приятели от партията в родния Гори, в дома на майка си, тя най-напред го пита: „Йосиф, има ли царска кръв върху ръцете ти?“ Сталин отговаря: „Върху моите ръце няма царска кръв!“ – и се прекръства, с което много учудва другарите си. Сетне, на въпроса на Орджоникидзе: „Коба, защо се кръстиш, нали си болшевик?“, Сталин отвръща, че се прекръстил с цел да убеди майка си, че говори истината.
Никой няма намерение да оправдава концлагерите. Това е страшна страница от историята на страната.
Но да се твърди, че всички, които, подобно на отец Дмитрий Дудко, казват добри думи за Сталин, са бивши доносници, е доста странно.
Именно думите на отец Дудко ме накараха да се замисля за Сталин – добри думи от един свещеник, който сам е преминал през войната и концлагерите?
И, естествено, принос за моето преосмисляне на ролята на Сталин в историята даде и тази неутолима, люта омраза, която изпитват към него „децата на Арбат“ и цялата им компания.
ВЪПРОС: Тоест, именно антисталинските кампании в либералните медии Ви накараха да защитите Сталин? Желанието да се възстанови справедливостта – а не това, че изпитвате почит към него? Някои дори ви наричат „православен сталинист“…
ВИКТОР САУЛКИН: Моето отношение към Сталин се различава от почитта към него, изпитвана от привържениците на днешната комунистическа партия. Но през тези години не само аз променях отношението си към него.
За мен съветската власт беше Божие наказание за Русия. И, естествено, тогава, преди години, смятах Сталин за един от главните зловещи символи на тази богоборческа власт.
И никога не съм допускал, че отношението ми към Сталин може да се промени. За мен, както и за мнозина, той беше олицетворение на богоборческата власт, на ГУЛаг, и не го делях от Ленин, Свердлов и другите от онази революционна шайка богоборци.
После думите на отец Дмитрий Дудко ме накараха да се замисля. Исках да се ориентирам. Започнах да чета спомени за Сталин – на военачалници, конструктори, дейци на културата. И образът, който се появяваше в тези мемоари, никак не съответстваше на образа на коварния, злобен, отмъстителен и патологически жесток параноик, на „недоучилия семинарист“. Образът, който старателно създават и натрапват в „Децата на Арбат“, „Московски саги“ и други многобройни произведения и екранизации, въобще не съответства на онзи образ, който си спомнят в мемоарите творците на великата победа. Пък те няма защо да си кривят душата… Съвсем напротив! Когато пишат тези си мемоари, Сталин вече бил мъртъв, а по време на хрушчовското „затопляне“ се искало точно обратното: Сталин да бъде руган, охулван и да му се приписват всички възможни престъпления…
Какво се случило с Русия в началото на ХХ век? Наистина есхатологични събития. Историците сега разбират, че Първата и Втората световна войни са всъщност една война, разделена от примирие, продължило 20 години. Тези събития не само променили неузнаваемо политическата карта на Европа, но довели до глобални изменения в живота на цялото човечество. Рухнали 3 империи. Не само в Русия и Германия, но и в доста други страни тогава се появили диктаторски режими. Но главното било че в новия световен ред станали възможни явления като ГУЛаг, Освиенцим и Хирошима.
Важно е да се отбележи, че от това зло пострадали най-много християнските народи. Разбира се, война се водела и в Тихия океан, японците унищожили милиони хора в Китай. Но това пратено от Бога изпитание засегнало най-вече християнските народи. Най-страшните битки в Първата и Втората световни войни станали в Европа. Разрушени били именно християнските монархии.
Тези престъпления, които богоборческият „световен интернационал“ вършил през 1917 г., може спокойно да бъдат наречени съзнателен и методичен геноцид на руския народ, опит той да бъде заличен от лицето на земята. И, естествено, това бил опит да се унищожи Руската православна църква. Между другото, този „световен интернационал“ бил не пролетарски, а лихварски, банкерски. И продължава опитите си да унищожи Русия и руския народ и през ХХІ век.
ВЪПРОС: Но нима Сталин не е един от онези, които са извършвали този геноцид по нареждане на „световния интернационал“?
ВИКТОР САУЛКИН: Точно в това е въпросът: световният интернационал на лихварите мрази Сталин именно, защото той попречил тези планове да се осъществят напълно. И съумял да изтреби онези, които трябвало да изпълнят плановете докрай: Троцки и другите от шайката „демони на революцията“.
Не е ли странно как учудващо точно си съвпада отношението към Сталин на „цивилизования Запад“ и на руските либерали, за които Сталин е въплъщение на вселенското зло, виновник за всички беди? И именно сега, когато руската държавност е подложена на страшни удари, а руският народ намалява с по 1 милион души годишно, ни устройват поредната истерична „десталинизация“. Отдавна е забелязано, че всички кампании по „десталинизация“ са свързани с разрушителни последици за Русия. Като се започне от първата, хрушчовската.
Какво слушаме постоянно през последните десетилетия?
Внушават ни, че Сталин бил „кървав тиранин, източен деспот, хитър, по азиатски коварен кремълски кавказец“, чиято патологична жестокост превърнала Русия в концлагер и довела до гибел милиони невинни хора.
Освен това „кървавият палач“ бил бездарен, отличавал се с нечувана и невиждана неграмотност, също и патологично страхлив. Главното за него било „да запази своята безгранична власт над страната от робски слуги, в каквато бил превърнал СССР“.
Освен това и неговата жажда за световно господство довела до Втората световна война, за която страната въобще не била готова, понеже Сталин бил разстрелял всички талантливи пълководци и с репресиите си обезкървил армията. А войната била спечелена от народа въпреки Сталин и неговата политика, и сме победили със страшни жертви, като сме „затрупали врага с трупове“.
Освен това внушават, че този неграмотен тиранин със своите бездарни заповеди погубил милиони хора, водел войната „по глобуса“, и т. н., и т. н.
До ден-днешен антисталинистите твърдят, че Сталин още първия ден изпаднал в апатия и избягал на вилата си. Макар това да е опровергано от дневника за посещенията в кабинета му в първите дни на войната. От нощта на 22 юни нататък Сталин приемал военачалници и ръководители на промишлеността по 15-16 часа непрекъснато. Работил изключително напрегнато.
Но хрушчовата клевета и досега се повтаря от всички медии. Както и безумните басни, че Сталин ръководел войските по глобуса. Не само Жуков и други наши прославени пълководци напълно опровергават тези измислици в мемоарите си. Също така и Чърчил си спомня за интересен епизод. Той представя на Сталин плана на операцията „Торч“. И бил изумен от това колко светкавично Сталин оценил стратегическите предимства на операцията и изброил 4 основни аргумента в нейна полза. Чърчил разказвал какво дълбоко впечатление му направило това, че Сталин за няколко минути вникнал в проблема и веднага изложил съображения, за които на англичаните и американците им трябвали няколко месеца.
ВЪПРОС: Но все пак не може да се отрича, че през годините на сталинската власт има огромен брой репресирани хора, разстреляни, загинали в концлагерите. Това не са хрушчовски фантазии. Вижте датите на гибелта на много новомъченици. Сталин няма ли вина за това?
ВИКТОР САУЛКИН: Разбира се, че има. Но Хрушчов създава мита за всесилния тиранин, чиято зла воля били принудени да изпълняват горките партийни началници. След ХХ конгрес през 1956 г. много хора повярвали в този мит.
Наистина, през 20-те и 30-те години милиони пострадали от репресиите и при това положение, ако баща ти е разстрелян или родителите ти са изчезнали в концлагер, ни внушаваха, че е виновен именно Сталин, че палачите само изпълнявали неговата злокобна воля.
На този фон вече няма значение, че именно Хрушчов е един от най-кръвожадните и свирепи палачи. „Той намерил в себе си мъжество да разобличи тиранина“, както говорят и досега за него някои руски интелигенти.
А всъщност именно Хрушчов и неговата компанията от палачи създали мита за „кървавия тиранин“, който единствен бил виновен за всичко. Според думите на тези „партийни бандити“ страшният деспот ги принуждавал тях, „добрите и невинните“, да вършат страшни престъпления.
Тези хора създавали този мит с една-единствена цел: самите те да се измъкнат от отговорност за престъпленията си.
За клеветите и лъжите на Хрушчов в прословутия му доклад през ХХ конгрес има много явни доказателства; например, според думите му, за разгрома под Харков е виновен именно Сталин (а цялата вина лежи върху Хрушчов), на Сталин била и вината за „ленинградското дело“ – разстрела на Вознесенски, Кузнецов и другите, които условно били наричани „руската партия“. Макар историците да знаят много добре, че тези хора били арестувани и разстреляни в момента, когато Сталин бил на легло с инсулт. Разстреляли всички негови хора, на които той се надявал да довери страната. По чудо оцелял Косигин, на когото Сталин много държал. Впрочем, ето интересна фраза от писмо на Сталин до младия Косигин: „Изпращам Ви нещо да хапнете по време на постите“. Той знаел, че Косигин е религиозен човек.
Напоследък дори някои американски историци, работейки с документите, стигнаха до извода, че целият доклад на Хрушчов на ХХ конгрес е лъжа. Американският историк Фер в книгата си въз основа на документи доказва, че в доклада на Хрушчов всичко (подчертавам – ВСИЧКО!) е абсолютна лъжа и няма нито думичка истина.
Именно партийните функционери, според много документи, са инициатори на „големия терор“. След като Сталин отменил закона за „лишените от права“ и се опитал да настоява за нов закон за избори, тази партийна банда стоварила „меча на революцията“ върху всички, които смятала за свои врагове. Добре известно е как са се молели на Москва за нови и нови „квоти“ за репресии против „враговете на народа“.
С особена кръвожадност в това отношение се отличавал именно Хрушчов. Неслучайно, идвайки на власт, той с толкова трескава бързина горял архиви. Но все пак някои документи, свидетелстващи, че именно Хрушчов е един от най-свирепите палачи по онова време, се запазили.
Самите убийци и палачи създали мита за всесилния тиранин, който бил разгърнал терора в страната. Както и Хрушчов, те се опитвали да стоварят цялата вина върху Сталин. Това е криминалната логика на бандити: „Ние бяхме само изпълнители, шефът ни заповядваше“.
ВЪПРОС: Мнозина смятат, че Хрушчов явно е имал и лични мотиви, за да „разобличава“ Сталин. Сякаш искал да си отмъсти за страха и унижението от миналото.
ВИКТОР САУЛКИН: Възможно е. Но главното е, че Хрушчов е пълна противоположност на Сталин. Някои историци смятат, че бившият троцкист Хрушчов така и останал заклет привърженик на идеите на „демона на революцията“ Лев Бронщайн (Троцки). Да си спомним хрушчовият разгром на Църквата (тогава изрича фразата: „През 1980-та ще ви покажа последния поп по телевизията!“), ударът по армията и флота, омразата му към фронтоваците, ударът по селяните – тогава изскубваха зеленчуковите градини по дворовете, и много други неща…
Хрушчовото отношение към Сталин много се хареса на съветската интелигенция. И в годините на „затоплянето“, и след това, в кухните беше много модерно да се слушат антисталинските песни на Александър Галич. В това присъстваше някакво свободомислие. Но истината за Ленин пръв се осмели да я каже Владимир Солоухин – и то в момент, когато в пиесите на Шатров по всички театрални сцени на СССР противопоставяха на „кървавия тиран“ комунистите „с човешко лице“: Ленин, Свердлов, Троцки, Дзержински и, разбира се, Бухарин… Лесно е да си представим какво би сторила тази компания от „истински комунисти“ с Русия, ако ръцете им бяха развързани по-дълго време. И днес всички т. нар. „антикомунисти“ гневно кряскат за „кървавия диктатор“, но създават умилителни филми за любимия им „хуманен и интелигентен“ Лев Давидович Бронщайн (Троцки). Отец Александър Шумски го каза много добре: „Днес в нашите медии на власт е един колективен Троцки“. Явно, понеже са „колективен Троцки“, затова и толкова мразят Сталин…
ВЪПРОС: Но това не означава, че трябва да оправдаваме всичко, което се е случвало в ония години…
ВИКТОР САУЛКИН: Никой и не го оправдава. Въпросът е, че именно троцкистите са били най-запалените и яростни привърженици на унищожението на историческата Русия. Днешните им идейни наследници – либералите, които уж „в праведен гняв“ разобличават Сталин и тоталитаризма, всъщност мразят именно историческата Русия. Неслучайно искрено мразят цялото „имперско минало“ на Русия – не само на съветската, но и на царската. И ругаят Сталин именно за неща, за които трябва да сме му благодарни.
Задето спасил страната от „ленинската гвардия“, за имперската му държавна политика. За тоста „За руския народ!, изречен на празничния банкет послучай Победата срещу Германия. Интересно, че тогава някой от място се опитал да го поправи: „За съветския народ!“ Сталин обаче направил пауза и повторил: „За руския народ!“ Казват, че произнесъл тези думи неискрено. Но я да помислим, кой можел да го принуди да вдигне тост за руския народ?
… Любопитно е, че всякакви партийни отрепки от рода на Хрушчов ругаят Сталин – а маршалите на Победата, генералните конструктори и всички, които са работили непосредствено с него, говорят по негов адрес с най-голямо уважение. Например, Жуков и Рокосовски са имали сериозни причини да го мразят – Рокосовски е преминал през килиите на НКВД и концлагер, а Жуков след войната изпада в немилост. Но и за двамата истината била над личните обиди.
Затова отношението към Сталин зависи до голяма степен откъде черпим информацията си. За мен например, мненията на Жуков, свети Лука Воино-Ясенецки, патриарх Алексий І са много по-важни от мнението на Хрушчов.
Когато четеш спомените на военачалниците, виждаш един непривичен образ на Сталин, твърде далечен от образа на тиранина, създаден от Рибаков и Млечин. Виждаш много умен, проницателен, твърде спокоен, внимателен и често доста снизходителен към останалите човек. Мнозина подчертават, че Сталин не понасял някой да се оправдава. Ако човек признаел грешката си – обикновено не следвало наказание. Но Сталин не търпял да го лъжат. И ако това е последица от „семинарското възпитание“, явно не е съвсем лоша.
Впрочем, въпреки твърденията за „неграмотния семинарист“ (в чиято лична библиотека останали повече от 20 хиляди тома, повечето от тях с бележки по полетата) всички прочути учени и военачалници си спомнят за Сталин като за образован човек, който вниквал сериозно в твърде сложни професионални въпроси. Грамотно и задълбочено се ориентирал в най-дребни подробности по създаването на най-съвременни оръжейни системи, самолети, военна техника.
Да не забравим, че си го спомнят и като човек с добър художествен вкус. Когато Сталин, възхитен от изпълнителното майсторство на забележителната пианистка Мария Юдина, я наградил с държавна премия, тя му написала следното писмо:
„Дарих наградата си, за да реставрират нашата енорийска църква. Ще моля Бога да прости Вашите грехове против Църквата и против Русия“.
Тогава Шостакович казал на Юдина, че си е подписала смъртната присъда. Но нищо лошо не й се случило и никой не я пипнал с пръст.
Именно на Сталин дължим публикуването на гениалния роман „Тихият Дон“ – велико произведения на руската литература. И пак Сталин спасява Шолохов от смърт. При Шолохов веднъж идва бивш „червен партизанин“, комуто в ростовското ГПУ поръчали да убие писателя. Партизанинът уговорил Шолохов да избяга тайно от станицата, където живеел, в Москва, при Сталин – иначе, рано или късно, щели да го убият. На очна ставка в Кремъл ростовските чекисти, (впрочем, от същия етнос като Троцки), били принудени да признаят, че подготвяли убийството на Шолохов. И ако това покушение, подготвяно от шефовете на ГПУ в Ростов, беше извършено, днес щяха да говорят, че по заповед на Сталин е бил убит велик руски писател.
Ние не си представяме добре какво точно се е случвало в онези години, каква е истинската роля на Сталин за гибелта на едни или други хора по време на репресиите. Мисля, че изследователите ще направят още доста интересни открития.
Едно е несъмнено: Сталин е бил държавник от много голям мащаб. Изтъкнат геополитик и дипломат, с когото дори Чърчил изпитвал трудности да преговаря. Трябва да се отбележат нивото и мащаба на хората по онова време в световната политика – Чърчил, Рузвелт, де Гол, Хитлер… Явно техният мащаб е несъизмерим с днешните Буш, Обама, Саркози и Меркел.
И всички те уважавали Сталин. По време на посещението си в Москва Шарл де Гол, за ужас на Хрушчов, отдал чест на гроба на Сталин до кремълската стена и дълго стоял пред него.
ВЪПРОС: Трудно е да се спори с това, че Сталин е бил изтъкнат държавник. Но нали все пак не само силата на държавата е важна за обикновения човек…
ВИКТОР САУЛКИН: Да си припомним какво представлява Русия след падането на Руската империя. А през 1945-та Сталин, застанал пред картата на СССР, бил доволен. Територията на Руската империя била възстановена почти напълно.
Днес ни уверяват, че това не е толкова важно. Важни са демокрацията и правата на малцинствата, икономическото развитие и комфортният живот…
Но нали виждаме какво се случва, когато Русия престане да бъде имперска държава. Веднага става обект на агресия. Мнозина въобще не крият желанието си да отхапят от нашата територия и нейните подземни богатства. И не ни нападат с война само, защото и така получават от Русия онова, което искат. А и ядреното ни оръжие, създадено при Сталин, ги плаши.
Сталин възстановил приемствеността с хилядолетната история на Русия, която приемственост изглеждала окончателно разрушена през 1917 г.
Впрочем, според спомените на маршал Голованов, любимият цар на Сталин бил не Иван Грозни, както мислят всички – а цар Алексей Михайлович (наричан „Кроткия“ – б. пр.). Необичайно предпочитание на Сталин, което ни кара да се замисляме дали представата ни за него е вярна.
Да си спомни отзивите за Сталин на патриарх Сергий и патриарх Алексий І, на митрополит Николай Ярушевич, на свети Лука-Воино Ясенецки. Някои се опитват да обяснят добрите им думи за него със страх. Но нима нещо е можело да накара такъв човек като свети Лука да лъже?
Православните хора смятали, че митрополит Николай посещава Кремъл, за да изповядва Сталин. Също и, че Сталин е посещавал блажената Матрона. Разбира се, това може да се тълкува като благочестиви митове и да се искат документални потвърждения. Но по-важното и значимото е, че народното съзнание никога не приписало на Ленин и други революционери подобни неща. И това вече говори много.
ВЪПРОС: Може би това е свързано с известната свобода, която получила Църквата по време на войната…
ВИКТОР САУЛКИН: Според мен най-великото нещо, извършено от Сталин, не са само облекченията за Църквата по време на войната. Някои смятат, че това е била принудена стъпка. Макар да има свидетелства, че е било направено от сърце. „Това е всичко, което мога да направя за Вас сега“ – казва Сталин на митрополит Сергий след първата им среща в Кремъл.
Но главното велико деяние на Сталин, с което започва завръщането към руската история, не е неговият призив към руските светци и герои в прочутото му обръщение на военния парад на 7 ноември 1941 г.
Най-главното се случва много по-рано – когато след революционния погром Сталин възвръща традициите на руското училище в системата на образованието. За страната това е също така важно, както и индустриализацията и създаването на мощна промишленост само за 10 години, способна да произвежда най-съвременна военна техника.
Сталин прогонва революционните експериментатори и от театралната сцена, и от литературата. Цялата тази паплач, която сега управлява културата в „Единна Русия“, тогава временно притихнала.
Сталин разгромил т. нар. „историческа школа“ на Покровски – и това върнало на народа руската история. Войната била спечелена от православния народ. Да, тогава той бил откъснат от Църквата – но преди това бил възпитаван от Църквата в продължение на 1000 години. Дори младите комсомолци, откъснати от Църквата, проявявали удивителна жертвоготовност. Разбира се, повечето от тях не били вярващи – но били възпитани с произведенията на Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Гогол.
Вижте юбилейните издания на Пушкин и Лермонтов, издадени по времето на Сталин – до ден-днешен няма техни книги, направени с такава любов.
През 1943 г. в музикалните училища откриват факултети по народни инструменти. По радиото постоянно звучи класическа музика, най-добрите произведения на руската и световна класика, радиопиеси, Островски и Пушкин, Шекспир и Бърнард шоу. В пряк ефир често се излъчват театрални постановки, спектакли на МХАТ, звучат концерти от залата на консерваторията – така Сталин чува забележителното изпълнение на Мария Юдина.
ВЪПРОС: Все пак комунистическата идеология не даваше творческа свобода. Руската литература се трактуваше „от класови позиции“. И в изобразителното изкуство, в театъра имаше много безвкусици, които обаче бяха „идейно издържани“. Да, имаше и известен „висок стил“, но например, не можеше да звучи църковна музика…
ВИКТОР САУЛКИН: Съгласен съм. Особено сериозни поражения личат в архитектурата. И в изобразителното изкуство, макар че тогава художниците дори в „идеологическите“ картини показвали високо майсторство и техника. Да, загубите били огромни – но Михаил нестеров в писмата си тогава твърди, че въобще не се съмнява в едно нещо: ще дойде време и художниците отново ще рисуват образа на Христос Спасител. Академичната школа в руската живопис била запазена.
Вярно е, че тогава се появи много пошлост. Един известен свещеник-антисталинистдори каза, че благодарение на Сталин сме се превърнали в страна на простаците. Но простащината нахлула през 1917-та заедно с жаргона и песните на бандитите, които били определяни като „социално близки“ на революционерите.
А културната политика на Сталин била насочена именно към преодоляване на това страшно наследство.
Виждаме сега в какво се превърна Русия след победата на „свободата“ по време на перестройката. Криминалната субкултара на „социално близките“ през 90-те години превърна Русия в страна на тържествуващата простотия. Блатни песни, псувни и т. н. „еротика“ по театралните сцени, бездарни режисьори се гаврят с класиката, сексуални перверзници се „самоизразяват“. За телевизията дори не ми се говори… И за това ли е виновен Сталин, а не днешните демократи-антисталинисти?
Всички най-добри руски исторически филми – от „Александър Невски“ до „Корабите щурмуват бастионите“, са заснети преди 1953 г. И през 1953 г- най-добрите режисьори получили задачата да заснемат отново черно-белите исторически филми за Суворов, Кутузов, Нахимов, Минин и Пожарски, като ги направят широкоекранни и цветни.
Обаче Хрушчов, щом идва на власт, веднага отменя тази държавна поръчка.
Някои казват, че Сталин правел всичко това от прагматични съображения, за да укрепи властта си. В това число забранявал абортите и поощрявал култ към семейството в произведенията на изкуството. Казват, че на диктатора били нужни войници и работници.
Но нима войници и работници били нужни само на Сталин?
Иска ми се и днешните управници, „за укрепване на властта си“, да направят така, че в страната да се раждат повече бъдещи войници, лекари, селяни, учени, учители. Да принудят русдката телевизия да не се гаври повече с хората, да прекратят култа към алчността и разврата. Да се обърнат към традиционните ценности, върху които Русия се е крепяла от векове. Да решат наистина да се се борят в наркомафията и корупцията…
Днес „бизнесът“ заявява, че в Русия трябвало да се доведат още 20 милиона имигранти. Да, това го искат интересите на „бизнеса“. Но при коефициентите на смъртност на коренното руско население – това означава скорошна смяна на населението на нашата страна. По този начин „законите на пазара“ влизат в противоречие с интересите на руския народ. Интересно, какво ли ще избере „бизнесът“: печалбата или интересите на хора? Някой съмнява ли се какъв ще е този избор?
Именно затова не „робското“ желание за „твърда ръка“ и прословутото „тиранолюбие“ кара хората да си спомнят за Сталин – а простият инстинкт за самосъхранение.
ВЪПРОС: И в същото време паметници на Ленин има из цялата страна…
ВИКТОР САУЛКИН: Нима Сталин е дошъл на власт в страна, която е живеела по християнски? И той ли е развратил народа, той ли е измислил килиите на ЧК и другите методи за борба на „интернационала“ против Русия?
Богоборческата банда, която се настанила в Кремъл, гледала на ограбената и разорена Руия като на съчки за разпалване на пожара на Световната революция. Половината страна била потопена в кръв, старинните имения – разграбени и опожарени, съкровищата на Ермитажа – изнесени на безценица в чужбина.
Сталин не е виновен за онова, което сторили на Русия предателите-генерали и руските индустриалци и банкери, които предали Царя-мъченик. Всички тези есери, октомврийци и пр., бандите на махновци и дашнаци. И, естествено, всички, които в килиите на ЧК методично избивали руските офицери, устройвали „разказачването“, потушавали селските въстания.
Когато говорят, че Сталин безмилостно унищожил „партийните си другари“, забравят кои всъщност били цветът на „ленинската гвардия“ и какво са направили те с Русия.
Защо „децата на Арбат“ мразят Сталин? Явно не, защото при комунизма са били избивани свещеници и офицери, не заради колективизацията. Не, те не могат да простят на Сталин, че подир свещениците, офицерите, казаците и селяните към рововете за разстрел и концлагерите през 1937 г. тръгнали „пламенните революционери“ – онези, които дотогава 20 години убивали свещеници, офицери и селяни.
Невъзможно е да се оправдават ГУЛаг и методите на НКВД. Но я да помислим: само Сталин ли е виновен за това? Той получил едно общество, ожесточено от братоубийствена война, омразата и разделението били страшни. Цялата властова върхушка в СССР била от хора с нов, „ленински морал“. Страната била разорена и ограбена, а по времето на НЕП в обществото се разпространявала жаждата за бързо забогатяване и невероятна пошлост.
На всичко отгоре промишлеността, която в царска Русия се развивала успешно, била напълно разрушена.
Държавата трябвало да бъде възстановена. Но Троцки и компания се стремели да превърнат Русия в суровинна колония, а хората – в „съчки за пожара на световната революция“.
Разсъждавайки за Сталин, трябва да го сравняваме не с император Александър ІІІ и Царя-мъченик – а с Троцки и Свердлов. И тогава много неща стават ясни.
Руската империя рухнала, пламенните революционери унищожавали руската култура, опитвали се напълно да прекъснат връзката с историческата Русия.
Сталин не позволил да бъде прекъсната тази връзка.
ВЪПРОС: Но, независимо от постиженията, трудно е да се сравнява СССР с православната Руския империя.
ВИКТОР САУЛКИН: Разбира се. Не може да се сравнява необикновената красота на живота и бита в православната царска Русия, в това „приказно царство“ – както я нарича Кнут Хамсун, поразен от нейната изумителна красота, с живота в „Совдепия“. Но Русия стана Совдепия не заради злата воля на Сталин. Днес е важното да не позволим да зачеркнат цял период от историята ни през ХХ век. Трагични десетилетия, в които има и страшни престъпления, и самоотвержен народен подвиг. Божието наказание е урок. Правилните изводи ще ни помогнат за строежа на бъдещето.
ВЪПРОС: Много експерти са обезпокоени, че популярността на Сталин сред народа се увеличава. Изказват се опасения, че може отново да се върнем към ГУЛаг и гоненията срещу Църквата.
ВИКТОР САУЛКИН: Народът тъгува не по „черните гарвани“ и концлагерите – а по времето, когато беше почетно да си учен, лекар, учител. Когато девойките искаха да се омъжат за млади лейтенанти, защото офицерите не бяха възприемани като неудачници в живота, за разлика от дилърите и брокерите. Когато хора от рода на Чубайс и Немцов не натрапваха на хората нахалството за добродетел.
В началото на ХХ век Русия се развивала с невиждани темпове. Преди Първата световната война бил приет плана ГОЕЛРО, започнал строежът на Волховската ВЕЦ, московската Дума утвърдила план за строежа на метрото. Циолковски, Сикорски, Корольов, Туполев, Зворикин живеели в Русия. И може би Космоса щеше да полети поручик или щабс-капитан Гагарин.
Казват, че Царят-мъченик – император Николай ІІ, бил прекалено мек и доверчив, не успял да потуши бунта с желязна ръка. Е, Сталин имал в излишък всички тези качества, които липсвали на царя. При него никой не смеел да гъкне, и в излишна доверчивост не може да бъде упрекнат. Управлявал с желязна ръка.
И какво се получава?
Добрият, милосърден Цар – неподходящ.
Суровият, железен, непреклонен Вожд – също не се харесва.
Е, кой тогава? Вероятно някой, който ще ни угажда и ще ни остави да правим, каквото си искаме. Ами ето, получихме си го – Борис Елцин. Хареса ли се на някого?
„Суверенната демокрация“ не е способна да отговори на нито един от сериозните въпроси, които стоят пред Русия в ХХІ век.
Най-важният урок от епохата на сталинските успехи е следният: Русия е способна на много, ако властта се обръща към архетипите на националното съзнание и търси опора в руската история. Идеята за „комфортен живот“ и опитите да се достигне Португалия по благосъстояние – това е задънена улица.
Днес строят Нов световен ред, който, по думите на Бжежински, „ще бъде построен за сметка на Русия и върху развалините на Русия“.
Нов ГУЛаг и нови гонения срещу Църквата са напълно възможни. Но това ще е „електронен ГУЛаг“, а преследванията на християнството ще се извършват от либерали, привърженици на парадите на хомосексуалистите и на т. нар. „общо човешки ценности“ и „права на малцинствата“.
А за да не допусне Русия тези ценности да й бъдат натрапвани чрез ракетно-бомбени удари, както се случи в Сърбия, е необходима силна Държава.
На територията на Китай, в световния халифат или в страна с „тържествуваща ювенална юстиция“ и „свободни малцинства“ под управлението на „глобализатори“ – няма бъдеще не само за руския народ, но и въобще за християните.
Защото онези, които пишат историята на страната и определят възгледите за нейното минало, създават и бъдещето й. Ако не разберем Божия урок, наследниците на Троцки ще ни организират и електронни „гулаги“, и „ювенален терор“. Тогава християните ги очакват времена, в сравнение с които ще бледнеят всички ужаси на болшевишкия терор.
Но аз вярвам, че Русия ще се възроди именно като Православно Руско Царство – а не като някаква си Евроазиатска общност.
Защото Пиер Жиляр написа пророчески за Царското семейство:
„Те мислеха, че умират за Русия – но умираха за цялото човечество“.
В тази бъдеща Русия ще дадат спокойна и достойна оценка и за съветския перод от руската история, и за ролята на Йосиф Висарионович Сталин.
Превод (със съкращения): Любомир Чолаков,
ДЕМОКРАТУРА или Диктатура на демокрацията
