През 2016 г. Глобалните съвети за бъдещето на Световния икономически форум публикуваха видеоклип, озаглавен „8 прогнози за света през 2030 г.“, в който се прогнозира технократски нов световен ред, при който „няма да притежавате нищо. И ще бъдете щастливи.“ Не е нужно да проявяваме голямо въображение, за да се замислим как олигарсите от СИФ планират да въведат политики за „устойчиво развитие“, които ще нормират потребителските стоки в една глобална „икономика на споделянето“, в която работят временни гиг-работници, които ще бъдат превърнати в безправни крепостни селяни в рамките на техно-общинска интерпретация на неофеодализма. [бел. прев. – Гиг-работниците не са постоянно обвързани с конкретно предприятие, а си сътрудничат едновременно с няколко и самостоятелно определят своята степен на заетост и интензивността на натовареността. За работодателите новият формат също е изгоден, тъй като позволява да се минимизират производствените разходи, свързани със създаването на постоянни работни места и да наемат работници само когато е необходимо.] Но как глобалистките технократи от СИФ ще накарат виртуалната ниска класа да бъде доволна от постоянното си състояние на дигитално робство?

С навлизането на Ню ейдж гуруто Барбара Маркс Хъбард и нейната подкрепа за инициативата „Глобална кохерентност“ на института HeartMath [1][2], която разпространява трансхуманистични неврофидбек устройства за носене по цялата планета, за да синхронизира по цифров път колективните сърдечни ритми и мозъчни вълни на човечеството в електронно предизвикани състояния на синтетично духовно блаженство. С трансхуманистичната благословия на Хъбард глобалната невротехнологична мрежа на HeartMath е подготвена да приспива плебса и пролетариите, за да се подчинят на „новото нормално състояние“ на технофеодалната икономика на „заинтересованите страни“ на Четвъртата индустриална революция.

В тази първа част от поредицата ми, посветена на приноса на Хъбард към постхуманистичната религия и технофашистката икономика на неоевгеничната Четвърта индустриална революция, ще опиша в исторически план как Рокфелеровите филантропи финансират Фондацията за съзнателна еволюция на Хъбард, за да превърнат човечеството в нов трансхуманен вид, кръстен в името на техно-гностичното „Христово съзнание“ [3]. Освен това ще разкрия как Хъбард си е сътрудничила с глобалистите от Световната бизнес академия, корпоративистите от компанията Singularity University и психолозите на човешкия потенциал от евксихиански тип във връзка с Института „Есален“, за да създаде техно-комунитарен спиритуализъм, който се покланя на трансхуманистичната еволюция, контролирана от големите технологични компании, които доминират в икономиката на заинтересованите страни на Четвъртата индустриална революция [4]. И накрая, ще документирам как Хъбард напредва в глобализацията на трансхуманистичните носими устройства за биофидбек на Института HeartMath, които могат невротехнологично да хипнотизират прекариата във виртуални състояния на щастливо подчинение на „новото нормално“. [бел. прев. – Singularity Education Group (използваща публичните наименования Singularity Group, Singularity University или SingularityU) е американска компания, която предлага образователни програми за ръководни кадри, бизнес инкубатор и бизнес консултантски услуги. Въпреки че компанията използва думата „университет“ в брандинга си, тя не е акредитиран университет и няма академични програми или акредитация.]

В следващите части на тази поредица ще разкрия как трансхуманистичната мисия на Хъбард да направлява „съзнателната еволюция“ е пропита с малтусианско-евгеничен контрол на населението. Освен това ще разкрия как трансхуманистичните съюзници на Хъбард от Световното общество на бъдещето, Движението за човешки потенциал и Фондацията за съзнателна еволюция са забъркани в мрежи от предполагаеми педофили и култове за сексуално насилие.

Откакто бяха обявени локдауните за COVID-19, се проведоха множество пропагандни кампании от страна на правителствени бюрократи, корпоративни олигарси и глобалистични технократи, които изнасят лекции за необходимостта от аклиматизация към „новото нормално“. Вероятно не сте чували този лозунг преди COVID, но Хъбард пророкува настъпването на новото нормално поне още през 2008 г. Всъщност Хъбард предрича, че 2020 г. ще бъде ключовата година на глобалната „промяна“ към новото нормално, която ще превърне света във футуристичната „сингулярност“, замислена от Рей Курцвейл, директор по инженерните въпроси на Google, който е основател на Singularity University – постхуманистичен мозъчен тръст, в който Хъбард популяризира мечтите си за използване на „съзнателната еволюция“ за създаване на нов трансхуманен вид.

В книгата на Хъбард „52 кода за съзнателна самоеволюция: Процес на метаморфоза за реализиране на пълния ни потенциал“ (52 Codes for Conscious Self Evolution: A Process of Metamorphosis to Realize Our Full Potential Self), „код 33“ призовава човешките същества да „излязат напред като нова норма“, за да се развие човешкият вид от „Homo sapiens sapiens до Homo universalis“ [5]. По-късно, през 2012 г., Хъбард публикува още една книга – „Раждане 2012 г. и след това: Великият преход на човечеството към епохата на осъзнатата еволюция“ (Birth 2012 and Beyond: Humanity’s Great Shift to the Age of Conscious Evolution). В раздел, озаглавен „От 2012 г. до 2020 г. и след това“, Хъбард обявява, че „осемте години след раждането [през 2012 г.], водещи до 2020 г., ще бъдат от решаващо значение за осъществяване на промените, необходими за плавното ни навлизане в следващата ера… превръщайки се в напълно оформени еволюционни общности… по целия свят, където всеки човек може да се научи да трансформира себе си и нашия свят“ в трансхуманистичен Нов световен ред [1].

Още преди 2008 г., в продължение на десетилетия, Хъбард предрича настъпването на нова трансхуманистична епоха, в която човечеството ще се слее с технологиите чрез „съзнателна еволюция“. Като кръстоносен водач на Движението за човешкия потенциал Хъбард се свързва с психолози от Института „Есален“ и корпоративисти от Singularity University, за да проправи пътя на човешкото съзнание към колективна съвместна еволюция с „ноетичното“ съзнание на космоса чрез трансхуманистични технологии [6]. Финансирана от Рокфелер [3], Хъбард създава Фондацията за съзнателна еволюция, която прокарва „синергичния“ напредък на биотехнологиите, нанотехнологиите и суперкомпютърния изкуствен интелект, които могат да бъдат глобално обединени чрез „интернет на нещата“ (IoT) и „интернет на телата“ (IoB), за да се създаде нов трансчовешки вид. За да подпомогне изграждането на колективната кибернетична нервна система на еволюиращия трансхуманен суперорганизъм, Хъбард популяризира Глобалната мрежа за кохерентност на Института HeartMath, включваща носими неврофидбек технологии, които свързват човешките биоритми чрез смартфони по цялата планета [1].

В книгата „Еволюционен синтез: нов светоглед (изтъкаване на нов меметичен код за оптимално бъдеще на човечеството)“, публикувана през 2008 г. от Фондацията за съзнателна еволюция, Хъбард прогнозира как „от гледна точка на еволюционния трансхуманизъм виждаме възможно сближаване на нашето разширено съзнание с технологично подобреното ни тяло/ум… като следващ етап от нашата еволюция“, когато „ще има космическо културно сближаване на живота между трансхуманен и евентуално постхуманен живот“, включително „силициев „живот““. Предвиждайки „новото нормално“ след COVID през 2020 г., Хъбард добавя, че „в еволюционния трансхуманизъм универсалният човек се появява за първи път на тази Земя като „нова норма“: като човек, въплъщаващ нашите духовни, социални и научно-технологични способности“.

Тъй като технофашистката експлоатация на локдауните на COVID е израз на темата на книгата на Хъбард от 1993 г. „Нашата криза е раждане“ (Our Crisis Is a Birth) [7], кризата с COVID-19 поражда технократско ново нормално състояние, в което човешкият живот все повече се опосредства от компютърни екрани и цифрови идентификатори, които са подготвени за откриване и проследяване от кибернетиката на интернет на нещата-интернет на телата. Ето защо изглежда, че повратната точка през 2020 г. съвпада с предсказанията на Хъбард за „велика промяна“ към „раждането“ на „съзнателна еволюция“, при която човечеството започва да „синергизира“ с цифровите компютърни технологии, за да се „преобрази“ в нов трансчовешки вид киборги.

Ако не ви харесва идеята на големите технологични компании да ви превърнат в дигитален компютърен продукт, не се притеснявайте. Глобалната инициатива HeartMath на Хъбард може да ви свърже с устройства за биофидбек, които електронно ще ви хипнотизират до копазетично послушание, докато ви превръщат в трансхуманен подчинен, който с радост няма да притежава нищо, дори собственото си тяло, в „новото нормално“, което е технофашистката Четвърта индустриална революция.

Със сигурност визията на Хъбард за трансчовешкото бъдеще не е получена по магически начин от поглеждане в кристална топка. По-скоро Хъбард е в тясно сътрудничество с много от трансхуманистичните архитекти на технократското “ново нормално“, което те от няколко десетилетия подготвят за 2020 г.

Визията на Хъбард за транс-еволюция чрез свръхорганична кибер-нервна система е вдъхновена от техно-гностичните пророчества на Пиер Тейяр дьо Шарден и от „революцията на науката за дизайна“ на Р. Бъкминстър Фулър [8]. Тейяр дьо Шарден е йезуитски свещеник евгенист, който проповядва трансгностично евангелие за духовна или „ноетична“ еволюция чрез пробуждане на универсалното съзнание в „ноосферата“. Фулър е изтъкнат футурист и кръстник на революцията в науката за дизайна, която създава прототипи на „синергични“ модели на еволюционна архитектура, като например геодезичния купол. И Тейяр дьо Шарден, и Фулър изповядват вярата си в „космическото Христово съзнание“ на ноосферната еволюция, което Хъбард също обожествява като сърцевина на кибернетичната еволюция на човечеството в транстехнологичен колектив.

По време на речта си през 2015 г. пред членовете на Института по ноетични науки Хъбард проследява пробуждането на собствената си съзнателна еволюция до прочитането на „Феноменът на човека“ на Тейяр дьо Шарден: „в момента, в който прочетох това… се посветих на ноосферата.“ Произхождаща от концепцията на предсократическия философ Анаксагор за „нус“, който е вездесъщият „разум“ на космоса, ноосферата, според Тейяр дьо Шарден, е „тангенциалната енергия“ на Вселената, която се развива чрез човешкото съзнание. В речта си на Международната конференция на Института по ноетични науки през 2015 г. Хъбард разказва как чрез тангенциалните енергии на ноетичната еволюция „през последните 15 години на планетата е израснала нова нервна система. И това е интернет. Това е Facebook; това е Twitter; това са 7 милиарда мобилни телефона и още толкова… Дадена е огромна нервна система, която е отворена за нас.“

Накратко, Хъбард вярва, че ноосферното разширяване на съзнанието превръща човешката биологична нервна система в разширена технологична мрежа от смартфони, които са свързани със социалните медии в интернет. Според Хъбард онлайн социалните мрежи, които привидно разклоняват човешките нервни системи колективно чрез мобилните телефони и сателитните телекомуникации, изграждат еволюционни стъпала към трансхуманен зенит, в който мозъчно-компютърните интерфейси и нанотехнологичните импланти ще обединят човешкото съзнание с космическото съзнание на ноосферата чрез сливане на органичния биологичен интелект с високотехнологичния изкуствен интелект.

В книгата си от 2001 г. „Възникване: преход от его към същност (10 стъпки към универсалния човек)“ (Emergence: The Shift from Ego to Essence (10 Steps to the Universal Human)) Хъбард разказва как „ноосферата“ на Тейяр дьо Шарден е „това, което бихме могли да наречем „мислещият слой на Земята“ или сферата на ума. Представете си тази ноосфера като невидим, но всепроникващ суперорганизъм. Тук живее всеки от нас, както живеят собствените ни клетки в тялото ни. Ноосферата е съставена от нашите колективни съзнания, както и от интелигентността, която създава нашите разширени тела под формата на бързо развиваща се технология“, включително „интернет“, „биотехнология“ и „нанотехнология“ [9].

През 2017 г. по време на речта си „Събуждане на новия вид във вас“ на срещата на върха на Движението за глобална цел в Сан Франциско Хъбард заявява, че ноосферата на Тейяр дьо Шарден „сега е интернетната нервна система на планетата“ и „сега има достатъчно хора, за да събудим нашата планетарна нервна система“ чрез „високите технологии… изкуствения интелект, квантовите компютри, роботиката, генетиката, всичко това… са силите на нашите митологични богове“.

В обобщение, Хъбард вярва, че чрез използване на биотехнологиите и нанотехнологичната роботика генетично създадените човешки тела могат да се слеят с квантовия изкуствен интелект, което ще превърне човешките същества в трансхуманни киборги, които могат да постигнат божественост, като призоват колективното съзнание на ноосферата чрез „интернет на нещата“ (IoT) и „интернет на телата“ (IoB).

Хъбард проповядва трансгностичното евангелие на Тейяр дьо Шарден за това как хората трябва да се издигнат като богове, като се превърнат технологично в свръхчовеко-машинни хибриди, способни да се издигнат до „Христовото съзнание“ на ноосферата. По време на речта си пред Института по ноетични науки Хъбард разказва как Тейяр дьо Шарден е пророкувал, че „когато сферата на разума… получи колективните си очи, ще преживеем… „християнизацията“ на Земята“.

Според Хъбард „колективните очи“ на „сферата на съзнанието“ или „ноосферата“ се отварят чрез световната мрежа на социалните медии в интернет. Във визията на Хъбард за бъдещето тези цифрови социални мрежи ще се разпространят по целия свят и ще наситят планетата чрез това, което Р. Бъкминстър Фулър нарича революция на науката за дизайна. В крайното уравнение вдъхновената от Фулър технотронна революция [бел. прев. – технотронен озн. оформен или повлиян от промените, предизвикани от напредъка в технологиите и комуникациите] на Хъбард ще достигне кулминацията си в ноетична връзка от сателитни телекомуникации и мобилни компютърни устройства, които съзнателно ще се превърнат в трансхуманистична интернет на нещата-интернет на телата сингулярност, което ще доведе до така наречената „християнизация“ на Земята, която ще помаже колективния човешки вид като бог на Земята.

Това техно-гностично евангелие на „Христовото съзнание“ е проповядвано и от Фулър, който вярва, че неговата научна революция на дизайна ще използва напредъка на науката и индустрията, за да въведе технократски утопичен рай на Земята. Подобно на Хъбард и Тейяр дьо Шарден, Фулър предвижда, че чрез революцията в науката за дизайна „универсалният разум“ или космическото „Христово съзнание“ ще се развие чрез трансхуманистичната „синергия“ на човешкия интелект и технологичния прогрес. В книгата „Синергетика: Изследвания на геометрията на мисленето“ Фулър твърди, че „Вселената е технология“ и че в настъпващата епоха на новата ера революцията на науката за дизайна ще слее по технократски начин „Христовото съзнание на ноосферата“ с човешкото съзнание на биосферата, което ще доведе до космическа трансхуманистична сингулярност, която ще създаде рай на Земята.

Намирайки съмишленик в лицето на Хъбард, Фулър я обявява за наследник на футуристичната си визия за „християнизирана“ технократска еволюция чрез своята революция в науката за дизайна. В книгата на Хъбард от 2015 г. „Еволюционният завет на съвместното създаване: Обещанието ще бъде спазено“ (The Evolutionary Testament of Co-Creation: The Promise Will Be Kept) тя записва как Фулър заявява: „не се съмнявам, че Барбара Маркс Хъбард – която помогна за въвеждането на концепцията за футуризма в обществото – е най-добре информираната жива личност по отношение на футуризма и създадените от него прогнози“ [3]. С голяма гордост Хъбард поема мантията на Фулър и носи факела на неговата революция в областта на технохристиянската наука за дизайна.

В речта си, озаглавена „Как да се подготвим за 2012 г.: визия за човечеството“, произнесена по време на конференцията „Пророците: повратна точка 2012“ в университета „Саймън Фрейзър“ във Ванкувър, Канада, Хъбард разказва как двамата с Фулър са имали преживявания на „Христовото съзнание“, които са обединили техните езотерични пътувания към високотехнологична съзнателна еволюция:

„Христовото преживяване на Бъки се състои в това, че той се разхождал по улиците на Чикаго… видял светлина, бил издигнат от светлината и чул думите: „Бъки, ти си първият мини Христос на Земята и това, което свидетелстваш, е истина“. Фулър й разкрива това видение в момент, когато Хъбард споделя с него собственото си „Христово преживяване“. Хъбард обяснява: „един ден, бях написала книгата за Новия завет на еволюционния Христос. Бъки поиска да се види с мен насаме. Той ме прегърна и каза: „Скъпа, аз имах същото преживяване“. И той постави слепоочието си върху моето и имах чувството, че ме заля с революцията в науката за дизайна.““

Накратко, и Хъбард, и Фулър изповядват вярата си в ноосферното Христово съзнание, а Хъбард вярва, че споделеният с Фулър „Христов опит“ е трансмутирал неговата революционна „дизайнерска“ научна мисия в нейната собствена съзнателна еволюция.

Продължавайки посланието на Фулър за революция в науката за дизайна, Хъбард перифразира пасаж от неговата „Утопия или забрава“ в книгата си от 1995 г. „Откровението: Послание на надеждата за новото хилядолетие“ (The Revelation: A Message of Hope for the New Millennium). В частта, озаглавена „Пътуването“, Хъбард предава утопичната прогноза на Фулър за това как метафизичното или ноетичното съзнание на „универсалния интелект“ се развива космически заедно с колективно осъзнатата еволюция на човешкия интелект чрез трансхуманистичния технологичен напредък на революцията в науката за дизайна:

„Вселената се изгражда към още по-висш ред, защото увеличава интелигентността си – въпреки нас!

Интелигентността, обявява Фулър, не е физическа, а метафизическа… Нашите технологии стават ефимерни, миниатюрни и естетични, подобно на природните технологии: фотосинтеза, ДНК, човешки мозък. Сега разполагаме с технологиите, ресурсите и ноу-хауто, казва Фулър, за да постигнем 100-процентов физически успех на този свят…

Нарастващото развитие на технологиите ни дава възможност да преобразим себе си и света… Човекът има огромен неизползван потенциал. Планетата еволюира към квантов скок, при който всички нейни членове ще се почувстват като част от едно тяло. Имаме способността да преодоляваме физическия недостиг и дори да променяме физическата си природа – системите ни тяло/ум. Тези велики еволюционни цели са смисълът на властта.“

Казано по друг начин, Хъбард изтъква постулата на Фулър за това как с развитието на технологиите те ще стават все „по-ефимерни“, докато не се сгъстят дотолкова, че да могат да се слеят с човешката биология. Според Хъбард това ефимерно сливане на биология и технология ще трансформира „системите тяло/ум“, като ги слее с цифровата инфраструктура на световната икономика.

В крайна сметка Хъбард е била евангелизатор на съзнателната трансхуманистична еволюция чрез глобализацията на колективната кибернетична нервна система, която ще бъде витализирана от техно-индустриалната революция на синергетичната наука за дизайна на Фулър и ноосферното пробуждане на космическото „Христово съзнание“ на Тейяр дьо Шарден.

За да подпомогне техно-нотичната транс-еволюция на универсалния „Христов разум“, обожествяван от Фулър и Тейяр дьо Шарден, Хъбард създава Фондацията за съзнателна еволюция, която е финансирана от Лорънс Рокфелер [3]. Брат на Джон Д. Рокфелер III, Дейвид Рокфелер, Нелсън Рокфелер и Уинтроп Рокфелер, Лорънс е президент и попечител-основател на Фонда на братя Рокфелер, който е корпоративна филантропия, финансираща социални „инвестиции за въздействие“ в „биотехнологии“ и „цифрови технологии“. Това, разбира се, са ключови градивни елементи в матрицата интернет на нещата-интернет на телата, която е в основата на трансхуманистичните мечти на Хъбард за колективна съзнателна еволюция. Лорънс финансира и езотерични изследвания на гностичното „Христово съзнание“ и ноетичната парапсихология.

В прелюдията към нейния Еволюционен завет за съзидание, който е посветен на Лорънс Рокфелер, Хъбард възхвалява как той е помогнал за основаването на Фондацията за съзнателна еволюция: „с голяма благодарност посвещавам Еволюционния завет: [sic] Обещанието ще бъде спазено на Лорънс [sic] Рокфелер, който разпозна целта му да помогне за „раждането на Христос на 21-ви век“ и ме подкрепи в създаването на Фондацията за съзнателна еволюция, за да я пренесе в света“ [3].

Според официалния уебсайт на Фондацията за съзнателна еволюция тази финансирана от Рокфелер фондация, освободена от данъци, насърчава „синергичната“ трансхуманна еволюция, задвижвана от „присъствието на радикални еволюционни технологии като биотехнологии, нанотехнологии, квантови изчисления, космически изследвания и др. Инструментите са на разположение, за да преобразим себе си, телата си и света. Можем да преминем отвъд състоянието на човека-творец към нов вид, универсално човечество, способно да се развива заедно с природата.“ С други думи, финансирана с пари на Рокфелер, Фондацията за съзнателна еволюция се застъпва за сливане на човечеството с биотехнологични и нанотехнологични квантови компютри, за да се превърне човечеството в нов трансчовешки вид, който Хъбард нарича Homo Universalis.

Рокфелер не само осигурява началното финансиране на Фондацията за съзнателна еволюция на Хъбард, но и финансира много от високотехнологичните индустрии, включително биотехнологиите, нанотехнологиите и квантовите изчисления, които Фондацията за съзнателна еволюция разглежда като средства за „съзнателна“ трансхуманна еволюция.

През 1946 г. Лорънс Рокфелер и братята му Дейвид, Нелсън, Уинтроп и Джон Д. III основават една от първите фирми за рисков капитал – Rockefeller Brothers Inc., която днес е известна като Venrock. Лорънс стартира дейността на Venrock с инвестиции в корпорации от Силициевата долина, като Intel и Apple. Всъщност Venrock „заемаше място в борда на директорите на Apple в продължение на почти 20 години“.

Други начинания на Venrock в големите технологични индустрии включват инвестиции в компании за онлайн поведенческа реклама, включително AppNexus и DoubleClick, последната от които понастоящем е собственост на Google. Разбира се, анализите на поведенческата реклама са в основата на алгоритмите за извличане на данни, които захранват това, което Хъбард нарича колективна кибернетична нервна система на мрежите на социалните медии .

Междувременно Venrock е финансирала и няколко биотехнологични корпорации, биофармацевтични предприятия, компании за генно секвениране и предприятия за генетична модификация, включително Abbott Laboratories; Unity Biotechnology; Element Biosciences; REGENXBIO; 10X Genomics; Targeted Genetics; Genetics Institute; Centocor, собственост на Johnson & Johnson; Adnexus Therapeutics, собственост на Bristol-Myers Squibb; Idun Pharmaceuticals, собственост на Pfizer; и Sirna Therapeutics, стартъп за технология за РНК интерференция (RNAi), придобит от Merck.

Освен това Venrock е финансирала компании за квантови изчисления, включително Atom Computing, и нанотехнологични корпорации, като Nanosys. В допълнение Venrock е инвестирала в блокчейн стартъпи, включително Dapper и Flow.

В обобщение, Лорънс Рокфелер финансира разработването на редица трансхуманистични технологии, включително интернета на големите данни, биотехнологии и нанотехнологии, като същевременно разпространява транс-еволюционната идеология на Хъбард, финансирайки нейната Фондация за съзнателна еволюция. Струва си да се отбележи, че финансирането на трансхуманизма от страна на Лорънс, който в основата си е високотехнологично изпълнение на евгеничното инженерство, се корени в дългата история на семейство Рокфелер, което финансира предишни варианти на евгениката, като например американските евгенични програми в лабораторията „Колд Спринг Харбър“ и евгеничните програми в институтите „Кайзер Вилхелм“ в нацистка Германия.

Наред с финансирането на трансхуманистичните технологии и транс-еволюционните теории, поддържани от Хъбард, Лорънс се застъпва и за ноетичната духовност на Хъбард, като подкрепя нейния Ню ейдж евангелизъм. Това става с безвъзмездни средства от неговия Фонд за укрепване на човешкия дух. В раздела „Благодарности“ на книгата си „Съзидание“ Хъбард подчертава, че „публикуването на тази книга и свързаната с нея програма за разпространение на информация стана възможно благодарение на щедрата субсидия от Фонда за развитие на човешкия дух на Лорънс Рокфелер“ [7]. В разширеното издание на тази книга, което е озаглавено „Откровението: Послание на надеждата за новото хилядолетие“, Хъбард копира същото признание за това как Рокфелер е финансирал изданието [9].

По същия начин Рокфелер развива и ноетичния мистицизъм, като финансира програмата за изследване на инженерните аномалии в Принстън (PEAR), която изучава парапсихологични явления, включително психокинеза и дистанционно виждане. PEAR стартира Проекта за глобално съзнание, който е сателит на Института за ноетични науки (IONS), където Хъбард, която одобрява IONS в книгата си „Раждането 2012 г. и след това“ [1], изразява вярата си в техно-ноосферната еволюция чрез колективно осъзнатите кибер-нервни системи, станали възможни благодарение на социалните медийни мрежи в интернет. Сега програмата PEAR е преструктурирана в Международни лаборатории за изследване на съзнанието.

Струва си да се отбележи, че Рокфелер е осигурил и финансирането на гностическите книги на Роджър А. Уиър за тайната връзка между Исус Христос и Мария Магдалена. Гностическата интерпретация на живота на Исус от страна на Уиър се съчетава с неговия синтез на херметизъм, източен мистицизъм, космическа еволюция и езотерично съзнание. Така например, повтаряйки гностицизма на Хъбард, Фулър и Тейяр дьо Шарден, Уиър провежда следните Ню ейдж курсове в залата за срещи на книжарницата Bodhi Tree в Западен Холивуд, Калифорния: „Мария Магдалена и Великият път на Исус: споделеното присъствие трансформира цивилизацията и видовете“; „Херметичното бъдеще на Америка“; „Homo Sapiens Stellaris: човекът на звездната мъдрост“; „Квинтесенциалните измерения на съзнанието: екология на четирите измерения в допълване в пространство-времето“; и „Параяна: пътят отвъд“.

В обобщение, Рокфелер финансира изследванията в областта на ноетичната „наука“, гностичната литература за Христовото съзнание и трансхуманистичните технологии, както и Фондацията за съзнателна еволюция на Хъбард, която се застъпва за постчовешкия синергизъм на техно-ноосферната транс-еволюция, която ще завърши с нов „християнизиран“ вид киборги.

В крайна сметка Хъбард и Рокфелер се съгласуват по същество на всички фронтове. Рокфелер е не само източник на парична подкрепа, но и симпатизант на Хъбард. В книгата си от 1998 г. „Осъзната еволюция: събуждане на силата на нашия социален потенциал“ (Conscious Evolution: Awakening the Power of Our Social Potential) Хъбард оценява високо подкрепата, оказана ѝ от Рокфелер: „Сърдечно благодаря на моя любим покровител Лорънс С. Рокфелер, който подкрепяше тази работа с вярност, вдъхновение и щедрост“ [2]. След това, в раздела „Посвещение“ на книгата си от 2001 г. „Възникване: преходът от его към същност“ (Emergence: The Shift from Ego to Essence), Хъбард пише: „в посвещение на моя благодетел Лорънс С. Рокфелер, който подкрепяше тази работа в продължение на десет години, довеждайки я до този момент на изпълнение“ [9]. Четиринайсет години по-късно, през 2015 г., Хъбард посвещава на Рокфелер и книгата си „Еволюционен завет за съзидание“ (Evolutionary Testament of Co-Creation) [3], отбелязвайки 24 години подкрепа.

ЕВПСИХИЧНАТА МРЕЖА НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ – КОРЕНИТЕ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ

Лорънс Рокфелер също напредва в „съзнателната еволюция“ към трансхуманизма, като прокарва „Движението за човешкия потенциал“. Той прави това чрез инвестициите си във Фондация „Човешки потенциал“ и Института „Есален“. Хъбард продължава да следва тази философия на съзнателна транс-еволюция и чрез Движението за човешкия потенциал, което е породено от хуманистичните и трансперсоналните психологически теории на нейния наставник Ейбрахам Маслоу, създал психо-духовния принцип „самореализация“. Маслоу проповядва своето транспсихологическо евангелие за самореализация в Института „Есален“, което е одобрено и от Хъбард [1]. Междувременно Хъбард се съюзява с Маслоу и неговата „евпсихична мрежа“ от Ню ейджъри в Есален, за да насърчи развитието на трансчовешкия потенциал чрез носими биофидбек устройства и други компютъризирани технологии, които могат да „хакнат съзнанието“ [4].

Протеже на поведенческия психолог Е. Л. Торндайк, гещалт-психолога Макс Вертхаймер и психодинамичния психолог Алфред Адлер, който е колега на Зигмунд Фройд, Маслоу съчетава „първата сила“ в психологията – бихейвиоризма „стимул-реакция“, и „втората сила“ в психологията – фройдистката психоанализа, за да създаде „трета сила“ в психологията [4]. Тази „трета сила“ беше „хуманистичната психология“, която впоследствие се превърна в „четвърта сила“ в трансхуманистичната психология, известна като „трансперсонална психология“ [4]. В предговора към второто издание на книгата си „Към психологията на битието“, финансирана от Фонда за развитие на образованието на Фондация „Форд“, Маслоу пише: „Смятам хуманистичната психология, третата сила в психологията, за преходна, за подготовка за още „по-висша“ четвърта сила в психологията, трансперсонална, трансхуманна, съсредоточена в космоса, а не в човешките нужди и интереси, надхвърляща човечността, идентичността, самореализацията и други подобни“ [4]. Тук трябва да се отбележи, че трансперсоналната психология на Маслоу за самореализация на трансчовешкия потенциал е силно повлияна от философията на Фридрих Ницше, чиято концепция за ubermensch или свръхчовек вдъхновява нацистката евгеника, която сама по себе си играе ролята на предшественик на трансхуманизма.

Маслоу, подобно на Бъкминстър Фулър, взема Хъбард под крилото си. В автобиографията си от 1989 г. „Гладът на Ева: Одисеята на една жена към бъдещето“ (The Hunger of Eve: One Woman’s Odyssey Toward the Future) Хъбард пише: „Писах на Ейбрахам Маслоу, че книгата му „Към психологията на битието“ е спасила живота ми… Той веднага ми отговори, че би искал да се срещне с мен. Той дойде да обядва в апартамента в Ню Йорк. … Той каза, че съм пример за неговата теория за самореализиращите се хора“ [6].

Помазвайки я като евангелизатор на своята психология на свръхпотенциала, Маслоу свързва Хъбард с мрежа от Ню ейдж организации, като например Института „Есален“, които покръстват прозелити в името на неговата нова трансхуманистична психология. Според книгата „Възникване“ на Хъбард „Ейбрахам Х. Маслоу нарича това „евпсихична мрежа“, обществото на самореализиращите се и себепревръщащите се хора“ [7]. В автобиографията си Хъбард разказва как в стремежа си да й помогне в мисията й да спечели привърженици на транс-потенциализиращата психология на Маслоу:

„[Маслоу] предложи своята евпсихична мрежа – списък на „добрите хора“, които е събирал през целия си живот, тези, които ще се превърнат в „доброто общество“. Това е станало преди появата на Движението за човешкия потенциал… Мрежата на евпсихиатрите бяха хора в режим на растеж. Много от тях са хуманистични психолози, които основават центрове за растеж, като Карл Роджърс, Виктор Франкъл, Майкъл Мърфи от Есален, за да помогнат на хората да се придвижат към пълно здраве. Списъкът ми скоро наброяваше над 1000 души, всеки от които беше ценно същество, чувствително към зараждащата се цивилизация“ [6].

В книгата „Откровението: Нашата криза е раждане“ (The Revelation: Our Crisis Is a Birth) Хъбард разказва как „пише на всички от [евпсихичната] мрежа на Маслоу с молба да изразят положителните си възгледи за нашето бъдеще. Мнозина отговориха и аз публикувах отговорите им“ в The Center Letter [7] – футуристичен бюлетин на Хъбард за „еволюционната трансформация“. Благодарение на тези публикации на изтъкнати евпсихиатри, според Хъбард, бюлетина „се разпространява… по целия свят“, от „Африка“ до „зад Желязната завеса… В рамките на шест месеца аз [Хъбард] бях свързана с лидерите на развиващия се свят“ [7].

В края на второто издание на книгата на Маслоу „Към психологията на битието“ е отпечатан списък на такива ключови личности и институции, свързани с евпсихиката. В предговора към този заключителен раздел, озаглавен „Допълнение: мрежата на евпсихиатрите“, Маслоу описва другарите на Хъбард от евпсихичната мрежа като група глобалисти, които се стремят към колективно съзнателно развитие на трансхуманистичния потенциал:

„Аз [Маслоу] я наричам евпсихична мрежа, защото всички тези групи, организации и списания се интересуват от това да помогнат на индивида да израсне към по-пълноценна човешка същност, на обществото – към синергия и здраве, а на всички общества и народи – да се превърнат в един свят и един вид. Списъкът може да се нарече мрежа, тъй като членовете се припокриват значително и тъй като тези организации и лица повече или по-малко споделят хуманистичния и трансхуманистичния възглед за живота, дори преди да са потвърдили този възглед.“ [4]

Казано по друг начин, „евпсихичната мрежа“ на Маслоу, която си партнира с Хъбард, е клика от „трансхуманисти“, решени да установят ред на „един свят“, в който човечеството ще реализира своя свръхпотенциал чрез колективно развитие и обединение в „един вид“.

След прелюдията към допълнението Маслоу каталогизира своята евпсихична мрежа от глобалистични трансхуманистични потенциалисти, като Барбара Маркс Хъбард и Майкъл Мърфи, както и свързаните с тях институции, включително Института „Есален“. В допълнение към „Майк Мърфи, председател [президент]“ на „Института „Есален““, директорията на Маслоу включва „проекта „Образование за бъдещето“ на Уилис Харман в Станфордския изследователски институт“ [4], който е пионер в областта на изкуствения интелект, освен че стартира първите итерации на интернет комуникациите в сътрудничество с ARPANET на американската армия. Харман също така е съосновател на Световната бизнес академия (WBA), която е корпоративно-футуристичен мозъчен тръст, в който Хъбард е член заедно с Ню ейдж гуруто Дийпак Чопра. Чопра, друг сътрудник на Есален, е обявил, че Хъбард е „гласът на съзнателната еволюция на нашето време“, според „Еволюционният завет на съвместното създаване“ (The Evolutionary Testament of Co-Creation) [3]. Ключов лидер в Движението за човешкия потенциал, Харман също така прекарва двадесет години като президент на Института по ноетични науки, където Хъбард произнася реч, в която хвали сътрудничеството си с Ервин Ласло, който също е стипендиант на Световната бизнес академия. В раздела „Благодарности“ на своята „Книга за съвместното създаване“ (Book of Co-Creation) Хъбард посочва Уилис Харман, Майкъл Мърфи и Ейбрахам Маслоу като „колеги и учители по съзнателна еволюция“ [7].

В списъка си с евпсихиатрични институции Маслоу посочва няколко други организации, свързани с Есален, включително центрове за човешки потенциал: