През 2017 г. германец на име Марко (името е променено) се натъква на статия в берлински вестник със снимка на познат от детството му мъж. Той с изненада открива, че става дума за професор Хелмут Кентлер, един от най-влиятелните учени-психолози в Германия през втората половина на 20 век. Самата статия описва така наречения ,,експеримент на Кентлер“, в рамките на който безпризорни деца са настанявани в приемни домове на педофили. Този експеримент се провежда с благословията и финансовата подкрепа на западноберлинския Сенат. В доклад, подаден до Сената през 1988 г., Кентлер окачествява тази своя дейност като ,,забележителен успех“.
През 1969 г., местните власти в Западен Берлин подкрепят провеждането на продължил повече от 30 години експеримент, в рамките на който бездомни деца и юноши са давани за осиновяване на самотни мъже, сред които има и вече осъдени за сексуални отношения с непълнолетни. Автор и движеща сила на експеримента е известният германски учен и педагог Хелмут Кентлер, който представя като своя цел ресоциализацията на сираците и ускоряването на тяхното физическо и ментално израстване посредством сексуални отношения с техните настойници.
След прочитането на статията, Марко успява да се свърже с авторката Тереза Нентвиг от Института за изследване на демокрацията в Университета в Гьотинген. Тя стига до заключението, че експериментът на Кентлер завършва още през 70-те години. Марко обаче я информира, че живее с приемното си семейство чак до 2003 г., когато навършва 21. Тереза Нентвиг си спомня как Марко й е повторил няколко пъти: ,,Ти си първият човек, на когото споделям това — изобщо за първи път разказвам историята си“.
През 1988 г., когато е на пет, Марко е блъснат от кола, докато пресича. Макар да се отървава без сериозни наранявания, инцидентът привлича вниманието на службата за непълнолетни в Шьонеберг, която е под шапката на местното западноберлинско правителство. Социалните работници отбелязват, че самотната майка на Марко не е в състояние да се грижи адекватно за него и препоръчват той да бъде настанен в дом със ,,семейна атмосфера“. Със съдействието на Кентлер, Марко е настанен при 47-годишния професионален настойник Фриц Хенкел.
Когато Хенкел започва да отглежда приемни деца още през 1973 г., един учител забелязва, че мъжът ,,винаги търси контакт с момчетата“. Шест години по-късно, друг социален работник подозира Хенкел в хомосексуални връзки с едно от осиновените деца. Прокуратурата започва разследване и Хелмут Кентлер, наричайки себе си ,,постоянен консултант“ на Хенкел, се намесва в негова защита; тази схема се повтаря повече от веднъж в осиновителното досие на Хенкел, което наброява над 800 страници. Много по-късно, Тереза Нентвиг успява да открие и друго момче на име Свен (променено), което споделя жилището на Хенкел с Марко и желае да говори за случилото се. На седем години, Свен е открит от полицията на метростанция в Западен Берлин с хепатит. Отново с помощта на Хелмут Кентлер, момчето е изпратено в дома на Хенкел. В подкрепа на своя знаменит колега се изказват и лекуващите Свен лекари от клиниката на Свободния Университет в Берлин: ,,Господин Хенкел изглежда идеален кандидат за тази трудна задача“.
По-нататъшната съдба на Марко и Свен опровергава оптимизма в докладите на Кентлер. Нито един от двамата не получава образование, занимават се с нискоквалифициран труд и се борят с психологически травми. През 2017 г. те дават интервю за Дер Шпигел и светът най-накрая научава за преживяната от тях трагедия.
През 60-те години на миналия век в Германия, както и в други западни страни, настъпва сексуалната революция. В някои кръгове на обществото се обсъжда, че трябва да бъдат разрешени не само еднополовите връзки, но и сексуалните контакти между възрастни и деца или юноши. Такива дискусии се провеждат по-специално сред леви партии и движения, например в партията на ,,Зелените“ и Свободната демократична партия на Германия. Поради историческата обремененост на страната след Втората световна война и Холокоста, сексуалната еманципация се разглежда като част от усилията за преодоляване на нацисткото наследство. За да се изгради едно истински хуманно и демократично общество, всички стари табута следва да бъдат унищожени.
През 1979 г. Олаф Щубен, апологет на легализирането на секса с деца, публикува статия, в която нарича педофилията „престъпление без жертва“. Той също така е и координатор на инспирираната от Свободната демократична партия (членка на управляващата коалиция начело с Ангела Меркел през 2005 г.) т.нар. ,,Работна група по въпросите на педофилията“, която призовава за реформиране на Наказателния кодекс и също така към подкрепа за подсъдими педофили. Тази група също е финансирана със средства от бюджета. Година по-късно, на конгреса на партия ,,Зелените“, е взето решение за курс към отмяна на забраната за секс с деца под 14-годишна възраст.
,,Мисля, че мнозина тогава споделяха следното: да покажем на другите партии колко сме различни и колко сме открити. Че най-накрая преодоляхме ерата на нацизма и прегърнахме сексуалната революция“. Така обяснява настроенията на западногерманската левица през 70-80-те години една от основателките на Зелената партия Ева Куисторп.
Един от популяризаторите на сексуалната революция е именно психологът и професор по социална педагогика от Университета в Хановер Хелмут Кентлер. Той придобива известност в края на 60-те благодарение на идеите си за сексуално образование. Книгите му претърпяват няколко издания и той редовно участва като експерт по телевизията и радиото. Самият Кентлер не крие своята хомосексуалност и педофилски наклонности: той съжителства с няколко свои “синове“, на практика превръщайки ги в свой “харем“.
Кентлер е уважаван учен, който в периода 1966-1974 г. работи в Педагогическия център в Берлин – наднационална институция, която се отчита пред градския Сенат и се занимава с образователни и социални реформи. През 1975 г. Кентлер защитава докторска дисертация в Университета в Хановер със заглавие ,,’Родители получават сексуално образование“ (по-късно преиздадена като книга, ,,Eltern lernen Sexualerziehung“). През 1976 г. той получава професорска степен и през следващите 20 години преподава в същото учебно заведение.
Кентлер пропагандира легализирането както на еднополовите връзки, така и на сексуалните отношения между възрастни и деца. Той вярва, че педофилията (ако не е насилствена) по никакъв начин не вреди на децата и юношите; тя е нещо съвсем естествено и не може да бъде считана нито за престъпление, нито за девиация. Кентлер е убеден, че педофилите са максимално добри и внимателни спрямо децата, защото изпитват към тях емоционална привързаност.
Кентлер стартира експеримента си през 1969 г., още по време на работата си в Педагогическия център. С официалното разрешение на местния Сенат, той започва да предава бездомни деца и юноши в ръцете на настойници-мъже, като последните дори получават държавна помощ като самотни родители. За съжаление, похлупакът на окопалия се във всички слоеве на западното общество съвременен тоталитаризъм не позволява да бъде установен точният брой на участвалите в експеримента, както насилници, така и жертви. В последвалите доклади, както и при публичните изявления на Кентлер, фигурират само трима осиновители, които получават деца, за да ги “възпитават“.
Самият той по-късно казва, че това са момчета между 13-17 години, които преди това са живели на улицата; много от тях били неграмотни, умствено изостанали или с хронични заболявания. Кентлер лично поддържа контакти с ,,приемните семейства“ и е напълно наясно, че опекуните имат сексуални отношения със своите подопечни. В края на 80-те години, Кентлер отчита постигнатото пред местните власти като отбелязва, че бившите безпризорници са придобили финансова независимост, водили са ,,достоен и скромен“ живот, както и че никой от тях не е станал хомосексуален. Кентлер подчертава: ,,Става напълно ясно, че тези мъже са направили толкова много за момчетата си, главно защото са имали сексуални отношения с тях“. Сега този доклад дори се съхранява в Берлинския музей на хомосексуалността.
През 1981 г. Кентлер е поканен да говори в западногерманския парламент и да разкаже защо е необходимо да се декриминализира хомосексуалността — което се случва 13 години по-късно. По време на изслушването обаче, той се отклонява от темата и по собствена инициатива продължава да обсъжда експеримента си: ,,Наблюдавахме тези взаимоотношения и ги намираме за силно препоръчителни … Тези хора (осиновителите) се разбираха с децата само защото бяха влюбени в тях“. Думите му не предизвикват никакво безпокойство, в голяма степен и защото проектът е представен като противоположност на нацистките експерименти в репродуктивната област с техния твърд акцент върху разпространението на определен тип ,,арийски“, ,,чисти“ семейства. Също така обаче, законодателите вече са гледали на уличните деца като на изгубени за обществото.
Със сигурност в градските архиви все още се пазят документи, в които се споменават, освен основните факти, имената на одобрявалите действията на Кентлер на политическо ниво и как професорът е намирал осиновителите-педофили. За съжаление, много от тях са изгубени или преднамерено унищожени. В последващ доклад, поръчан от Берлинския сенат през 2020 г., изследователи от Университета в Хилдесхайм заключават, че ,,под надзора на Сената е имало приемни семейства и общи апартаменти за младежи, организирани от педофили в Берлин и в други райони на Западна Германия“.
Макар и морално отвратителен и юридически незаконен (до 1994 г. в Германия са забранени хомосексуалните контакти с непълнолетни), експериментът на Кентлер привлича общественото внимание едва през 2015 г., цели седем години след неговата смърт. Година по-късно, Тереза Нентвиг събира и анализира достъпните материали и през 2019 г. стига до заключението, че Сенатът и социалните служби са знаели, че експериментът предполага интимни отношения между опекуните и децата. За съжаление, не успява да получи цялата необходима информация, тъй като властите правят всичко възможно да не допуснат изтичането на подробности; много пораснали жертви на педофили вече имат свои семейства и отказват да говорят.
В доклада се споменава поименно само едно момче на име Улрих, който става част от експеримента в самото му начало през 1969 г., когато е едва на 13. Ужасяващите нива на преплитане между трансграничната политика и извращенията с деца се подчертават и от факта, че през 1967 г. Хелмут Кентлер оглавява отдела по социална педагогика в Педагогическия център – международен изследователски институт в Берлин (членове на комитета по неговото планиране са бъдещият канцлер на Германия Вили Брандт и Джеймс Б. Конант, първият посланик на САЩ в Западна Германия и президент на Харвард). Финансиран и контролиран от западноберлинския Сенат, центърът има за цел да направи града международен лидер в образователните реформи. Кентлер работи с проблемни деца (хероинови наркомани, бегълци, малолетни и непълнолетни проститутки), много от които се събират около основния транспортен възел на Западен Берлин, гара ,,Банхоф Зоопарк“. Тази среда е отразена в емблематичния филм от 1981 г. ,,Кристиане Ф.“ със саундтрака на Дейвид Боуи – разказ за децата, които прекалено рано се сблъскват със саморазрушението и празнотата на съвременното общество.
Някои от отворените въпроси в изследването на Тереза Нентвиг получават частичен отговор във втория доклад за експеримента на Кентлер, публикуван на 15 юни 2020 г. от Университета в Хилдесхайм. Той съдържа 28 страници и за съжаление също е предварителен и уклончив; авторите посочват, че в хранилищата на сградата на берлинския Сенат все още има около хиляда неразкрити досиета с отказан достъп. Макар нито едно име да не е публично оповестено, те пишат, че ,,някои от тези приемни семейства са съставени от влиятелни мъже, които живеят сами и се радват на подкрепата на академични среди, изследователски институти и политически кръгове, които приемат и споделят склонността към педофилия“. В доклада се стига до извода, че в тази мрежа участват и ,,служители на Сената“, докато други просто проявяват толерантност към приемните семейства, защото ,,влиятелни фигури в политиката за реформа в образованието подкрепят тези условия“. Независимо от грандиозния размах и чудовищния характер на фактите, тази история не предизвиква нито едно задълбочено журналистическо или съдебно разследване.
Марко и Свен правят опити да подадат граждански иск срещу града-провинция Берлин и окръг Темпелхоф-Шьонеберг, където се е намирал офисът на социалните служби за непълнолетни. Поради изтеклата давност и смъртта както на Фриц Хенкел (2015), така и на Хелмут Кентлер (2008) обаче, съдът надали ще се задейства. Сандра Шеерес, берлински сенатор по образователните въпроси от Социалдемократите, дори предлага двамата да се съгласят на парична компенсация, вместо да упорстват във воденето на предварително обречена юридическа битка. Нещо повече, властите и партиите от либералния спектър обвиняват съчувстващите на двамата организации (сред които ,,Алтернатива за Германия“ и по-специално нейния представител Томас Вайс), че се опитват да манипулират жертвите за собствена изгода и да настроят обществото срещу определени ,,уязвими“ малцинства. Подобен е и случаят с продължилите години наред сексуални престъпления във Великобритания, прикривани от местните власти и полицията в Родъръм, графство Южен Йоркшир.
Според ирландския философ от 18 в. Едмънд Бърк, за да триумфира злото е необходимо само едно: добрите хора да не правят нищо. Именно посегателствата върху деца ни показват срещу какво сме изправени. Светът се управлява от същности, които насилват и убиват, защото са стигнали до нива на могъщество и власт, когато не могат да се почувстват живи, освен чрез достигане до абсолютната крайност. Също така, техните действия спомагат за превръщането на хората в послушни оръдия – преживелите подобни травми деца стават наплашени и покорни възрастни. Покровителстването на педофили и техните структури представлява сериозна изгода за тези скрити, тъмни сили.
Тази статия няма за цел да образова. Тази статия е написана, за да озлоби. Единствената сила за промяна и съпротива е в хората. Или, по-точно, в малка част от тях, които са готови да вдигнат оръжие. Властите трябва да знаят, че тази малка, подготвена и решителна група е някъде там, в сенките, и ако правителства, полиция и общество се провалят в изначално заложените им функции, тя няма да се провали в своите.
- Автор: Кирил Радев
ПО ТЕМАТА
https://thebulgariantimes.com/%d0%9c%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%90%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0/
Момчетата и момичетата, продадени за секс по 20 пъти на ден (+ВИДЕО ОТНОСНО ТРАФИКА НА ДЕЦА)
«Netflix» огромна мрежа за нормализиране на педофилията (ВИДЕО-БГ СУБ)
Холандия «Нидерландия» :Педофилията да се декриминализира и да се преподава в училищата
Папа Франциск: «Педофилите имат специално място в рая» (ВИДЕО)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Ферми за деца отвличани за Адренохром, за органи и за нагона на сатанисти (ВИДЕО – БГ СУБТИТРИ)
