Благодатният огън: Свещената лъжеизмама (ВИДЕА И ДОКУМЕНТИ)

ИЗМАМАТА С «ПАРАНОРМАЛНОТО» «ЗАПАЛВАНЕ» НА «БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН»

По принцип избягвам да пиша наново надълго и нашироко по теми, които вече съм коментирал, но този път смятам да направя едно, надявам се уместно изключение. Темата е т. нар. „благодатен огън“ с чудотворните приказки, за който обичайно всяка година по Великден ни облъчват от повечето медии. Тази година дори въпросът стана дори политически, понеже правителството първоначално се отказа да изпраща за донасянето му от Йерусалим специален самолет, а след като кандиса тогава пък духовенството реши да позира обидено и се отказа да приеме жеста. За въпросния огън се разказват множество фантастични истории, включително как не обгаря при допир, самозапалва се по чудотворен начин и т. н. От друга страна сред скептиците също се разпространяват различни легенди, включващи експерименти с бял фосфор, етерични масла и други увъртяни интерпретации – колкото неоснователни, толкова и ненужни. А истината както обикновено е далеч по-проста и прозаична. От предишния ми анализ по този въпрос минаха няколко години, но тъй като мълвата за това събитие се превърна едва ли не в част от културния ни пейзаж, смятам, че той си остава все така актуален. Моля да се има предвид, че изложението по-долу не представлява завършен литературен материал, а по-скоро писан набързо и нередактиран сбор от цитати, преразкази и бележки, придружени със съответните препратки към източниците. Затова нека никой не ме обвинява, че изказът е хаотичен, накъсан, непривлекателен за четене и трудноразбираем. Бих искал по-скоро, който желае и темата му е любопитна, да се съсредоточи на фактологията и мненията на цитираните автори.

„САМОЗАПАЛВАНЕТО“ НА ОГЪНЯ НА В ЙЕРУСАЛИМ Е ВСЪЩНОСТ ДОСТА КЪСНО ЯВЛЕНИЕ, ОСПОРВАНО ОЩЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Такова събитие е абсолютно непознато за ранните църковни писатели и пилигрими, в т.ч. цели 400 години след обявяването на християнството за официална религия на Римската империя. Нищо не се споменава за него в пространните описания за посещението на майката на Флавий Константин – царица Елена в Палестина (326 г.), когато триумфиращото местно духовенство ѝ поднася едва ли не всеки ден все нови открити по чуден начин „древни реликви“ и зашеметяващи разкази за чудеса. Нищо не намираме за него и в писанията на иначе плодовития като автор йерусалимски епископ Кирил (315-386 г.; епископ 350-386), както и в творбите на Евсевий Кесарийски (ок. 265-339, епископ на Кесария (Цезарея) Палестинска от 314 г.) касаещи построяването на християнския храм в Йерусалим (335 г.). Мълчи по темата и описанието на Божи гроб, съхранено в произведението „Амфилохий“ на цариградския патриарх Фотий (820-896; патриарх през 857-867; 877-886). Посетилата Йерусалим през IV в. Силвия Аквитанска също не знае за такова „чудо“, а само споменава мимоходом за постоянно горящо кандило на самия Божи гроб. Нищо свръхестествено свързано с огъня на Божи гроб не забелязва и испанката Егерия през 381 г.

Първите споменавания за чудотворно самозапалване на огъня датират не по-рано от IX в., като сред тях е това на латинския пилигрим Бернар (865 или 870 г.), който пръв пише, че „В светата събота, в навечерието на Пасха в тази църква започва богослужение … и не престава докато …с явяването на ангел не се запали светлината в кандилата, които висят над упоменатия гроб“. Другото е на арабския автор Ал-Джахиз (починал ок. 869 г.) в неговата „Книга за животните“: „Пазителите на храмовете не преставали да устройват за народа разни хитрости, като хитростите на монасите със светилниците в църквата на Възкресението в Йерусалим, които твърдят, че маслото в кандилата при тях на един празник се запалва без огън“.

Следва разказът на руския игумен Даниил (1106-1107 г.), който при това упоменава и най-популярните по негово време слухове, свързани със събитието: „пътешествениците неправилно говорят за слизането на тази светлина: Едни говоря, че Светият Дух слиза като гълъб на Гроба Господен; а други говорят: от небето пада мълния и така се запалват кандилата над Господния Гроб,. И това е лъжа и неправда: нищо не се вижда тогава – нито гълъб, нито мълния, но така невидимо слиза божията благодат и запалва кандилата в Господния Гроб“.
Вж. Успенский Николай Д. – К истории обряда святого огня, совершаемого в Великую Субботу в Иерусалиме. Актовая речь, произнесенная 9 октября 1949 г. в Мусин Александр Е, Бычков Сергей С. – Благодатный огонь: миф или реальность?, Москва, Тетис, 2007, стр. 46-47; 62 (онлайн 4-5; 30)
(ВИЖ ТУК)
Alexei Lidov – The Holy Fire and Visual Constructs of Jerusalem, East and West [in: Visual Constructs of Jerusalem. Eds B. Kuhnel, G. Noga-Banai, H. Vorholt. Turnhout, Belgium: BREPOLS Publishers, 2014, p. 241-249]
(ВИЖ ТУК)
Victoria Clark – Holy Fire: The Battle for Christ’s Tomb, New York, Macmillan, 2005, p. 20 [номерация по стр. на файла]
(ВИЖ ТУК)

Подобен тип свръхестествено явление или подобно на него не се наблюдава нито през периода след смъртта на Исус – въпреки очевидното значение, което би имало за новата религия. Не е засвидетелствано и през първите няколко века след нейното налагане като държавно вероизповедание за Римската империя – въпреки изобилието от аналогични чудеса и свещени реликви, с което е обкръжен храмът, за който се вярва, че е над мястото, където е възкръснал нейният основател. Самозапалването на „благодатния огън“ се появява едва в началото на зрялото Средновековие: IX-XII в., когато гръцките християни в Палестина са в подчинено положение спрямо господстващите в страната на периодични смени мюсюлмани (араби или тюрки) или кръстоносци-католици. Тази мистификация и свързаната с нея конфесионална митология имат очевидната цел да консолидират тази религиозна група и да ѝ дадат основание да смята, че превъзхожда иначе по-силните политически свои господари или конкуренти. С течение на времето тази благочестива лъжа (pia fraus) се утвърждава и става неделима част от традицията на празничните великденски ритуали в Йерусалим. Тя е съзнателно поддържана не само по политико-идеологически, но и по икономически причини – запленените от това изживяване на съществуващото само във въображението им чудо поклонници с готовност обсипват местния клир с богати дарове.

През 1238 г. римският папа Григорий IX (1145/1170-1241, папа 1227-1241) категорично забранява на ордена на францисканците да участват в церемонията на пасхалния огън, определяйки го като измама и суеверие.
Victoria Clark – Sparks from the Holy Fire [The Tablet: The International Catholic News Weekly, 03.03.2003]
(ВИЖ ТУК)
Victoria Clark – Holy Fire: The Battle for Christ’s Tomb, New York, Macmillan, 2005, p. 59 [номерация по стр. на файла]
(ВИЖ ТУК)

 

В надпреварата да демистифицират чудото не изостават и мюсюлманските писатели. След споменатия вече Ал-Джахиз имаме цяла поредица ислямски интелектуалци, които в типичен близкоизточен стил смесват здравия, макар и продиктуван от конфесионална пристрастност скептицизъм с чудновати фантастични предположения, често пъти по невероятни дори от измамата, която се стремят да разобличат.

Средноазиатският енциклопедист Абу Рейхан Мухамад ибн Ахмад Ал Бируни (973-1048 г.) в своята Хронология обяснява самозапалването на огъня със сложна машинация, включваща скрити в подземие под Божигробския параклис мъж и момче, хитроумен ленен фитил поставен в медна тръба и стъклен съд с масло (Архив на Азиатския музей към Императорската академия на науките в Санкт Петербург – л. 113б,4 – 113б,12). За Хамза ибн Асад абу Йала ибн ал-Каланиси от Дамаск (1070-1160) в Продължение на Дамаската Хроника (Музаййал Тарих Димашк) пък причина за явлението е смесване на масло от балсамово дърво с масло от жасмин. Според него тази хитрост е причината фатимидският халиф на Египет Абу Али Мансур ал-Хаким (985-1021, царува 996-1021) да разруши храма Възкресение Христово в Йерусалим през 1007 г. Подобна е историята и у Ал-Джаубари (XIII в.), но там освен балсамовото масло има сяра. Впоследствие по-късният автор Муджир-ад-дин ал-‘Омари ал-‘Улейми, кадия на Йерусалим (ок. 1456 г.) обединява двата разказа в книгата си Книга за славната дружба относно историята на Йерусалим и Хеврон (Китаб-ал-унс-ал-джелиль би-тарихи-л-Кудс уа-л-Халил).

 

Впрочем както пише Шихаб ад-Дин ал Карафи (поч. 1285) в съчинението Блестящи отговори на нагли въпроси (Ал-аджуиба ал-фахира ан ал-асила ал-фаджира) при управлението на ал-Малик ал-Муаззам Туран Шах (упр. 1249-1250) от династията на Аюбидите в Египет храмът едва не е разграбен отново под предлог същите машинации, но йерусалимското християнско духовенство успява да убеди владетеля да уталожи гнева си с големи суми „подаръци“.

 

Далеч по-близо до действителността е географът от XIII в. Якут ал-Хамави, който в топонимическия си Речник на страните (Муджам ал-булдан) сочи като причина запалване на свещите на Великден от скрито кандило. Същият, коректно предаващ съхранената и до днес традиция разказ намираме и у историка Шамсуддин Сибт Ал-Джаузи (1186-1256 г.) от Дамаск, живял известно време и в Йерусалим: „Когато залезе слънцето и стане тъмно, един от свещениците се възползва от невниманието [на хората]. Той отваря ниша в ъгъла на параклиса, където никой не го вижда и пали свещта си от едно кандило“ (Огледало на времето в историята на знаменитостите / Мир’ат аз-заман фи тарих ал-а’йан).
Игнатий Ю. Крачковский – „Благодатный огонь“ по рассказу ал-Бируни и других мусульманских писателей X- XIII вв [в Христианский Восток. Т. 3. Вып. 3. Петроград, 1915.]
вж. и в Мусин Александр Е, Бычков Сергей С. – Благодатный огонь: миф или реальность?, Москва, Тетис, 2007, стр. 95-119
Муджир-эд-дин – Книга славной дружбы касательно истории Иерусалима и Хеврона
Diego R. Sarrió Cucarella – Muslim-Christian Polemics across the Mediterranean: The Splendid Replies of Shihāb al-Dīn al-Qarāfī (d. 684/1285), Leiden-Boston, Brill, 2014, p. 61
(ВИЖ ТУК)

МИСТИФИКАЦИИТЕ ОКОЛО «БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН» СА РАЗКРИВАНИ ПЕРИОДИЧНО ОТ САМОТО ДУХОВЕНСТВО

 

Според гръцкия духовник, върожденец и преподавател в елитни за времето си школи в Гърция и Влашко (Букурещ) Никифор Кавсокаливит (1689 – 1784) в личен разговор с него през 1769 г. йерусалимският патриарх Ефрем II (1766-1771) споделя, че се опитва да изкорени това вярване като почиващо на мошеническа инсинуация и предмет на срамна търговия. Той се изказва категорично и рязко, че т. нар. благодатен огън не е чудотворен, а запален от човешка ръка (χειροποίητον), инсценировка (δραματουργία) и машинация (μηχανουργία) и е забранил подхранващия суеверието ритуал на Божи гроб. Този период обаче е епоха на криза за господстващата в региона Османска империя, корупцията процъфтява и висшето духовенство се сменя изключително често в съответствие с подкупите, чрез които тази или онази партия си осигурява благоразположението на административната власт. Ефрем също не успява да избегне тази участ, а след детронирането му неговите приемници възстановяват както практиката, така и покровителстването на свързаните с нея благочестиви фантазии.
Вж. негов авторски ръкопис 89: Περί του επιταφίου φωτός в книгата на Δημήτριος Καμπούρογλου – Μνημεία της Ιστορίας των Αθηναίων, Αθήναι, Καραβίας Διον, 2000: Τόμος Β’, σελ. 234
Руският клирик и писател Порфирий Успенски, еп. Чигирински (1804-1885 г.) е ръководител на Руската духовна мисия в Йерусалим (1847-1854 г.), като през този период длъжността му е свързана с множество пътувания из района, срещи и разговори с множество високопоставени лица и задълбочени наблюдения върху публичния и частен живот на местното духовенство, от което той съвсем не е очарован. В осемтомния си дневник с автобиографични бележки Книга за моя живот (1894-1901 г.) той отбелязва два многозначителни случая, свързани именно с благодатния огън:
„Йеродяконът, който се промъкнал в параклиса на Божи Гроб по това време, когато според всеобщото вярване слиза благодатният огън, видял с ужас, че огънят просто се запалва от кандило, което никога не угасва; така че благодатният огън не е чудо. За това той сам ми разказа днес.“
Сп. Порфирiй Успенскiй – Книга бытiѧ моего. Дневники и автобiографическiя записки Т. I (годы 1841, 1842, 1843 и часть 1844го), Санктъ-Петербургъ, Типографiя В. Киршбаума, 1894; стр. 671 – дневник от вторник, 25 април 1844)
(ВИЖ ТУК)
Особено показателен е вторият разказ, тъй като разкрива в подробности както механизма на явлението, така и причините за традиционното му поддържане от страна на църковната администрация;
„В тази година, когато знаменитият господар на Сирия и Палестина, египетският паша Ибрахим се намирал в Йерусалим*, се оказало, че огънят, получаван от Божи Гроб във Велика събота не е благодатен, а се запалва като всеки огън. Този паша си наумил да провери действително ли огънят на капака на Христовия Гроб се явява внезапно и по чудотворен начин, или се запалва с кибритена клечка. Какво направил той? Обявил на наместнииците на патриарха, че иска да седи в самата кувуклия** по време на получаването на огъня и зорко да наблюдава как се появява той; и добавил, че ако това е истина, ще им даде 5000 пунгии (2 500 000 поастра), а ако е лъжа, нека те му дадат всички пари, събирани от мамените поклонници, и той ще напечата във всички европейски вестници за мерзката измама. Наместниците – петроаравийският митрополит Мисаил, назаретският митрополит Даниил и филаделфийският епископ Дионисий (сегашен витлеемски) се събрали да се посъветват какво да правят. По веме на съвещанието Мисаил си признал, че той запалва огъня в кувуклията от кандило, скрито зад подвижната мраморна икона на Възкресение Христово, която е в самия Гроб Господен. След това признание било решено смирено да се помоли Ибрахим да не се меси в религиозните дела и при него бил изпратен драбоман от Божигробската обител, който и му изложил, че за негова светлост няма никаква полза да разкрива тайните на християнското богослужение и, че руският император Николай ще бъде твърде недоволен от откриването на тези тайни. Ибрахим паша, като изслушал тов, махнал с ръка и замълчал. Но оттогава божигробското духовенство вече не вярва в чудотворната поява на огъня. Разказвайки всичко това, митрополитът добавил, че се очаква единствено от Бога да прекрати благочестивата [ни] лъжа. Както той знае и може, така и да вразуми и успокои народите, вярващи сега в огненото чудо на Велика Събота. А ние не бива дори да започваме този поврат в умовете – ще ни разкъсат в самия параклис на Божи Гроб“
*Ибрахим паша (1789-1848, на трона през 1848) е син на хедива на Египет Мохамед Али (1769-1849, на трона през 1805-1848), известен с многото постигнати победи във войните на баща си срещу арабските племена, гръцките въстаници и отоманския му сюзерен. Първото му пребиваване в Палестина и Сирия е през 1831-1833 г., когато воюва успешно с Високата Порта за надмощие в региона. Тогава и Османската империя подписва с Русия Ункяр-Искелесийския договор (26 юни 1833) за военна помощ, което се съчетава добре с прикритата заплаха на духовенството в неговия отговор към Ибрахим паша и прави по-вероятна случката през този период. Второто посещение е през 1834-1835, когато се налага да потуши голямо въстание на местните аристократи и селяни срещу данъците с които са обложени. Тогава той превзема със сила Йерусалим (26 май- 9 юни 1834).
** Кувуклия е параклисът на Божи Гроб, намиращ се вътре в голямата църква Възкресение Христово. Разположен е там където според християнската легенда се е намирал гробът в който е бил положен и откъдето е излязъл Исус Христос. Етимологията на названието е гръцка – от виз. Κουβούκλια, както са се наричали императорските покои (спалня).
Сп. Порфирiй Успенскiй – Книга бытiѧ моего. Дневники и автобiографическiя записки Т. III (съ 1 января 1846 по 20 марта 1850 г.), Санктъ-Петербургъ, Типографiя В. Киршбаума, 1896; стр. 299-301 – дневник от сряда, 4 август 1848)
(ВИЖ ТУК)
Що се отнася до подвижните икони със скрити зад тях тайни ниши, където може да се скрият най-различни предмети, те са напълно обичаен елемент от архитектурата на Божи гроб. Примери за такива могат да се видят на снимките тук:
(ВИЖ ТУК)

МНОЖЕСТВО СЪВРЕМЕННИ ВИСШИ ДУХОВНИЦИ И ЦЪРКОВНИ БОГОСЛОВИ ОТРИЧАТ СВРЪХЕСТЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР НА ОГЪНЯ ОТ БОЖИ ГРОБ

 Митрополитът Петрас Корнилиос (р. 1936), два пъти наместник на Йерусалимския патриарх, който при това участва в ритуала по запалване на „благодатния огън“ през 2001 г. прави признание в интервю за телевизионната продукция Сиви зони (Γκρίζες ζώνες) на гръцката телевизия Mega. Там той изрично подчертава, че когато е влязъл в кувуклията на Божи Гроб, там е имало запалено кандило, от което той е запалил свещите си – „Знам, че намерих запалено кандило и го оставих запалено. Чудо по уговорка всяка година не се случва“.
Γκρίζες Ζώνες – Άγιο Φως Ιεροσόλυμα Holy Light. предаване от 11/4/2001
(ВИЖ ТУК)
Вж. и Δημήτρης Αλικάκος – Λύτρωση: Περί του Αγίου φωτός, Αθήνα, Εκκρεμές, 2019, σελ. 101-106
Кой и кога запалва въпросното кандило става ясно благодарение на признанията на двама висши духовници на Йерусалимския патриархат. Те разказват как са палели кандилото сутринта на Велика Събота, за да бъде то на разположение на патриарха за полунощното богослужение. Първият е скевофилаксът* Исидор Факицас, архиепископ на Йераполис (р. 1973). Той споделя как за целта е използвал обикновена запалка. Бившият му колега, заемал поста през периода 1984-1988 г. – архиепископ Никифор пък използва за целта просто кибритени клечки.
* Скевофилакс (σκευοφύλαξ) е висша църковна длъжност. Правомощията му са да съхранява и да се разпорежда с богослужебните принадлежности (утвар), използвани при различните религиозни церемонии.
Σάλος με το Αγιο Φως -«Ποιο θαύμα; Το ανάβω με αναπτήρα» λέει σκευοφύλακας του Πανάγιου Τάφου: материал в гръцкия новинарски сайт Iefimerida от 19.03.2019
(ВИЖ ТУК)
вж. и Δημήτρης Αλικάκος – Λύτρωση: Περί του Αγίου φωτός, Αθήνα, Εκκρεμές, 2019, σελ. 75
По повод на цялата инсинуация с поддържането на благочестивата илюзия за свръхестествения произход на благодатния огън Теофан, архиепископ на Гераса и бивш екзарх на Йерусалимския патриархат в Атина е принуден да констатира с горчивина пред гръцкия телевизионен канал Antenna 1 (20.03.2019): „Ние се подиграваме с вярващите, като ги оставяме да си мислят, че това е чудо. Това е неприемливо и не ни прави чест“.
(ВИЖ ТУК)
Αναγνώστης Λασκαράτος – Η «Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια» για την απάτη του Αγίου Φωτός
(ВИЖ ТУК)
вж. и Δημήτρης Αλικάκος – Λύτρωση: Περί του Αγίου φωτός, Αθήνα, Εκκρεμές, 2019, σελ. 86
Дори самият Йерусалимски патриарх Теофил III (р. 1952, ot 2005) макар и да не е така рязък и категоричен като своите подчинени също взема някои съвсем рационални предпазни мерки спрямо безконтролната и раздухвана от медиите чудотворна истерия. На първо място той премахва думата „чудо“ по отношение на появата на „благодатния огън“ от официалния сайт на патриаршията (23.06.2018). Освен това категорично отказва да определя в официални изказвания случващото се тогава в храма на Божи гроб като нещо свръхестествено. В негово изказване пред руски журналисти, отразено като комюнике от агенция Интерфакс (28.04.2008) той получава директно зададен въпрос „Ваше блаженство, Вие се явявате един от действителните свидетели на най-великото чудо на слизането на благодатния огън. Присъствате непосредствено на него…. как се случва това?“. Вместо разказ за чудеса, журналистите получават кратка реч изпълнена с увъртания и недомлъвки. Патриархът нарича случващото се на Божи гроб „уникална церемония (ceremony)“, „изобразяване (enactment)… на първото възкресение на господ Исус Христос“, „Представяне (representation) – както и всички свещени церемонии“.
Цялата тази безсъдържателна логорея е репликирана от руския дякон Андрей Кураев с “ Да каже по-откровено за запалката в джоба той навярно не би могъл“.
Беседа патриарха Иерусалимского Феофила III с представителями российских СМИ
Андрей Кураев – Иерусалимский Патриарх о Благодатном огне
(ВИЖ ТУК)
вж. и Δημήτρης Αλικάκος – Λύτρωση: Περί του Αγίου φωτός, Αθήνα, Εκκρεμές, 2019, σελ. 29-47
През април 2010 в интервю за National Herald – издание на гръцките емигранти в САЩ патриархът повтаря същите словесни заобикалки: отново имаме „церемонията на свещената светлина е част от всичките церемонии и тайнства на църквата….докосването до свещената светлина е тайнство на църквата, една церемония ….Това, което се случва тогава се случва по целия свят“.
John Sanidopoulos – Patriarch Teophilos of Jerusalem on the Holy Light
(ВИЖ ТУК) 

Повече от десет години по-късно изказванията на патриарха продължават да са в същия стил. В интервю за ватиканската медия Осерваторе Романо (30.04.2021) той назовава събитието „церемония“, „символ (sign)“ който „напомня“, а пламъкът не се появява внезапно от нищото, а „пламти непрестанно“
Roberto Cetera – The Light that enlightens the people: interview with His Beatitude Theophilos III, Greek Orthodox Patriarch of Jerusalem, L’Osservatore Romano, 30.04.2021
(ВИЖ ТУК) 

Живеещият в САЩ украински свещеник Кирил Ховорун също споделя в своя Фейсбук профил как в личен разговор Теофил му е споделял, че „това е благочестив обряд, символизиращ възкресението на Христос – нито повече, нито по-малко“
(ВИЖ ТУК) 

Настоящият глава на Гръцката църква, Йероним II, архиепископ на Атина и цяла Елада (р. 1937, от 2008) също споделя в интервю пред клерикалното издание ROMFEA от 04.04.2020, че „в миналото, преди да започне да се случва всичко това с приемането на „благодатния огън“, са вземали огъня от светата трапеза (олтара) … Няма благодатен огън първо и второ качество“
Αιμίλιος Πολυγένης – Αρχιεπίσκοπος Ιερώνυμος: „Δεν υπάρχει Άγιο Φως 1ης ή 2ης κατηγορίας“
(ВИЖ ТУК) 

Същото мнение споделя на 16.11.2020 и Антим, митрополит на Александруполис (р. 1962, от 2004): „Свещеният огън е същият, който на всяка нощ на Велика Събота запалва всеки обикновен свещеник… Това е един и същ огън“.
Αιμίλιος Πολυγένης – Αλεξανδρουπόλεως Άνθιμος: „Το Άγιο Φως είναι το ίδιο που βγάζει ο κάθε ιερέας το Μεγάλο Σάββατο“
(ВИЖ ТУК) 

В станалата популярна статия „Свещеният огън – мит и реалност“ публикувана в гръцкия ежедневник Το Βήμα (То Вима) на 21.04.2006 протопрезвитерът от Вселенската патриаршия в Истанбул Георгиос Цецис (р. 1934) определя съвкупността от суеверни представи около благодатния огън в Йерусалим като „легенда, насаждана в Светите места след нахлуването на кръстоносците, в хода на борбата между православни, латинци и арменци, когато всеки е претендирал за привилегията да „получава от небето“ невечерната светлина“. Той ясно определя ставащото се като ритуал: „Случва се следното: патриархът запалва свещта си от неугасимото кандило, което се намира в Светия Гроб“. За него идеята, че това е чудо може да възникне само в ума на човек, който е „вярващ, но богословски и литургически необразован“ и в крайна сметка резултатът е „простонародните представи в наши дни доведоха до узурпация и експлоатация на … този изключително символически и внущаващ благоговение литургически ритуал“. Общественото внимание което правителствата на редица източноевропейски страни с преобладаващо православно население като Гърция, Русия и България отделят на този огън и особено донасянето му със самолети от Израел до техните столици за него не е нищо повече от „посмешище“.
Γεώργιος Τσέτσης – Θρύλος και πραγματικότητα για το ‘Αγιον Φως, αναδημοσίευση από «Το Βήμα» – 21.04.2006 (онлайн от 23.04.2006)
(ВИЖ ТУК) 

На същата позиция застава и известният гръцки богослов Христос Янарас (р. 1935). В интервю за гръцката телевизия TVXS (TV Χωρίς Σύνορα – „Телевизия без граници“) на 14.04.2012 той обществената еуфория около Великден, в това число и екзалтацията съпътстваща самолетната доставка на „свещения огън“ от Йерусалим като „религиозен примитивизъм“ и „великденски фолклор“, който „се продава като телевизионен спектакъл“ в който намират своя фокус „примитивни пристрастявания“ и „експлозии на тъмни инстинкти“. За него е безсмислено и абсурдно преклонението пред „магически пламък с официален патент за чудотворен произход“.
Χρήστος Γιανναράς – Θρησκευτικός Πρωτογονισμός
(ВИЖ ТУК) 

Не по-малко ожесточен противник на божигробската митология е и руският дякон Андрей Кураев (р. 1963), също популярен в средите на склонните към интелектуализъм църковници. Освен репликата за запалката в джоба на йерусалимския патриарх Теофил, той е автор и на странното, но обяснимо от гледна точка на стремежа на един църковен кадър да съхрани вярата си умопостроение за това как чудотворна поява на Божи гроб все пак е имало някога (в някакъв неопределен момент), но впоследствие всички подобни ритуали са единствено един вид „възпоменание“ за него и негово „пресъздаване“. Въпреки това, в оценката си за въображаемия свръхестествен характер на явлението той е последователен и категоричен: „Това е представление…напълно традиционен литургически термин… литургическите спектакли са част от йерусалимската традиция“; „обрядът на Огъня е литургическа икона, литургически спектакъл…. Огънят е свят по място и по време, по благодат и по смисъл, но не и по произход“; „Патриархът взема светлина, която вече я има и която гори там постоянно. Каква е тази постоянна светлина на гроба? Обикновената светлина на кандилцето“
Андрей Кураев – Иерусалимский Патриарх о Благодатном огне
(ВИЖ ТУК) 

На други места в блогърските писания на този автор отново срещаме коментари за „съвременния мит за ежегодното самовъзпламеняване“, който той нарича още „дребното факирство на самозапалващото се кандило“, както и съвсем коректното заключение за „гръмкото мълчание на светоотеческата писменост от I хилядолетие за това уж ежегодно чудо“
Андрей Кураев – Пора и про Огонь поговорить
(ВИЖ ТУК) 

На същото мнение е и преподавателят по библейска археология към катедрата по библеистика в Московската духовна академия – протойерей Александър Тимофеев в интервю за Комсомольская правда (17.04.2020): „Това се случва регулярно, а именно обикновен ритуал за запалване на кандило“; „Когато зададеш прям въпрос на йерусалимския патриарх или на йерарсите на йерусалимската църква, които знаят за това, а те са непосредствени свидетели, те отговарят: не, ние запалваме огъня от кандило“. По повод популярната мистификация как огънят не обгарял обяснението му се оказва банално: „Говорят, че този огън не пари. Тези, които са били в Йерусалим говорят: пари и още как. Просто когато бързо прокарваш ръка и не пари. Стига сме разпространявали тези слухове. Аз също мога да кажа, че той пари. На народа се харесва да се случва такова чудо. Ето така и поддържат един след друг лъжливия слух“
Роман Голованов – Священник развеял мифы о Благодатном огне: Его зажигают от лампады. Он обжигает тело и не связан с Концом света
(ВИЖ ТУК) 

Такава позиция заема и дяконът Александър Мусин, получил докторска степен в Сорбоната. Пред руската медия Известия (11.05.2005) той откровено нарича вярванията около ритуала „божествена пиротехника“, „масова огнена психоза“, „огнен мит“ и „благочестива лъжа, получила разпространение едва в задушния период на застоя през 70те години“. За него разпространяването на тези представи от руското Министерство на културата е „просто безкултурност“, предмет на „дистрибуция в промишлени нащаби“, а основен виновник за това е висшето духовенство на Московската патриаршия, чиито представители „се въздържат от заявления, предпочитайки да насаждат един съмнителен култ с чужди ръце“.
Окончателното му заключение е, че „твърдението за божествен произход на огъня е съзнателна измама, граничеща с кощунство“, а разобличаването му е „не въпрос на вяра и неверие, а на порадъчност и нечестност“
Александр Мусин – Божественная пиротехника от министра культуры
(ВИЖ ТУК) 

Свещеникът от Арменската йерусалимска църква Самуел Агоян също успява да вдигне достатъчно шум с изявлението си, че гръцкото духовенство пали своите снопове свещи от кандилото в олтара на църквата Възкресение Христово. Агоян е участвал в ритуала от името на своята конфесионална общност и споделя с Игал Моско, репортер на израелския телевизионен канал Хадашот 2 (март 2018) впечатленията си от първо лице, въпреки опитите на гръцките му колеги да оспорят тези твърдения
(ВИЖ ТУК) 

Репортажът предизвиква широк отзвук, но всъщност повтаря друго интервю – на архимандрит Гевонд Вардапет от манастира Свети Архангели, също на арменската йерусалимска патриаршия, дадено през септември 2010 на рускоезичната арменска телевизия TVArm.Ru
(ВИЖ ТУК) 

Провокиран от новата шумотевица около събитието, арменският архимандрит се престрашава да запише на видео поредното си влизане в божигробския параклис(кувуклия), където според мълвата се случва свръхестествената поява на огъня. На кадрите ясно се вижда кандилото, което гори там постоянно.
Емисия на Първи севастополски телевизионен канал от 06.04.2019 г.
(ВИЖ ТУК) 

В общия разобличителен хор се включва и служителят на Руската и Нахичеванска епархия на Арменската църква Давид Бекназарян. В краткия си очерк той повтаря разказа за кандилото и квалифицира мистификациите около ритуала с епитети като „масова еуфория“, „духовен капан“, „огнена приказка“. Следва подробно описание на култовите на влизането на гръцкия патриарх и избрания за случая арменски архимандрит („лусаан- светоносец): „Както е предписано от статуквото, те заедно преминават през пещерата на гроба и като стоят двамата заедно на колене … се молят всеки по своя молитевник. След молитвата всеки от тях запалва сам своя церемониален сноп свещи от едно от двете кандила и заедно излизат“
Давид Бекназарян – Армянская церковь и благодатный огонь
(ВИЖ ТУК) 

Разбира се, тези внезапни откровения не са нови открития на арменската общност. Знанието какво всъщност се случва в Божи Гроб на Велика Събота се предава и съхранява в нея, както и в гръцката, макар последната да признава истината за събитието далеч по-неохотно и с повече недомлъвки. За това свидетелства живеещият в Лондон, но пътуващ всяка година до Йерусалим за празниците арменски факлоносец Сукиас Чилингирян в интервю за Алън Филпс от The Telegraph (16.04.2001): „Това не е чудо. Гръцките свещеници внасят едно кандило… за да произведат свещения огън. За изпълнените с вяра поклонници, които идват от чужбина това е огън от небето, едно истинско чудо. Но не и за нас. Разбира се, че източникът на огъня е древен и символичен. Аз чух това от моя баща и мисля, че той е узнал истината.“
Alan Philps – Mystery of Jerusalem’s Holy Fire comes to light
  • Автор: Древен изток

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Религиите са измислени от евреите, за да държат в покорство и смирение бедните, за да не убият богатите в яростта си, поради завист…

На религиозните и набожните мега-заблудени промити мозъци, които дори ги мързи да прочетат и разберат, че Исус Христос не е бил разпнат, нито е бил Божи Син! Лъжата за Исус е съчинена на Никейския събор през 325 г. само искам да кажа, че евреи в Израел НЯ МА. Там са юдео-ционистка хасидска измет. Истинските евреи са в Палестина! Историята на Христос е измислена, за да се укротят бедните. ВСИЧКИ религии са измислени от фейк-евреите, за да държат в покорство и смирение бедните, за да не убият богатите в яростта си, поради завист…
ТЪПО И МАЛОУМНО ПРОСТОЛЮДИЕ СКАПАНО
БОГ не означава нищо повече от Богатство, Опиати и Горива (на английски GOD – Gold – злато, Oil(s) – горива, черното масло, Drug(s) – дрога/опиати.) Това са трите неща, които управляват нашия физически свят, или това е БОГ, който създава войните, конфликтите, расизма, миграцията…

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Историята на Христос е била “измислена, за да се укротят бедните“

Учени: събитията, описани в Библията, никога не са се случвали

Древна Библия: Исус Христос не е бил разпнат, нито е бил Божи Син! Открита е Библия на 1500 години и никой не иска да знае! (ВИДЕО)

https://thebulgariantimes.com/%d0%9a%d0%be%d0%b9-%d1%81%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d0%b4%d0%b5-%d0%91%d0%be%d0%b3-%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5/

Може да се интересувате от

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

Военна полиция (БУКВАЛНО)

Военна полиция (буквално) Планът е световната армия да погълне всички национални полиции в една военно-полицейска структура

Световната армия НАТО

  Световната армия НАТО     Планира се волята на световната правителствена диктатура да бъде наложена