Връзката на аспартама с рака е известна от десетилетия: След почти половин век геноцид официално обявиха Аспартамът за канцероген

/

Най-накрая най-популярният изкуствен подсладител е обявен за канцероген

Световната здравна организация най-накрая се зае да обяви популярния изкуствен подсладител аспартам за потенциален канцероген. Предупредих за потенциала на аспартама да причинява рак на моя сайт преди повече от 25 години, в бестселъра ми „Сладка измама: Защо Splenda, NutraSweet и FDA могат да бъдат опасни за вашето здраве“ през 2006 г. и в статия, която написах за „Хъфингтън поуст“. Оттогава тя е изтрита – но можете да видите колко отдавна се знае за тази опасност.

Решението идва от източници от Международната агенция за изследване на рака (IARC) към СЗО, които заявиха, че аспартамът ще бъде включен в списъка на „вероятно канцерогенни“ за хората вещества през юли 2023 г. Очакват се и допълнителни заключения от Съвместния експертен комитет по хранителните добавки към СЗО и Организацията по прехрана и земеделие, който е в процес на актуализиране на оценката на риска от аспартам.

 

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

 

ДОНАЛД РЪМСФЕЛД ИМА ПРЪСТ В ОДОБРЕНИЕТО НА АСПАРТАМА

От десетилетия Съвместния експертен комитет по хранителните добавки към СЗО и Организацията по прехрана и земеделие гарантира безопасността на аспартама, като от 1981 г. насам заявява, че той е безопасен, когато се консумира в рамките на приетите дневни норми. През 1981 г. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) за първи път одобрява аспартама (Aspartame: Decades of science point to serious health risks). По това време покойният Доналд Ръмсфелд, бивш министър на отбраната на САЩ, е председател на G. D. Searle, производителя на аспартама, и според сведенията е допринесъл за неговото одобрение.

През 1980 г. анкетната комисия на FDA отказва да одобри аспартама поради опасения, че той може да предизвика мозъчни тумори (How Aspartame Became Legal). Покойният Джон Олни, известен невролог, който се опитва да предотврати одобрението на аспартама, също пише писмо до анкетната комисия през 1987 г., в което предупреждава за невротоксичността на аспартама, включително за възможността от мозъчни тумори и увреждане на мозъка на децата (Dr. John Olney Statement Aspartame – l987). Както съобщава Rense:

„Въз основа на тази констатация FDA действително забрани аспартама, но председателят на Searle Доналд Ръмсфелд се зарече, че „ще използва своите маркери“, за да го одобри.

На 21 януари 1981 г., ден след встъпването в длъжност на Роналд Рейгън, Searle отново подава молба до FDA за одобрение за използване на аспартам като подсладител в храните, а новият комисар на FDA на Рейгън, Артър Хейс Хъл, младши, назначава научна комисия от 5 души, която да преразгледа решението на анкетния съвет.

Скоро стана ясно, че комисията ще потвърди забраната с решение 3:2, но след това Хъл вкара шести член в комисията и гласуването се оказа в задънена улица. След това той лично решава, че равенството е в полза на аспартама.

По-късно Хъл напуска FDA заради обвинения в некоректност, служи за кратко като ректор на Медицинския колеж в Ню Йорк, а след това заема позиция в Burston-Marsteller, главната фирма за връзки с обществеността на Monsanto и GD Searle.“

 

ВРЪЗКАТА НА АСПАРТАМА С РАКА Е ИЗВЕСТНА ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ

Въпреки че аспартамът е одобрен, до 1987 г. поредица от разследващи репортажи пораждат опасения, че одобрението на химикала е затънало в конфликти на интереси, некачествени изследвания, финансирани от промишлеността, и въртяща вратичка между FDA и хранителната промишленост (Aspartame: Decades of science point to serious health risks).

През 1996 г. екип от катедрата по психиатрия към Медицинския университет във Вашингтон се пита дали нарастващият брой на мозъчните тумори е свързан с аспартама. Те обясняват, че при плъхове, хранени с аспартам, е установена „изключително висока честота на мозъчни тумори“ в сравнение с плъхове, които не са хранени с аспартам, и добавят (Increasing brain tumor rates: is there a link to aspartame?):

„В сравнение с други фактори на околната среда, предполагаемо свързани с мозъчните тумори, изкуственият подсладител аспартам е обещаващ кандидат за обяснение на неотдавнашното увеличаване на честотата и степента на злокачественост на мозъчните тумори.“

След това, през 2006 г., проучване, ръководено от д-р Морандо Софрити, изследовател на рака от Италия, който е ръководител на Европейската фондация „Рамазини“ за онкология и науки за околната среда, установява, че дори в ниски дози животните развиват няколко различни форми на рак, когато са хранени с аспартам (First experimental demonstration of the multipotential carcinogenic effects of aspartame administered in the feed to Sprague).

През същата година екипът стига до заключението, че аспартамът е „мултипотенциален канцерогенен агент, дори при дневна доза от 20 мг/кг телесно тегло, която е много по-малка от сегашния допустим дневен прием“ и заявява, че преоценката на консумацията на аспартам е „спешна и не може да бъде отлагана“ (First experimental demonstration of the multipotential carcinogenic effects of aspartame administered in the feed to Sprague).

Последващо проучване от 2007 г. потвърждава констатациите за „мултипотенциалната канцерогенност“ на аспартама, дори при дози, близки до допустимия дневен прием за хора. Освен това се доказва, че когато се оценява излагането през целия живот, започващо в утробата, „канцерогенните ефекти на аспартама се увеличават“ (Life-span exposure to low doses of aspartame beginning during prenatal life increases cancer effects in rats). През 2010 г. Софрити и колегите му отново предупреждават, че аспартамът е канцерогенен агент при плъхове и мишки (Aspartame administered in feed, beginning prenatally through life span, induces cancers of the liver and lung).

 

ИЗСЛЕДВАНИЯТА В ПОДКРЕПА НА КАНЦЕРОГЕННОСТТА НА АСПАРТАМА СА ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИ

Тези проучвания са само началото на доказателствата, показващи, че аспартамът може да причинява рак. През 2012 г. изследователи от Харвард публикуват проучване в The American Journal of Clinical Nutrition, което установява:

„В най-изчерпателното дългосрочно епидемиологично проучване, доколкото ни е известно, за да оценим връзката между приема на аспартам и риска от рак при хората, наблюдавахме положителна връзка между диетичните газирани напитки и общия прием на аспартам и рисковете от неходжкинов лимфом и мултиплен миелом при мъжете и левкемия както при мъжете, така и при жените.“

Допълнителни опасения относно безопасността на аспартама са докладвани от U.S. Right To Know:

„В коментар от 2014 г. в American Journal of Industrial Medicine изследователите от Центъра за изследване на рака [Cesare] Maltoni пишат, че проучванията, представени от G. D. Searle за одобрение на пазара, „не осигуряват адекватна научна подкрепа за безопасността [на аспартама].

За разлика от това, последните резултати от биологични изпитвания за канцерогенност върху плъхове и мишки през целия живот, публикувани в рецензирани списания, както и проспективно епидемиологично проучване, предоставят последователни доказателства за канцерогенния потенциал [на аспартама].“

Проучване от 2020 г. допълнително потвърждава първоначалните констатации на Института „Рамазини“, като разкрива статистически значимо увеличение на общия брой тумори на хематопоетичната и лимфоидната тъкан и на общия брой левкемии и лимфоми при женски плъхове, изложени на аспартам.

„След повторната оценка на случаите на тумори на хематопоетичната и лимфоидната тъкан получените резултати съответстват на тези, съобщени в предишната публикация на Института „Рамазини“, и засилват хипотезата, че аспартамът има левкемогенен и лимфоматогенен ефект“, обясняват изследователите.

Отново през 2021 г. преглед на данните на Института „Рамазини“ потвърждава, че аспартамът е канцерогенен при гризачите. Изследователите отбелязват, че техните открития „потвърждават много тревожната констатация, че пренаталното излагане на аспартам увеличава риска от рак при потомството на гризачи. Те потвърждават заключенията на първоначалните проучвания на Института „Рамазини“.“

В отговор те призоваха националните и международните агенции за обществено здраве да преразгледат рисковете за здравето, свързани с аспартама, особено пренаталната и ранната постнатална експозиция.

 

КОНСУМАЦИЯТА НА ИЗКУСТВЕНИ ПОДСЛАДИТЕЛИ УВЕЛИЧАВА РИСКА ОТ РАК С 13%

В проучване от 2022 г., проведено сред 102 865 възрастни от Франция и публикувано в PLOS Medicine, са получени данни за хранителния прием и консумацията на изкуствени подсладители и са анализирани за връзки с честотата на раковите заболявания. Мащабното кохортно проучване установи, че хората, които консумират по-високи нива на изкуствени подсладители, са с по-висок риск от общо заболяване от рак в сравнение с тези, които не консумират.

Сред изследваните изкуствени подсладители аспартамът и ацесулфам-К са свързани с повишен риск от рак, а приемът на аспартам – с по-висок риск от рак на гърдата и рак, свързан със затлъстяването, включително рак на стомаха, черния дроб, дебелото черво и ректума.

По-конкретно, общият риск от рак се е увеличил с 13% сред потребителите на изкуствени подсладители, докато рискът от рак на гърдата е нараснал с 22%, а рискът от рак, свързан със затлъстяването, се е увеличил с 15%. „Тези резултати предполагат, че изкуствените подсладители, използвани в много марки храни и напитки по света, могат да представляват модифицируем рисков фактор за превенция на рака“, отбелязват изследователите и обясняват:

„Експертите настояват за преоценка от страна на здравните органи на ролята на аспартама за развитието на ракови заболявания въз основа на предишни и неотдавнашни констатации в животински модели, проучвания in vitro и в по-малка степен – данни за хора. Констатациите за други изкуствени подсладители също повдигат въпроси относно потенциалната им роля в канцерогенезата въз основа на проучвания in vivo.“

 

СЗО ПРЕДУПРЕЖДАВА СРЕЩУ ИЗКУСТВЕНИТЕ ПОДСЛАДИТЕЛИ ЗА КОНТРОЛ НА ТЕГЛОТО

Връзката на аспартама с рака е особено обезпокоителна, като се има предвид широкото му разпространение в диетичните храни и напитки. Аспартамът се използва в 1400 хранителни продукта във Франция и в повече от 6000 продукта по света. Химикалът е често срещан в хранителни продукти като дъвки без захар, диетични смеси за напитки и газирани напитки, подправки с намалено съдържание на захар и подсладители, включително Equal и NutraSweet.

Високото ниво на сладост – 200 пъти по-високо от това на захарта – и ниското съдържание на калории го правят популярен сред хората, които искат да направят напитките и ястията си по-сладки, без да имат калориите на сравнимо количество захар.

Но в допълнение към етикетирането на изкуствения подсладител като евентуално канцерогенен, през май 2023 г. дори СЗО, която е подложена на корупция, публикува ръководство, в което съветва да не се използват незахарни подсладители за контрол на теглото, тъй като те не предлагат дългосрочни ползи за намаляване на телесните мазнини при възрастни и деца.

Преди това СЗО проведе систематичен преглед и мета-анализ, които показаха, че „няма ясен консенсус дали подсладителите без захар са ефективни за дългосрочно отслабване или поддържане на теглото, или дали са свързани с други дългосрочни ефекти върху здравето при прием в рамките на допустимия дневен прием“.

 

Проучване на СЗО

 

Please wait while flipbook is loading. For more related info, FAQs and issues please refer to DearFlip WordPress Flipbook Plugin Help documentation.

Систематичният преглед предполага и „потенциални нежелани ефекти от дългосрочната употреба на незахарни подсладители, като повишен риск от диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и смъртност при възрастни“. В анализа, който включва 283 проучвания, се посочва дори ракът, като се установява, че изкуствените подсладители са свързани с повишен риск от:

  • затлъстяване;
  • диабет тип 2;
  • високи стойности на глюкозата на гладно;
  • сърдечно-съдови събития;
  • смърт от сърдечносъдово заболяване;
  • инсулт;
  • високо кръвно налягане;
  • рак на пикочния мехур;
  • преждевременно раждане и възможна мастна тъкан при потомството в по-късна възраст.

 

Освен това, според проучването на СЗО:

„Механизмите, чрез които незахарните подсладители като клас молекули могат да окажат въздействие, което увеличава риска от затлъстяване и някои незаразни болести, са подробно разгледани и включват взаимодействие с екстраорални вкусови рецептори, вероятно с промяна на чревния микробиом.
Тъй като захарите и всички познати незахарни подсладители вероятно предизвикват сладък вкус чрез хетеродимерния рецептор за сладък вкус TAS1R, който е идентифициран не само в устната кухина, но и в други тъкани, чувствителни към глюкозата, не е изненадващо, че такава група от много различни химични единици може да бъде отговорна за подобни ефекти върху здравето.“

Автор: д-р Джоузеф Меркола
Източник: Джоузеф Меркола
Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн“

 

Нобеловият лауреат Люк Монтание: „Няма да се ваксинирам, mRNA (иРНК ) – “ваксини“те предизвикват рак“ (ОБНОВЕНА)

Последно от БЪЛГАРИЯ

Мислехте го за конспирация? Ах, тези конспирации, все се оказват истина!! Честито, планът за намаляване на човечеството продължава с пълна сила!!! Следващата точка от плана на глобалистите е в ход – обвързване на парите на хората с въглеродните емисии: Централна Кооперативна Банка въвежда въглероден калкулатор

    Следващата точка от плана на глобалистите е в ход – обвързване на парите на