Възходът на Джейми Даймън
В момента, в който връзките на Джей Пи Морган Чейс с Джефри Епстийн се разглеждат в съда, Уитни Уеб разкрива как същите влиятелни фигури, които издигнаха Епстийн, са до голяма степен отговорни за възхода на главния изпълнителен директор на банката Джейми Даймън.
По-рано този месец съдия постанови (https://www.zerohedge.com/…/judge-oks-lawsuits-against…), че два различни иска срещу JPMorgan Chase във връзка с връзките на банката с починалия „финансист“ и педофил Джефри Епстийн ще могат да бъдат разгледани в съдилищата на САЩ. Едно от тези дела, заведено срещу банката от Американските Вирджински острови (USVI), е в центъра на вниманието на независимите медии от началото на тази година, отчасти защото главният прокурор на Американските Вирджински острови Денис Джордж е уволнена от поста си (https://abcnews.go.com/…/us-virgin-islands-fires-attorney…) само няколко дни след като е завела делото.
По време на изслушването по делото на Американските Вирджински острови срещу Джей Пи Морган по-рано този месец адвокат на USVI твърди (https://www.cnbc.com/…/jpmorgan-ceo-jamie-dimon-aware-of…), че главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън „е знаел през 2008 г., че клиентът му милиардер [Джефри Епстийн] е трафикант на хора“. Адвокатката Мими Лиу заяви също, че бившият служител на JPMorgan Джес Стейли също е знаел това за Епстийн по онова време, но отбеляза: „Този случай не е само на Джес Стейли… ще има многобройни документи, които излизат далеч извън неговия офис и стигат до изпълнителния апартамент.“ Лиу също така твърди, че „Стейли е знаел, Даймън е знаел, JPMorgan Chase е знаела“ за престъпните дейности на Епстийн срещу непълнолетни.
Докато банката оспорва, че Даймън е знаел нещо за сметките на Епстийн в банката или какво всъщност е правил по това време, това разследване на Unlimited Hangout – серия от няколко части – ще разкрие, че издигането на Даймън до най-високия пост в JPMorgan е тясно свързано със същата група хора, които са позволили дейностите на Джефри Епстийн за сексуален трафик, както и обширните му финансови престъпления.
В тази статия ще разгледаме как възходът на Даймън до позицията на един от най-влиятелните хора на Уолстрийт до голяма степен зависи от висшите ръководители и директори на Bank One, която се гордее с изключително тесните си връзки с Лесли Уекснър от компанията The Limited и неговата дясна ръка в продължение на много десетилетия – предприемача Джон Кеслър от района на Кълъмбъс. Кеслър и други лица, свързани с Уекснър, са доминиращите сили, които през 2000 г. довеждат до назначаването на Даймън за главен изпълнителен директор на Bank One. През 2003 г. Bank One е придобита от JPMorgan и скоро след това Даймън става главен изпълнителен директор на обединената компания. Това придобиване, както и ролята на семейство Краун в Чикаго за избора на Даймън за главен изпълнителен директор на Bank One, ще бъдат разгледани във втората част на тази поредица.
И все пак връзките на Даймън със същите мрежи като тези на Уекснър, особено с тези, които се характеризират с връзки с организираната престъпност и разузнаването, предхождат с много години периода, в който той е главен изпълнителен директор на Bank One. Както ще стане ясно от тази статия, изграждането на сегашната Citigroup от Даймън и неговия ментор Санди Уейл започва с придобиването на компания, наречена Commercial Credit Corporation. Тази компания, както и нейната компания майка Control Data Corporation, имат притеснителна история на връзки с разузнавателни мрежи, които са били широко замесени в престъпна дейност – включително така нареченото „частно ЦРУ“, създадено от ветерана на ЦРУ Тед Шекли през 1970-те години, както и лица, които имат ключово значение за историята на Епстийн, като Робърт Максуел.
Като се имат предвид тези връзки, твърденията на Джей Пи Морган, че Даймън никога не е знаел с какво се е занимавал Джефри Епстийн по време на работата си в банката, стават много по-трудни за вярване. Освен това, както ще стане ясно в следващите части на тази поредица, обсъжданите тук участници – сред които са Даймън и Епстийн – са допринесли за създаването на икономическата криза от 2008 г. Не по-различно от някои от събитията, които предизвикаха днешната банкова криза, фигури като Джефри Епстийн, ментора на Даймън Санди Уейл и бившите министри на финансите, които бяха в близки отношения с двамата – Робърт Рубин и Лари Съмърс, изглежда са предприели действия, които умишлено да провокират фалита на определени банки, за да консолидират банковия сектор в своя полза. Както тогава, така и сега, целта изглежда е да се премине към логичния завършек на банковия модел „твърде голяма, за да фалира“ – евентуалното създаване на централизиран картел от мегабанки, които да доминират не само в търговското банкиране, но и в централното банкиране.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА CONTROL DATA CORPORATION
Създадена от група военноморски инженери през 1956 г., в зората на американския военнопромишлен комплекс, компанията Engineering Research Associates е военен изпълнител с фокус върху криптографията и разбиването на кодове. Малко след създаването й част от основния екип на компанията се отделя и година по-късно, през 1957 г., създава Control Data Corporation.
Контрол Дата Корпорейшън бързо се превръща в самостоятелен изпълнител в областта на отбраната и става основен доставчик на суперкомпютри за чувствителни изследователски центрове в САЩ. Сред тях са националните лаборатории Сандия и Оук Ридж, които работят по ядрената програма на САЩ. В същото време Контрол Дата Корпорейшън има странни отношения с чувствителните ядрени съоръжения на Съветския съюз, което в крайна сметка води до проверки от страна на Конгреса. Изслушванията в Конгреса от средата на 1970-те години разкриват, че (https://books.google.cl/books?redir_esc=y&id=GuPPAAAAMAAJ…):
„През 1968 г. в съветския ядрен завод „Дубна“ край Москва е инсталирана система от второ поколение 1604 на Control Data Corporation. През 1972 г. [Control Data Corporation] продава на Съветския съюз системния компютър CDC 6200 от трето поколение. За тези системи оперативният отчет [на Control Data Corporation] се е подобрил с около 3 милиона долара през последните три години. А Съветският съюз е спечелил 15 години в областта на компютърните технологии.“
Конзолата Control Data 6600
По време на изслушванията беше отбелязано също (https://books.google.cl/books?redir_esc=y&id=GuPPAAAAMAAJ…), че Контрол Дата Корпорейшън планира да продаде на контролираната от Съветския съюз Полша компютърни системи, които са толкова чувствителни, че се използват само в Агенцията за национална сигурност (АНС) и в Комисията по атомна енергия. Компанията твърди, че Полша е планирала да използва оборудването в полско „средно училище“. По онова време нито една американска гимназия или учебно заведение не притежава тази система, а в цялата страна има само 10 такива. Както се вижда от тези и други примери в стенограмите от изслушванията, опасенията на Конгреса се основават на схващането, че бизнесът на компанията в СССР е свързан с трансфер на технологии, който подкопава националната сигурност на САЩ в разгара на Студената война. Тези опасения само ще нарастват с времето.
След тези изслушвания през 1974 г. Контрол Дата Корпорейшън направи очевиден опит да увеличи ролята си в трансфера на технологии, въпреки политическите опасения. В края на 1970-те години те създават ново дъщерно дружество, наречено Worldtech, описано в пресата като (https://www.inc.com/magazine/19840101/1407.html) „подразделение на Control Data Corp, което се занимава с изследвания и консултации и посредничество при трансфер на технологии“.
След като Worldtech е създадена от Control Data Corporation, през 1979 г. тя влиза в съвместно предприятие с гръцкия издател Джордж Боболас, което се нарича Worldtech Hellas Ltd. 70% от него е собственост на Боболас, а 20% – на Control Data Corporation. Собственикът на останалите 10% не беше оповестен в докладите по това време.
В писмо от 1979 г. (https://archive.org/…/CIA-RDP90-00845R000201300017…/mode/1up) от една от компаниите на Боболас до А. Афонин, посочен като „представител на Държавния комитет за външноикономически отношения към Съвета на министрите на СССР“, се предлага създаването на „съвместна развойна компания, използваща Worldtech за „трансфер на технологии в световен мащаб““, и се подчертава, че „Worldtech Hellas Ltd. ще окаже голяма помощ“ за „трансфер на технологии на международна основа“. След като журналистът Пол Анастази публикува информация за Боболас и го нарича „агент на КГБ с влияние“, една от неговите компании, Bobtrade, твърди, че „не е имало неправомерен трансфер на високи технологии“. Контрол Дата Корпорейшън прекратява партньорството им, вероятно поради лоша реклама.
По времето (https://www.govinfo.gov/…/CHRG…/pdf/CHRG-95shrg83872O.pdf), когато е създадена Worldtech, тогавашният изпълнителен вицепрезидент на Контрол Дата Корпорейшън Робърт Д. Шмидт е част от Американския комитет за американско-съветски отношения (преди това Американски комитет за съгласие между Изтока и Запада). По това време, а именно през 1977 г., сред другите членове са адвокатът и довереник на Робърт Максуел, Самюъл Писар (баща на настоящия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен), както и Томас Уотсън-младши от IBM, който през 1979 г. става посланик на САЩ в Съветския съюз. Друг член е Пол Зифрен, основна фигура в мрежите на организираната престъпност в Чикаго и Холивуд, описани в прочутата творба на Гюс Русо „Супермафия“ (https://archive.org/details/supermobhowsidne00russ). Друга ключова фигура в мрежата „Супермафия“ е Хенри Краун. Краун, както и неговите син и внук – Лестър и Джеймс, ще бъдат разгледани по-подробно по-късно в тази поредица поради ключовата им роля за възхода на Джейми Даймън.
В началото на 1970-те години Самуел Писар (https://books.google.cl/books?id=xDx1yLnzZbkC&pg=PA364&dq=#v=onepage&q&f=false) заяви пред Конгреса, че светът се движи „към единна, обединена световна икономика, без да се зачитат националните и дори идеологическите граници“. Той заявява, че „всички конвенционални инструменти на националната политика, струва ми се, бързо стават анахронични [тъй като] самата държава, дори и силна, […] вече не е защитим икономически субект“. Писар също така твърди, че сред основните двигатели на тази промяна са „мултинационалната корпорация“ и „разпространението на технологиите“. По-късно той описва трансфера на технологии от големите мултинационални корпорации като пораждащ „транс-идеологическа корпорация“, в която „частни капиталови предприятия“ и „комунистически държавни предприятия“ свободно се смесват и създават съвместни предприятия. Запитан дали тези „транс-идеологически корпорации“ са сила на доброто или на злото, Писар отговаря: „Смятам, че като цяло те са сила на доброто“, но уточнява, че това зависи от начина, по който правителствата и корпоративните ръководства действат, „за да се уверят, че те ще станат сила на доброто“.
Самуел Писар през 1991 г. със съпругата си Джудит, майка на настоящия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен от предишния ѝ брак
Към средата на 1980-те години към Американския комитет за американско-съветски отношения се присъединяват и ръководителите на Occidental Petroleum Арманд Хамър и Уилям Максуини. Самуел Писар представлява и бизнес интересите на Хамър. Хамър е служил като резервен канал (https://www.nytimes.com/…/the-riddle-of-armand-hammer.html) между американците и Съветския съюз и веднъж се е опитал да придобие американската банка First General Bancshares (FGB) с цел „финансово изнудване“ на американски политици, по-специално членове на Конгреса, които са имали открити сметки в банката. Струва си да се спомене, че бащата на Хамър, Джулиъс Хамър, някога е служил като съветски шпионин.
Друг член на Американския комитет за американско-съветски отношения е Джоузеф Филнър, президент на Noblemet International (по-късно преименувана на Newmet Corporation). Филнър е участвал активно в трансфера на технологии между СССР и САЩ. Noblemet на Филнър създава съвместно предприятие с цел трансфер на технологии, наречено Multi-Arc. До 1984 г. Worldtech (https://www.inc.com/magazine/19840101/1407.html) на Контрол Дата Корпорейшън се превръща в „световен маркетингов представител на Multi-Arc“.
По-късно Control Data Corporation наема губернатора на Минесота Руди Перпич, след като Перпич губи кампанията си за преизбиране през 1979 г. Перпич, по образование зъболекар, ще работи за Контрол Дата Корпорейшън в чужбина като „вицепрезидент и изпълнителен консултант на Control Data Worldtech Inc.“ Вестник „Ню Йорк Таймс“ (https://www.nytimes.com/…/business-people-exgov-perpich…), който съобщава за наемането му от Control Data Corporation през януари 1979 г., посочва, че Перпич е трябвало да бъде базиран в Югославия, но той казал, че може да се окаже в Унгария, България или Румъния. Робърт Максуел също така участва активно в трансфера на технологии в Източна Европа, по-специално в България, чрез свързаната с българското разузнаване програма „Нева“, която е насочена специално към пиратски технологии, разработени на Запад. След като работи за Worldtech, Перпич печели още един мандат като губернатор на Минесота през 1983 г.
По това време Контрол Дата Корпорейшън е наела и друг влиятелен политик – Уолтър Мондейл. Мондейл е нает от компанията веднага след като е напуснал поста си на вицепрезидент на Джими Картър. Компанията наема Мондейл (https://www.washingtonpost.com/…/dcac9467-8c59-45e7-a786…/) като правен консултант и запазва услугите му срещу 2000 долара на месец (около 6537 долара в долари за 2023 г. ).
Едновременно с това Мондейл е и консултант на Allen & Co, компанията на свързаните с организираната престъпност братя Чарлз и Хърбърт Алън (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…). Мондейл е не само консултант, но и близък приятел на братята Алън. Братята Алън работят в тясно сътрудничество с организираната престъпност, както и с „менторите“ на Лесли Уекснър – Макс Фишър и Алфред Таубман, а също така „поддържат близки бизнес отношения с Ърл Брайън и финансират един от опитите му да изкупи Inslaw на Бил Хамилтън“. Брайън, заедно с израелския шпионин Рафи Ейтан, е архитектът на кражбата на софтуера PROMIS, първоначално създаден от компанията на Хамилтън, Inslaw Inc. Адвокатът на Брайън, Алън Теслер, също така е член на борда на компанията на Лес Уекснър The Limited и има близки бизнес отношения с друга фамилия, свързана с организираната престъпност, Гулетас. Семейство Гулетас споделя офис пространство с Джефри Епстийн, докато Епстийн работи като финансов съветник на Уекснър в края на 1980-те години.
Самата Контрол Дата Корпорейшън е била замесена в кражбата на PROMIS и последвалия скандал. След кражбата софтуерът PROMIS е подслушван както от израелското разузнаване, така и от отделна група, в която участват ЦРУ, свързаната със „Супермафията“ компания MCA и латиноамерикански наркокартели. Версията на последната група е използвана за шпиониране предимно на финансови институции. В края на 1980-те и началото на 1990-те години разследващият журналист Дани Касоларо пише книга, в която, наред с други неща, описва използването на PROMIS от тази група за финансов шпионаж и пране на пари. Малко преди преждевременната му смърт през 1991 г. близки до журналиста са видели документи, получени от Касоларо, в които подробно са описани паричните преводи от Световната банка към Ърл Брайън, както и към саудитския търговец на оръжие и фигурант от „Иран-Контра“ Аднан Хашоги. През 1980-те години Хашоги е ползвал финансовите услуги на Джефри Епстийн.
Изглежда, че тази версия на PROMIS и нейното използване в Световната банка е включвала Control Data Corporation в някаква степен. До 1983 г. Control Data Corporation предоставя услугите си на компютърния център на Световната банка и през същата година е установено, че софтуерът PROMIS се използва в този конкретен център за проследяване на парични банкови преводи. Това е видно от клетвена декларация, която Inslaw Inc. получава от Дейвид Маккалъм през 1995 г. През 1983 г. Маккалъм работи за Контрол Дата Корпорейшън в Световната банка.
В кореспонденцията ми с Бил Хамилтън от Inslaw той заявява следното:
„Според статия в International Banking Regulator от 17 януари 1994 г. служители на Министерството на правосъдието на САЩ са доставили VAX версията на PROMIS на Световната банка през 1983 г. Световната банка, като международна институция, е извън обсега на съдебните решения на съдилищата на САЩ. От своя страна Световната банка заявява, че не е успяла да открие никакви доказателства, че някога е притежавала VAX версията на PROMIS.“
Хамилтън също така съобщи, че веднъж е бил информиран за връзка между Control Data Corporation и PROMIS, в която е участвал заместник-главният прокурор при Ед Мийз, Д. Лоуел Йенсен. Той обаче вече не можеше да си спомни подробности за тази връзка.
Важна е и ролята, която Control Data Corporation изиграва по време на посещението на Михаил Горбачов, тогавашния лидер на Съветския съюз, в САЩ през 1990 г. По време на това пътуване Горбачов посещава централата на Control Data Corporation заедно с Руди Перпич, както и Робърт Максуел. Горбачов пристига в Минесота веднага след срещата на високо равнище във Вашингтон с тогавашния президент Джордж Буш-старши.
Според доклад на Историческото дружество на Минесота (http://collections.mnhs.org/…/articles/61/v61i08p346-359.pdf):
„Горбачов най-вероятно се е съгласил на посещението [в Минесота], защото няколко корпорации от Минесота – особено компютърната фирма Control Data Corporation – отдавна са правили бизнес в Съветския съюз. Когато служителите на корпорацията научават, че Горбачов се интересува от обиколка след срещата на върха, те предават информацията на Перпич, който е работил за компанията между двата си мандата като губернатор. Алберт Айзеле, консултант на компанията, а преди това прессекретар на вицепрезидента Уолтър Мондейл, изготвя писмото на губернатора, с което той кани Горбачов. Бившият главен изпълнителен директор на компанията Робърт Прайс лично предава писмото на съветското посолство на 26 февруари 1990 г.“
По време на посещението Горбачов присъства на обяд в имението на губернатора, където Робърт Максуел и Руди Перпич се присъединяват към групи съветски и американски официални лица. Един от присъстващите американски служители е Кондолиза Райс, бъдещият държавен секретар, която тогава е член на Съвета за национална сигурност. След това се провежда пресконференция, на която Робърт Максуел в характерния си бомбастичен стил „обяви, че ще дари 50 милиона долара за създаването на частен изследователски институт, който ще се нарича Технологичен институт „Горбачов-Максуел““. Максуел заявява, че дарението „зависи от набирането на средства от страна на Перпич“ (http://collections.mnhs.org/…/articles/61/v61i08p346-359.pdf). Институтът обаче така и не стартира.
Губернаторът Руди Перпич поздравява съветския президент Михаил Горбачов на поляната пред резиденцията на губернатора в Сейнт Пол, Минесота, през 1990 г.
След посещението си в Минесота Горбачов посещава Силициевата долина, където прекарва седмица, „опитвайки се да усъвършенства изкуството да печели признание и инвестиции от капиталистите“. В статия на „Вашингтон поуст“ (https://www.washingtonpost.com/…/a1e19e21-3e21-4241-ae67…/), посветена на посещението му, се цитира изказването на Джон Скъли, тогавашен ръководител на Apple Computers: „Мисля, че Горбачов стигна до нас… Всички ние ще мислим за бизнес със Съветския съюз по начин, по който не бихме го направили, ако той не беше дошъл.“
Забележително е, че Стив Джобс от Apple е бил съветван (https://law.unimelb.edu.au/…/issue-14…/an-exemplary-life) от Самюел Писар. По-късно Джобс заявява (https://www.wired.com/2012/06/steve-jobs-security-clearance/), че пътуването му до СССР през 1985 г. е „подпомогнато от международен адвокат, базиран в Париж“, и че Джобс е имал „усещането“, че този адвокат „работи за ЦРУ или КГБ“. Този адвокат почти сигурно е бил Писар.
COMMERCIAL CREDIT CORPORATION И „ЧАСТНАТА ЦРУ“
През 1968 г. Control Data Corporation придобива (https://www.latimes.com/…/la-xpm-1985-07-03-fi-10372-story…) Commercial Credit Corporation за да „помогне на своите клиенти да финансират лизинг на фирмен хардуер и да стабилизират непостоянните приходи“, които тогава са характерни за голяма част от ранната компютърна индустрия. Няколко години след придобиването и Контрол Дата Корпорейшън, и Къмършъл Кредит Корпорейшън се оказват преплетени с мрежата на „частното ЦРУ“, разработена главно (https://books.google.cl/books/about/Prelude_to_Terror.html…) от Тед Шекли, печално известния „рус призрак“ (https://www.nytimes.com/…/theodore-shackley-enigmatic-cia…) на агенцията, в края на 1970-те години, която по-късно се съюзява с Джордж Буш-старши. Това е от голямо значение, тъй като тази конкретна мрежа е била тясно свързана с незаконния трансфер на оръжия и технологии, включително по време на скандала „Иран-Контра“, свързания с него скандал PROMIS и последвалия скандал „Чайнагейт“ в средата на 1990-те години.
Едуин Уилсън
Например около 1976 г. Control Data Corporation наема за консултант „нелегалния“ агент на ЦРУ Едуин Уилсън. Уилсън, който по-късно е изпратен в затвора, когато е хванат да продава незаконно оръжия на Либия, е описан като (https://www.nytimes.com/…/edwin-p-wilson-cia-operative-with…) „отчасти шпионин, отчасти магнат“ и използва мрежа от контролирани от него корпорации, за да облагодетелства своите благодетели в ЦРУ и Службата за военноморско разузнаване. Уилсън отдавна работи в тясно сътрудничество с Тед Шекли. Твърди се, че е участвал и в операции за сексуално изнудване (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…), в които са участвали както американското, така и южнокорейското ЦРУ във вашингтонския клуб „Джорджтаун“. Control Data Corporation уж е наела Уилсън, за да помогне на компанията да „разтовари някои остарели компютри в страните от Третия свят“.
Въпреки това Control Data Corporation използва широките контакти и способности на Уилсън за много повече, като стига дотам, че Уилсън подслушва Командването за материални средства на американската армия от името на компанията. Компанията очевидно е търсила (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) „вътрешна информация… относно плановете за търгове и поръчки“ на военните. Като се има предвид ролята на Control Data Corporation в незаконния трансфер на технологии, връзките ѝ с организираната престъпност и мрежите, свързани с разузнаването, както и явната ѝ шпионска дейност, насочена срещу американската армия, изглежда справедливо да се каже, че Control Data Corporation е много повече от технологична компания.
От своя страна Commercial Credit Corporation също има странни връзки с мрежите около Шекли. Например един от ключовите компоненти на това „частно ЦРУ“ е компания, създадена от Шекли и друг агент на ЦРУ и дългогодишен сътрудник на Шекли на име Томас Клайнс. Това дружество е известно като Egyptian-American Air Transport and Services Corporation (EATSCO). Изглежда, че EATSCO функционира като посредник в продажбите на оръжие (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…), извършвани от Пентагона на Египет, а по-късно и на други държави.
Основният помощен апарат на EATSCO в това отношение е авиокомпания, наречена Global International Airways, базирана в Канзас и основана в края на 1970-те години от Фархад Азима. Съобщава се, че Азима е бил свързан с иранския разузнавателен апарат SAVAK отпреди революцията и – според автора Джоузеф Тренто – е бил подставено лице на „частното ЦРУ“. Освен това в книгата си „Прелюдия към терора“ (https://books.google.cl/books/about/Prelude_to_Terror.html…) Тренто твърди, че Глобъл Интернешънъл всъщност е проектирана от Джеймс Кънингам, който преди това е работил под ръководството на Шекли като ръководител на Air America на ЦРУ. Еър Америка, преименувана по-късно на Southern Air Transport, се премества (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) в Кълъмбъс, Охайо, в средата на 1990-те години като част от сделка, договорена от The Limited на Лесли Уекснър и, според местни репортери в района на Кълъмбъс, от тогавашния му финансов мениджър Джефри Епстийн.
Global International
За целите на настоящата статия особено важен е начинът, по който Global International е финансирана първоначално. Оказва се, че Азима е успял да стартира авиокомпанията едва след като по неясни причини е получил (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) „многомилионен заем от Commercial Credit Corporation“.
Няколко години след придобиването на Control Data Corporation, както Commercial Credit Corporation, така и нейната компания-майка изпитват затруднения. През 1985 г. пристигат двама мъже, които поемат Commercial Credit Corporation и превръщат проблемната, свързана с разузнаването компания за финансови услуги в днешната огромна мегабанка Citigroup. Това бяха Санфорд „Санди“ Уейл и неговият млад стажант Джейми Даймън.
НАЧАЛОТО НА „ТВЪРДЕ ГОЛЯМА, ЗА ДА ФАЛИРА“
Санди Уейл започва кариерата си на Уолстрийт в Bear Stearns през 1955 г. Там той е колега на Алън „Ейс“ Грийнбърг, който по-късно оглавява Bear Stearns и наема противоречиви фигури като Джими Кейн и Джефри Епстийн. По-късно Грийнбърг ще каже (https://money.cnn.com/…/pf/investing/agenda_power/index.htm) за Уейл, че по време на краткия му престой в Bear Stearns „беше лесно да се види, че той е победител“.
През 1960 г. Уейл напуска Bear Stearns и заедно с четирима приятели създава собствена брокерска фирма, която първо носи името (https://archive.org/…/houseofdimonhowj00c…/page/57/mode/2up…) Carter, Berlind, Potoma & Weill. След напускането на Артър Картър и Питър Потома фирмата става известна като CBWL, когато към нея се присъединяват Маршал Коган, който преди това е работил в CBS и в инвестиционната компания Orvis & Co., и Артър Левит, бъдещият председател на Комисията по ценни книжа и фондови борси (SEC) по време на управлението на Клинтън, а по-късно съветник на свързаната с разузнаването Carlyle Group.
Десетилетие по-късно, през 1970 г., Уейл организира първото от многото поглъщания. Целта му е Hayden Stone, а компанията му се превръща в CBWL-Hayden Stone. През 1974 г. Уейл отново преминава в настъпление и придобива (https://archive.org/…/houseofdimonhowj00c…/page/57/mode/2up…) Shearson Hammill, създавайки Shearson Hayden Stone. След още няколко придобивания е придобита и фирмата Loeb, Rhoades и обединената фирма става Shearson Loeb Rhoades. През този период Уейл за първи път се среща с младия Джейми Даймън.
Бащата и дядото на Джейми Даймън са били водещи брокери на ценни книжа в Shearson (https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=30693) и младият Даймън работи за кратко във фирмата едно лято, докато е в прекъсване на обучението си в университета „Тъфтс“. Родителите на Даймън се сприятеляват (https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=30693) със Санди Уейл и един ден дават на Уейл курсова работа по икономика, която Джейми е написал за придобиването на Shearson от CBWL-Hayden Stone. Уейл е впечатлен от нея и Даймън пита Уейл за лятна работа.
След като завършва Тъфтс, Даймън посещава бизнес училището в Харвард и през лятото работи не в Shearson, а в Голдман Сакс. По това време Уейл продава Shearson Loeb Rhoades на American Express през 1981 г. за 1 млрд. долара. Като част от сделката Уейл става президент на American Express. През 1982 г., когато Даймън е на път да се дипломира, Уейл се свързва с него (https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=30693) и иска той да работи за него в American Express като негов асистент. В продължение на почти две десетилетия Даймън продължава да бъде ученик на Уейл.
Санди Уейл (в средата) и Джейми Даймън (вдясно), тогава в American Express, на конференция в Калифорния през 1983 г.
Около три години по-късно, през 1985 г., Уейл е принуден (https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=30693) да напусне American Express. Уейл настоява Даймън да остане в компанията, но Даймън избира малко по-рискования вариант – да продължи да работи за Уейл въпреки несигурността напред. Те започват да търсят компания за финансови услуги, която се нуждае от драстична промяна, и в крайна сметка през 1986 г. се спират на Commercial Credit Corporation. Според академично изследване (https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=30693) на ранната кариера на Даймън, проведено от бизнес училището в Харвард, именно Уейл и Даймън са идентифицирали Commercial Credit Corporation и след това са убедили Control Data Corporation да отдели проблемното си дъщерно дружество за потребителско кредитиране. В друг материал на списание „Форчън“ (https://fortune.com/…/sandy-weill-the-travelers-chairman…/) обаче се твърди, че към Уейл са се обърнали двама финансови служители на Commercial Credit Corporation, които, „без да кажат и дума на главния изпълнителен директор“, дошли при Уейл, „за да го накарат да купи компанията от нейния собственик Control Data [Corporation]“. Независимо от това, кой от разказите е по-точен, компанията, свързана с незаконни трансфери на технологии към СССР и „частното ЦРУ“, в рамките на около десетилетие се превръща в титан на Уолстрийт.
През септември 1986 г. Уейл поема контрола върху компанията, става неин президент и главен изпълнителен директор и я прави публична. Даймън работи като главен финансов директор и изпълнителен вицепрезидент на компанията, а по-късно става неин президент. Стара биография на Даймън го описва като (https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=30693) „ключов член на екипа, който стартира и определя стратегията на компанията Commercial Credit през октомври 1986 г.“ Около година след придобиването (https://www.encyclopedia.com/…/commercial-credit-company) Commercial Credit Corporation на Уейл изкупува обратно останалия дял на Control Data Corporation в компанията.
През август 1988 г. Commercial Credit Corporation придобива Primerica Corporation, компанията майка на брокерската фирма Smith Barney. Въпреки че са компанията купувач, Уейл и Даймън решават да се откажат от името Commercial Credit Corporation. Година по-късно новата Primerica придобива 16 клона на Drexel, Burnham & Co. и също така придобива (https://www.encyclopedia.com/…/commercial-credit-company) клоновете и кредитния портфейл на Barclays American Financial, американско дъщерно дружество на Barclays Bank PLC. През 1992 г. Primerica купува 27% дял в застрахователния гигант Travelers, а по-късно през следващата година купува и останалата част от Travelers. През същия период Уейл и Даймън купуват обратно Shearson от American Express, което – според Уейл (https://fortune.com/…/sandy-weill-the-travelers-chairman…/) – „променя всичко“. В края на 1993 г. Уейл е главен изпълнителен директор на новото дружество Travelers Group, а Даймън е президент и главен оперативен директор. Няколко години по-късно Travelers Group придобива Salomon Brothers, като я слива със Smith Barney. Даймън става главен изпълнителен директор и председател на новата компания Salomon Smith Barney.
1993 г. е важна година и за приятеля на Уейл, бившия ръководител на Голдман Сакс Робърт Рубин. Рубин току-що е станал директор на Националния икономически съвет на президента Клинтън и е човекът, разписал (https://www.dailymail.co.uk/…/article…/Epstein-Clinton.html) първото посещение на Джефри Епстийн в Белия дом на Клинтън през февруари 1993 г. Между февруари 1993 г. и януари 1995 г. Епстийн прави общо 17 посещения в Белия дом, много от които са свързани със скандали за набиране на средства по времето на Клинтън. По това време името на Епстийн мистериозно отпада от делото за измамната схема на Towers Financial, въпреки че в показанията на голямото жури той е обявен за „мозъка“ на схемата. Малко след като Клинтън напуска поста си, Епстийн изиграва ключова роля в създаването на фондация „Клинтън“, която критиците определят като (https://nypost.com/…/charity-watchdog-clinton-foundation-a…/) „мокрия фонд“ на семейство Клинтън.
Робърт Рубин става министър на финансите през 1995 г. и в това си качество по-късно работи с Уейл (https://www.pbs.org/…/shows/wallstreet/weill/demise.html), за да освети сливането между Travelers Group на Уейл и Citicorp в края на 1990-те години, създавайки Citigroup и една от най-големите „твърде големи, за да фалират“ банки днес. Това сливане налага, наред с други неща, отмяната на Закона „Глас-Стийгъл“. По-късно Уейл възнаграждава Рубин с доходна позиция в Citigroup. Ролята на Уейл, Рубин и заместника му Лари Съмърс за отмяната на Глас-Стийгъл и за икономическата криза от 2008 г. ще бъде разгледана в друга част на тази поредица. Забележително е, че Лари Съмърс, чиито близки отношения с Епстийн са известни, е започнал приятелството си с педофила, докато е бил заместник на Рубин (ако не и по-рано).
От ляво на дясно: Дерик Моган (главен изпълнителен директор на Salomon Brothers), Санди Уейл (главен изпълнителен директор на Travelers Group), Робърт Денъм (главен изпълнителен директор на Salomon Inc.) и Джейми Даймън (главен изпълнителен директор на Smith Barney) през 1997 г.
Партньорството между Уейл и Даймън се разпада малко след създаването на Citigroup. Според някои от близките на Уейл и Даймън по това време напрежението между двамата е било осезаемо през 1998 г. Тогава говорител на Citigroup заяви пред в. „Ню Йорк Таймс“ (https://www.nytimes.com/…/citigroup-president-heir-apparent…), че преструктурирането на ръководната йерархия на банката „щеше да предложи на г-н Даймън по-малко власт в Citigroup, отколкото той искаше, и което в крайна сметка доведе до неговото напускане“. Няколко години по-късно, през 2010 г., Уейл споделя пред „Ню Йорк Таймс“ (https://www.nytimes.com/…/03/business/economy/03weill.html), че Даймън е настоявал да стане главен изпълнителен директор на Citigroup в момент, когато Уейл не е бил готов да се пенсионира. През следващите години Уейл смекчава още повече (https://www.cnbc.com/…/jpmorgan-ceo-jamie-dimon-on-being…) обясненията си за раздялата им, като през 2014 г. изразява съжаление, че двамата не са „успели да решат проблемите си“ и да продължат партньорството си.
Подобно на Уейл след отстраняването му от American Express през 1985 г., бъдещето на Даймън след Citigroup беше несигурно. Предлагат му работа различни компании, включително Amazon, но той отказва всички, докато чака да се появи подходящата възможност за финансови услуги. Тази възможност се появява през 2000 г., когато Bank One търси нов главен изпълнителен директор.
BANK ONE – БАНКАТА, КОЯТО СТОИ ЗАД ЛЕСЛИ УЕКСНЪР И THE LIMITED
Bank One е основана в Кълъмбъс, Охайо, през 1870 г. като City National Bank (CNB) и през по-голямата част от 20-и век е управлявана от семейство Маккой. Джон Г. Маккой поема фирмата от баща си, Джон Х. Маккой, през 1958 г. и още в началото се стреми да открие начини, по които технологията може да подобри удобството на клиентите. В резултат на това в края на 1960-те години City National Bank е една от първите, които въвеждат кредитната карта и предшественика на банкомата. През следващите няколко десетилетия банката увеличава размера си, като придобива 22 малки банки в Охайо в рамките на холдингова компания (https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=30693), която по-късно се превръща в Banc One. Banc One (което може би е объркващо) по-късно се превръща в Bank One след сливане в средата на 1990-те години и до придобиването ѝ от JPMorgan. За да се избегне объркване, в останалата част на статията банката ще бъде наричана Bank One.
Преди да се пенсионира през 1984 г., Джон Г. Маккой е бил банкер на много фирми в района на Кълъмбъс, включително на The Limited на Лесли Уекснър. Малко информация е налична за спецификата на отношенията между бизнес интересите на Уекснър и Bank One преди средата на 1980-те години.
Въпреки това дясната ръка на Уекснър през 1980-те, 1990-те години и след това – Джон „Джак“ Кеслер – е много близък с Джон Г. Маккой. Кеслер, който се сприятелява (https://newalbanyfoundation.org/…/past…/john-w-kessler/) с Уекснър, когато и двамата посещават Държавния университет в Охайо, по-късно заявява, че Джон Г. Маккой е бил неговият „най-голям наставник“ и „като втори баща“. Той също така отбелязва (https://www.columbusceo.com/…/q-jack-kessler…/22917745007/), че е бил включен в борда на Bank One от Джон Г. Маккой, когато Кеслер „е бил много млад“. Когато Кеслер е попитан какви „трайни уроци“ е научил от Джон Г. Маккой, той отговаря (https://www.columbusceo.com/…/q-jack-kessler…/22917745007/):
„Как се държите в бизнеса. Етиката и репутацията ви. Винаги ни говореше – същото правеше и с Лес [Уекснър], който също беше много близък с него – да се увериш, че се отблагодаряваш на общността си.“
В архивите на Bank One, за които докладваха преподаватели от Харвардското бизнес училище, е посочена датата на назначаване на Кеслер в борда на банката през 1986 г., когато Кеслер е на 50 години и когато синът на Джон Г. Маккой – Джон Б. Маккой – вече е поел управлението на банката. Независимо дали връзката на Кеслер с банката е отпреди 1986 г. или не, както Кеслер, така и Уекснър са били близки с Джон Г. Маккой и Кеслер ще продължи да поддържа много близка връзка с банката и след като тя е придобита от JPMorgan в началото на 2000-те години.
От своя страна Уекснър също е бил член на борда на директорите на Bank One през 1990-те години (а може би и по-рано) и, както ще бъде отбелязано отново по-късно, The Limited на Уекснър дори е притежавала „непотърсени средства“ (https://dispatch.newsbank.com/doc/news/10E07CE8E8514230…), принадлежащи на банката, което предполага много тесни връзки между бизнеса на Уекснър и банката. През 1996 г. Уекснър заявява за Маккой (https://dispatch.newsbank.com/doc/news/10DF8B2CD9054600…), че „Джон е бил ментор, както за мен, така и за The Limited, в продължение на много години“. Както ще видим, много е възможно финансовите дейности на Уекснър, които не са съвсем законни и които по-късно включват покровителството и връзките му с Джефри Епстийн, да са били научени от Джон Г. Маккой, тъй като според сведенията Bank One под негово ръководство е участвала, наред с други неща, в пране на пари от името на израелското разузнаване.
Джон Г. Маккой се пенсионира като ръководител на банката през 1984 г., а управлението поема неговият син – Джон Б. Маккой. По същото време щатските закони за банкиране бяха променени, за да се позволи на банковите холдинги да придобиват банки в различни щати. Това кара Bank One да започне бързо да придобива банки в цялата страна, включително в Индиана, Кентъки, Тексас, Аризона, Уисконсин и Луизиана. Драматичното разрастване на Bank One чрез многобройни придобивания в крайна сметка осигурява на Джон Б. Маккой място в списъка на „Форбс“ (https://www.forbes.com/…/ghmf45kfji/john-b-mccoy-bank-one/…) на шестимата банкери, които са създали основните „твърде големи, за да фалират“ банки днес. Не е изненадващо, че един от останалите шестима е Санди Уейл.
Средата на 1980-те години е време на големи промени за Bank One, както и за Лесли Уекснър, неговите фирми и бизнес партньори. Някои от промените за Уекснър през този период, когато Джефри Епстийн влиза в близкото му обкръжение, са подтикнати от зловещо убийство. През 1985 г. данъчният адвокат на The Limited Артър Шапиро е прострелян в лицето [https://humanity21.blog.bg/…/dylbokata-zagadka-zad…] в резултат на убийство, което и до днес остава неразкрито. Шапиро е убит само ден преди да даде показания пред данъчната служба по дело, свързано с подаването на фалшиви данъчни декларации.
Както Unlimited Hangout вече съобщи за случая [https://humanity21.blog.bg/…/dylbokata-zagadka-zad…]:
„Като необвинен съучастник Шапиро не би бил обвинен сам, но би могъл да предостави компрометираща информация за обвинените, което би дало значителен мотив на [Бери] Кеслер и другите съучастници – неназовани във в. „Кълъмбъс Диспач“ или други медийни съобщения по това време – да се погрижат Шапиро да не даде показания. Странното в това съдебно дело, отвъд значимия факт, че ключов свидетел е бил застрелян в това, което полицията нарича „убийство в мафиотски стил“ или „мафиотски удар“, е, че Кеслер и неговите съучастници са осъдени само на пробация (https://dispatch.newsbank.com/doc/news/10E0DA4FAB93D688…) и не са лежали в затвора за престъплението, че са помогнали на Шапиро да подаде фалшиви данъчни декларации през 1971 и 1976 г.
Това повдига няколко въпроса: Защо Шапиро е бил неосъден съучастник, ако той е подал фалшивите данъчни декларации, докато обвиняемите са били осъдени за подпомагане на Шапиро да подаде фалшивите декларации? Означава ли това, че Шапиро е планирал да даде показания за други лица, замесени в по-голяма схема, които не са част от това конкретно дело, в замяна на това да избегне обвиненията срещу себе си в данъчни измами? Освен това защо осъдените са получили толкова леки присъди, въпреки че планираните показания на Шапиро са най-вероятният мотив за убийството му на високо ниво?“
Може да се каже, че нито един от тези въпроси не е получил правилен отговор от властите в Охайо. Няколко години след убийството на Шапиро обаче Елизабет Леуп – анализатор в Бюрото за борба с организираната престъпност на полицията в Кълъмбъс, изпраща доклад (https://archive.org/details/shapiromurderfilecomplete1) на началника си Къртис Маркъм. Скоро документът стига до тогавашния началник на полицията в Кълъмбъс Джеймс Джаксън, който бързо го потулва и нарежда да бъде унищожен. Той е бил случайно предоставен на местния журналист от Охайо Боб Фитракис в отговор на подадено от него искане по Закона за свобода на информацията по друг въпрос. В цензурирания документ (https://archive.org/details/shapiromurderfilecomplete1) подробно се описва как полицията разглежда убийството на Шапиро като мафиотско и подробно се описват връзките с организираната престъпност на двама от най-богатите хора в Охайо – Лесли Уекснър и бизнес партньора на Уекснър, Едуард ДеБартоло-старши.
В документа се споменава подробно и Джон Кеслер. В него се посочва, че разследването на смъртта на Шапиро е станало „по-сложно“, след като са разкрити „необичайни интерактивни отношения между следните бизнес организации“. Тези организации са изброени в следния ред: джаз клубът Major Chord, свързан с бившия председател на градския съвет на Кълъмбъс Джереми Хамънд; The Limited на Уекснър и неговите инвестиционни интереси; Walsh Trucking Company, управлявана от Франк Уолш, за когото са известни връзки с престъпната фамилия Дженовезе; адвокатската кантора на Артър Шапиро, която изтегля името на Шапиро от фирмата часове след смъртта му; Edward DeBartolo Corporation, която също има документирани връзки с организираната престъпност, описани подробно в доклада; и Джон У. Кеслер, който е посочен в доклада като „местен предприемач“.
Що се отнася до Walsh Trucking Company, заслужава да се отбележи, че когато нюйоркските правоприлагащи органи се опитали да изискат банковите документи на Уолш при разследването на връзките му с организираната престъпност, адресът му беше посочен като централата на The Limited. Освен това връзките на семейство ДеБартоло с организираната престъпност всъщност са много по-обширни, отколкото Леуп отбелязва в доклада си, и тези подробности могат да бъдат намерени в предишно разследване на Unlimited Hangout по темата [https://humanity21.blog.bg/…/dylbokata-zagadka-zad…]], както и в том 2 на книгата „Една нация под шантаж“ (https://archive.org/…/one-nation-under…/page/n739/mode/2up…).
Що се отнася до Кеслер, един от подозрителните бизнеси, описани в доклада, е посочен като W&K Partnership, което според Леуп е партньорството между Уекснър и Кеслер и предшественик на проекта „Ню Олбъни“, който двамата мъже в крайна сметка основават. Леуп отбелязва, че дружеството е инвестирало значителна сума пари в джаз клуба на Хамънд. Както се посочва по-късно в доклада, финансовата обвързаност на това партньорство с Хамънд очевидно е била използвана за подкупване на Хамънд, за да подкрепи спорни правни промени в окръг Франклин в полза на проекта на Уекснър-Кеслер в Ню Олбъни, който е лобирал активно за тези промени въпреки обществената опозиция.
По-късно полицията в Кълъмбъс разследва Кеслер, както и Хамънд, във връзка с някои от дейностите, описани в доклада на Леуп, както и за корупция, свързана с обществени поръчки. Въпреки това по време на заседанието на Голямото жури през 1995 г. докладът на Леуп вече е бил изваден от обращение от началника на полицията в Кълъмбъс. В крайна сметка на Кеслер и Хамънд не са повдигнати обвинения поради „недостатъчни доказателства“ (https://dispatch.newsbank.com/doc/news/10E07D671D9808D8). Странно е, че прокурорите, участващи в делото, отказват да призоват Кеслер или Хамънд да дадат показания, въпреки че и двамата са се съгласили да го направят, което навежда на мисълта, че прокурорите са предявили исковете срещу двамата мъже половинчато.
В доклада на Леуп фирмата на Кеслер – компанията „Джон У. Кеслер“ – също е посочена като споделяща офис пространство с компанията „Ню Олбъни“ и фирмата PFI Leasing, където управителят на парите на Уекснър преди Джефри Епстийн, Харолд Левин, е посочен като вицепрезидент. След като се издига до върха на вътрешния кръг на Уекснър, Епстийн поема тази позиция в PFI Leasing от Левин през 1990 г. В доклада се отбелязва, че адвокат от фирмата на Артър Шапиро е бил хванат да кара с превишена скорост с автомобил, регистриран на PFI Leasing, което навежда на мисълта, че тази компания е била използвана за предлагане на „привилегии“, като например автомобили назаем, на хора, работещи в мрежата на Уекснър.
Друга компания на същото място първоначално се е казвала Lewex, но по-късно е преименувана на Parkview Financial. Левин е вписан като вицепрезидент на Parkview до 1990 г., когато тази позиция бива поета от Епстийн. След това Parkview Financial се превръща в основно средство за дейностите на Уекснър и Епстийн на пазара на недвижими имоти в Ню Йорк, някои от които са свързани с имоти (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…), свързани с дейностите му за трафика на хора и Ossa Properties, компания за недвижими имоти, управлявана от брата на Епстийн – Марк Епстийн – и бивши служители на компанията на Епстийн J. Epstein & Co.
В доклада – а и на други места – Кеслер е представен като един от най-близките сътрудници на Уекснър и, както вече беше споменато, е съосновател на проекта „Ню Олбъни“ заедно с Уекснър. В статия в Cleveland Plain Dealer, цитирана от Фитракис (https://freepress.org/article/shapiro-murder-file), се казва следното за генезиса на проекта: „Уекснър и Кеслер създадоха New Albany Co. и създадоха няколко хартиени корпорации, за да прикрият следите си. След това техните слуги почукаха по вратите и направиха пословичните предложения, на които не можеше да се откаже.“
Джефри Епстийн се включва в проекта „Ню Олбъни“ около 1988 г., малко след като става финансов съветник на Уекснър. В крайна сметка той е генерален партньор в холдинга за недвижими имоти New Albany Property. Това, разбира се, означава, че Епстийн е познавал Кеслер доста добре. Боб Фитракис, цитиран в статията на Вики Уорд от 2003 г. (https://nymag.com/nymetro/news/people/n_7912/) за Епстийн във Vanity Fair, заявява за връзката, че „преди Епстийн да се появи през 1988 г., финансовата подготовка и подготовката на проекта „Ню Олбъни“ бяха пълна бъркотия […] Епстийн изчисти всичко“. Уорд отбелязва странния факт, че Епстийн има общо дружество в New Albany Property, „въпреки че е вложил само няколко милиона долара в проекта“. Уекснър също така подарява на Епстийн луксозен дом в комплекса, който по-късно той продава.
По същото време, когато Епстийн консултира Уекснър и става партньор в Ню Олбъни заедно с Кеслер, той помага за организирането на една от най-големите Понци схеми в историята на САЩ заедно със Стивън Хофенбърг чрез компанията на Хофенбърг Towers Financial (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) Преди това Епстийн е описвал работата си след напускането на Bear Stearns през 1981 г. като „финансов ловец на глави“ и че е помагал за „скриването и намирането на заграбени пари“ на влиятелни хора, включително на фигури от Иран-Контра като Аднан Хашоги. Като се има предвид, че компанията „Ню Олбъни“ и нейният очевиден предшественик, W&K Partnership, са били тясно замесени в мрежата от компании, свързани с убийството на Артър Шапиро, и като се има предвид предишната професионална история на Епстийн, изглежда възможно това, което Епстийн е помогнал да се „изчисти“ в Ню Олбъни, да е включвало дейности, които не са били законни.
Уекснър, Кеслер и Епстийн не са единствените забележителни жители на Ню Олбъни, що се отнася до тази статия. Един от първите представители на богатия елит на Кълъмбъс, закупили имоти (https://dispatch.newsbank.com/doc/news/10E0D41FA45B1D18) в луксозния комплекс, е не кой да е, а Джон Г. Маккой, ръководител на Bank One от 1958 до 1984 г. и „ментор“ на Кеслер и Уекснър. Днес Фондацията на общността в Ню Олбъни присъжда награда на името на Джон Г. Маккой (https://newalbanyfoundation.org/…/jeanne-and-john-g-mccoy/), а Кеслер и Уекснър са нейни предишни носители.
ПЕРАЛНЯТА BANK ONE
В началото на 1990-те години Bank One е имала очевидна връзка с противоречива фирма за обработка на данни и банков софтуер, свързана с гореспоменатия скандал PROMIS и финансов шпионаж. Тази компания, Systematics, е контролирана (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) от свързания с разузнаването арканзаски бизнесмен и политически лидер Джаксън Стивънс. Стивънс, който изпълнява важна роля във възхода на семейство Клинтън, използва адвокатската кантора „Роуз“ в Литъл Рок, където работи Хилари Клинтън, за да представлява Systematics. Systematics отдавна представлява интерес за изследователите на скандала с PROMIS, като покойният журналист Майкъл Рупърт споменава (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) компанията като „основен разработчик на PROMIS за целите на финансовото разузнаване“.
Systematics е имала много тесни връзки (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) с американското разузнаване, включително с АНС и ЦРУ, и се твърди, че е била „машина за пренасяне на пари за тайни операции“. Systematics е имала отношения и с Международната банка за кредити и търговия (BCCI) и е била изпълнител на американския й филиал на BCCI First American. Както е отбелязано в книгата „Една нация под шантаж“ (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…), Международната банка за кредити и търговия по същество е била частен разузнавателен апарат, маскиран като банка, и освен в прането на пари за разузнавателни агенции и организираната престъпност е участвала пряко в секс трафика на непълнолетни, за да си осигури благоволението на банковите „ВИП“ клиенти и управляващия елит на страни като Обединените арабски емирства.
Systematics има връзки (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) и с израелското разузнаване. Тя има дъщерно дружество в Бостън и Израел, в което работят агенти на Мосад под прикритие и което се занимава с продажбата на софтуер на банки. Systematics също така влиза в съвместно предприятие (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) с израелския разузнавач и медиен магнат Робърт Максуел. Максуел, който е и най-успешният продавач на подслушвания софтуер PROMIS в Израел, се обединява със Systematics, за да продаде PROMIS на пет банки, повечето от които са швейцарски.
Връзките на Bank One със Systematics се осъществяват чрез придобиването на Team Bancshares Inc., която по време на сливането вече е сключила (https://www.americanbanker.com/…/banc-one-taps-eds-for…) многогодишен договор за обработка на данни със Systematics. В крайна сметка Bank One прекратява този договор в полза на конкурент. По време на тези събития Systematics неотдавна се превръща в дъщерно дружество на Alltel, в което Джаксън Стивънс също има значителен дял. Всъщност след сливането Джаксън Стивънс става най-големият акционер на Alltel (https://www.newspapers.com/clip/121470837/baxter-bulletin/), а синът на Стивънс – Уорън Стивънс, е включен в управителния съвет на Alltel (https://books.google.cl/books?id=Atrehat8GxkC&pg=PA93…).
Неуточнен „основен“ дял (https://www.congress.gov/…/senate-section/article/S4099-1) в Alltel държи Лестър Краун, син на сътрудника на „Супермафията“ Хенри Краун. Лестър Краун е член-основател на създадената от Лесли Уекснър „Мега Груп“, а синът му Джеймс С. Краун ще изпълнява важна роля в дейността на Bank One след 1995 г., включително при наемането на Джейми Даймън за ръководител на банката. Семейство Краун ще бъде разгледано подробно в следващата част от тази поредица.
Според докладите (https://www.americanbanker.com/…/banc-one-taps-eds-for…) времето, през което Bank One е имала договор със Systematics след сливането си с Team Bancshares, е било сравнително кратко. В продължение на много години преди това обаче Bank One е участвала и в голяма част от тайните дейности, за които е помогнала Systematics, особено в прането на пари за разузнавателните служби.
Бившият израелски шпионин Ари Бен Менаше споменава ролята на Bank One в изпирането на средства за сделки с оръжие, сключени от израелското разузнаване – сделки, в които Бен Менаше е участвал лично. В книгата си „Печалбите от войната“ той разказва (https://archive.org/…/profitsofwarinsi000…/page/106/mode/2up) следното за това как израелското разузнаване е получавало пари от продажбата на оръжие на Иран с участието на банки като Bank One, както и на американското разузнаване:
„Акредитивът на иранското правителство щеше бъде издаден на израелско „подставено“ дружество от базирано в Европа иранско дружество чрез лондонския или парижкия клон на иранската Bank Melli. Той ще бъде заверен от Националната Уестминстърска банка в Англия и след това ще поискаме да бъде прехвърлен в американска банка. Сред фаворитите бяха Чикаго-Токио Банк в Чикаго, Chemical Bank в Ню Йорк, Bank One в Охайо и Valley National Bank в Аризона. След това банките ще трябва да обяснят тези акредитиви в щатски долари на Министерството на финансите на САЩ, ако ги приемат. Съгласно разпоредбите на Министерството на финансите на САЩ акредитивите за суми над 10 000 долара трябва да бъдат одобрени от Министерството на финансите.
Тъй като продажбите се санкционират от САЩ, ЦРУ трябва да гарантира, че Министерството на финансите е издало одобрение. След като акредитивът бъде одобрен, той се премества отново в Европа. С изключение на операциите „Джон Стрийт“ през 1981-1982 г., това е начинът, по който се осъществяват почти всички продажби на оръжие на Иран от края на 1981 г. до края на 1987 г.“
С други думи, в периода 1981-1987 г. Bank One е „любима“ банка на израелското разузнаване за изпиране на печалби от търговия с оръжие. Забележително е, че всички тези четири „любими“ банки, с изключение на първата, вече са част от JPMorgan.
Особено интересен е фактът, че една от споменатите банки – Valley National Bank – по-късно е придобита (https://www.upi.com/…/Banc-One-completes…/7554733554000/) от Bank One през 1992 г., малко след като Bank One придобива Team Bancshares. Това е забележително по няколко причини, тъй като Valley National Bank се появява в отделна част от книгата на Бен Менаше, където той заявява (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…), че е депозирал 4 милиона долара от името на израелското разузнаване в сметка във Valley National Bank, собственост на архитекта на скандала PROMIS Ърл Брайън. Според Менаше тези пари вероятно са от продажба на наркотици в Латинска Америка. Известно е също, че Valley National Bank предоставя многомилионни заеми (https://books.google.cl/books?id=m4Ju3ERVOYAC&pg=PA812&dq=#v=onepage&q&f=false) на American Continental Corporation (ACC) на Чарлз Кийтинг. Освен това Синди Маккейн, съпруга на покойния сенатор Джон Маккейн, е издавала чекове (https://books.google.com/books?id=5EZ3pJtbbFMC&pg=PA340&dq=#v=onepage&q&f=false) на American Continental Corporation на Кийтинг от личната си сметка във Valley National Bank. Джон Маккейн е един от „Кийтинг файв“ и е обвинен в корупционни сделки с участието на Кийтинг – престъпник с бяла яка, който изиграва важна роля в кризата в S&L през 1980-те години и който също така е фигура в банковите среди около Международната банка за кредити и търговия https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…).
Струва си да се отбележи също, че ръководителят на Valley National Bank Ричард Леман (https://web.archive.org/…/about/leadership/richard-j-lehmann) остава начело на банката и след придобиването ѝ от Bank One, когато тя става Bank One Arizona. Само три години след придобиването, през 1995 г., Леман става президент (https://www.nytimes.com/…/company-news-new-president-for…) и главен оперативен директор на цялата Bank One Corporation, където работи директно с Джон Б. Маккой.
Освен това при друго придобиване на Bank One, осъществено няколко години преди придобиването на Valley National, банката поглъща друга банка с тревожни връзки. През 1989 г. 20 банки, собственост на Mcorp, фалираха и бяха поети от FDIC (https://www.nytimes.com/…/mcorp-deal-will-cost-2-billion…) в рамките на второто най-скъпо оздравяване на банки в историята на САЩ. FDIC предоставя всички тези банки на Bank One. Mcorp е създадена в резултат на сливането (https://www.jpmorganchase.com/news-stories/dallas-history) на Mercantile Texas Corporation и Bank of the Southwest, което се случва през 1984 г. Последната банка е в близки отношения с базираната в Хюстън фондация, която превежда парите на ЦРУ (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…), наречена фонд „Сан Хасинто“. Лицето, което управлява този фонд, Ърнест Кокрел-младши, също е член на борда на Bank of the Southwest. Освен това Bank of the Southwest е в близки отношения (https://books.google.cl/books?id=7CsEAAAAMBAJ&pg=PA178&dq=#v=onepage&q&f=false) с M. D. Foundation, която по искане на агенцията е предоставила пари на ЦРУ (https://www.nytimes.com/…/jaworski-reportedly-had-role-in…) на международна адвокатска група.
Връзките на Bank One с тези мрежи повдигат очевиден въпрос: Дали тези мрежи са се пресичали и с Лесли Уекснър и неговия бизнес? Както отбелязах в книгата „Една нация под шантаж“, бившата инвестиционна банкерка и правителствен служител Катрин Остин Фитс, която подробно е изследвала пресичането на организираната престъпност, Уолстрийт и правителството в американската икономика, е била уведомена (https://archive.org/…/one-nation-under…/page/n913/mode/2up…) от бивш служител на ЦРУ, че Уекснър е един от петимата ключови мениджъри на паричните потоци на организираната престъпност в САЩ. Както вече беше споменато, Уекснър има връзки с организираната престъпност, включително чрез бизнес партньора си Едуард ДеБартоло-старши и човека, който управлява голяма част от логистичните дейности на The Limited в страната – Франк Уолш.
Освен това от 1992 до 1995 г. компанията The Limited на Уекснър изпълнява важна роля в привличането на две различни авиокомпании, свързани с ЦРУ (https://archive.org/…/one-nation-under…/page/n913/mode/2up…), да се преместят на летище Рикенбекър в Кълъмбъс, Охайо, за да извършват уж „товарни“ превози за The Limited. В крайна сметка те се спират на Southern Air Transport, бившата Air America на ЦРУ и една от основните авиокомпании, замесени в незаконни дейности по време на скандала „Иран-Контра“. Преместването на Southern Air в Охайо също е осигурено (https://archive.org/…/one-nation-under…/page/n911/mode/2up…) с помощта на Алън Фиърс-младши, бивш шеф на оперативната група на ЦРУ за Централна Америка, и Ричард Секорд, бивш ръководител на тайните действия на Air America в Лаос в края на 1960-те години. Секорд е бил и координатор на въздушната логистика на Оливър Норт по време на Иран-Контра, а Фиърс също е бил тясно свързан със скандала.
[бел. прев. – тук авторката е вмъкнала следното видео:
„Саутърн Еър: Любимата авиокомпания на ЦРУ“ (1988) от Елин О“Лиъри и Стивън Талбот
Боб Фитракис твърди, че Епстийн, който по това време е участвал в логистичното планиране на The Limited, също е бил част от тази сделка. Епстийн е свързан (https://archive.org/…/one-nation-under-blackmail-vol-1-2…) с оръжейни сделки от епохата на Иран-Контра чрез бившия си клиент Аднан Хашоги и един от наставниците си – британския търговец на оръжие Дъглас Лийз. Преместването на Southern Air Transport в Охайо и началото на партньорството на авиокомпанията с The Limited се случва през 1995 г., когато Уекснър е и член на борда на Bank One.
Ако ръководството на Bank One през 1980-те години е участвало в пране на пари за оръжейни сделки от епохата на Иран-Контра и ръководството на банката – Джон Г. Маккой и неговият син – са били толкова близки с Уекснър, вероятността за подобна връзка е голяма. Трябва да се има предвид и следното – The Limited очевидно е държала „непотърсени средства“, принадлежащи на Bank One през 1990-те години, когато Уекснър и Кеслер са били членове на управителния съвет на банката. Въпреки това в докладите се твърди, че нито щатските служители, нито The Limited са успели да „намерят“ банката, за да се върнат парите.
Както съобщава вестник Columbus Dispatch през 1995 г. (https://dispatch.newsbank.com/doc/news/10E07CE8E8514230…):
„Banc One има клонове в цял Охайо, а централата ѝ се намира от другата страна на улицата срещу сградата на щатския парламент, но очевидно щатските служители не могат да открият многомилиардната банкова операция. Името на осмата по големина банкова холдингова компания в страната се появява в щатския списък на собствениците на непотърсени средства.
Но не е само Охайо. Компанията The Limited, която държи средствата, също не може да открие банковата компания, въпреки че Лесли Х. Уекснър, председател на специализирания търговец на дребно, е член на борда на директорите на Banc One.“
Твърдението, че щатските служители и бизнесът на член на управителния съвет на банката „не са могли да намерят“ Bank One, за да върне нейните „непотърсени средства“, е странно само по себе си. Още по-безумна е идеята, че „непотърсените средства“ на Bank One ще бъдат държани от The Limited, която номинално е предприятие за търговия на дребно, а не друга банка или щатска институция.
ИЗДИГАНЕТО НА ДАЙМЪН
Въпреки че по времето, когато Джейми Даймън е нает, Уекснър вече не е член на борда на Bank One, Джон Кеслер е. Кеслер, който признава (https://www.columbusceo.com/…/q-jack-kessler…/22917745007/) ролята си в избора на Даймън за главен изпълнителен директор на банката, от много години ръси похвали за него. И все пак от решаващо значение за наемането на Даймън, както и за внезапното напускане на Джон Б. Маккой от банката, е Джеймс С. Краун и един от висшите ръководители на корпорацията „Сара Лий“ (контролирана от Краун компания). И двамата са били директори на First Chicago NBD Bank, която се слива с Bank One през 1995 г.
Бащата на Джеймс Краун, Лестър Краун, е близък до Уекснър, тъй като е член на „Мега Груп“, която Уекснър основава заедно с Чарлс Бронфман през 1991 г. Неговият дядо Хенри Краун е основна фигура в гореспоменатата мрежа „Супермафия“, както и основна фигура в американската отбранителна индустрия чрез контрола си върху отбранителния предприемач General Dynamics. В следващата част от тази поредица ще разгледаме подробно семейство Краун, както и доминиращата им роля в банката First Chicago NBD и как те стимулираха отстраняването на Маккой от Bank One и търсенето на нов главен изпълнителен директор. Ще бъде обсъдено и пристигането на Даймън в Bank One и престоя му там до момента, в който става главен изпълнителен директор на JPMorgan.
Благодарности към Ед Бергер, който допринесе за изследванията в този доклад.
Тази поредица от разследвания е спонсорирана от Solari Report (https://home.solari.com/).
Автор и източник: Уитни Уеб, Unlimited Hangout
Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн“
