Гергьовден е!
220 хиляди българи празнуват!
Днес България чества Св. Великомъченик Георги Победоносец
Той е един от най-популярните и почитани светци у нас
Св. Георги си почита както от християни, така и от мюсюлмани
На 6 май православната църка чества празника на Св. Георги Победоносец
Отбелязваме Деня на Храбростта и празника на Българската армия
6 май и е официален държавен празник
На 6 май всяка година почитаме Свети великомъченик Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква.
По времето на император Диоклетиан той е войник в Римската империя. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.
На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Православната църква чества паметта му на 23 април. Българската православна църква и народът го честват на 6 май и е официален държавен празник.
На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор. Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).
През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.
Имен ден празнуват всички с имена: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гергина, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.
Свети Георги – Чудотворец и Победоносец
Свети Великомъченик Георги живял по времето на римския император Диоклетиан – 284-305 г., в малоазиатската област Кападокия. Баща му починал в името на Христа. След смъртта на съпруга си майката на Георги се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение.
Нейният син Георги постъпил на служба във войската. Смелостта и професионалните му качества на воин били забелязани от началниците му и на 20-годишна възраст той получил чина трибун. Император Диоклетиан дори го удостоил с още по-висока длъжност и го направил член на държавния съвет.
Скоро починала майката на Георги, който наследил богатото имение.
По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушавани храмовете им, а самите те да бъдат изтезавани.
Георги раздал парите и скъпоценностите на приятелите си, освободил робите, а имотът бил раздаден на бедните. Така той уредил житейските си дела.
В град Никодимия императорът свикал събор, който трябвало да даде инструкции как да се постъпва с християните.
На съвета Георги смело заявил:
„Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.“
Всички присъстващи били изумени от храбростта на Георги и чакали реакцията на императора, който дълго мълчал. Най-после той дал знак на проконсул Магненций да отговори на воина; той го попитал:
Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?
– Истината – отговорил Георги.
– Коя е тази истина?
– Истината е сам Христос, гонен от вас.
– Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.
– Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Него аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.
Вдигнал се невъобразим шум, раздали се викове и хули. Диоклетиан се обърнал към Георги:
„Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоята младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.“
Георги отговорил:
„По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небесно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!“
Разгневен, Диоклетиан заповядал да затворят Георги в тъмница. Там той мъжествено понесъл страданията. На другия ден императорът го попитал дали се е разкаял. Георги спокойно и твърдо отговорил:
„Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!“
Диоклетиан заповядал да привържат мъченика на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали плътта на Георги, който не издал и стон.
Като помислил, че мъченикът вече е мъртъв, Диоклетиан се надсмял над християнския бог:
„Къде живият бог, Георги? Защо той не те избави от мъките?“
След това заповядал да свалят тялото от колелото и отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, блеснала мълния, чул се страшен гръм и се чул глас от небето:
„Не се бой, Георги. Аз съм с тебе…“
След това блеснала чудна светлина и ангел Господен в образа на юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Войниците отишли при императора да разкажат какво се случило. Диоклетиан не вярвал на очите си, а Георги му казал:
„Аз съм Георги!“
Там имало двама чиновници – Анатолий и Протолеон, които били християни. Като видели мъченика здрав, се убедили в Божията сила и извикали:
„Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!“
Диоклетиан ги наказал със смърт. По това време неговата съпруга повярвала в Христа.
Императорът заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, Георги усърдно се молел. След това се прекръстил и с лекота влязъл в нея.
След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че варта ги е изгорила. Войниците били изненадани, като видели, че мъченикът е жив и здрав.
Диоклетиан извикал Георги и го попитал с какви магии запазва живота си. Георги отговорил:
„Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.“
Диоклетиан подложил Георги на нови мъчения. Отпаднал телом от непоносимите страдания, но бодър духом, мъченикът бил отново затворен в тъмница. Всичко понасял търпеливо и Божията воля го подкрепяла и изцерявала раните му. Въпреки мъченията лицето на Георги оставало спокойно, което учудвало Диоклетиан.
Наблизо имало гроб, където преди няколко дни бил погребан човек. Присъстващите езически жреци поискали от Георги да го възкреси и той го направил.
Пред изумения народ излязъл жрецът Атанасий, паднал в краката на Георги и изповядал, че Христос е единственият и всемогъщ Бог.
Разгревен, Диоклетиан заповядал да бъдат отсечени главите на възкръсналия и на Атанасий. След това отвели Георги отново в тъмницата.
Много хора подкупвали стражата, влизали при Георги и го молели да им разяснява закона Господен. Идвали езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонничеството и да повярват в Христа. С молитвите си Георги изцерявал болни.
В навечерието на смъртта си Георги бил утешен от явилия му се Спасител, който го ободрил и му обещал небесна радост.
Диоклетиан все още се надявал Георги да се отрече от Христа и му предложил богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато влезли в храма, пред многобройното събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Жената на императора – Александа, не можела повече да крие вярата си в Христа и паднала в краката на Георги.
Диоклетиан вече не можел да сдържа гнева си и издал смъртна присъда: главите на жена му и на великомъченика да бъдат отсечени.
На 6 май българите честват Гергьовден.
Денят на храбростта се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът официално е учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър Батенберг. На 1 януари е учреден военният орден „За храброст“.
През 1945 г. комунистическата власт обявява празника само за „Ден на пастира“.
Традицията е подновена на 27 януари 1993 г. с постановление на Министерския съвет.
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнска вяра, загинал през 303 г.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината. В България той е почитан повече дори от Великден.
ДНЕС БЪЛГАРИЯ ЧЕСТВА СВЕТЕЦА СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ
И Деня на Храбростта и Празника на Българската армия
Гергьовден е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър Батенберг.
На 1 януари същата година е учреден военният орден „За храброст“, с който се удостояват воини, извършили подвизи на бойното поле.
През 1946 г. в Народна република България празникът е обявен за Ден на пастира.
На 27 януари 1993 г. традицията да се чества Свети Георги е възстановена с постановление на Министерския съвет.
Свети Георги е покровител на Англия, България, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталуния, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна и Фрайбург.
Православната църква в Гърция и Румъния чества светеца на 23 април.
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнска вяра, загинал през 303 г., когато управлявал римският император Диоклециан.
Свети Георги е роден около 275-281 г. в Кападокия, Турция, и е един от най-тачените християнски светци. Почитат го източните и западните християнски църкви и ислямът.
По времето на император Диоклециан Георги е войник в Римската империя.
В Кападокия, Мала Азия, Георги получил титлата трибун, едва на 20 години, след като проявил храброст като пълководец. Той бил и боец от личната гвардия на императора.
Диоклециан е известен с преследването на християните в цялата Римска империя. На Георги било заповядано да участва в преследванията, но той започнал да критикува решението на императора. Разгневеният Диоклециан заповядва Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран.
Според преданието, когато го водели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се счупило на две, щом го допрели светията.
Георги разбрал, че има покровителството на Бог, когато отстоява вярата си. В тъмницата го завързали и сложили тежък камък на гърдите му. Мъчили го по различни начини и почти бил умъртвен, когато се появил ангел, който излекувал и освободил мъченика. Като видели това чудо, двама от съдиите – Анатолий и Проталеон, също приели християнството и били обезглавени. Императорът заповядал да хвърлят Георги в яма с негасена вар за три дни. С молитва на уста, той останал невредим.
Завели мъченика извън града при един нов гроб. Там с горещата си молитва Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бог.
Много хора в тълпата повярвали и прославили Христа, за което били убити на място.
Светецът чудотворец отново бил хвърлен в тъмница, но и там продължил да върши чудеса. Много хора подкупвали стражите, за да влязат при божия човек, от който черпели благодат и излекуване.
В последната нощ на Георги се явил самият Христос и утешавайки го, сложил венец на главата му и му обещал да царува заедно с него в Царството Божие.
Сутринта последвал нов разпит при императора.
Завели Георги в храма на Аполон, за да му се поклони, но той с думи изгонил бесовете от идолите, а техните статуи паднали на земята и се разбили.
Царицата Александра паднала в краката на Георги, но я оковали и я повели на смърт. По пътя към лобното място, тя склонила главата си на един камък и предала душата си на Бог, след което Георги бил посечен пред стените на Никомидия.
Мощите на Свети Георги са погребани в палестинския град Лида.
Легендата за Свети Георги и ламята
Едно от най-известните чудеса, извършено от Свети Георги и заради което е изобразяван на иконите като конник, в краката на който лежи покосен от копието му змей, се случило близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, който често излизал и много хора ставали негова жертва. Гражданите не успявали да се преборят с него. За да омилостиви звяра, местният владетел наредил всеки ден да му дават по едно дете, за да се спасят останалите. Той уверил гражданите, че като дойде неговият ред, ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден започнал да води при змея по едно дете. Дошъл ред на дъщерята на управника. Тя облякла най-красивите си дрехи и тръгнала към езерото.
Когато змеят излязъл, се появил Свети Георги, яхнал бял кон и отишъл при момичето, което горчиво плачело.
Като разбрал каква участ го чака, светецът препуснал към звяра и го пробол с копието си. След това наредил на момичето да върже змея с колана си и да го завлече в града.
Когато това станало, хората се разбягали от страх, но Свети Георги им внушил да не се страхуват, защото Христос го изпратил да ги спаси от чудовището, за да повярват в него. След тези думи светецът отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Христос и се покръстили в християнска вяра.
На това място била издигната църква на Божията Майка и друга – на Светеца Георги Победоносец. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала душевно и телесно болни.
Гергьовден в българския народен календар
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници и първият пролетен празник. С него започва лятната стопанска година, която завършва на Димитровден.
Традиционно българите смятат Свети Георги за покровител на плодородието и пролетната влага, на полята и посевите, на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Според някои изследователи Гергьовден има тракийски или славянски корени.
На този ден се извършват редица обреди и ритуали за здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
Един от тези ритуали е търкалянето сутринта, преди да пропеят петлите, в росата на ливада, или ходенето бос в трева.
Къпането в роса е ритуал за здраве и против безплодие при жените. Българите се къпят обредно и в реки и извори. Смята се, че в този ден водата е много лековита.
Навсякъде в България вярват, че дъждът на Гергьовден е силно плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.
На вратите на жилищата, оборите и кошарите се окачват здравец, бук, коприва, люляк и др. Правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Момите вият китки и ги слагат в косите си.
На много места в България е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се окачват високо на разлистено дърво и момците люлеят момите и се пеят песни и се водят разговори, които имат брачно-сексуална насоченост.
Вярва се също, че рано сутринта на Гергьовден билките имат особена лечебна сила и затова се берат и билки.
Голяма част от обредите на Гергьовден са свързани със здравето и плодовитостта на животните.
Обикновено трапезата е общоселска. Тя се прави се извън селото, някъде в зеленина – близо до параклис или манастир. След като трапезата се освети, на нея слагат обредните опечени агнета, обредните хлябове, сирене, квасено мляко и др. За пръв път на този ден се яде пресен чесън.
На празничната трапеза цари веселие и се играят т.нар. гергьовденски хора, пеят се песни, които имат религиозно-митичен характер.
