Моята цел е да напиша нещо, подобно на „Братя Карамазови“. Това е моят връх.
„Бесове“ е много силно произведение, но „Братя Карамазови“ е ненадминато.
- Вярата. Не съм религиозен. Вярвам само във въображението и че не само тази реалност съществува. Истинският свят и другият, въображаемият, съществуват едновременно. Те са тясно свързани и зависят един от друг; понякога се смесват. Ако поискам това силно, ако достатъчно се концентрирам, мога да мина от другата страна и да се върна обратно.
- Парите. За парите е най-добре да мислите, че са достатъчно. И какво можете да купите с тях – това са свободата и времето. Не зная колко печеля, въобще не зная; не зная колко данъци плащам. Не искам и не мисля за това! За това има счетоводител и аз зная, че жена ми се грижи за всичко. Те не ме товарят, а аз просто работя.
- Дрескодът. Имам правило да не харча за парцали повече от необходимото. Във всекидневието обикновено стигат едни джинси и един пуловер. Но когато става дума за бизнес, смятам, че собственикът трябва да определя стила на своето заведение, за да могат клиентите по него да се равняват. И тогава възниква допълнително вътрешно напрежение – от скритото единение. Затова винаги идвам в баровете си в скъп костюм и задължително с вратовръзка.
- Да знаеш границите си. Човек поне веднъж в живота си трябва да попадне на глухо място, за да изпита физически самотата, дори да се задъхва от скука. Да почувства, че зависи само от себе си и в края на краищата, да вникне в същността си и да придобие сила, която преди това не е имал.
- За спорта. Не съм фен на физическите упражнения, не се занимавам със спорт за укрепване на здравето, за да живея по-дълго. По-скоро става дума за метафизически механизъм. Така аз искам да се освободя от тялото.
- Мечтата. Моята цел е да напиша нещо, подобно на „Братя Карамазови“. Това е моят връх. Прочетох книгата на 14-15 години и оттогава я препрочитам четири пъти. В моите представи това е идеално произведение. От 14 до 20 години четях само руска литература. Най-близък ми беше, безусловно, Достоевски. „Бесове“ е много силно произведение, но „Братя Карамазови“ е ненадминато.
- Мирогледът. Всичко в света е много сложно и в същото време – много просто. Такъв е фундаменталният закон, който управлява света. Следва винаги да помним това. Нещата, които изглеждат сложни и са такива по същество, са прости в същността си, ако разберем какви мотиви стоят зад тях. Всичко зависи от това, какво искаме да постигнем. Мотивът е така да се каже източникът на желанието. Важно е да потърсим този източник.
- За обикновените неща. Аз живея под натиска на всекидневните задължения: пера, готвя, гладя. Повярвайте ми – съвсем обикновен човек съм. Обичам да се занимавам с прости неща – това прекрасно пречиства мозъка. Когато бягам, мия съдове или лежа на плажа, в моята глава няма нито една мисъл. Само когато ми е празно, съм способен нещо да създам.
- За работата. Изборът на смисъла на живота трябва да бъде акт на любов. А не брак по сметка.
- За моите пристрастия. Като дете обичах три неща. Обичах да чета, обичах музиката, обичах котките. Бях щастлив, защото знаех, че обичам. Тези три мои пристрастия не съм променил и досега. Ако не знаете какво обичате, смятайте, че сте загубили.
- Удоволствията. Хубаво е храната да е вкусна. Това помага да се чувстваме живи. Храната за мене е по-важна от секса. Сексът е добър десерт. Когато го има, е прекрасно; когато го няма – нищо страшно, можем да минем и без него.
Харуки Мураками е японски писател и преводач. Роден е през 1949 г. Книгите му са преведени на 50 езика и са бестселъри както в Япония, така и извън нея. Най-известните му книги са: „Ловът на овце“, „Норвежката гора“, „Кафка на плажа“.
Мураками е превел на японски книги на Раймонд Клевер и Джером Селинджър. В произведенията му се чувства влиянието на западни писатели като Ричард Бротигън, Чандлър и Курт Вонегът. Затова японското общество смята книгите му за „неяпонски“.
Произведенията на Мураками в повечето случаи са сюрреалистични и меланхолични; в техните сюжети са вплетени темите за самотата и отчуждеността, присъщи на Кафка.
Мураками нееднократно е номиниран за Нобелова награда.
Издателство PACПEP
