Ако запиташ гръцки книжовници като речеш; кой е създал буквите и превел книгите, или в кое време, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“. Всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил. Той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий“

Първата българска азбука е създадена в периода 855-862 г., за да могат да се преведат църковни книги от гръцки на български език и други славянски езици

На сътворената от солунските братя глаголица са написани първите преводи на църковна литература, с която те и техните ученици разпространявали християнството във Великоморавия и Панония през 9 век.

На глаголица са написани и първите български книги.

Името „глаголица“ произлиза от думата „глаголъ“, коЯто означава „дума“. Думата „глаголати“ означава „говоря“, затова глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

На чешки език глаголицата се нарича hlaholice, на словашки – hlaholika, на полски – głagolica, на руски – глаголица, на хърватски и сръбски – glagoljica (глагољица).

Как е възникнала глаголицата

През 863 г. Константин-Кирил и брат му Методий са изпратени от византийския император Михаил III с мисията да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. Това се случва по молба на великоморавския княз Ростислав.

За целта Константин-Кирил създава глаголицата, което е велико постижение за времето си. Тя била използвана в държавни и религиозни документи и книги и в създадената от Кирил Великоморавска школа, в която са обучавани учениците на братята.

През септември 885 г. папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Княз Святополк бил защитник на Франкската империя и затова през 886 г. учениците на Константин-Кирил и Методий били принудени да избягат в България, където глаголицата получава широко разпространение.

Прието е да се смята, че кирилицата, която днес използваме, е дело на Климент Охридски, която била наречена така в чест на Константин-Кирил Философ. Но според друга версия на историци кирилицата е плод на еволюционно развитие.

На глаголица и кирилица пишат старобългарските книжовници през 9, 10 и 11 век. В Североизточна България са открити много паметници, написани на глаголица.
Ъглестият вариант на глаголицата възниква в Хърватско и Далмация, посетени от ученици на братята. В Бохемия тя е възстановена през 10 и 11 век.

Няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, но постепенно се налага кирилицата.
Глаголицата употребявали и в Русия.
Ъглестият вариант на глаголицата, наречен още илирийски, се запазва до средата на 17 век, но дори в края на 19 век там излиза богослужебна книга, написана с нея.

Под влияние на украсата във византийските ръкописи през 13-14 век в славянските книги се налагат три стила: заставки, инициали, концовки.

Появяват се и илюстрации като Томичовия псалтир – около 1360 г., Лондонското евангелие от 1356 г., Манасиевата хроника от 1344-45 г. и др.
През 1483 г. във Венеция е отпечатана първата книга на глаголица, като печатните букви в голяма степен имитират ръкописните.

Глаголицата е оригинална азбука. Нейният автор е бил добре подготвен „граматик“, който познава отлично византийската писменост и различни графични системи.
„Сказанието за буквите“ от Черноризец Храбър доказва, че първата славянска азбука е създадена от Константин-Кирил Философ.

Глаголицата съдържа около 44 букви. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки манускул. Предполага се че буквите Ша, Ща и Ци са извлечени от северносемитското писмо. Фонемите, които тези букви представят, не съществуват в гръцки език, но са много разпространени във всички славянски езици.

Не е известен произходът на останалите букви. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се запознал по времето на мисията си при хазарите.

Според руски филолози глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо хуцури и други източни азбуки.
Глаголицата съдържа само един вид букви – няма главни и малки букви.

Според науката глаголицата се развива в две форми – българска и хърватска. Българската глаголица е обла в по-стария вариант, а хърватската е ъглеста.

Основните писмени паметници на българския вариант са Зографското четвероевангелие, Асеманиевото евангелие, Мариинското евангелие, Рилските глаголически листове, Охридското евангелие и др.

Хърватската ъглеста глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век тя не се различава от българската глаголица; по-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.
Всичките букви в глаголицата имат свои имена, като повечето от тях са приети и в кирилските букви – аз, буки, веди, глагол, добро, есть и т.н.

Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците.

Кирилицата

Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на 9 и началото на 10 век. Днес тя е широко разпространена сред южните и източните славянски народи и сред някои неславянски народи в Русия.
Кирилицата е основата на официалната писменост в Монголия и в някои републики в бившия Съветски съюз; до края на 70-те години тя е използвана и в Румъния.
Традиционно кирилицата се приписва на Климент Охридски, който е ученик на Константин-Кирил Философ.
В житието на Климент Охридски се казва:
„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“
Това означава, че той разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт.
Името „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски език, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген.
Класическата кирилица от 9-11 век съдържа 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ).

О писменехь

В произведението „За буквите“ Черноризец Храбър изразява своя хуманизъм и гордост от славянската писменост

Авторът доказва, че славяните са хора, достойни за уважение, защото знаят най-важните неща за своята книжнина. Докато гърците са безразлични и незаинтересовани:

„Ако запиташ гръцки книжовници като речеш; кой е създал буквите и превел книгите, или в кое време, то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“. Всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил. Той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий“. Авторът превъзходно успява да обясни причината, поради която славянската азбука е подложена на промени: „Защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.“