Загадката на бялата вода

Инфразвукът и психотронният ефект ли са причината за изчезването на самолети и кораби?

На 30 октомври 1954 г. в северната част на Бермудския триъгълник изчезва самолетът R7V-1 с 42-ма души на борда. За загадката на този район на Атлантика за пръв път заговориха, след като през декември 1945 г. изчезнаха пет бомбардировача „Айвънджър“ – т.нар- 19-о звено.

Много десетилетия наред изследователите си бият главата над тайната на един от главните феномени на ХХ век. Писателят и доктор на медицинските науки Борис Островский, автор на книгите „Психозите на планетата Земя“, „Истината за Бермудския триъгълник“ и др., коментира тази неразгадана и до днес мистерия.

„Акустичното неутрино“

Навремето изчезването на 19-о звено е наречено „най-голямата тайна в историята на световната авиация“. За повече от половин век бермудската тема е обвита в спекулативни версии, включително е засегната и темата за извънземни. Според Островский разрешаването на тази тайна е разбирането на физическата природа на явленията – инфразвука и неговият психотронен ефект.

В доклада на комисията по разследването на бомбардировачите се споменава изразът „дълги вълни“. Пилотите, които издирват изчезналите самолети, посочват, че дължината на вълните от гребен до гребен е няколко десетки километра. Такива вълни се образуват от мощни тласъци на океанското дъно. Но от борда на самолет толкова силно вълнение е незабележимо.

На дъното на Бермудския триъгълник лежи дълбоката яма Пуерто-Рико – място, което свързва Карибската и Северноамериканската тектонична плоча. Те се движат постоянно и с различна скорост, поради което земната кора силно се свива. Това обуславя високата сеизмична и вулканична активност, която предизвиква подводни земетресения.

Няколко дни или седмици преди всяко земетресение възникват нискочестотни механични вибрации, които предизвикват вибрации на почвата. Колкото по-силно е напрежението в земната кора, толкова по-близко е земетресението, толкова по-силно „трепери“ земята. Вибрациите на океанското дъно се предават на слоя вода, а чрез нея – на въздушната среда във вид на инфразвуци.

Инфразвуковите вълни се разпространяват на много големи разстояния, без да губят своята енергия. Инфразвукът притежава силна проникваща способност; той почти не може да се изолира. Неслучайно физиците наричат инфразвука „акустично неутрино“.

Как действа инфразвукът?

Няколко дни преди земетресението животните започват да се безпокоят и се стремят да напуснат този район. Вероятно за земетресението предупреждават нискочестотните вибрации на звука. Един от пилотите в 19-о звено – Алън Коснър, помолил да бъде освободен от полета „по интуитивни причини“. Молбата му била удовлетворена. Командирът на летателната група лейтенант Тейлър не получил разрешение на същата молба един час преди полета.

Инфразвуковият честотен диапазон лежи по-ниско от прага на чуваемост на човешкото ухо; в същото време честотата на инфразвука от 7-8 Херца съвпада с алфа-ритъма на главния мозък. Въздействието на тези честоти предизвиква психотронен ефект: хората изпитват безпокойство, което прераства в панически страх. Човекът тълкува този страх като „интуитивно“ предчувствие за беда.

По-късно комисията публикува радио-разговорите между пилотите.

„Компасите показват различни направления…“, „Ние не знаем къде е запад…“, „Морето изглежда някак странно…“

Диспечерите в авиобазата сметнали, че летците имат проблеми с психиката и са загубили способността си да се ориентират в пространството.

Тук д-р Островский споменава още едно биологическо въздействие на инфразвука – нарушаване на пространствената ориентация. Фюзелажът на самолета е своеобразен резонатор, който засилва силата на инфразвуковите вълни.

Всичко изчезва безследно!

Инфразвуковите вълни съвпадат по честота с някои процеси в нашия организъм. Сърцето, белият дроб, коремната кухина са склонни към силни вибрации, когато техните честоти съвпаднат с честотата на инфразвука. Както показват експерименти на животни, високото ниво на звуковия натиск може да предизвика спиране на сърцето, увреждане на белия дроб, скъсване на кръвоносни съдове. При силното земетресение в Перу много хора загинаха, както писаха наблюдателите, „по непонятни причини“.

Особена роля в такива случаи играят ударните вълни, предизвикани от мощните подземни тласъци. Те се разпространяват почти мигновено, силно сменяйки плътността и натиска върху средата. Смъртта при това настъпва от разрушаване на кръвоносни съдове заради мигновена промяна на кръвното налягане или от компресията върху мозъчното вещество.

Вероятно нещо подобно се случва в океана по времето на силно подводно земетресение. Достатъчно е да си спомним многобройните разкази за „летящи холандци“ – кораби с мъртви екипажи на борда, починали без всякакви насилствени действия.

Д-р Островский споменава още две явления, които могат да се отнесат към „бермудските феномени“. По времето на активни сеизмотектонични процеси силно нараства напрежението на електрическото поле в атмосферата. Над епицентъра на готвещото се земетресение и край линиите на тектоничните разломи възникват магнитни разлики и се формират електрически полета с висока плътност. Те заемат огромни територии в атмосферата. В самолета, който лети в такова поле, могат да излязат от строя електрооборудването, радиоапаратурата, двигателите.

И най-накрая преди земетресението придънните води непрекъснато се насищат с газове, които под голям натиск излизат от земните недра през геологическите разломи и пукнатините на дъното. И когато сеизмичните тласъци започват да тресат водния слой, от океанските дълбини към повърхността се издига огромно количество газ. Плътността на „газираната“ вода в пространството на десетки и дори на стотици квадратни километра рязко пада. И в морската паяжина могат да потънат не само кораби или самолети, но и „непотопяеми“ спасителни жилетки и надувни лодки. Всичко изчезва!

Повърхността на океана в това време става бяла. Точно такава бяла я видели пилотите от звено 19: „Ние влизаме в бяла вода…“ – прозвучали в радиоефира пълните с отчаяние последни думи на лейтенант Тейлър.

ЗАГАДКАТА НА БЯЛАТА ВОДА

Психотронна причина за изчезването на кораби и самолети. Как се образува инфразвук във въздуха над океана

Много десетилетия наред изследователите търсят обяснение на един от главните феномени на ХХ век.
На 30 октомври 1954 г., в северната част на Бермудския триъгълник изчезва самолетът R7V-1 с 42-ма души на борда.

През декември 1945 г. изчезват пет бомбардировача „Евънджър“; те са т.нар. 19-о звено.

Лекарят писател и доктор на медицинските науки Борис Островски, автор на книгите „Психозите на планетата Земя“, „Истината за Бермудския триъгълник“ и др., обяснява този феномен.

„Акустичното неутрино“

След като изчезват бомбардировачите, започват да наричат явлението „най-голямата загадка в историята на световната авиация“. За половин век бермудската тема ражда спекулативни версии, включително и извънземна. Според д-р Островски явлението има физическа природа.

От доклада на комисията, която разследва изчезването на 19-о звено, е отстранена информацията за „много дългите вълни“. Според наблюденията на пилоти, които издирват самолети, дължината на вълните в океана от гребен до гребен е няколко десетки километра. Тези вълни се възбуждат с мощни тласъци от океанското дъно. Но от борда на самолет това явление остава незабелязано.
На дъното на Бермудския триъгълник има дълбока вдлъбнатина, която е място на съприкосновението на Карибската и Северноамериканската тектонична плоча. Тези плочи се движат постоянно с различна скорост, от което земната кора се подлага на силен натиск. В резултат се получава висока сеизмична и вулканична активност, което води до подводни земетресения.

Няколко дни или седмици преди всяко земетресение възникват нискочестотни механични вибрации, които предизвикват вибрации в почвата. Колкото по-силно е напрежението в земната кора, толкова по-близо е земетресението, толкова по-силно „трепери“ земята.

Вибрациите на океанското дъно се предават на слоя вода, а чрез нея – на въздушната среда във вид на инфразвук.
Тъй като инфразвуковите вълни се поглъщат и разсейват слабо, те се разпространяват на много големи разстояния, почти без да губят от енергията си.

Инфразвукът освен това има огромна проникваща способност и почти не може да се изолира. Неслучайно физиците го наричат акустично неутрино.
Как действа инфразвукът?

Няколко дни преди земетресение много животни стават неспокойни и се стремят да напуснат този район. Вероятно за приближаване на земетресението ги „предупреждават“ нискочестотните звукови вибрации.

Един от пилотите в 19-о звено – Алън Коснър, помолил да го освободят от полета „поради интуитивни причини“. Молбата му била удовлетворена. Но на командира на летателната група – лейтенант Тейлър, било отказано на аналогичната молба един час преди полета.

Инфразвуковият честотен диапазон се намира по-ниско от прага, който чува човешкото ухо; освен това честотата на инфразвука от 7-8 херца съвпада с алфа-ритъма на главния мозък. Въздействието на тези честоти предизвиква психотронен ефект: хората усещат безпокойство, което прераства в панически страх, предчувстват беда.

По-късно комисията публикува разговорите между пилотите: „Компасите показват различни направления“, „Ние не знаем в коя посока е запад“, „Морето изглежда някак странно“. Диспечерите в авиобазата сметнали, че летците имат проблеми с психиката и че са загубили способността си да се ориентират в пространството.

Всичко изчезва безследно!

Инфразвуковите вълни по честота съвпадат с някои процеси в нашия организъм. Сърцето, белият дроб, коремната област са склонни към силни вибрации, когато техните честоти съвпаднат с честотата на инфразвука. Експериментите с животни показват, че високото ниво на звуков натиск може да предизвика спиране на сърцето, увреждане на белия дроб, разрив на кръвоносни съдове.

По времето на силното земетресение в Перу много хора загинали, както писали наблюдателите, „по неразбираеми причини“.

Специална роля в такива случаи имат ударните вълни, предизвикани от мощните подземни тласъци. Те се разпространяват почти мигновено, силно сменяйки плътността и натиска върху средата. Смъртта при това настъпва от разрушаването на кръвоносни съдове заради мигновената промяна на кръвното налягане или от компресия на мозъчното вещество.

Нещо подобно очевидно се случва и в океана по времето на силно подводно земетресение.

Достатъчно е да си спомним многобройните разкази за „летящи холандци“ – кораби с мъртви екипажи на борда, починали без някакви признаци на насилие.

Към „бермудските феномени“ могат да се отнесат още две явления.

По времето на силни сеизмични процеси се засилва напрежението на електрическото поле в атмосферата.
Над епицентъра на готвещото се земетресение и край линията на тектоничните разломи възникват магнитни промени и се формират електрически полета с висока плътност.

В самолета, койот лети в такова поле, могат да излязат от строя електрооборудването, радиоапаратурата, двигателите.

Не е случаен фактът, че щурманите на морски и въздушни съдове, пресичайки района на Бермудския триъгълник, веднага уточняват своето местоположение, използвайки старинни астрономически навигационни методи – по звездите или с помощта на секстант.

И накрая, преди земетресение придънните води непрекъснато се насищат с газове, които под голямо напрежение излизат от земните недра през геологическите разломи и дънните цепнатини. Когато сеизмичните тласъци започнат да тресат водния слой, от океанските дълбини към повърхността се вдига огромно количество газ. Плътността на „обгазената“ вода на десетки и дори на стотици квадратни километра рязко пада. В морската бездна могат да попаднат кораб, приводнил се самолет, всичко. Всичко изчезва безследно!

По това време повърхността на океана придобива бял цвят. Точно такава я видели пилотите от 19-о звено.
„Ние влизаме в бяла вода…“ – чули в радиоефира пълните с отчаяние последни думи на лейтенант Тейлър.

Издaтeлcтвo PACПEP