Има хора – „даващи“, и хора – „вземащи“

На известен музикант, който спечелил много пари след изключително успешен концерт, възрастният му дядо му казал: „Спечелил си три рубли, една рубла дай! Дълго ще живееш!“

 

На възрастния човек може да се вярва. Въпреки преклонната си възраст, той изглежда бодър и здрав. Цял живот се ръководел от този принцип.

На пръв поглед този принцип не е изгоден. Защо да даваме?! По-добре да оставим парите или друго за себе си и да го умножим.

Но парадоксът е в това, че който умее да дава, след това получава повече. Главното е да дава с удоволствие, по собствено желание, на онези, които обича, които са му скъпи…

Хората се делят на „даващи“ и „вземащи“. Дори малките деца са различни. Всички обичат бонбонки и играчки, затова са и деца. Но едно дете изтръгва бонбон от ръцете на друго. Дай! А друго е взело с радост онова, което са му дали, и този недояден бонбон пъха на другото в устата! Ето, заповядай!

Даващият оглежда стаята, бърка в джобовете си и търси онова, което може да даде, да подари на някой приятен човек! Вземащият също шари с поглед в стаята, но какво да вземе. Даващият се грижи за някого и пъха нещо на някого в ръцете или устата, а вземащият приема грижата и отваря широко устата и ръцете си, за да получи.

Вероятно, ако се съберат двама – единият вземащ, другият – даващ, ще са идеална двойка. Единият вечно дава, другият – вечно взема. Вземащият, пъхтейки, мъкне от гости пълна торба с подаръци и продукти. Ял, пил и взел със себе си толкова, колкото може да носи. Вземащият лежи на дивана, седи в гнездото и чака да се погрижат за него.

А даващият работи, трудолюбиво събира нектар, отглежда реколта, за да може след това щедро да ги сподели, да даде на други. Защото преди да дадеш нещо, трябва преди това да си го заработил, да си положил усилия.

На пръв поглед е по-изгодно на вземащия: да взема и да взема.

Но ето как постъпват пчелите: идва зимата и изхвърлят търтея; той остава сам в края на краищата и морално умира. Такъв е законът на живота. Даващият трябва постоянно да попълва ресурсите, нали трябва да дава. Той много се учи, той е самостоятелен и дисциплиниран. Дори да настъпят трудни времена, дори да остане сам, ще се справи.

И даващите се оказват заедно с такива като тях и взаимно си поделят. Вземащите се оказват в лошо положение. Те не умеят да дават, а само да вземат, а това е противоестествено. Това противоречи на законите на живота.

Затова, както би казал мъдрият Дикенс, по-добре да бъдеш даващ, отколкото вземащ. По-добре да се грижиш за някого, отколкото да си обект на грижи. По-полезно е за здравето и ще живееш по-дълго. Даващите по-рядко боледуват, по-дълго живеят, самооценката им е по-висока и психически са по-здрави. Както пише в старите книги, ръката, която дава, никога не остава празна.

Издателство PACПEP

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ