В началото на 1945 г. положението на Германия по фронтовете е катастрофално
Стремителното настъпление на съветските войски от изток и на съюзническите – от запад, показва изхода от войната
От януари до май 1945 г. Третият райх агонизира. В германската армия се възцарява хаос, който не е характерен за нея. Неслучайно няма данни за загиналите германски воини през 1945 г., защото хитлеристите едва успяват да погребват своите и да пишат отчети.
На 16 април 1945 г. съветските войски разгръщат настъпателна операция към Берлин, с цел да го овладеят.
Въпреки големите сили, съсредоточени от противника, и неговите дълбоко ешелонирани укрепления, за броени дни съветските части стигат до покрайнините на Берлин.
На 25 април съветските щурмови групи се придвижват към центъра на града.
На този ден на река Елба съветските войски се съединяват с американските части, в резултат на което продължаващите да се сражават армии на вермахта се оказват разделени и изолирани едни от други.
В Берлин частите на Първи Белоруски фронт настъпват към правителствените учреждения в столицата на Третия райх.
Части на трета ударна армия се промъкват в района на райхстага на 28 април. На разсъмване на 30 април е завзета сградата на министерството на вътрешните работи, след което пътят към райхстага вече е открит.
Капитулацията на Хитлер и Берлин
По това време Адолф Хитлер се намира в бункера на райхсканцеларията и по обяд на 30 април се самоубива – според официалната версия.
Негови приближени разказват, че в последните си часове фюрерът се страхувал руснаците да не обстрелят бункера със снаряди с отровен газ, а след това да го изложат в клетка пред тълпата в Москва.
Около 21,30 часа на 30 април части на 150-а стрелкова дивизия овладяват основната част от райхстага, а сутринта на 1 май над него е развято червеното знаме, което се превръща в Знаме на Победата.
Но ожесточените боеве в райхстага не се прекратяват и отбраняващите го части прекратяват съпротивата в нощта на 1 срещу 2 май.
В нощта срещу 1 май 1945 г. в разположението на съветските войски пристига началникът на генералния щаб на германските сухопътни войски – генерал Кребс, който съобщава за самоубийството на Хитлер и моли за примирие, докато встъпи в длъжност новото правителство на Германия. Съветската страна иска безусловна капитулация, на което в 18 часа на 1 май е получен отказ.
В този момент под контрола на германците в Берлин остават само Тиргартен и правителственият квартал. Отказът на хитлеровците дава на съветските войски правото отново да атакуват. Щурмът е кратък: около 1 часа през нощта на 2 май по радиото германците молят прекратяване на огъня и изразяват готовност да се предадат.
В 6 часа сутринта на 2 май 1945 г. командващият отбраната на Берлин генерал Вайдлинг, съпроводен от трима генерали, преминава линията на фронта и се предава.
След един час, намирайки се в щаба на осма гвардейска армия, той написва заповедта за капитулацията, която е размножена и с помощта на високоговорители и по радиото стига до частите на противника, които отбраняват центъра на Берлин.
Към края на 2 май съпротивата в Берлин се прекратява, а отделни групировки на противника, продължаващи бойните действия, са унищожени.
Окончателното падане на Берлин обаче не означава капитулация на Германия.
Войнишката честност на Айзенхауер
Новото правителство е оглавено от грос-адмирал Карл Дьониц. То решава да „спасява германците от Червената армия“, продължавайки бойните действия на Източния фронт, едновременно с бягство на цивилни и войски на Запад. Главната идея на правителството е капитулация на Запад при липсата на капитулация на Изток. Но според съглашенията между Съветския съюз и западните съюзници това не може да се осъществи.
На 4 май пред армията на британския маршал Монтгомъри капитулира германската групировка в Холандия, Дания, Шлезвиг-Голщайн и Северозападна Германия.
На 5 май капитулира пред американците Групата армии G в Бавария и Западна Австрия.
След това между германците и западните съюзници започват преговори за пълната капитулация на Запад.
Но американският генерал Айзенхауер разочарова германските военни – капитулацията трябва да стане и на Запад, и на Изток. И германските армии трябва да спрат там, където се намират.
Германците се опитват да протестират, но Айзенхауер предупреждава – ако те продължат да печелят време, неговите войски със сила ще спрат всички, които бягат на Запад, независимо дали войници или бежанци. В тази ситуация германското командване се съгласява да подпише безусловна капитулация.
Импровизацията на генерал Суслопаров
Подписването на акта се предвижда да се състои в щаб-квартирата на генерал Айзенхауер в Реймс. На 6 май там са извикани членовете на съветската военна мисия начело с генерал Суслопаров и полковник Зенкович, на които е съобщено за предстоящото подписване на акта за безусловна капитулация на Германия. Суслопаров в това време няма правото да подписва капитулацията. Той изпраща питане в Москва, но до началото на процедурата не получава отговор.
Суслопаров е можел да не подпише акта, но след това е можел да се окаже в сложна ситуация. Излиза, че германците са се предали пред съюзниците, а със Съветския съюз остават в състояние на война.
Генерал Суслопаров действа, с риск.
В текста на документа той внася следната забележка: този протокол за военната капитулация не изключва в бъдеще подписването на друг, по-съвършен акт за капитулация на Германия.
В такъв вид актът за капитулацията на Германия е подписан от германска страна от началника на оперативния щаб на Обединеното командване на вермахта – генерал-полковник Алфред Йодъл; от англо-американска страна – от американския генерал-лейтенант и началник на Главния щаб на Съюзните експедиционни сили – Уолтър Смит; от съветска страна – от генерал-майор Иван Суслопаров. Като свидетел акта подписва френският бригаден генерал Франсоа Севез. Актът е подписан в 2,41 часа на 7 май 1945 г.; встъпва в сила на 8 май в 23,01 часа средноевропейско време.
Айзенхауер се отказва да присъства на подписването, като се оправдава с ниския статут на германския представител.
Временният ефект
След подписването на акта от Москва пристига отговорът – генерал Суслопаров да не подписва каквито и да било документи.
Съветското командване смята, че 45 часа преди встъпването на документа в сила германските части ще ги използват за бягство на Запад. Самите германци не отричат.
По настояване на съветската страна е взето решение за провеждане на още една церемония с подписването на безусловната капитулация на Германия, която се състои вечерта на 8 май 1945 г. в берлинското предградие Карлхорст. Текстът, с малки изключения, повтаря текста на документа, подписан в Реймс.
От германска страна акта подписва: генерал-фелдмаршал и началник на Върховното главно командване Вилхелм Кейтел, присъства представителят на ВВС – генерал-полковник Штупмф, и представителят на ВМФ – адмирал фон Фридебург.
Безусловната капитулация приемат маршал Жуков, от съветска страна, и заместник-главнокомандващият съюзните експедиционни сили британският маршал Тедер. Свидетели при подписването са американският генерал Спаатс и френският генерал Де Тасинюи.
Уинстън Чърчил спира генерал Айзенхауер от участие във втората церемония.
Подписването на акта в Карлсхорст се състои на 8 май 1945 г. в 22,43 часа средноевропейско време; влиза в сила, както е договорено още в Реймс, в 23,01 часа на 8 май. Но по московско време тези събития се случват в 0,43 часа и 1,01 часа на 9 май.
Именно поради тази разлика във времето служи за причина Денят на Победата в Европа да е 8 май, а в Съветския съюз – 9 май.
Сталин оценява действията на генерал Иван А. Суслопаров в създалата се ситуация за правилни и премерени.
Германските командващи Йодъл и Кейтел, които подписват безусловната капитулация на Германия в Реймс и Карлсхорст, са осъдени на смърт от Международния съд в Нюрнберг; на 16 октомври 1946 г. те са обесен в спортната зала на Нюрнбергския затвор.
